АНАЛИЗ НА ОБОБЩЕНИТЕ ДАННИ И НАБЛЮДЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ ЗА ИДЕНТИФИЦИРАНИТЕ РИСКОВИ ГРУПИ И ОБЩНОСТИ I. Социално-демографски характеристики на респондентите Националната извадка включва 3 600 лица и има следните характеристики: 1. Пол: Мъже: 44,9% Жени: 55,1% Графика 1. 2. Възраст: до 20 години: 4,3% 21 – 30 г.: 12,6% 31 – 45 г.: 23,8% 46 – 60 г.: 27,4% 61 + год. : 29,9% Графика 2. 3. Семейно положение: неженен/неомъжена: 16,4% женен/омъжена: 55,5% съжителство без брак: 8,9 % вдовец/а: 12,3% разведен/а: 5,6% разделен/а : 1,3% Графика 3. 4. Местоживеене София: 17,7% голям град: 33,2% малък град: 23,9% село: 25,2% Графика 4. 5. Членове на домакинството - Едночленно: 16,6% - Двучленно: 32,5% - Тричленно: 23,1% - Четиричленно: 18,5% - Петчленно: 5,1% - Повече от 5 члена: под 5% 6. Постоянна работа в домакинството имат: - Никой: 33,6% - Един член: 25,4% - Двама члена: 33,2% - Трима члена: 5,8% - Над 3 члена: под 2,8% 7. Етнос - Българин: 83,0% - Турчин: 8,3% - Ром: 6,9% - Друг: 1,8% Графика 5. Кумулативни данни Графика 6. Разпределение по етнос по региони Таблица 1. 8. Език, на който се говори - Български: 86,7% - Турски: 7,5% - Ромски: 5,2% - Друг: 0,5% Графика 7. 9.Религиозна принадлежност: - Източно-православна: 86% - Мюсюлманска: 11,8% Друга: под 1% Графика 8. 10. Образование - основно: 16,6% - средно: 53,8% - магистър: 13,2% Графика 9. II. Риск от дискриминация в различни сфери Самооценка за подложеност на дискриминация 13,9% от попитаните български граждани се възприемат като подложени на дискриминация (502 лица). От възприемащите се като подложени на дискриминация, 35,4% смятат, че причината за това е принадлежността им към етническа група, различна от българската; 17.3% считат, че това е поради възраст; 9,3% си обясняват нагласата с религията, 8.4% - с физическо или умствено увреждане, 6,8% - с политически убеждения (графики 10 и 11). 8,4% от респондентите са потърсили обяснение за подложеността си на дискриминация сред други причини, сред които са „бедност”, „безработица”, „наличие на малки деца”, „ниски пенсии”, „синдикална принадлежност”, „живеене на социален минимум” и др. Графики 10 и 11. Нагласи за риск от дискриминация в сферата на здравеопазването и достъпа до здравни услуги 91% от всички респонденти съобщават, че са здравно-осигурени лица, а 9% - не са със здравна осигуровка. Над 64% определят здравословното си състояние като „много добро“ и „добро“, а 8,2% - като „лошо“ и „много лошо“. 13,4% от попитаните съобщават за наличие на продължително заболяване, инвалидност, недъг или психически проблем, поради който са възпрепятствани да извършват ежедневните си дейности. 20,4% страдат от хронично или инфекциозно заболяване. В случаите, когато се налага скъпоструващо лечение за подобни заболявания, 22,5 на сто от респондентите нямат невъзможност да си го позволят. Здравна и медицинска помощ не могат да си позволят 2,5% от респондентите (85 лица). През последната година 64,8% от анкетираните лица са се възползвали от профилактични медицински прегледи. Попитани дали имат финансова възможност да заплащат за здравни и медицински услуги, с „да” отговарят 39,8% от анкетираните (или 1 328 лица), а с „не“ – 10,6% (354 души). 64% съобщават, че имат възможност да заплащат за лекарства „винаги“ или „понякога“, а такава възможност нямат 7,3% от извадката (246 лица). Като нормален и без затруднения е достъпът до качествена медицинска помощ сочат 70,7% от отговорите. Като „затруднен, защото живея в труднодостъпен и отдалечен район” определят достъпа си 5,9% от отговорилите. 4,8% „въобще нямат достъп до качествена медицинска помощ”. За липса на финансова възможност да заплатят за здравна помощ съобщават 16,1% от отговорите, а 5,2% (183 лица) или „въобще нямат достъп“, или „не знаят как да потърсят здравно-медицинска помощ“. Измежду допълнителните причини за влошения достъп до медицински услуги някои анкетирани споменават „грубо отношение от личен лекар”, „липса на болница и специалисти”, „медицинската помощ е некачествена”, „много се чака пред кабинета”, „налагат се консултации в София”, „няма добри специалисти” и „няма нужда от НЗОК, само лапат на хората парите”. В 6,4% от случаите на респондентите се е случвало медицинско или здравно лице да откаже да им предостави услуга (преглед, предписване на лечение, лечение, медицинска манипулация, др.) Причините за отказ са посочени в графика 12. Графика 12. 