национален исторически музей – софия известия, том ХХІІІ, 2011 история, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство от така наречения „спец-фонд”, съХранявани в националния исторически музей, софия. (ІІ) Ралица Русева Настоящата публикация се явява като продължение на статията „Бележки върху атрибуцията, авторството и ктиторите на някои произведения на църковното изкуство от манастира „Св. Богородица Косиница”, съхранявани в НИМ”1. Тук ще бъдат представени произведения не само от манастира „Св. Богородица Косиница”, но и от Охридския регион. Някои от тях са непознати и се публикуват за първи път; други са били публикувани, но без да е изясняван техния произход, датиране, автори, надписи и пр. или в контекста на общи каталози от изложби, с кратки анотации. Един от основните проблеми при изследването на тези произведения представлява установяването на произхода им. Те са част от фонд, наричан до преди години „спецфонд”, който се състои от предмети, събирани по време на няколко научни експедиции, през Балканската и Първата световна войни от териториите на Северна Гърция, съвременната РМакедония и Сърбия с цел запазване от унищожение и съхранение. Първата експедиция е през 1912-1913 години на чело, на която е Богдан Филов. В нея участват и Йоардан Иванов, Анастас Иширков, Ст. Костов, Младен Панчов, Елин Пелин, С. Аргиров и Д. Папазоолу. Присъединяват се и Любомир Милетич, Гавриил Кацаров, Венелин Ганев. Втората експедиция на Богдан Филов е през 1915 г., когато го придружава американският археолог Томас Уайтмор2. Следващата експедиция е през 1916 година, докладите и писмата от нея са издадени в „Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916”, в нея участват Васил Златарски, Богдан Филов, Стефан Димитров, Димитър Мишайков, Иван Каросеров, Атанас Иширков, Любомир Милетич, Йордан Иванов, Беньо Цонев, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Стоян Романски, Димитър Гаджанов, Стефан Л. Коснов, Антон П. Стоилов3. Както се вижда и от имената на самите участници, те е трябвало да изследват не само историческите и археологически паметници, но и етнография, езикови проблеми, население, стопанството и пр. За нас особено ценни са докладите на Васил Златарски, Богдан Филов и етнографа Антон Стоилов. Докладът на последния съдържа доста сведения, които ни помагат при идентификацията на произхода на някои предмети от колекцията на НИМ. Най-много информация се съдържа в дневника и докладите от пътуванята на Богдан Филов, но и те не са достатъчни за идентифициране на всички предмети. В предишната статия се спрях поподробно на част от архив на БАН (фонд 1к; дп. 2 а-е; с. 358), където се пазят интересни сведения около събирането на ис- 253 Ралица Русева торическите ценности от Северна Гърция. Запазени са писмата и молбите до генералния щаб, с които се командирова чешкия учен Владимир Сис в Северна Гърция през 1916-1917 година, молба до генералния щаб за открит лист за достъп на Владимир Сис до манастирите “Св. Йоан Продром” край Серес и “Св. Богородица Косиница”, писма относно финансирането и др. Основната негова цел е била събирането на средновековни ръкописи, съхранявани там4. Достъпни ми бяха чернови на описите при отварянето в Народния музей в София на осем сандъка, изпратени от ІХ и Х дивизия. Тук представям за първи път чернова на протокол, съставен при тяхното разпечатване от директора на Народния музей д-р Иван Велков (директор 1938-1944), Теодор Герасимов – уредник на Нумизматичния отдел и Вера Иванова-Мавродинова – уредник на Средновековния отдел. Тази колекция е заведена към Народния музей като група „П” (поверителна). Описите, обаче са твърде лаконични и не улесняват установяването на произхода на повечето от предметите. Може със сигурност да се каже, че в един и същи сандък са били запечатани предмети, произхождащи от манастира „Св. Богородица Косиница” и от манастира „Св. Йоан Кръстител” край Сяр. Например – сандъци 1, 2, 3, 4, 7, 8 съдържат предмети и от манастира Косиница, и от манастира „Св. Йоан Кръстиел” край Сяр и от ризницата на Митрополията в Сяр. Свидетелство за това е съдържанието на сандък № 7, в който се намират рипиди от 1594 г., които са от манастира „Св. Йоан Кръстител”, публикувани още от Н. Кондаков през 1909 г.5, заедно с църковни тъкани, които в цитираната предходна публикация атрибутирах, според техните надписи, както и според стари гръцки описи, без съмнение като произхождащи от манастира Косиница. В протокола, съставен при отварянето в Народния музей, 254 единствено за сандък № 5 пише, че е от Охрид. Според описа, той съдържа следните предмети от Охрид: 1. “Позлатен филигранен кръст 2. Артофориум с форма на куполна църква6 3. Голям потир, позлатен с медальони, руска работа 4. Кръст позлатен, без крак 5. Крак отделен от Охридската