"Декемврийски дни на българската средновековна археология" •Проф. д-р Станчо Ваклинов• Приноси към българската археология т. VII 145 години Българска академия на науките (1869-2014) Българска академия на науките национален aрхеологически институт с музей секция за средновековна археология софия 2013 УКРЕПИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ В ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА КОТЛЕНСКИЯТ ПРОХОД ПРЕЗ VІ В. Милен Николов С настоящото съобщение изказвам почитта си към светлата памет на проф. Рашо Рашев – един от първите изследователи на археологическите паметници в Котленската планина, в която е и родното му място – с. Тича. Сведения за старините в Котленският проход има още от Възраждането (Богоров 1846; Архив на Г. С. Раковски 1957, 374; Раковски споменава отделни крепости и в някои свои литературни произведения). След Освобождението на България акад. К. Иречек и особено братя Шкорпил в няколко свои изследвания описват редица паметници и пътища от Античноста и Средновековието в Котленско (Иречек 1974, 778795; 1932, 111; Шкорпил 1885, 6-7, 88-90; 1905, 536; 1929, 99-100; 1931, 24-27). През 70-те години на ХХ в. започва нов етап в проучванията на археологическите паметници, конкретно в Котленския проход. Издирени и описани са крепости, преградни стени и валове от страна на покойния проф. Рашо Рашев, С. Лисицов и Н. Марков (Лисицов 1978, 67-81; Лисицов, Марков 1981, 5979; Лисицов 1993, 38-56; Velkov, Lisicov 1994, 257-264; Рашев 1982, 11, 59-61; 1992, 7-16; 1997, 108-113). През 1981 г. са проведени и първите археологически разкопки в Котленската планина. Тогава С. Лисицов и Н. Марков проучват ранновизантийската преградна стена в най-високата част на Котленския проход, в подножието на скалният гребен „Урушките стени“. В последните години са проведени няколко теренни проучвания, дело на Й. Алексиев, Р. Георгиева, М. Даскалов и М. Николов (Алексиев 2003, 116117; Георгиева, Николов 2004, 114-115; Даскалов 2006, 317-319; Даскалов, Николов 2007, 462). Благодарение на тях се уточниха хронологията и периодизацията на крепостите „Вида“ и „Римското кале“. Известни са и някои находки от района, които са именно от периода V-VІ в. (Трендафилова 2006, 144-159). В настоящата работа ще бъдат разгледани укрепленията при Котленския проход в една ясно обособена зона, която включва най-високата част на прохода (ок. 700 м надморска височина). От север тази зона е ограничена от основното било на Източна Стара планина в участъка от източния край на масива Сухи дял от запад до хребета Козяк на изток. Тук билото се снижава и е единствено удобно за преминаване. 205 От юг границите са югоизточния край на хребета Ветрила и планинския масив Вида. От изток зоната е ограничена от западните склонове на масивите Плишювица и Коминчето, а от запад – от хребета Ветрила и планината Разбойна с едноименния връх, който е найвисок в Източна Стара планина (1128 м). В центъра на ограниченото по този начин пространство (с размери около 7 х 7 км) е малката котловина, в която е разположен съвременният град Котел. Именно тук, в източната £ част, се сливат две важни пътни артерии от Античността и Средновековието и продължават на юг, покрай масива Вида, с общо трасе. Източно от така обособеното пространство, централното било се извисява и е труднодостъпно, с високите планински масиви Козяк, Коминчето и Плишювица. На запад се извисяват високият, на места с пропастни северни склонове масив на Сухи дял – част от основното било на планината, както и второстепенното разклонение Разбойна и Ветрила. Именно това е причината през V-VІ в. това обособено пространство да бъде сериозно укрепено чрез редица укрепления, разположени в две „линии“. Северната е с начален пункт гребена Урушките стени от запад и краен такъв – крепостта Римското кале на изток, а южната е с начало хребета