Videos by Ventzislav Velev
XIX издание на Национална научна конференция с международно участие "Библиотеки - четене - комуни... more XIX издание на Национална научна конференция с международно участие "Библиотеки - четене - комуникации", проведена в онлайн сесия на 17 ноември 2020 г.
Конференцията е съвместно мероприятие на Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" - Велико Търново и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". 9 views
XIX-та Национална нучна конференция с международно участие "Библиотеки - четене - комуникации", п... more XIX-та Национална нучна конференция с международно участие "Библиотеки - четене - комуникации", проведена в онлайн сесия на 17 ноември 2020 г. 8 views
Papers by Ventzislav Velev
Източният въпрос и неговото (не)решение през първата половина на 1878 г., в контекста на договорите от Сан Стефано и Берлин / The eastern question and its (non)solution in the first half of 1878 in the context of the treaties of Проблеми на културното наследство / Cultural Heritage Issues, 2023
Вниманието се спира върху някои събития, случили се през първата половина на 1878 г., свързани с ... more Вниманието се спира върху някои събития, случили се през първата половина на 1878 г., свързани с възникналите спорове и несъгласия между Великите сили, породени след подписването на Санстефанския мирен договор. Сключването на поредица от тайни споразумения, както и допълнителни дипломатически договорки стоят в основата на Берлинския конгрес и намират своето изражение в приетия Берлински договор. Решават се определени въпроси, но се залагат и бъдещи спорове, които в следващите години ще намерят своето проявление. Макар и разпокъсана, българската държава започва своя път на развитие. Настъпва нов етап в борбата за национално освобождение и обединение на българския народ. // The article examines some of the events that took place in the first half of 1878 related to the disputes and disagreements that arose between the European states after the signing of the Treaty of San Stefano (February 19 /March 3/ 1878). The conclusion of a series of secret agreements, as well as additional diplomatic agreements are the basis of the Berlin Congress and find their expression in the adopted Berlin Treaty. Certain issues are resolved, but future disputes are also set, which will find their manifestation in the coming years. Although fragmented, the Bulgarian state is beginning its path of development. A new stage is coming in the struggle for national liberation and unification of the Bulgarian people.
Zenodo (CERN European Organization for Nuclear Research), Dec 9, 2022
THE VISIBLE/INVISIBLE WORLD DICHOTOMY ACCORDING TO THE BULGARIAN FOLKLORIST AND ETHNOGRAPHER DIMITAR MARINOV, 2024
Fundamental for the knowledge of Bulgarian folk culture are the works of the famous scholar and p... more Fundamental for the knowledge of Bulgarian folk culture are the works of the famous scholar and public figure Dimitar Marinov. From 1875 he began extensive collecting activities of folklore and ethnographic materials in Northwestern Bulgaria (Vidin, Lom): he recorded folk beliefs, rites, rituals, typical practices of Bulgarian common law. At the end of the 19th century Marinov promulgated the collected materials in a series of five books Living Oldness, a kind of encyclopaedia of the thinking, sensuality and cultural communication code of the Bulgarians over the centuries. For the purposes of this paper, the emphasis will be placed on one of the books, People's Faith, because Dimitar Marinov presents Bulgarian folk cosmogony through the dichotomy between the visible and the invisible world. In People's Faith the visible world, according to Dimitar Marinov's interpretation, can be presented as distant and close. The distant visible world includes celestial bodies and aerial phenomena, while the near visible world includes earth, water and fire, as well as flora and fauna, material culture and the human concept. In turn, the invisible world includes the understandings of its order (God, angels, devil, etc.), diseases are included here, but also supernatural beings. The continuity between the visible and the invisible world, the notions of dynamics and development typify the nature of mythological images, with an emphasis on their material being. Of interest is the metamorphic state of circumstances and supernatural characters pointed out by Dimitar Marinov many of the beings from the invisible world have their existence in the visible world. A striking example are the samadivas and samovils, witches and vampirites, dragons and dragonesses.