църква Св. Никола 6. Позлатен малък потир 7. Кръст филигранен, позлатен (в кутия) 8. Мощехранителница с глава 9. Кутия за мощи 10. Владишка митра в калъф 11. Евангелие печатно с метални корици 12. Евангелие с корици, червено кадифе и метал 13. Дървен владишки жезъл 14. Антиминси 15. Одежди 16. Славянско четвероевангелие, с образите на евангелистите 17. Препис на Скилицовата история Сандък № 6 Части от голям бронзов полиелей”. Произведенията, донесени от територията на днешната РМакедония произхождат основно от Охрид (църквата „Св. Богородица Перивлепта” („Св. Климент”); църквата „Св. Никола Болнички”), Охридско (манастира „Св. Наум” и др.) от Марков манастир край Скопие. Произведенията от Северна Гърция, произхождат от Митрополията в Сяр, манастира „Св. Йоан Предтеча” (“Продром”) край Сяр и най-голямо количество от манастира „Св. Богородица Косиница”. В най-малка степен са идентифицирани и атрибутирани предметите, донесени от експедицията в Косово и Сърбия, което е тема за по-нататъшно изследване. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Някои от произведенията, донесени от Охрид, от Сяр и района са публикувани в края на ХІХ и началото на ХХ век от П. Милюков и Н. П. Кондаков, в много случаи са свалени и ктиторските надписите, а по-значителните паметници са представени и с фотографии, което улеснява установяването на произхода им7. В предишната си статия се спрях по-подробно върху гръцката литература за манастира „Св. Богородица Косиница”8, както и върху съвремените публикации на предмети оттам9. Тук само бих искала да спомена за луксозното, илюстровано издание на Т. Проватакис от 1998 г. за манастира „Св. Богородица Косиница”, една основна част, от което е посветена на произведения на църковоното изкуство от манастира, които днес се намират в НИМ10. Без да коментирам научните качества на това издание, ще подчертая факта, достатъчен сам по себе си, че в него са публикувани редица произведения на църковното изкуство от колекцията на НИМ, с доказан произход от най-различни крайща на България, които нямат нищо общо с манастира Косиница. В настоящето изследване са включени около двадесет произведения на църковното изкуство от поствизантийския период, които са различни по своята функция и материал на изработка – икони, църковна утвар, литургични тъкани. В процеса на работа, приоритет в изследването се оказа установяването на произхода на произведенията, идентификацията на майсторите, които са ги изработили и на личността на ктиторите, на базата на епиграфския матетериал от самите произведения, както и върху оскъдните и разпръснати архивни материали. І. произведения от охридския регион икона „исус Христос”; първа половина на ХІХ в.; Охрид, църквата „Св. Богородица Перивлепта”; дърво, платно, темпера; 50 х 33,5; НИМ № 29016. Христос е представен в западния иконографски вариант ECCE HOMO, с трънен венец, наметнат с червен плащ, ръцете му са вързани пред гърдите, държи тръст. Фонът е златен, колоритът ярък, стилово изпълнението е повлияно от западнатото изкуство. Живописното изображение върху платно е залепено по средата на дървената плоскост, като от четирите страни остава дървена рамка с ширина около 5 см., върху която ясно личат дупки от пирони, т. е. там е била прикована рамка. През 1922 г. Богдан Филов публикува статия за охридския надпис на Димитър Хоматиан11, който е гравиран върху сребърна рамка, монтирана върху късна икона на Исус Христос, която – както сам свидетелства – вижда през 1916 г. при посещението си в Охрид, когато тя се е намирала върху иконостаса в църквата „Св. Богородица Перивлепта” над олтарните двери. Той публикува фотография на иконата (фотограф Георги Трайчев), дава и нейните размери (50 х 34), както и подробно нейно описание. Тогава върху нимба на Христос е бил монтиран сребърен обков, както и обковки върху ръцете на Христос и върху тръста, който държи, които според него са късна изработка от ХІХ в. Базирайки се на фотографията и на описанието на иконата, не може да има съмнение, че разглежданата икона – НИМ № 29016 е същата, която публикува Б. Филов и върху която е била монтирана сребърната рамка с надпис на Димитър Хоматиан. Надписът за първи път публикува архимандрит Антонин, който през юни 1865 г., вижда същата рамка, но върху икона на Христос Велик архиерей, седнал на трон, която е била поставена върху владишкия трон на Охридския архиепископ Прохор от 1540 г. в църквата „Св. Богородица Перивлепта”12. Богдан Филов изказва логичното предположение, че тази икона вероятно преди това се е намирала 255 Ралица Русева в катедралната църква „Св. София”. Не е ясно кога и поради какви причини сребърната рамка е била монтирана върху другата икона, а именно на Исус Христос ECCE HOMO, но това със сигурност се е случило след 1865 г. Иконата е била пренесена в