Ветрила от запад и крайна точка – преградата по западните склонове на масива Плишювица от изток. По северната „линия“ са разположени следните археологически обекти от V-VІ в.: 1. Ранновизантийската преградна стена при гребена „Урушките стени“ (обр. 1/1) (Шкорпил 1931, 24-25; Лиси- цов, Марков 1981, 59-79; Лисицов 1981а, 60-61; Рашев 1982, 11; Динчев 2006, 34). Проведени са сондажни проучвания през 1981 г. Скалният масив е с кота 820 м, част е от главното било на Източна Стара планина и е разположен източно над пътя през Котленския проход. Стената започва от югозападната част на гребена, като го следва в югозападна посока. Впоследствие завива на западсеверозапад и се спуска по стръмните западни склонове на „Урушките стени“. Денивелацията от най-високо разположената част на стената (на върха на гребена) до нейния край на запад е около 180-200 м. Общата дължина е около 1400 м. Стената прегражда трасето на древният път в най-високата част на Котленския проход. Лицата й са изградени от малки камъни с оформени лица, споени с бял хоросан с незначително количество керамични ядки. Емплектонът е от ломени камъни и хоросан. Стената е широка в различните участъци от 1,45 до 2,6 м. Открити са фрагменти от амфори с гребенчата украса. По протежение на стената е регистрирана кула с размери 18х12 м. Трябва да се отбележи, че в най-високата част на гребена иманяри са разбили съоръжение на суха зидария, около която има голямо количество фрагменти от амфори от ІV-ІІ в. пр. Хр. (неизвестно до настоящия момент, наблюденията са от 2003, 2004, 2005, 2008, 2009 г.). 2. Археологически обект с неустановена функция (обр. 1/2). Разположен е на около 300 м източно от източните склонове на „Урушките стени“, върху малко възвишение с пропастни склонове от север и североизток. Иманяри са разкопали част от зид с дебелина 1-1,1 206 Обр. 1/1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 207 м. Дължината на стената е не по-малко от 20 м (ако се съди по строителния насип). Лицата са от сравнително малки камъни (0.2х0.3 м) с оформени лица, с голямо количество бял хоросан, в който има нарядко керамични ядки. Фугите са измазани. В иманярския изкоп има и фрагменти от късноантични тухли. По насипите е видно, че стената следва северния, а може би и източния ръб на възвишението. Не може да се каже категорично дали това е стена на малко укрепително съоръжение или постройка с други функции (?). До настоящия момент този обект не е известен в научната литература. 3. Крепостта „Хайдут Върбан“ (обр. 1/3) (Шкорпил 1931, 25; Лисицов, Марков 1981, 65-67; Лисицов 1981, 61; Динчев 2006, 34; 87, № 65). Разположена е на около 1 км източно от предходния обект. Определена е като „квадрибургий“. Крепостта е разположена в подножието на главното било на планината, на възвишение с подстъп от юг-югоизток. Обектът е на около 100-150 м от днешния път към м. „Царевец“, при първия голям ляв завой в посока изток. Северните му склонове са доста стръмни. По западния склон има добре запазено трасе на стар път с ширина около 2 – 2,5 м, който в северна посока се губи при малката рекичка Яръ дере. Площта на укреплението е около 1,7 дка. Стените са с ширина 2,6 м, градежът е от камъни и хоросан с керамични ядки. Пред източната и южната крепостна стена, откъдето подстъпът е най-лесен, има следи от вал и ров. В средата на укреплението има насипи от зидове на голяма сграда, ориентирана изток-запад. Открити са фрагменти керамика както от V-VІ, така и от ХІІ-ХІV в. През 2005 г. се установи, че на около 60 м югозападно от южната стена на крепостта иманяри са разбили пещ, около която има многобройни фрагменти строителна керамика. 