58 на сто от интершюираните изтъкват „други причини“ за отказ на медицински и здравни органи или служители да съдействат. Условно, те могат да се разделят в следните категории: (1) възприето нетактично отношение на медицинско лице (напр. “небрежно отношение на спешна помощ”, „некомпетентност на медицинското лице”); (2) заради изискано заплащане (напр. „поискаха ни пари при викане на бърза помощ”, “нямам пари да плащам”) и (3) поради административни и други причини (напр. „поради натоварен график и много пациенти”, „отказаха да ме обслужат в друг град”, „няма направления за специалисти”) и др. По отношение на чистотата и хигиената на обитаваното пространство, респондентите разтеглят възприятието си за степента на замърсеност в посока от личната им жизнена територия към социалната: 23,3% възприемат жилището си като „замърсено“ или „донякъде замърсено“; 32,8% възприемат улицата, на която живеят, като „замърсена“ или „донякъде замърсена“; 38,5% възприемат квартала, който населяват, като „замърсен“ или „донякъде замърсен“; 41,2% възприемат града, на който са обитатели, като „замърсен“ или „донякъде замърсен“. Нагласи за риск от дискриминация в сферата на условията на труд Понастоящем 43,1% от респондентите са работещи лица (нает по договор), 4,6% - самонаети, 2,7% - на свободна практика, 30,1% - пенсионери, 5,1% - учащи, 1,2% - хора с увреждания, 7,8 на сто са безработни, но активно търсещи работа и 2,7% - безработни, нетърсещи работа, 2,7% са в отпуск по майчинство, в отпуск по болест, домакини или са наети за сезонна работа. Работещите измежду респондентите са наети предимно в следните сектори на трудова реализация: търговия и ремонт на автомобили, лични вещи, стоки за домакинството (17,4%) други дейности, обслужващи обществото и личността (17%) преработваща промишленост (12,7%) транспорт, складиране и съобщения (8%) държавно управление (6,9%) образование (6,4%) и др. 83,8% от работещите лица са с договори; 13,7% са самонаети лица, а 2,1% работят без договор. 70,8% работят в частния сектор, а 26% са назначени в публичния сектор (вкл. в държавна и местна власт). 3.1.Удовлетвореност от работата, договорни отношения и възприятия за собствените доходи по десетстепенната скала богат-беден Преобладаващата част от интервюираните са удовлетворени от настоящата си работа - близо 60 на сто отговарят с „изключително удовлетворен“ и „удовлетворен“, докато 13 на сто са „изключително неудовлетворен“ и „неудовлетворен“. 25,4% от попитаните някога са извършвали извънреден труд, за който да не им се е заплащало; 19,5% някога са извършвали неплатен труд; 23,5 на сто са извършвали труд без договор с работодател. Сред неработещите лица (сред респондентите) над 92% са били наети от работодател на последната си работа, като са били заети предимно в следните отрасли: преработваща промишленост (23%) селско, ловно и горско стопанство (13,5%) други дейности, обслужващи обществото и личността (12,3%) търговия (9,4%) и др. 56,7% от неработещите лица са пенсионери; голям е и делът на безработните лица. 48% от неработещите в момента респонденти споделят, че са извършвали труд без договор с работодател, а 31% са полагали и неплатен труд. 35,2% са изпитвали трудности в намирането на работа, като най-големи затруднения имат живеещите в Северозападен и Северен централен регион. Разпределението на нагласите по региони може да се види в графика 13. Графика 13. Таблица 2 представя възприетите причини защо е било трудно да си намериш работа. Най-често срещаните причини са свързани с условията на труд и работната заплата, като сред отговорите са: „заплащането, което ми предлагат, не ми допада” (38.1%); „условията на работа не ми допадат“ (32,5%); „не мога да намеря работа, каквато търся“ (30,7%). Етническият произход в по-ниска степен възпрепятства намирането на работа (11,7% от случаите), докато