България, заедно с други произведения от Охрид през 1918 г., като нямаме информация кога е била свалена сребърната рамка – дали това се е случило още в Охрид или по някое време в Народния музей в София. При инвентаризация извършена през 1962 в Археологическия институт с музей при БАН с пореден № 42 и инв. № 62 е записано „Икона Христос, 50 х 34, състояние добро”, същото е записано и в приемо-предавателен акт от 11. ІІ. 1979 на Археологическия музей, под № 27 и с инв. № 62. За метална рамка или обкови и в двата описа не се споменава. Тук идентифицираме охридската икона без колебание, но остава въпросът къде се намира в момента сребърната рамка с надписа на Димитър Хоматиан. съд (фиала);1608; Манастир „Св. Никола”(?), Галичник; Майстор: Стефо Атанасов; Сребро; 16,5 d.; 13,5 h.; НИМ № 29227. Надпис върху периферията на основата: на монастирύ. св. николаύ въ гал·чке гори отъ масторъ стефо антанасύвъ лето х зр·s.13 Върху съда са представени Рождество Христово, Света Троица, Разпятие Христово, св. Николай, отделени от растителни мотиви. Кръстът, върху който е представен разпънатият Христос, наподобява декоративен кръст с краища, оформени като трифолии. Горният ръб на съда е украсен с растителен орнамент, а основата с декоративна аркада. Стилът на изображенията е подчертано примитивен, фигурите са силно стилизирани, оформени само с външен контур, а релефът е плосък. Като стил на изработка и иконография, съдът би могъл 256 да се отнесе и към ХІХ век, въпреки че годината се разчита много ясно. Топонимът „Галичка гора” не се среща другаде, селото Галичник се намира в Дебърско, а под „гора” се разбира вероятно планинска местност в Дебърско. За сега не са ми известни и данни в този регион да е съществувал манастир, посветен на св. Николай. С топонима „гора” се означава в някои етнографски изследвания и района на Мокра планина. Следващите два експоната са публикувани, но бих искала тук да уточня тяхната атрибуция, произход и характеристики. мощехранителница на св. матрона; 1798 г. (?); Охрид; Сребро, позлата, филигран, цветни камъни; НИМ № 29116а14. Надпис: „MNHMH ΑΙΩΝΙΑ ΤΩΝ ΥΦΑΝΤΩΝ ΕΝ ΑΨΧΣΗ ΕΤΕ Κ[ΥΡΙΕ] MAIΩ ΑΣΤ. ΕΠΙΣΤΑΣΙΑ ΘΕωΝΑ ΗΓΟΥΜΕΝΟ (За вечен спомен, от тъкачите, година Господна 1798, 16 май) (Под надзора на игумена Ιεοн). Поставям годината под върпрос, тъй като надписът е изработен чрез извиване на двойно осукана сребърна нишка, поради което някои от буквите са неясни. Това се отнася особено за годината, означена с букви, третата буква би могло да бъде „хаста”, с която се означава числото 90, но би могла да бъде и „ми”, което е равно на 40. Възможни са и други варианти на разчитане. Датата 16ти не е изписана по традиционния начин с ΙΣΤ (йота и стигма), буквеният еквивалент на шестнадесет, а с ΑΣΤ (алфа и стигма), което е едно, шест. В описа на сандък № 5 от Охрид фигурират: „8. Мощехранителница с глава. 9. Кутия за мощи”. С голяма вероятност може да твърдим, че става въпрос за мощехранителницата на св. Матрона. Въпреки всички архивни данни, стари фотографии и публикации, потвърждаващи произхода на мощехранителницата от Охрид, Т. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Проватакис я публикува като произхождаща от манастира Косиница15. Мощехранителницата представлява обков на череп от тънки сребърни листа, като лицето е позлатено. Върху този обков са поставени позлатени сребърни филигранни плочки в изящни ажурни растителни орнаменти, украсени с цветни камъни. На челото на светицата е поставен кръст. Върху черепа, по традиция има отвор за целуване на светите мощи. мощехранителница – осмоъгълна кутия за черепа на св. матрона; 1811 г.; Охрид; Сребро и позлата; 21.5х20.5х22; НИМ № 29116b16. Надпис: ÄIA CYNΔPOMHC KAI ÄAПANHC TO EN IEPOMONAXOIC AГAПIOY NAOYCCATOY HГOYMENOY THC AYTH MONHC TOY CΩTHPOC 1811 KATA MHNA MAPTION (С труда и иждивението на йеромонах Агапий Науса, игумен на този манастир на Спасителя, 1811, месец май). Върху кутията са представени осем житийни сцени, чиито сюжети разкриват на коя точно светица принадлежи мощехранителницата – това е св. Матрона Константинополска или Пергийска. Тя е родена в Пергия, Памфилия и умира в Константинопол през 492 или 510-515 година. То е поместено под девети ноември от Симеон Метафраст, след което намира място във всички месечни корпуси17. В някои каталози експонатът е публикуван без основание като мощехранителница на св. Матрона Солунска, чието житие е напълно различно. Върху капака на мощехранителницата е изобразена светицата (H AГIA MATPΩ NH H MEГAËH) в цял ръст, облечена в монашески одежди, с броеница в лявата и кръст в дясната ръка. Върху осемте стени са представени наративни сцени, които илюстрират житието на св. Матрона според Симеон Метафраст, но не са разположени в хронологичен ред. Композициите са в обемен о-релеф, като изпъкналите елементи, например фигурите, са позлатени. Във всички сцени присъства подробно разработен архитектурен пейзаж или интериор. 