4. Крепостта „Римското кале“ (обр. 1/4) ( Шкорпил 1931, 25; Лисицов 1978, 67-80; Рашев 1992, 7-16; 1997, 109; Даскалов 2006, 317-319; Динчев 2006, 87, № 64; Даскалов, Николов 2007, 462). Проведени са сондажни проучвания през 2005 и 2006 г. Крепостта „Римското кале“ („Сарп таш“, „Хисар калеси“) привлича иманяри от цяла Източна България. Укреплението е взривявано нееднократно и активно разкопавано в продължение на повече от 30 години, вследствие на което от крепостните стени не е останало почти нищо. Това не е случайно, понеже крепостта заема централно място в местния иманярския фолклор. Тук са открити паметници от халколита, цялото І хил. пр. Хр. (керамика, сребърни монети от V-ІVв. на Аполония; бронзови монети на Одесос от ІІ-І в. пр. Хр.; фрагменти от амфори и амфорни печати от ІІІ-ІІ в. пр. Хр.); монети и керамика от ІІІ-ХІV в. Крепостта е разположена в северното подножие на централното било на Източна Стара планина, на уединено скално възвишение с надморска височина 695 м, на около 1 км източно от крепостта „Хайдут Върбан“. Склоновете от юг са пропастни (с височина 15-20 м) и тук на доста голямо разстояние крепостна стена не е имало. В останалите участъци крепостната стена следва скалния венец. Площта е около 5 дка. Непосредствено под северния скален откос 208 са регистрирани тераси, укрепени със зидове на хоросан – това е вероятно селищната структура извън укрепеното с крепостна стена пространство. Достъпът е възможен единствено от изток, където е била и портата към крепостта. Лицата на крепостните стени са от камъни с обработени лица (размери около 0,2х0,3х0,3 м), споени с бял хоросан, с измазани фуги. Емплектонът е със значително количество хоросан. Благодарение на изследванията на С. Лисицов знаем, че градежът във височина е бил с тухлени пояси от по два реда тухли – това сега не се установява поради силните разрушения на стената. При разкопките през 2005 г., когато беше проучен фрагмент от южният крепостен зид, се установи, че тук ширината на стената е 2,2-2,3 м. На нивото на цокъла на крепостната стена се проучи обособен културен пласт с керамика от края на V-VІ в., подово ниво и дъно на битова пещ, както и бронзови монети на императорите Юстин І (емисия 522-527) и Фока (емисия 604-607). Открити са находки от халколита, І хил. пр. Хр., римската, ранновизантийската и средновековни епохи, но културни пластове се документираха от ранната фаза на ранножелязната епоха, от края на V-VІ в., от ІХ-Х и от ХІІ-ХІІІ в. През 2006 г. сондажът беше разширен в северна посока. Тогава се проучи зид и домакинска пещ, в чиято периферия е открита монета на император Аркадий. На около 50-70 м североизточно от входа на крепостта има трасе със запазена настилка на стар път, известен като „Златийолу“. Тук прекрасно е запазен фрагмент от пътя пресичащ скален склон, изсечен допълнително заради пътното трасе. Това място е известно като „Кесик таш“ (сечена скала). На юг от крепостта, по северния склон на билото на Стара планина, в м. Арпалъка, има следи от селище с материали от V-VІ и ХІІ-ХІV в. Такива следи има и в западното подножие на крепостта. Представените археологически обекти са разположени по линия с дължина около 2,5-3 км, с направление североизток-югозапад. Тук, както бе посочено вече, билото на Източна Стара планина е най-удобно за преминаване поради сравнително ниската си височина (около 700 м). По южната „линия“ на описаното по-горе пространство са разположени следните укрепителни съоръжения: 5. Преградна стена при крайната югоизточна част на билото на хребета „Ветрила“ (обр. 1/5) (Иречек 1974, 784; Шкорпил 1885, 89; Лисицов 1981, 69; 1993, 40, обр. 1/22). Според К. Иречек преградата е terassement, широка 4 крачки, без ров, изглеждащ като обикновен правен път, обрасъл с трева и храсталак. За Х. и К. Шкорпил това е окоп, около 4 крачки широк, с ров от юг и дължина 1 км. С. Лисицов описва съоръжението като ранновизантийска преградна стена с фронт на север; тук е открита и фрагментирана керамика с гребенчата украса (според декларационният картон от НИПК). 