възрастта оказва по-значимо препятствие пред откриването на подходящо работно място (посочен фактор в 17,1% от случаите). Сред възприетите причини защо е било трудно да си намерят работа, респондентите от Югозападния регион посочват най-често неизгодните условия на труд (47,2% са отговорили по този начин). В Южен централен регион е посочен затруднения избор на работно място (30,8%) и недостатъчната квалификация (28,4%). В Югоизточен регион се очертава недостатъчното заплащане (33,7%); в Североизточен регион – отново недостатъчното заплащане (38,5%); в Северен централен регион най-често споменаваната причина е „нямам достатъчно връзки“ (40,7%) и в Северозападен регион осезаем дял дават обяснение с недотам доброто заплащане (39,1%). Таблица 2. Попитани как се самопозиционират по десетстепенна, близо 62% от интервюираните се поставят в по-бедната част на скалата на доходите (между позиции „беден“, 1, 2, 3 и 4). 27,2 на сто получават до 499 лв месечни доходи в домакинството (от всички източници, след като са приспаднати данъци и удръжки), а 56 на сто - до 999 лв. Основният източник доход за домакинствата в 58% от случаите са работни заплати, възнаграждения от труд и хонорари; в 29,6% - пенсии, и в 2,7% - „други източници“ (напр. доходи „близки, работещи в чужбина”). 27,2% от попитаните споделят, че изпитват сериозни затруднения с доходите, които получават; 39,9% изпитват известни затруднения, а 30,7% твърдят, че се справят с доходите, които получават. Преценката на респондентите за вероятността от дискриминация по отношение на намиране на работа и възможност за повишение сред различни социални групи Може да се твърди на базата на обобщените данни, че значителни дялове от респондентите считат, че (таблица 3): По-малко вероятно е хората с различен етнически произход да си намерят работа и/или да бъдат повишени в сравнение с останалата част от населението (50,6%). Най-силно изразени са тези нагласи в Северозападен и Южен централен регион. Също толкова вероятно е хората с различно вероизповедание от християнското да си намерят работа и/или да бъдат повишени в сравнение с останалата част от населението (56,2%). Най-силно изразени са тези нагласи в Североизточен и Югозападен регион. По-малко вероятно е хората с нестандартна сексуална ориентация да си намерят работа и/или да бъдат повишени в сравнение с останалата част от населението (48,7%). Най-силно изразени са тези нагласи в Северозападен, Северен централен и Южен централен регион. По-малко вероятно е хората с физическо или умствено увреждане да си намерят работа и/или да бъдат повишени в сравнение с останалата част от населението (85%). Най-силно изразени са тези нагласи в Северозападен, Северен централен, Югозападен и Южен централен регион. По-малко вероятно е хората на възраст над 55 г. да си намерят работа и/или да бъдат повишени в сравнение с останалата част от населението (76,1%). Най-силно изразени са тези нагласи в Северозападен, Северен централен, Югозападен и Южен централен регион. Таблица 3. Нагласи за риск от дискриминация в сферата на работното място Дискриминацията в сферата на работното място означава хората да се третират различно, да бъдат изключвани или предпочитани в процеса на труда и професиите, въз основа на пол, възраст, цвят на кожата, етнос, религия, сексуална ориентация, увреждания и др., което води до незачитане или нарушаване на правото на хората на равен достъп и третиране в областта на труда и професиите. 32,4% от всички интервюирани съобщават за отказ от работодател да ги наеме на работа, като причините не са непременно свързани с признаците на дискриминация. 5,6% от анкетираните съобщават, че са били дискриминирани на работното място от колеги или началници. Посочените според тях причини са етническа принадлежност (28,5%), възраст (25,8%), пол (20,9%), политически убеждения (11,8%) и др. Нагласи за риск от трудова дискриминация сред жените 6,9% от респондентите от женски пол (124 души) съобщават, че са се сблъсквали с дискриминационно отношение на работното място заради пола си; 6,4% споделят, че са изпитвали дискриминация на работното място заради това, че често отсъстват от работа заради децата си; 6,1 процент жени съобщават, че са се чувствали ощетени от работодател по отношение на възможност за професионално израстване заради отсъствие по майчинство. 