1. H AГIA ANOIÎAΣA TO IEPON EYAГГEËION (светицата отваря светото Евангелие). Първата сцена показва началото на трудния подвижнически живот на светицата. В ранна възраст родителите Ј я омъжват за богат човек, от когото има и дъщеря, но тя решава да се посвети на Бога и да избяга от семейството си. Решение взима след като в константинополската църква “Св. Апостоли” отваря Евангелието наслуки и попада на пасажа от Евангелие от Лука 9:23, в което се казва: “...ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва”18. Тук обаче върху разтвореното евангелие е изписан по-популярният текст от Иоанна 8:12. 2. H AГIA KAПTEI EIΣ TON KHПON ME TON BAPNABAN (светицата копае в градината с Варнава). Хронологически втората сцена илюстрира момента, в който след като светицата преоблечена като мъж заживява в мъжки манастир под името Васаний, докато обработвала градината един монах на име Варнава я запитал, защо има дупки за обеци на ушите19. 3. H AГIA IATPEEI TA MATIA TOY TYФËOY (Светицата лекува очите на слепия). Игуменът на мъжкия манастир имал съновидение, в което му се разкрила истината за монаха Висаний. След като разбрал цялата история на Матрона той проявява снихождение и я изпраща в женски манастир близо до днешен Бейрут. Там в околността един селянин, както копаел нивата си забелязал да се издига огън от земята след като извикал от манастира и селото хора, разкопали и открили главата на св. Иоан Кръстител, от която изтичало миро. Това е известното Второ намиране на неговата глава. Тъй като много народ искал да се докосне до светинята и да взе257 Ралица Русева ме миро от нея, но не можели св. Матрона като взела миро изцелявала болните по пътя. Така я спрял и един слепец, когото тя изцелила20. Именно този момент е изобразен върху тази сцена. 4. ФOBEPIZEI O ÄAIMΩN THN AГIAN (демонът заплашва светицата). След като нейната слава станала твърде голяма св. Матрона се отдалечила в пусто място, където имало езическо капище, пълно с демони. Тя се борила денонощно с тях докато накрая превърнала това място, обитавано от демони в “райска градина”21. При нея започнали да се събират девойки, които св. Матрона поучавала и кръщавала в Христова вяра. Иконографската схема напомня на тази за св. Марина, която убива дявола. При нея започнали да се събират девойки, които искали тя да ги научи на Христова вяра. Първа пристигнала девойка езичница, но добродетелна на име Софрония22. След като прекарала известно време св. Матрона е завела при Беритския епископ, който я кръстил. 5. H AГIA ПPOΣTAZEI KAI BAПTIZEI THN IEPEIAN (Светицата поучава и кръщава жрицата). При нея дошла и паднала в нозете Ј девойка на име Евхея, която била езическа жрица. По това време в Бейрут празнували езически празник и като разбрали, че жрицата, която трябва да им принесе жертви е при св. Матрона родственици Ј заплашили да изгорят обителта и всички, които се намират в нея, но удивени от готовността им да загинат за своя Бог ги оставили. 6. H AГIA HËИEN EIΣ THN KΩNΣTANTINOYПOΛIN (Светицата пристига в Константинопол). Представен е момента, когато светицата се връща отново в Константинопол, придружена от първата си последователка – Софрония. Изобразен кораб, в който са св. Матрона, Софрония и лодкар с шапка, а в морето плуват няколко големи риби, на брега схематично е представена църква с голям кръст и лампада. 258 Според житието това трябва да е църквата “Св. Ирина”, която се намирала на брега и където веднага след пристигането си отишла св. Матрона23. 7. H AГIA IATPEYEI THN APXONTIΣAN (Светицата лекува архонтисата). Един път при нея отишла неизлечимо болната Ефимия, жена на римския архонт Антим. Св. Матрона я изцелила, като я докосвала по цялото тяло, а за благодарност Ефимия Ј построила манастир24. 8. З КПЙМЕУЗУ ФЗУ БГЙБУ МБФСЩНЗУ Върху предната страна на мощехранителницата е представено успението на светицата. Около одъра Ј са изобразени епископи, свещеници и девойки. Според нейното житие тя е живяла сто години, а преди кончината си имала чудно видение на Рая. Въпреки силния култ към св. Матрона, като цяло нейните изображения са рядкост в православното изкуство, най-ранните са миниатюри в менологии: Seres, Prodrom. I, 34, (Миней за ноември; ХІ – ХІІ век); Vat. gr. 1156, (Евангелие със синаксар; край на ХІ в.; f. 266r); Sinait 500, (Миней за ноември; ХІІ век); Oxford Bodleian, th. gr. f. I ( Менологий; 13221340; fol. 16v). От монументалната живопис може да се споменат образите Ј в манастира в Дечани (в Календарния цикъл) и в църквата „Христос Зоодотис” (1393) в Емборе край Корча25. Изобразителен житиен цикъл на св. Матрона не е известен, изключение е сцената на нейното Успение от Календарния цикъл в църквата “Св. Четиридесет мъченици” (1230) в Търново, което вероятно е следствие от връзките между Константинопол и Търново през този период26. Т.