6. Крепостта „Вида“ (обр. 1/6) (Богоров 1946; Иречек 1974, 784; Шкорпил 1885, 88-89; 1931, 25-27; Алексиев 2003, 116-117). Проведени са сондажни разкопки през 2002 г. Крепостта „Вида“ (Къз кале, Къз тепе, Града, Момина крепост) е изградена на върха на едноименен 209 масив с надморска височина 861 м, на около 1 км североизточно от преградата при хребета „Ветрила“. Масивът „Вида“ е с два заоблени върха, като е укрепен източният от тях. Северните склонове са пропастни, а всички останали - много стръмни. Крепостта е с площ около 12 дка, с цитадела с размери около 45х24 м, изградена при кулминацията на източния връх. Лицата на стените й са от камъни с добре оформени лица и много здрав бял хоросан, емплектонът е от ломен камък и хоросан. Не е ясно каква е дебелината на стените й. При сондажните проучвания се установи, че крепостната стена е широка 1,8 м. Градежът е от камъни и малко количество бял хоросан, за емплектона не може да се каже нищо поради недовършване на сондажа. Входът е бил от югозапад. На около 40 м източно от източната крепостна стена иманяри са разкрили зид с неустановена дебелина, граден от камъни с много здрав бял хоросан, идентичен с този на цитаделата. Откритата керамика е от късножелязната епоха, ранновизантийската епоха (амфори с гребенчат орнамент, сивочерна кухненска керамика с едри пясъчни зърна в глиненото тесто), средновековната епоха (ХІІ-ХІV в.). Другите находки са бронзова монета от ІІ-І в. пр. Хр., апликации, 11 средновековни монети и др. Средновековната керамика е осем пъти повече от керамиката от другите две епохи. От иманяри става ясно, че тук са намирани монети от ІІІ-VІ в. През 2005 г. ми беше показан златен солид на Юстиниан І с твърдението, че е част от колективна находка от 6 монети, скрити в звънец, укрит край западната крепостна стена. На юг от крепостта има сравнително равно прос- транство, по повърхността на което също се открива керамика от ранновизантийската епоха и средновековието. Такава се открива и в пространството западно от крепостта. 7. Преградната стена „Демир капия“, между западния склон на хребета „Плишювица“ и източния склон на масива „Вида“ (обр. 1/7) (Шкорпил 1931, 25-27; Лисицов 1981, 69). Разположена е на 900 м източно от крепостта „Вида“. Тази стена е описана детайлно от К. Шкорпил. Тя е преграждала пролома на р. Котлешница, като на изток е продължавала до 80 м над съвременния път по западния склона на хребета „Плишювица“, а на запад – по източния склон на масива „Вида“. Точното й местоположение е над съвременния паметник – статуя на лъв, издигнат източно от реката, в чест на победата на цар Ивайло над протовестиярия Мурин през 1279 г. Изглежда точно на мястото на този паметник е имало запазен фрагмент от преградната стена. Тя е била с вход с ширина 2,5 м и кула, чиито стени са били широки 1,45 м. По склона на „Вида“ е имало запазен друг фрагмент от преградата с дебелина 2,5 м. Градежът е бил от плочести камъни с ширина до 0,45 м, споени с бял хоросан с керамични ядки. К. Шкорпил е регистрирал и поправка на стената, извършена със сив хоросан с много речен пясък. При тази поправка фугите на зида са били измазани. Последните три укрепителни съоръжения са разположени в дъга с дължина около 2 км, като върха на дъгата е крепостта „Вида“. Всички посочени крепости и преградни стени са съществували като такива през VІ в., въпреки че някои от тях 210 без съмнение са обитавани и по-рано (крепостите „Вида“ и „Римското кале“). Укрепленията, както по северната, така и по южната граница на разглежданото пространство, наистина на пръв поглед образуват укрепителни „линии“. Всъщност тези крепости и преградни стени са разположени в непосредствена близост до старите пътища и основната им роля е несъмнено свързана с тяхната защита. Както вече стана ясно, между източните склонове на „Сухи дял“ и западните склонове на „Козяк“ основното било се снижава и именно оттук преминават няколко стари пътни трасета, добре описани в литературата (Шкорпил 1929, 99; Лисицов 1981, 69; Рашев 1982, 11; Лисицов 1993, 42-45). Това е причината за средоточието на укрепителни съоръжения в тази част от планината. Укрепено е по-скоро едно невралгично (от тактически съображения) пространство, а не е създадена истинска укрепителна линия. Интерес буди ситуацията както от север, така и от юг от гледна точка на укрепяването на Котленския проход в дълбочина, т. е от север на юг. Така ако от север неприятелски военни формирования успеят да преминат през защитата на проходимото пространство, защитавано от преградната стена при „Урушките стени“, обекта източно от нея, крепостта „Хайдут Върбан“ и „Римското кале“, само на 6-7 км южно има второ укрепено пространство, блокиращо движението както между преградната стена при хребета „Ветрила“ и крепостта „Вида“ (откъдето единствено може да се премине на юг и където е трасето на старият, античен път), така и пролома на р. Котлешни- ца. Последният е много труден за преминаване, но и тук има възможност за преход, поради което е изградена и преградната стена „Демир капия“. За отбелязване е, че следващото наситено с укрепителни съоръжения пространство на запад е едва на около 20 км, при днешното с. Кипилово, където на сравнително ограничена територия са изградени 4 крепости, които също са свързани с пътна артерия. На югоизток такова положение се наблюдава след около 15 км, в района на селата Медвен и Садово. Но и тук се защитават проходни места и пътища. Трябва да се каже, че и на юг по прохода подобно съсредоточаване на крепости липсва – това е отбелязал и С. Лисицов. Има няколко крепости – край с. Градец, с. Мокрен, при Марашкия проход, но те не защитават подобно укрепено пространство, каквото е край Котел. Няма съмнение, че преградните стени при „Урушките стени“, при хребета „Ветрила“ и при пролома на р. Котлешница са съоръжения единствено с военни функции. Според последните проучвания крепостта „Хайдут Върбан“ е също военна крепост (Динчев 2006, 34). Поради началния етап на изследванията не може да се каже същото за крепостите „Вида“ и „Римското кале“. Изглежда те не са от типа на укрепените убежища, а са по-скоро укрепени селища, чиито качества като военни съоръжения обаче са първокласни. Сами по себе си това са звена от укрепването на централната част от прохода, в които при нужда могат да бъдат съсредоточени допълнителни военни части, освен постоянното им население (вж. повече Динчев 2006, 9-31, 33-44, с цит. 211 лит.). При „Римското кале“ има и допълнително направени тераси извън крепостните стени, по северния склон, където вероятно е имало жилищни постройки. Зидовете на терасите са от полуобработени камъни с незначително количество бял хоросан и не могат да бъдат датирани със сигурност, но е твърде възможно да са изградени именно от края на V-VІ в. В заключение трябва да се каже, че централната част на Котленския проход през ранновизантийската епоха е бил укрепен с 3 преградни стени и 3 (4?) крепости, които изглежда образуват единна система на отбрана на прохода в двете най-уязвими зони на преминаване. Първата е снижаването на билото на Стара планина между Сухи дял и хребета Козяк от север, а втората - пролома на р. Котлешница и седловината между масива Вида и хребета „Ветрила“ от юг. Съсредоточаването на този значителен брой укрепителни съоръжения на сравнително ограничена площ (по-малко от 50 кв. км) е най-малкото показателно за важната роля на Котленският проход в края на V-VІ в. Литература Алексиев 2003: Й. Алексиев. Теренни обхождания и сондажи на крепостта Вида (Диавена, Девина?) при Котел. Археологически открития и разкопки през 2002 г., София 2003. Архив на Г. С. Раковски 1957: Архив на Г. С. Раковски т. 2. Писмо на Кръстю Тарпански – зет на Г. Раковски, в