Zenodo (CERN European Organization for Nuclear Research), Dec 1, 2021
Велев, Венцислав. Разработването на нови подходи за социализация на нематериалното културно насле... more Велев, Венцислав. Разработването на нови подходи за социализация на нематериалното културно наследство – предизвикателства по време на пандемия /Уеб платформа „Living Heritage Experiences and the Covid-19 Pandemic“/. – В: Устойчиви политики за съхраняване на материалното и нематериалното културно наследство. С., 2021, АИ „За буквите – О Писменехь“, с. 39-46. / Velev, Ventzislav. The Development of New Approaches for Socialization of the Intangible Cultural Heritage – Challenges During a Pandemic /Web Platform “Living Heritage Experiances and the Covid-19 Pandemic”/. - In. Sustainable integrated storage policies of Tangible and Intangible Cultural Heritage. Sofia, 2021, p. 39-46.
More important moments related to the construction and activity of the first Jewish community centers /chitalishta/ in Bulgaria (1919-1944, 2023
Velev, Ventzislav. More important moments related to the construction and activity of the first J... more Velev, Ventzislav. More important moments related to the construction and activity of the first Jewish community centers /chitalishta/ in Bulgaria (1919-1944) – In: Bulgarian civil society against the Holocaust during the Second World War. Institute of Balkan Studies & Centre of Thracology – Bulgarian. Academy of Sciences. Sofia. 2023, p.129-180. ISBN: 978-619-7179-41-5
The building of cultural and educational organizations and community centers by the Jewish community is a long process. Based on the activities traditional for the Jewish community, new ones are formed, which lay the foundations of the community work among the Jews as well. In the period up to 1944, several main centers stood out in which Jewish community centers were built-Shumen, Ruse, Varna, Dupnitsa. In the capital Sofia, three community centers are being built successively, which support the development of Jewish culture and traditions. The preserved documents reveal individual moments surrounding the construction of the community centers. The available memories of public figures and intellectuals provide additional information regarding the first steps of the community work in the circles of the Jewish community and its confirmation in the period 1919-1944.
Учредяването на Съюза на народните читалища – пример за единство в различията. – В: Хармония в ра... more Учредяването на Съюза на народните читалища – пример за единство в различията. – В: Хармония в различията. Сборник с доклади от научна конференция “Хармония в различията”, София, 8.12.2023 г., С., 2023, АИ “За буквите О писменехь”, ISSN 2367-7899, с. 596-607
Учредяването на читалищата като самостоятелни институции на българския народ се превръща във важен елемент подкрепящ формиращото се национално самосъзнание през втората половина на XIX в. Бързо увеличаващия се брой читалища, както и тяхното повсеместното разпространение поражда необходимостта от единодействие и координиране на действията. Нуждата от общ център, който да играе не само обединителна, но и ръководна роля става видима. Изграждането на Съюза на нароните читалища представлява съществен момент от развитието на общонародното читалищно дело Изразяването на различни мнения по своята същност е отражение на основните принципи заложени при учредяването още на първите читалища. Доброволността, самостоятелността във вземането на решения, отчитане на конкретната специфика, както и недопускане на чуждо вмешателство при вземането на решения се прехвърлят като основни постановки и в учредителните документи на общия съюз. Единодействието в дейността на всички читалища се възприема като проява на единност в различията. По своята същност това е и един от най-важните акценти, които читалищните дейци поставят като фундамент за развиване на делото в цялата страна.
Разпознаваемост, място и бъдеще на читалищната мрежа (анализ върху проведено анкетно проучване), 2022
The question of the place and presence of the community center network today seems strange at fir... more The question of the place and presence of the community center network today seems strange at first glance. But the same is not without reason. It is hidden in the many questions accumulated over the years, some of which are related to the search for new approaches towards the implementation of the main function of the community centers, namely: provision of cultural and educational activities in places. through which to reveal the current picture, as well as to outline the possible problems that should be resolved. Given the constantly changing environment, the aspiration is to collect up-to-date data once again, which, after the necessary analysis, will present the place, significance, role and future development of the network of community centers in the country. The survey was carried out on a national scale.
Presentation for a report on the topic “Digitalization of cultural and historical heritage – is the initiative useful or is the need real?”