е. представените осем сцени от житието Ј върху разглежданата мощехранителница за сега нямат известен паралел в църковното изкуство. Имайки пред вид, обаче тяхната завършена иконография, много е вероятно да са съществували житийни икони на св. Матрона от История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... където те да са взаимствани. В стенописи от ХVІІІ – ХІХ в., дело на корчанските зографи Костадин Шпатарак, Константин, Атанасий и Търпо св. Матрона е представена допоясно над входа или около входа на няколко църкви, които те са изписали. Това насочва към хипотезата, че е съществувало подчертано почитание към св. Матрона в Корчанския регион през ХVІІІ и ХІХ век. Обяснение може да се потърси в присъствието на нейните мощи в близост – много е вероятно те да са се съхранявали в манастира „Св. Наум”. В изданието на дневниците и бележките на Богдан Филов от неговите експедиции е поместена фотография на тази мощехранителница, като пише, че е от църквата „Св. Климент” („Св. Богородица Перивлепта”) в Охрид. В надписа върху кутията се споменава монах Агапий от Науса (Негуш). Негуш се намира в близост до Бер (Верия), но за сега не съм идентифицирала манастира, посветен на Спасителя. Възможно е мощехранителницата да е пренесена от Негуш в Охрид по време на голямото антитурското въстание от 1822 г. Независимо дали тя е била първоначално в манастира „Св. Наум” и после в църквата „Св. Климент”, не става ясно как е попаднала там – какъв е пътят на мощите на светицата от Константинопол през Негуш до Охрид, сигурно е само, че в началото на ХХ век вече се е намирала в Охрид. Следващият предмет, на който ще се спра от естетическа гледна точка не представлява особен интерес, но носи историческа информация за духовници и за майстор златар от средата на ХVІІІ век, които са живели в Охрид и чиято идентификация е обект на предстоящо изследване. основа на напрестолен кръст; 1749; Охрид, манастир „Св. Никола”(?); Майстор: Янко; сребро, позлата; НИМ № 2907827. Надпис върху осмоъгълна- та дръжка: „+ ПХФПУ УФБХСПУ ЕЧЗ МЕУБ РЕНФЕ БГЙБ ЛЙШБНБ ЙУ ФПН БГЙПН ХПБНЙН ФПХ ИЕПЛПГПХ ЕЧЙ ЛЙШБНПН ФПХ БГЗПХ КЛЙМЕНФПУ КЕ УФЙН МЕУЙ ЕЧЙ ЛЙШБНПН ФПХ БГЙПХ РСПДСПМПХ К УФПН МБФИЕПХ ЕЧЙ МЕУБ ЛЙШБНПН К УФПН БГЙЗ БНБСГЙСЙ ЛПХКБ ЕЧЙ ЛЙШБНПН ФПХ БГЙПХ КЙСЙКПХ К УФПН МБСКП ЕЧЙ ЛЙШБНПН ФПХ ФЙУ БГЙБУ ВБСВБСБУ КЕ ФБ БНПИЕН ЛЙШБНБ ФБ БЦЙЕСПУЕН РРБ ДЙМЙФСЙУ” (Този кръст съдържа вътре пет свети мощи на св. Йоан Богослов има мощи на св. Климент и вътре има мощи на св. Йоан Предтеча и на (Матей) има вътре мощи и на свети Безсребреници Лука има мощи на св. Кирик и на Марко има мощи на св. Варвара и мощите отгоре посвети отец Димитър). Надпис върху периферията на основата: „ФП РБСПН ФЙМЙПН УФБХСПН ЙРБСЧЙ ФЙУ МПНЙУ ФПХ БГЙПХ НЗКПЛБПХ ЕК ФЙУ РПЛЕПУ БЧСЗДПН К ЕХКЙБУИЙ ЗУ ФПН КСПН ФПХ ЕЦЙМЕСЙПХ КЕ ЗКПНПМ Ч КЙС РБРБ ДЗМЗФСЙ К ЕРЙФСПРПУ ГЕПСГЙПХ ФПХ ДЙМПХ РПФЛЕБ ЧЙС ГЙБНКПХ К В СЕФП 1749” (Настоящият свети кръст принадлежи на манастира на Св. Николай в град Охрид и се създаде по времето (?) на ефимерий и иконом господин хаджи отец Димитри и епитроп Георги Диму Потлеа (?) от ръката на Янко в р(л)ето 1749). Надпис издраскан с игла върху основата: „Христо К. Пашинков подарок”. Самият кръст е отчупен и в края металът е извит, в описа на сандък № 5 предметът фигурира като „Крак отделен от Охридската църква Св. Никола”, т. е. бил е донесен в България без самия кръст. Украсата на основата е във висок релеф с барокови растителни орнаменти. Надписите на гръцки са с множество грешки, основно фонетични замени. Вторият 259 Ралица Русева надпис завършва на български, вероятно трябва да е било „в лето”, но е написано „в рето”. Третият надпис е издраскан много по-късно, интересен е фактът, че фамилията „Пашинков” съществува и до днес в Охрид. Не е ясно от кой манастир „Св. Никола” в Охрид произхожда предметът, за църквите „Св. Никола Болнички”, „Св. Никола Геракомия” и „Св. Никола” във Влашката махала, няма сведения да са били манастири. потир; ХVІІІ в.; Охрид; Сребро, позлата; 16,5 см, основа 7 см; НИМ № 29190. Този потир има нетрадиционно малък размер, който не съответства на неговата функцията. Изработката е изключително фина и детайлна, сребърната чаша е поставена в плътен позлатен обков, украсен с релефни растителни орнаменти, както и дръжката и основата на потира. Вероятно това е означеният в описа на сандък № 5 от Охрид „6. Позлатен малък потир”28. плащаница; 1796; Манастир „Св. Наум”, Охрид; Виена; автор: Марина Рухеланд; Розова коприна, бродерия, златни нишки, сърма, пайети, сребърни пластини; 168 x 130; НИМ № 2923729. Надпис на гръцки език: ”П РБСПН ЕРЙФБЦЙПУ БЦЙЕСЩИЗ ЕЙУ ФЗН ФПХ БГЙПХ БИБНБУЙПХ МЗФСПРПЛЙН