3,2% от респондентите от женски пол (58 души) съобщават, че са ставали обект на сексуален тормоз на работното място от страна на колеги или началници. Нагласи за риск от трудова дискриминация сред други социални групи Единадесет респонденти (4,3% от отговорилите 251 лица) споделят, че са ставали обект на обиди на работното място заради това, че са с нестандартна сексуална ориентация. 75,6 на сто от диагностицираните със степен на физическо увреждане лица (общо 191 на брой), смятат, че възможностите им за работа не са пълноценни. Едва 9,9 на сто (21 лица) съобщават, че са били включени в проект за приобщаване на хора с увреждания на пазара на труда. Нагласи за риск от дискриминация в сферата на социалното включване Общо 487 лица от националната извадка са попадали в ситуация на дискриминация. Единствено една десета от тях са съобщили за това на съответния държавен орган. Причините за останалите лица да не съобщат са очертани в графика 14, като повече от половината посочват, че „не вярват нещо да се промени, след като съобщят за дискриминация”. Най-недоверчиви по отношение на справедливото решение и санкция спрямо проявите на дискриминация са респондентите от Северозападен и Южен централен регион. Графика 14 Възприятия за дискриминация в медиите и публичното пространство 22,5% от всички респонденти (812 души) съобщават, че са ставали обект на враждебна реч и обиди в ежедневието си. Причините, според тях, са както следва: етнос (169 случая), пол (78 случая или 9,6% от съобщилите за прояви на враждебна реч), възраст (124 случая), религия (53) и език (36). Графика 15. Разпределение на процент отговорили с Да на въпрос дали са ставали обект на враждебна реч (812 души) по причини Една пета от респондентите посочват, че са ставали обект на обиди поради други причини, измежду които са: „враждебната реч без причина”, „безпричинно псуване и обиждане”, „в ситуация на битови свади”, „поради външен вид”, „поради килограми”, „невъзпитание”, „заради имот”, „поради конфликти от ежедневието”, „заради караници с хора”, „клевета”, „заради липсата на възпитание”, „лоша култура на общуване”, „поради неуважение”, „на лична основа”, „на работното място”, „поради недоброжелателност”, „поради спор”, „между съседи”, „когато хората са изнервени”, „заради хорската простотия”, „заради цвета на кожата”, „циганите крещят, псуват, блъскат по врати”, „от чисто заяждане”. 53,9 на сто от респондентите са попадали на враждебна реч в медиите, която е възприета като отнасяща се до различен етнически произход и 60,4% от тях са попадали на реч на омразата, свързана с политически убеждения (графика 16). Графика 16. Нагласа за риск от дискриминация във взаимоотношенията с публичните институции Нагласи към достъпа до социални услуги Социалното включване означава уязвими групи от обществото да бъдат приобщени/ интегрирани в обществото. В тези групи попадат лица в нетрудоспособна възраст (деца, възрастни хора); самотни родители, многодетни семейства; безработни в трудоспособна възраст (младежи, продължително безработни), лица на социално подпомагане, лица без или с ниско образование и квалификация; роми; хора с увреждания; жени (безработни, възрастни жени). За да бъдат тези хора социално включени означава те да бъдат подпомогнати с различни дейности, за които отговарят различни институции. Помолени да оценят качеството на различни социални услуги, предлагани в общността за нуждаещите се, 33,6% от интервюираните определят услугата социално подпомагане като „слаба“; 29,8% виждат услугата приемна грижа като „слаба“, 34,7% възприемат услугата социална рехабилитация като „слаба“, 29,4% оценяват услугата социален асистент като „слаба“ (докато 11 на сто я дефинират като много добра), 21,9% дават слаба оценка на социалния патронаж, а 18 на сто – „много добра“. Достъп до кафене, ресторант, кино или магазин е отказван на 93 души (2,6 на сто от националната извадка). Нагласи за риска от дискриминация по отношение