Велев, В. Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство – 20 години по-... more Велев, В. Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство – 20 години по-късно (предистория) – В: Общество на знанието и хуманизмът на XXI в. Сборник с научни доклади от XXI национална научна конференция с международно участие – 1 ноември 2023 г. С., 2022, АИ „За буквите – О писменехь“, с. 165-175., ISSN 2683-0094. Резюме: С цел опазване и защита на културното наследство ЮНЕСКО предприема различни действия. За да се постигне по-ефективен контрол, както и насърчаване прилагането на общи действия се разработват и приемат поредица от конвенции, всяка от които насочена към определен сектор. Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (Конвенция 2003) е в отговор на изразената необходимост от протекция спрямо тази „крехка“ и „уязвима“ по своята същност част от запазената и наследена традиционната култура. Нуждата от подобен стратегически документ изкристализира в поредица от предварителни срещи, семинари, конференции и симпозиуми. Тя се явява резултат и от работата на много експерти от различни страни.
Velev, V. The UNESCO Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage – 20 Years Later (Background) – In: Society of Knowledge and Humanism of the XXI Century Proceedings of the XXI National Scientific Conference with International Participation – November 1, 2023. Sofia, 2023, Academic Publisher “Za Bukvite – O Pismeneh”, pp. 165-175., ISSN 2683-0094. Abstract: In response to the need to protect cultural heritage, UNESCO has taken various actions. To understand effective control, somehow promoting common actions, everything is removed from convention, each is saturated with a division of cultural heritage. The Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage, approved by UNESCO in 2003, is in response to the need to protect this „vulnerable“ traditional culture in its own way. The need for it has been clearly demonstrated at many preliminary meetings, seminars, conferences. It is also the result of the work of many experts from different countries.
Поглед назад, в настоящето и в бъдещето - читалищното дело в България (публична академична лекция), 2023
Велев. В. Свети преподобни отец Паисий Хилендарски в културната и и институционалната памет на бъ... more Велев. В. Свети преподобни отец Паисий Хилендарски в културната и и институционалната памет на българския народ. – В: Преоткриване на Паисий. Памет и съвремие: Паисий Хилендарски в културните спомени. Сборник с научни доклади и студентски разработки посветени на възрожденеца и духовника Паисий Хилендарски. Съставители А. Станимиров, А. Колев, Н. Томова. С., УИ „За буквите – О Писменехь“, 2022, с. 48-59, ISBN 978-619-185-576-6 Оказването почит спрямо паметта на хора оставили трайна диря в историята и фомирали част от народопсихологията ни е традиционно. То притежава различни свои измерения – както от чисто религиозно, така и от светско начало. Често личността и делото на тези хора са обект на множество проучвания. Външният изказ на почитта намира своето изражение в организирането на поредица от конференции, симпозиуми, изложби, както и в направата на филми. Традиционно се явява и поставяне на паметници и паметни плочи. Също така, наименоване на обществени пространства, институции и др. В контекста на на това Паисий Хилендарски фокусира върху себе си вниманието на поколения българи. „История славяноболгарская“ поставя основата на българската историография, както и на цяло едно последващо направление в нея. Дейността му като таксидиот също допринася тя да бъде разпространена и да достигне до различни краища на българската земя. Всичко това дава основание в паметта на народа ни той да заема мястото на родоначалник на будителството. Също така, той си остава една от най-светлите, а в същото време и енигматични личности от българската история. В настоящото изследване се проследяват отделни моменти свързани с популяаризирането на неговото дело и вписването му в културната и иниституционална памет на българския народ.
Архивни фондове и колекции от документи свързани с дейността на някои от първите читалища в страната, 2022
Велев, В. Архивни фондове и колекции от документи свързани с дейността на някои от първите читали... more Велев, В. Архивни фондове и колекции от документи свързани с дейността на някои от първите читалища в страната. - В: Архивно дело. Памет и приемственост. 10 години специалност архивистика и документалистика в УниБИТ. Съставители: Б. Бужашка, А. Колев, А. Станимиров. С., АИ "За буквите - О Писменехь", 2022, с. 199-211, ISBN 978-619-185-5742
Зараждането на читалищното дело и неговите първи проявления са важен момент от българската история. Сформирани в средата на 50-те години на XIX в. като културно-просветни средища те бързо се превръщат в неотменна част от живота на българите и съдействат за напредък и повдигане на националното самочувствие. Читалищата в Свищов, Лом и Шумен, както и това в Истанбул (Цариград) полагат основите, върху които стъпват всички останали български читалища през годините. Тук се учредяват първите обществено достъпни библиотеки, изграждат се места за общуване и обмяна на виждания и идеи. Читалищата консолидират в себе си елита на българската нация от тези години. През годините се натрупва много по своят характер и обем документален материал, който се съхранява в различни архивохранилища в страната, както и в обособени колекции към някои по-големи читалищни библиотеки. Опазването му и проучването му е важна задача, която стои пред архивисти, историци и изследователи на читалищното дело. Това ще даде възможност да се проследят различни моменти от читалищната история, като същите бъдат подложени и на нужния анализ и оценка.