ФЩН ЙПБННЙНЩН РБСБ КХСЙПХ РБНБГЙЩФПХ ЧБФЖЗ НЙКПХ ЕЙУ ШХЧЙКЗН БХФПХ УЩФЗСЙБН.” (Тази света Епитафия се посвещава на [църквата] “Св. Атанасий” в Янинска митрополия от господин Панайот хаджи Нико за душевното му спасение). Надпис на латниски: ANO б796 (година 1796). Marina Ruheland – Acu Pinxii (извеза – Марина Рухеланд). Тази плащаница вижда П. Милюков при посещението си в манастира „Св. Наум”, като дава и сведение, че тя е била 260 наскоро донесена в манастира (публикацията е от 1899 г.). Публикува надписа и споменава, че е чисто западна изработка30. За съжаление не става ясно кой и защо я е донесъл от Янина в манастира край Охридското езеро. През ХVІІІ век в Средна Европа се преселват много занаятчии, строители и зографи от България, Сърбия, Тесалия, Епир и други места на Османската империя. Във Виена се основава едно от водещите ателиета за църковна бродерия, в което работят заедно виенски и балкански майстори. Главни майстори са били Елизабет Дорф, Марина Рухеланд, Франц Филер. Водеща фигура там е бил и Христофор Жефарович – български просветител, гравьор, зограф, но също и майстор на църковна везба31. Тази плащаница е дело на известната Марина Рухеланд и е едно от най-значимите произведения на църковната везба от ХVІІІ век. В центъра е представена композицията Оплакването на Христос на фона на златна засводена постройка с аркада. От свода висят две лампади, а между арките са изобразени серафими. В средата се извисява кръст с надпис INBI, под него е тръненият венец и кръстосани копието, с което е бил прободен Христос и гъбата с оцет. Около тялото на Христос са изобразени фигурите на Богородица (МС ИХ), Мария Магадалина (МСЙБ МГД), Мария, сестрата на Яков (МСЙБ ЙКВПХ), Йоан Богослов (ЙЩ ИЛ), Йосиф (ЙЩУЙЦ), Никодим (НКМУ) и ангели, а отпред – два съда. Фигурите на оплакващите жени и ангели са в раздвижени, експресивни пози, св. Йосиф, св. Никодим и два ангела повдигат платното, за да обвият тялото на Христос. В четирите края на плащаницата са извезани в медальони четиримата Евангелисти с техните символи, на фона на интериор с прозорец или колони, с книга върху маса, перо и мастилница. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Горе в ляво, над евангелист Матей е представен хълма на Голгота с три кръста, а под тях символични образи от Страстите Христови – стълба, чук, клещи, гвоздеи, кесия с разпилени монети и съд за тамян или благовония. В дясно, над св. Йоан Богослов е представен, върху хълм градът Йерусалим с крепостна стена, сгради с куполи, кули и прозорци, изработени от сребърни пластини. Долу в ляво, над евангелист Лука, е представена голяма църква, също със сребърни прозорци, с куполи и висока кула. Долу в дясно, над евангелист Марк, е извезана сцената “Мироноските на гроба Господен” – изобразена е градина с дървета, обградена от зид, в средата ангел е седнал върху плочата на гроба Господен, а в ляво са трите мироносици. Плащаницата е обградена от широка рамка със златни растителни орнаменти в бароков стил. Тази иконография се интерпретира и в други Епитафии, създадени в ателието във Виена, като например Епитафия от 1752, дело на самия Христофор Жефарович за манастира „Св. Богородица Олимпиотиса”32. Контрастното присъствие на златната бродерия върху розовата коприна в съчетание със зелените, жълти и земни тонове на пейзажа, както и акварелно преливащите светли тонове на одеждите, превръщат тази плащаница в един от най-интересните примери на бароковата църковна бродерия. ІІ. произведения от манастира „св. богородица косиница”. От манастира „Св. Богородица Косиница” произхождат четири малки икони на Богородица с цялостен обков, които от обратната страна са обточени с кадифе, върху което е прикрепена сребърна пластина с дарителски надпис. Обточването с кадифе от обратанта страна на иконите не е характерно за балканското изкуство, но по-често се среща в Русия. Тези малки икони са били поръчвани за индивидуална молитва, макар и не идентични, подобни като функция и изработка икони са създавани и за манастирите на Света гора. За разлика от средновековните живописни икони, които в последствие и по специален повод са „обдарявани” със сребърни и златни ризници, този тип икони са създавани заедно и заради металния обков. Въпреки че обковът покрива цялото темперно изображение и се виждат само лицата на образите, изпълнението е изключително прецизно и детайлно и живописта е на много високо ниво. Според описа на митрополита на Драма Агатангел от „Св. Богородица Косиница” са взети 9 икони на Богородица, една сребърна на св. Макарий Египетски и още две на Богородица в кадифен кивот, за някои от тях дава броя на камъните. В описа на К. Циакас общо също са 12 икони, той дава и размерите на две от иконите, както и годината на едната, по които могат да се идентифицират33. Те са се