на сигурност и обществен ред 44% от респондентите изразяват недоверие, че институциите могат да осигурят правилния обществен ред и спокойствие на гражданите. Около 24% са тези, които са на противоположната теза и имат високо доверие в институциите, осигуряващи обществения ред. 81% от всички респонденти считат, че публичните институции се отнасят справедливо с тях като граждани, а 19% са на противоположното мнение (графика 17). Графика 17. Нагласи за риска от дискриминация при общуване с представители на обществени служби и услуги 4,4 на сто от цялата извадка (159 лица) споделят, че им се е случвало да се чувстват дискриминирани, когато общуват със служители на бюрата по труда. На този въпрос по-голям е броят на отговорилите с „да“ респонденти конкретно от Северозападен и Южен централен регион в сравнение с останалите региони на планиране. 5.4% от съвкупността (194 лица) са се чувствали дискриминирани при общуването си със социалните служби. По-големите дялове на отговорилите с „да“ респонденти са от Северозападен и Южен централен регион. Най-големи дялове отговорили с „да“ на този въпрос са от Северозападния и Югоизточния регион. 4.5% от съвкупността (161 лица) са се чувствали дискриминирани при общуването си с полицията. Най-големи дялове отговорили с „да“ на този въпрос са от Северозападен и Южен централен регион. 2,7% от респондентите (33 лица) са получили отказ от собственици на имот, брокери, предприемачи или др. за закупуване или наемане на жилище поради етнически произход или вероизповедание, различно от официалното. Най-много откази са получили респонденти от Югоизточен регион. 4.5% от извадката (162 лица) са преживели дискриминационно отношение в градски или междуградски транспорт, най-голям брой респонденти от които са от Северозападен и Югозападен регион. 3,1% (112 лица) са били дискриминирани при подаване на молба за банков кредит или при откриване на банкова сметка. По-голям брой откази са получили респондентите от Северозападен, Югоизточен и Югозападен регион. Най-недоволни по отношение на достъпността на транспортните услуги в страната са хората с увреждания от Югоизточния регион (41%), а най-доволни – тези от Южен централен (49% от тях са посочили, че са „доволни” или „много доволни”) (графика 18). Графика 18. Нагласи за риск от дискриминация в сферата на равните възможности Равните възможности се отнасят до осигуряването на нормални условия и среда за развитие на групите в състояние на дискриминация и/или групите в риск от дискриминация по признак пол, възраст, етнос, религия, увреждания и сексуална ориентация. 6.1. Лица, преживели физическо насилие 156 лица споменават за физическо насилие, акто 21 от тях- по полов признак, 40- по етнически. (графика 19). Графика 19. Разпределение в проценти на причини за физическо насилие сред 156 респонденти, съобщили за такова. 6.2. Информираност за правата в ситуация на дискриминация 62,7% от хората признават, че не са информирани за собствените си права в ситуация на дискриминация срещу 37,3%, които съобщават, че са информирани за правата си, докато 65,7% не знаят къде да подадат жалба срещу дискриминация. 4,1% от извадката (47 лица) са подавали жалба в реална ситуация на дискриминация, от които 40 на сто изразяват пълно или частично удовлетворение от решението и санкцията на отговорната институция. При съобщен случай на дискриминация 16,6 на сто са по-скоро удовлетворени от реакцията на полицията спрямо негативната проява, а 57,5 на сто – по-скоро неудовлетворени. 6.3. Възприятия за собствена подложеност на дискриминация в образователна среда 15,7% от попитаните са ставали свидетели на прояви на дискриминация в училище или във висше учебно заведение, като 134 лица са ставали обект на дискриминация в образователна институция (графика 20). Измежду възприетите причини са: поради етническа принадлежност (44,3%), физическо или умствено увреждане (15,3%), религия (10,8%), др. Под „други причини“ се изтъкват „бедност“, „от село съм“, „заради името“, „лична основа“, „отношение на съучениците към мен“, „пиша с лявата ръка“, „различия в ценностната система“ (графика 20). Графика 20. PAGE 12