Zenodo (CERN European Organization for Nuclear Research), Feb 1, 2009
Западните покрайнини. България и Югославия 1919-1931 г. С., 2009, Издателство: За буквите - О пис... more Западните покрайнини. България и Югославия 1919-1931 г. С., 2009, Издателство: За буквите - О писменехь, ISBN 978-954-8887-59-5, 244 с. : с портр., Хроника на по-важните събития: с. 224-231, Именен показалец, географски показалец
The Bulgarian outskirts to the west. Bulgaria and Yugoslavia 1919-1931., S., 2009, Publisher: About the letters - About letters, ISBN 978-954-8887-59-5, 244 p.: with portrait, Chronicle of the most important events: p. 224 -231, Name index, geographic index
В книгата се разглежда съдбата на Западните покрайнини в контекста на българо-югославските отношения (1919-1931). Съдържание: Няколко предварителни думи, стр. 5; Въведение: България и Югославия след края на Първата световна война (1918-1919 г.), стр. 15; Част Първа: Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.), стр. 31; Част Втора: Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.), стр. 81; Част Трета: Западните покрайнини и българо-югославските отношения по време на сговористкото управление в България (1923-1931 г.), стр. 153; Заключение, стр. 219; Хроника на по-важните събития, стр. 224; Показалец на личните имена, стр. 231; Показалец на географските имена, стр. 236; Използвани съкращения, стр. 243.
Zenodo (CERN European Organization for Nuclear Research), Feb 12, 2023
Велев, Венцислав. Национална и международна нормативна уредба за формиране на приоритети, стратег... more Велев, Венцислав. Национална и международна нормативна уредба за формиране на приоритети, стратегически насоки и политики в сферата на опазването на културно-историческото наследство - учебно помагало. С., АИ "За буквите–о писменехь", 2019.
Velev, Ventzislav. National and international regulations for the formation of priorities, strategic guidelines and policies in the field of cultural and historical heritage protection - textbook, Sofia, 2019
Zenodo (CERN European Organization for Nuclear Research), Dec 9, 2022
Велев. В. Опазване, съхраняване и препредаване на традицията и познанието – опит и добри практики. – В: Проблеми на културното наследство. Living. Heritage. Tomorrow. Т. 4. Сборник с доклади от научна конференция – София, 21 септември 2021 г., АИ „За буквите – О писменехь“, С., 2022, с. 23-36. IS..., 2022
Хармония в различията. Сборник с доклади от научна конференция “Хармония в различията”, София, 9.12.2022 г. С., 2022, АИ “За буквите О писменехь”, ISSN 2367-7899, 2022
Велев, В. Трансферът на познанието – по примера на българските читалища – В: Хармония в различият... more Велев, В. Трансферът на познанието – по примера на българските читалища – В: Хармония в различията. Сборник с доклади от научна конференция “Хармония в различията”, София, 9.12.2022 г. С., 2022, АИ “За буквите О писменехь”, ISSN 2367-7899, с. 598-607
Предаването и препредаването на познанието от едно поколение на друго е намирало различни свои измерения през годините. Започвайки от най-малката общностна единица – семейството, то преминава постепенно в следващи етапи на продължаващо развитие. Не са малко случаите, в които местната общност задържа в себе си различни елементи на специфично познание, които в определени моменти се трансформират посредством споделяне и последващо опознаване. Съществуват и случаи, в които те са поставени пред заплахата от изчезване. Появява се и нуждата от това да се намери и нов способ за препредаване, който да подпомага основните такива. Именно в тези случаи, като проводник и катализатор на процесите свързани с трансфера на познанието се явява и присъствието на системата от народни читалища. Примери за това се наблюдават в цялата страна, като основно те са най-забележими в по-малките общности и населени места.