намирали в библиотеката и в скевофилакия на манастира. В описа на Народния музей фигурират само два обкова от икони на Богородица (на Богородица и на Богородица Умиление) и никакви други икони, очевидно останалите са се намирали в други сандъци. икона с обков „богородица с младенеца”; 1789; майстор златар Георги Писка (Пистка) от Линотопе; Дърво, темпера, сребро с позлата, скъпоценни камъни; 28 х 20; № 2908234. Надпис: ”ЕКПУМЗИЙ ФЩ РБСПН ХКПН ФЗУ ЗРЕСБГЙБУ ДЕУРЙНЗУ ЙМПН ИЕПФЩКПХ КБЙ БЕЙРБСИЕНПХ МБСЙБУ ФЗУ ЕРПНПМБЖПМЕНЗУ КПХУЙНЗФЖБУ ДЗБ УЙДСПМЗУФЕ КБЙ ЕОПДПХ ФПХ РБНПУЙПФБФПХ КЙСЙПХ КЙС Ч УПЦСПНЗПХ ДЙБ ЧЗСПУ ЕМПХ ГЕПСГЙ РЙУФКБ ЛЗНПФЩРЙФЗУ 1789”. (Украси се настоящата икона на Пресветата Дева наша 261 Ралица Русева Богородица и приснодева Мария, наречена Кусиница с иждивението и труда на всепреподобния господин господин Хаджи Софроний от ръката на мен Георги Пистка линотопски (от Линотопе) 1789)35. Сребърният обков на иконата е цялостен, а от темперното изображение се виждат само лицата. Иконата представя Богородица Царица (З ПДЙГЙФСЙБ), коронясвана от два ангела, които с една ръка поставят короната, а в другата държат цвете. Младенецът държи сфера в едната си ръка, с другата благославя. Одеждите са с множество гънки и плътно украсени с флорални мотиви с много детайли. Над Богородица е представен допоясно Христос Пантократор (П РБНФПКСБЩС ИЕПУ) в облаци, благославящ с две ръце. В горните два ъгъла са пророците Давид и Соломон със свитъци. Годината е изписана в долния десен ъгъл, върху колонка с островърх покрив. Върху горната част на рамката, в средата е прикрепен цветен орнамент. С филигран са изработени рамката на иконата, нимба на Богоридица, части от нимбовете, около камъните на Младенеца и на Христос Пантократор. Позлатата е само вурху орнаментите на одеждите, косите и по краищата на рамката. Имената „Георги Михал Пистка” от Линотопе са гравирани и върху мощехранителница на св. Дионисии І (1788; НИМ №29115в). В колекцията ан НИМ се съхраняват и други произведения от манастира Косиница, изработени от златари от село Линотопе – Коста, Димитри (кръст, 1786), Атанасий Димитриу (фиала, 1779)36. Възможно е тази да е, описаната от митрополит Агатангел и К. Циакас икона с 35 камъка37 – гнездата са точно 35, но днес са останали 11 камъка. За първи път след реставрация представям три темперни икони, чиито обкови са били преди публикувани отделно. 262 Първите две икони № 29010 и № 28996 са получени в НИМ разделени от обковите и до сега не бяха идентифицирани като част от тях, поради тази причина те са и с различни инвентарни номера. Много е вероятно по този начин, разделени да са пристигнали и в България, тъй като в описа на Народния музей, съдейки по размерите и краткото описание, тези два обкова фигурират без иконите. икона „богородица”; 1807; Дърво, темпера; кадифе, сребро; 22,5 х 17; НИМ №2901038. Надпис: „З РБСПХУБ ЗКПН ЗРБСЧЗ ФПХ Ч РРБ КЗСЗЛПХ: ЕК КПМЙУ КСЙУФПРПЛЗУ 1807” (Настоящата икона е на хаджи отец Кирил от село Кристополис 1807)39. Иконата е относително добре запазена, но самият лик е силно претрит. Представена е допоясно само Богородица в кафеникав мафорий, обърната на дясно. Фонът е син, нимбът, рамката и украсата на мафория са позлатени. Обратната страна е обточена с червено кадифе, прикрепено със сребърна рамка, в средата е сребърна пластина с надписа. Върху тази икона е бил прикрепен обков № 29184. обков на икона на „богородица”; 1807; сребро, позлата, скъпоценни камъни; 22,2 х 17; НИМ № 2918440. Обковът е публикуван от Т. Матакиева отделно от темперната икона, която не е била известна до сега. След идентификацията на иконата, от която е свален обковът, той може да бъде също датиран към 1807 г. Много вероятно това да е иконата с 13 камъка, описаната митрополит Агатангел, тъй като камъните са точно 1341. Богородица тук е представена без Младенеца, обърната надясно. Позлатата покрива само някои орнаменти, фонът е запълнен с релефни ромбове. Изпълнението е много прецизно и показва определено сходства със обков (НИМ № 29183), на което ще се спра по-надолу. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... икона „богородица елеуса”; 1817; Дърво, темпера; кадифе, сребро; 17,2 х 21; НИМ № 28996. Надпис: „ГБВСЙЗЛ ЙСПХМПНБЧПХ КПУЦЙНЙЖПФЗ 1817 ЦЛЕВБСЙПХ ЙЕ” (Гавриил йеромонах косфинички 1817 февруари 15).42 Иконата е добре запазена, без загуби на живописния слой. Колоритът е ярък и наситен. Представена е Богородица Елеуса с корона, мафорият е лилав с много позлата. Ликът Ј е моделиран обемно, с меко преливащи светлосенки. Младенецът е в зелен хитон, украсен със златни растителни орнаменти и червен химатий. Фонът е син със златни облачета, преливащ от светло към наситено синьо. Обратната страна е обточена със зелено кадифе, прикрепено със сребърна рамка, в средата е сребърна