което се споменава за една от крепостите в прохода и намерена златна монета в нея. Богоров 1846: И. Богоров. Описание на гр. Котел. В-к „Български орел“, бр. 1, м. Септември 1846 г. Георгиева, Николов 2004: Р. Георгиева, М. Николов. Археологически разкопки в м. „Чобра таш“. Археологически открития и разкопки през 2004 г., София 2005. Даскалов 2006: М. Даскалов. Проучвания на крепостта „Римското кале“ край гр. Котел. Археологически открития и разкопки през 2005 г., София 2006. Даскалов, Николов 2007: М. Даскалов, М. Николов. Археологическо проучване на обект „Римското кале“ край гр. Котел. Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007. Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизантийски крепости в България и съседните земи (в диоцезите hracia r Dacia). Разкопки и проучвания ХХХV, София 2006. Иречек 1932: К. Иречек. Балканските проходи. Българска историческа библиотека, 4, София, 1932. Иречек 1974: К. Иречек. Пътувания по България. София, 1974. Лисицов 1978: Ст. Лисицов. „Римското кале“ – твърдина в Котленския Балкан. Годишник на националния политехнически музей, 8, София 1978. Лисицов, Марков 1981: Ст. Лисицов, Н. Марков. Древната фортификация в района на хребета Урушките стени-Източна Стара планина. Годишник на националния политехнически музей, 11, София 1981. Лисицов 1981а: С. Лисицов. Сондажни проучвания на късноантични укрепителни съоръжения в Котленско. Археологически открития и разкопки през 1981 г., София 1982. Лисицов 1993: Ст. Лисицов. Проходи и оперативно – съобщителни линии в Котленската, Сливенската и Гребенец планина през късната Античност и Българското Средновековие. – В: Североизточна Тракия и Византия през ІV – ХІVв. София – Сливен, 1993. Рашев 1982: Р. Рашев. Старобългарски укрепления на Долния Дунав. Варна, 1982. Рашев 1992: Р. Рашев. За местоположението на крепостите Тича и Козяк. Военноисторически сборник 1992 г., 2-3. Рашев 1997: Р. Рашев. Появата на Средновековни селища във високите части на Източна Стара планина. В: Трудове на катедрите по история и богословие на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“, 1,1997. Трендафилова 2006: К. Трендафилова. Метални принадлежности към облеклото от колекцията на ИМ – Котел. Годишник на националния археологически музей, ХІ, София, 2006. 212 Шкорпил 1885: Вл. и К. Шкорпил. Някои бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия. Пловдив, 1885. Шкорпил 1905: К. и Вл. Шкорпил. Окопы и земляныя укрепления Болгарии. В: Известия на руския археологически институт в Константинопол, Х, София 1905. Шкорпил 1929: К. Шкорпил. Старобългарската съобщителна мрежа около Преслав и крепостите по нея. Българска историческа библиотека 2, 2. София 1929. Шкорпил 1931: К. Шкорпил. Стратегически постройки в Черноморската област на Балканския полуостров. Byzantinislavica III, 1931. Velkov, Lisicov 1994: V. Velkov, St. Lisitsov. An early Byzantine and medieval fort in the Haemus with an inscription and graffiti of emperor Anatasius. В: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов, София 1994. FORTIFyING CONSTRUCTIONS IN THE CENTRAL PART OF THE PASS OF KOTEL DURING VI AD Milen Nikolov Summary In the region of present-day Kotel a few important antiquity and medieval roads pass. In the central part of the Pass of Kotel three fortresses and three defensive walls were built for their defense at the end of V-VI AD. Some of the fortifying constructions have martial functions as Haydut Vurban fortress and the defensive walls on the ridge of Urushky walls, Demir kapiya and on the ridge of Vetrila. The fortresses of Rimsko kale and on the mountain of Vida are most probably of the type of fortified villages. The main ridge of the Balkan mountain, lowering in the region of present-day Kotel and suitable for passing from north to south, was fortified for tactical reasons. 213