Настоящото научно съобщение се основава на разбирането, че философията на читалището, като своеобразна форма на средище за комуникация, дава възможност и спомага за насърчаването на продължаващо общуване между различни групи хора. През годините читалищната институция натрупва опит в тази посока. Тя се очертава като важен сегмент, който спомага процесите на познанието не само да се трансферират, но и да бъдат до обогатени, както и да придобие нови форми на развитие. В методологичен план това изисква проследяване във времето, което и предразполага провеждането на сериозно изследване, както и на последващ анализ по отношение на влияние върху развитието на обществото.
Uploads
Videos by Ventzislav Velev
Конференцията е съвместно мероприятие на Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" - Велико Търново и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Papers by Ventzislav Velev
The building of cultural and educational organizations and community centers by the Jewish community is a long process. Based on the activities traditional for the Jewish community, new ones are formed, which lay the foundations of the community work among the Jews as well. In the period up to 1944, several main centers stood out in which Jewish community centers were built-Shumen, Ruse, Varna, Dupnitsa. In the capital Sofia, three community centers are being built successively, which support the development of Jewish culture and traditions. The preserved documents reveal individual moments surrounding the construction of the community centers. The available memories of public figures and intellectuals provide additional information regarding the first steps of the community work in the circles of the Jewish community and its confirmation in the period 1919-1944.
Учредяването на читалищата като самостоятелни институции на българския народ се превръща във важен елемент подкрепящ формиращото се национално самосъзнание през втората половина на XIX в. Бързо увеличаващия се брой читалища, както и тяхното повсеместното разпространение поражда необходимостта от единодействие и координиране на действията. Нуждата от общ център, който да играе не само обединителна, но и ръководна роля става видима. Изграждането на Съюза на нароните читалища представлява съществен момент от развитието на общонародното читалищно дело Изразяването на различни мнения по своята същност е отражение на основните принципи заложени при учредяването още на първите читалища. Доброволността, самостоятелността във вземането на решения, отчитане на конкретната специфика, както и недопускане на чуждо вмешателство при вземането на решения се прехвърлят като основни постановки и в учредителните документи на общия съюз. Единодействието в дейността на всички читалища се възприема като проява на единност в различията. По своята същност това е и един от най-важните акценти, които читалищните дейци поставят като фундамент за развиване на делото в цялата страна.
Velev, V. The UNESCO Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage – 20 Years Later (Background) – In: Society of Knowledge and Humanism of the XXI Century Proceedings of the XXI National Scientific Conference with International Participation – November 1, 2023. Sofia, 2023, Academic Publisher “Za Bukvite – O Pismeneh”, pp. 165-175., ISSN 2683-0094. Abstract: In response to the need to protect cultural heritage, UNESCO has taken various actions. To understand effective control, somehow promoting common actions, everything is removed from convention, each is saturated with a division of cultural heritage. The Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage, approved by UNESCO in 2003, is in response to the need to protect this „vulnerable“ traditional culture in its own way. The need for it has been clearly demonstrated at many preliminary meetings, seminars, conferences. It is also the result of the work of many experts from different countries.
- сп. Ново време, 22 юни 2023 г. - https://novovreme.com/kultura-2/pogled-nazad-v-nastoiashteto-i-v-badeshteto-chitalishtnoto-delo-v-bulgaria/
- "Тъй като миналото не може да бъде променено, но ние притежаваме бъдещето си, то е нужно опрени на миналото да вземаме правилните решения в настоящето."
Зараждането на читалищното дело и неговите първи проявления са важен момент от българската история. Сформирани в средата на 50-те години на XIX в. като културно-просветни средища те бързо се превръщат в неотменна част от живота на българите и съдействат за напредък и повдигане на националното самочувствие. Читалищата в Свищов, Лом и Шумен, както и това в Истанбул (Цариград) полагат основите, върху които стъпват всички останали български читалища през годините. Тук се учредяват първите обществено достъпни библиотеки, изграждат се места за общуване и обмяна на виждания и идеи. Читалищата консолидират в себе си елита на българската нация от тези години. През годините се натрупва много по своят характер и обем документален материал, който се съхранява в различни архивохранилища в страната, както и в обособени колекции към някои по-големи читалищни библиотеки. Опазването му и проучването му е важна задача, която стои пред архивисти, историци и изследователи на читалищното дело. Това ще даде възможност да се проследят различни моменти от читалищната история, като същите бъдат подложени и на нужния анализ и оценка.
