Аласка
Дрьжава | А҃ѤД |
ꙁна́къ |
ꙁна́мѧ |
Главьнъ градъ | Джоуно |
Людии обитаѥтъ | 733 391 |
Почѧта ѥстъ | 1959 |
Аласка и англїискꙑ Alaska · дрьжава АѤ҃Д ѥстъ · стольнъ градъ ѥѩ Джоуно ѥстъ ⁙ Наибол҄ьшии градъ Анкориджь ѥстъ ⁙ Людии обитаѥтъ Аласкѣ 733 391 ⁙ Аласка прьваꙗ по пространиѭ дрьжава ѤА҃Д ѥстъ
їсторїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Прьвꙑ єѵрѡпьць посєлєниꙗ 1732 лѣта сѣи ꙁємлѣ почѧтꙑ бѣ ⁙ До того жє тъкъмо мѣстьнꙑ плѣмєна · большємь чисмєньмь алєоути и иноуити · с҄ьдѥ обитаашє ⁙ Имѧ Аласка отъ алєоутьска словєсє alax̂sxax̂ · и словѣньскꙑ китꙑ · исходитъ
Отъ лѣта 1799 Аласка подъ Рѡсїѩ властиѭ сѧ находи ⁙ Ꙁанѥ Аласкꙑ освоѥниѥ дѣлꙗ Рѡсїѩ съмꙑслоу нє имѣшѧ · сѭ ꙁємлѭ подъ власть АѤ҃Д прѣдати рѣшєно бѣ ⁙
Мѣсѧца дєкємврїꙗ 16 дьнꙗ 1866 лѣта Санктъ Пєтєрбоурꙃѣ цѣсарѥмь Алєѯандромь В҃ съвѣтъ дѣлꙗ рѣшѥниꙗ и одобрѥниꙗ сꙗ въпроса съꙁъванъ бѣ ⁙ Мѣсѧца мартїꙗ 30 дьнꙗ 1867 лѣта договоръ подъписанъ бѣ · и Аласка ꙁа 7,2 лєѡдра доларъ продана бѣ ⁙
1870 лѣта Аласкѣ ꙁлато наидєно бѣ · а послѣди 1896 лѣта сѥ къ ѥгожє нєꙁаконьнѣ добꙑчѣ привєдє
Лѣта 1959 Аласка дрьжавоѭ съставѣ ѤА҃Д объꙗвлѥна бѣ
гєѡграфїꙗ
[исправлѥниѥ | исправлѥниѥ источьна обраꙁа]Аласка сѣвєроꙁападѣ Сѣвєрьнꙑ Амєрїкꙑ сѧ находитъ ⁙ Отъ Єѵрасїѩ ѥѩжє Бєринговъ проливъ одѣлꙗѥтъ ⁙ На въстоцѣ Аласка съ Канадоѭ границѫ иматъ ⁙ Въ Аласкꙑ съставъ мъноꙃи острови такождє въходꙗтъ · наприкладъ Кадиакъ или Свѧта Лаѵрєнтїꙗ островъ
Аласкѫ на сѣвєрѣ Арктїчьскъ ѡкєанъ оумиваѥтъ · а на югѣ жє Тихъ ѡкєанъ сѫтъ ⁙ Посѥмоу въ южьнѣ чѧсти дрьжавꙑ мѧгъка клїма ѥстъ · а сѣвєрьнѣ чѧсти ꙁимоѭ обꙑчаѥмь вєликъ стоудъ можєтъ бꙑти ⁙
Наивꙑсьша гора Макъ Кинли ѥстъ · ѥѩжє висота 6 194 м҃ ѥстъ ⁙ Онажє и ѤА҃Д и Сѣвєрьнꙑ Амєрїкꙑ наивꙑшьнꙗ гора сѫтъ