The Bulgarian outskirts to the west. Bulgaria and Yugoslavia 1919-1931., S., 2009, Publisher: About the letters - About letters, ISBN 978-954-8887-59-5, 244 p.: with portrait, Chronicle of the most important events: p. 224 -231, Name index, geographic index
В книгата се разглежда съдбата на Западните покрайнини в контекста на българо-югославските отношения (1919-1931). Съдържание: Няколко предварителни думи, стр. 5; Въведение: България и Югославия след края на Първата световна война (1918-1919 г.), стр. 15; Част Първа: Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.), стр. 31; Част Втора: Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.), стр. 81; Част Трета: Западните покрайнини и българо-югославските отношения по време на сговористкото управление в България (1923-1931 г.), стр. 153; Заключение, стр. 219; Хроника на по-важните събития, стр. 224; Показалец на личните имена, стр. 231; Показалец на географските имена, стр. 236; Използвани съкращения, стр. 243.
Velev, Ventzislav. National and international regulations for the formation of priorities, strategic guidelines and policies in the field of cultural and historical heritage protection - textbook, Sofia, 2019
Предаването и препредаването на познанието от едно поколение на друго е намирало различни свои измерения през годините. Започвайки от най-малката общностна единица – семейството, то преминава постепенно в следващи етапи на продължаващо развитие. Не са малко случаите, в които местната общност задържа в себе си различни елементи на специфично познание, които в определени моменти се трансформират посредством споделяне и последващо опознаване. Съществуват и случаи, в които те са поставени пред заплахата от изчезване. Появява се и нуждата от това да се намери и нов способ за препредаване, който да подпомага основните такива. Именно в тези случаи, като проводник и катализатор на процесите свързани с трансфера на познанието се явява и присъствието на системата от народни читалища. Примери за това се наблюдават в цялата страна, като основно те са най-забележими в по-малките общности и населени места.
Настоящото научно съобщение се основава на разбирането, че философията на читалището, като своеобразна форма на средище за комуникация, дава възможност и спомага за насърчаването на продължаващо общуване между различни групи хора. През годините читалищната институция натрупва опит в тази посока. Тя се очертава като важен сегмент, който спомага процесите на познанието не само да се трансферират, но и да бъдат до обогатени, както и да придобие нови форми на развитие. В методологичен план това изисква проследяване във времето, което и предразполага провеждането на сериозно изследване, както и на последващ анализ по отношение на влияние върху развитието на обществото.
Конференцията е съвместно мероприятие на Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" - Велико Търново и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
The building of cultural and educational organizations and community centers by the Jewish community is a long process. Based on the activities traditional for the Jewish community, new ones are formed, which lay the foundations of the community work among the Jews as well. In the period up to 1944, several main centers stood out in which Jewish community centers were built-Shumen, Ruse, Varna, Dupnitsa. In the capital Sofia, three community centers are being built successively, which support the development of Jewish culture and traditions. The preserved documents reveal individual moments surrounding the construction of the community centers. The available memories of public figures and intellectuals provide additional information regarding the first steps of the community work in the circles of the Jewish community and its confirmation in the period 1919-1944.
Учредяването на читалищата като самостоятелни институции на българския народ се превръща във важен елемент подкрепящ формиращото се национално самосъзнание през втората половина на XIX в. Бързо увеличаващия се брой читалища, както и тяхното повсеместното разпространение поражда необходимостта от единодействие и координиране на действията. Нуждата от общ център, който да играе не само обединителна, но и ръководна роля става видима. Изграждането на Съюза на нароните читалища представлява съществен момент от развитието на общонародното читалищно дело Изразяването на различни мнения по своята същност е отражение на основните принципи заложени при учредяването още на първите читалища. Доброволността, самостоятелността във вземането на решения, отчитане на конкретната специфика, както и недопускане на чуждо вмешателство при вземането на решения се прехвърлят като основни постановки и в учредителните документи на общия съюз. Единодействието в дейността на всички читалища се възприема като проява на единност в различията. По своята същност това е и един от най-важните акценти, които читалищните дейци поставят като фундамент за развиване на делото в цялата страна.
Velev, V. The UNESCO Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage – 20 Years Later (Background) – In: Society of Knowledge and Humanism of the XXI Century Proceedings of the XXI National Scientific Conference with International Participation – November 1, 2023. Sofia, 2023, Academic Publisher “Za Bukvite – O Pismeneh”, pp. 165-175., ISSN 2683-0094. Abstract: In response to the need to protect cultural heritage, UNESCO has taken various actions. To understand effective control, somehow promoting common actions, everything is removed from convention, each is saturated with a division of cultural heritage. The Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage, approved by UNESCO in 2003, is in response to the need to protect this „vulnerable“ traditional culture in its own way. The need for it has been clearly demonstrated at many preliminary meetings, seminars, conferences. It is also the result of the work of many experts from different countries.
- сп. Ново време, 22 юни 2023 г. - https://novovreme.com/kultura-2/pogled-nazad-v-nastoiashteto-i-v-badeshteto-chitalishtnoto-delo-v-bulgaria/
- "Тъй като миналото не може да бъде променено, но ние притежаваме бъдещето си, то е нужно опрени на миналото да вземаме правилните решения в настоящето."
Зараждането на читалищното дело и неговите първи проявления са важен момент от българската история. Сформирани в средата на 50-те години на XIX в. като културно-просветни средища те бързо се превръщат в неотменна част от живота на българите и съдействат за напредък и повдигане на националното самочувствие. Читалищата в Свищов, Лом и Шумен, както и това в Истанбул (Цариград) полагат основите, върху които стъпват всички останали български читалища през годините. Тук се учредяват първите обществено достъпни библиотеки, изграждат се места за общуване и обмяна на виждания и идеи. Читалищата консолидират в себе си елита на българската нация от тези години. През годините се натрупва много по своят характер и обем документален материал, който се съхранява в различни архивохранилища в страната, както и в обособени колекции към някои по-големи читалищни библиотеки. Опазването му и проучването му е важна задача, която стои пред архивисти, историци и изследователи на читалищното дело. Това ще даде възможност да се проследят различни моменти от читалищната история, като същите бъдат подложени и на нужния анализ и оценка.
The Bulgarian outskirts to the west. Bulgaria and Yugoslavia 1919-1931., S., 2009, Publisher: About the letters - About letters, ISBN 978-954-8887-59-5, 244 p.: with portrait, Chronicle of the most important events: p. 224 -231, Name index, geographic index
В книгата се разглежда съдбата на Западните покрайнини в контекста на българо-югославските отношения (1919-1931). Съдържание: Няколко предварителни думи, стр. 5; Въведение: България и Югославия след края на Първата световна война (1918-1919 г.), стр. 15; Част Първа: Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.), стр. 31; Част Втора: Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.), стр. 81; Част Трета: Западните покрайнини и българо-югославските отношения по време на сговористкото управление в България (1923-1931 г.), стр. 153; Заключение, стр. 219; Хроника на по-важните събития, стр. 224; Показалец на личните имена, стр. 231; Показалец на географските имена, стр. 236; Използвани съкращения, стр. 243.
Velev, Ventzislav. National and international regulations for the formation of priorities, strategic guidelines and policies in the field of cultural and historical heritage protection - textbook, Sofia, 2019
Предаването и препредаването на познанието от едно поколение на друго е намирало различни свои измерения през годините. Започвайки от най-малката общностна единица – семейството, то преминава постепенно в следващи етапи на продължаващо развитие. Не са малко случаите, в които местната общност задържа в себе си различни елементи на специфично познание, които в определени моменти се трансформират посредством споделяне и последващо опознаване. Съществуват и случаи, в които те са поставени пред заплахата от изчезване. Появява се и нуждата от това да се намери и нов способ за препредаване, който да подпомага основните такива. Именно в тези случаи, като проводник и катализатор на процесите свързани с трансфера на познанието се явява и присъствието на системата от народни читалища. Примери за това се наблюдават в цялата страна, като основно те са най-забележими в по-малките общности и населени места.
Настоящото научно съобщение се основава на разбирането, че философията на читалището, като своеобразна форма на средище за комуникация, дава възможност и спомага за насърчаването на продължаващо общуване между различни групи хора. През годините читалищната институция натрупва опит в тази посока. Тя се очертава като важен сегмент, който спомага процесите на познанието не само да се трансферират, но и да бъдат до обогатени, както и да придобие нови форми на развитие. В методологичен план това изисква проследяване във времето, което и предразполага провеждането на сериозно изследване, както и на последващ анализ по отношение на влияние върху развитието на обществото.
Функциониращите единадесет български културни института, които са разкрити извън територията на страната, са важен инструмент за реализиране на културната политика зад граница. В същото време те се явяват и партньор на организациите на българите в чужбина с оглед не само досег до съвременната българска култура, но и запазване на традициите и националната идентичност. Настоящата статия се спира върху присъствието на българските културни институти като обединителен център на българите, живеещи извън пределите на страната. Посочени са нормативните основания за тази им дейност. Приведени са и конкретни примери, които убедително разкриват тяхната роля в тази посока. Подчертана е необходимостта от по-ясно разписване на техните функции с оглед и на по-широко разгръщане на дейността им.
Средата на XIX век е белязана с бурен подем на културно-просветното движение на българите, което е част и от борбите за национално освобождение. Започва процес по учредяване на читалища, които се превръщат във важни центрове на българската общност. Читалища възникват и в градове, в които има силно присъствие на българската емиграция. Тези „други“ читалища стават обединителен център на българската диаспора и са елемент от борбата ѝ за отстояване на националното самосъзнание и противопоставяне на чуждата асимилация.
Това е първи по рода си подобен обобщаващ труд, който се спира на по-важните и съществени моменти от читалищната история. Нещо повече, процесите се проследяват в тяхната динамика, посредством която се разкриват и част от съвременните проблеми, пред които са изправени читалищата. Ето защо е нужно темата за народните читалища да бъде разглеждана винаги многопластово, в контекста на историческите и съвременните процеси. Ангажираността на хората в тяхното разрешаване може да спомогне за преодоляване на поредица от на пръв поглед неразрешими задачи. Историята е доказала, че читалищата умеят и могат да се справят с тях. Казаното от първостроителите на читалищното дело и днес има своята актуалност и значимост.
Важното е поколенията да го оценят.
В студията е направен обзорен анализ на основните етапи при формиране на политики за управление на културното наследство в България от Освобождението до наши дни. Хронологично е представено развитието на законодателната рамка в сферата на културното наследство. Акцент е поставен и върху отделни моменти в областта на управление на културното наследство на базата на насоките и препоръките направени от международни организации, отразени в съответните документи.
Студията е полезна както за студенти и докторанти, така и за преподаватели и специалисти в областта на културното наследство.
В учебното помагало се съдържа важна информация за съвременната нормативна рамка на културното наследство по отношение на обхват, основни видове наследство, взаимодействия с прилежащата околна и информационна среда и социални функции. Посочените теми дават възможност на студентите и докторантите да се запознаят подробно с необходимата база от знания за националната нормативна уредба и подзаконовите нормативни актове в областта на културата и културното наследство, а също така и за основни документи на международни организации като ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Европейския съюз за формиране на приоритети, стратегически насоки и политики в сферата на културно-историческото наследство.
Приносът на държавите членки на ЮНЕСКО от Югоизточна Европа за разпространение и прилагане на конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. (12-13 декември 2015 г)” – Юбилейно издание, посветено на 70 -годишнината на ЮНЕСКО
In the time of all kinds of digital innovations, when artificial intelligence conquers more and more different new territories, it is strange that the issues related to the introduction of digitization in cultural heritage are still discussed as a process that is not fully adopted and applied in practice. In recent years, we have witnessed a different type of discussion in this direction. Questions are raised that aim to put on the agenda a number of problems that accompany this process. It is still debated how exactly digitization itself should be implemented, what methods should be used. The questions are also open: what exactly will be the subject of digitization, what the created databases will be and where they will be located, as well as how the resulting final products will be used. The digitization of cultural heritage is also the subject of planned actions by the state. The open question is: is the lack of a strategy and clearly defined standards to be implemented an oversight?
And if the answer is yes, then what is the reason for this? What needs to be done? This report aims to pose some of these questions and seek answers to them. And last but not least, to look for the reasons for the delay in the overall digitization of the cultural and historical heritage in our country.
Is the implementation of digitalization of cultural heritage a chimera?
UNESCO recommendations on preservation and access to documentary heritage, including in digital form
Презентация към пленарен доклад // http://libvt.bg/forums/
"Тъй като миналото не може да бъде променено, но ние притежаваме бъдещето си, то е нужно опрени на миналото да вземаме правилните решения в настоящето."