пластина с надписа. Върху тази икона е бил монтиран обков № 29183. обков на икона „богородица елеуса”; 1817; Сребро, позлата, скъпоценни камъни; 17 х 20,5; НИМ № 2918343. Този обков е публикуван от Т. Матакиева самостоятелно, без връзка с темперната икона, както и в предишния пример – тя не е била известна. Този обков също е украсен с 13 камъка, но освен тях върху короната на Богородица е имало 8 перли, от които днес са останали 6. Възможно е това да е обковът от сандък №3, описан в Народния музей. След идентификацията на иконата, от която е свален обковът, той може да бъде също датиран към 1817 г. Позлатата е много плътна, почти целият обков е позлатен – без фона, ръцете и някои малки детайли, цялостната изработка е изключително прецизна. Украсата е много богата, одеждите са с детайлно разработени, гънки, драперии орнаменти, бродерии и пр. Богородица е с корона върху нимба, който е плътно украсен с релефни растителни орнаменти и 5 цветни камъка; върху зъбците на короната са поставени черни перли. От двете страни на короната са коленичили ангели върху облаци. Полето е обградено с рамка, също с растителни орнаменти и 8 камъка. Ще обърна внмание върху детайл, който се повтаря и в предишния обков (НИМ №29184З) – в средата на звездите, които по канон се поставят върху мафория на челото и рамената на Богородица, са изобразени човешки лица. Цялостната изработка, както орнаментите и декорациите по одеждите също са сходни и вероятно двата обкова да са дело на едно и също ателие. икона „богородица одигитрия и св. димитър”; 1821; Дърво, темпера, сребро, кадифе; 25 x 19; НИМ № 29083. Надпис от обратната страна на иконата: „ЕЧЕСПРПЗП ФП РБСПН ДЙ ЕОПДЙЩН ФЗУ ФЙМЩФБФЗУ КЗСБ МБСЙБ РСЕУВЙФЕСБ 1821 МБСФЙПХ: 1 (Изработи се настоящата (икона) с труда на почитаната госпожа Мария презвитера 1821 март: 1)”.44 До сега обковът не беше свалян и не беше ясно какво точно представлява темперната икона и в какво състояние е. Изобразена е Богородица, която държи Младенеца от дясната си страна – представен е по-рядко срещаният иконографски вариант Богородица Дясна. Фонът е син, инициалите на Богородица са поместени в два червени медальона в златна рамка и със златни орнаменти. Богородица е в кафеникав мафорий, поръбен със златен шерит и с множество позлата по гънките. Ореолът е позлатен и със замбовани орнаменти. Христос е представен в бяла риза и ярко червен химатий с множество позлата по гънките, в едната ръка държи затворен свитък, с другата благославя. Фигурите са обемни и съразмерни, ликовете имат мек овал, моделиран с преливащи светлосенки. Особено достижение е съсредоточеният и вглъбен израз на Богородица. В ляво от Богородица е представен допоясно св. Димитър в патрициански одежди, също с множество позлата и с мъченически кръст 263 Ралица Русева в ръка. Не зависимо от миниатюрните размери, ликът на светеца е моделиран изключително детайлно. Обратната страна на иконата е обточена с червено кадифе и е прикрепена сребърна пластина с надписа на презвитера Мария. обков „богородица одигитрия и св. димитър”; 1821; Сребро, позлата; 25 x 19; НИМ № 2908345. Надпис върху горната рамка: „Η ΠΑΡΟΥΣΑ ΕΙΚΩΝ ΥΠΑΡΧΕΙ ΤΗΣ ΑΓΙΑΣ ΜΟΝΗΣ ΕΚΟΣΙΦ(ΙΝΙΣΣΑ)”. (Настоящата икона е на Светия манастир Косифиница). Надпис върху долната рамката: „ΕΞΟΔΟΝ ΤΟΥ ΠΑΝΟΣΙΩΤΑΤΟΥ KY: X ПОΛYКАРПОY ЕΚ ΡΑΔΟΛΙΒ”. (С иждивението на всепреподобния господин Хаджи Поликарп от Радолив(о). В книгата си Т. Проватакис, предава последната дума от надписа върху рамката с неясната дума „ΣΚΡΑΛΟΛΙΒ”, която е лишена от съдържание46. Надписът би следвало да се чете като: „ЕΚ ΡΑΔΟΛΙΒ”. Село Радуилово (Радулово, Радоливо) се намира в относителна близост до манастира. Митрополит Агатангел пише, че Поликарп е родом от село Радоливо, епархия Зихни (Зиляхово). Той е игумен на манастира между 184248 г., създава и метох в родното си село47. Очевидно Поликарп е дарил, разглежданата икона преди да стане игумен. Сребърният обков на иконата е цялостен. Богородица е представена в иконографския тип Дясна, нимбът Ј е с плътна позлата, украсен с релефни цветя и три цветни камъка, трите звезди, които по канон се поставят върху мафория на челото и рамената на Богородица, тук са изобразени като слънца с човешки лица. Христос държи в едната си ръка Евангелие, с другата благославя. В ляво от Богородица е представен св. Димитър (Ο ΑΓΙΟΣ ΔΗΜΗΤΡ(Ι) Ο(Σ) с мъченически кръст в ръка, а над него три куполни постройки. Одеждите, 264 както и фоновете са плътно украсени с релефни растителни орнаменти с позлата. икона „богородица Гликофилуса” от реликвиар; 1826; Манастир „Св. Богородица Косиница”; Дърво, темпера; 16,8 х 20; НИМ № 29070. Надпис върху сребърния реликвиар: ”ГЕГПНЕ ФП РБСПН ДЙ ЕОПДЩН ФПХ ЕНЙЕСПМПНБЧПЙУ ВЕНЙБМЙН КПУЙЦЙНЗФЖЙЩФПХ 1826 УРС 20”. (Създаде се настоящият с иждивението на иеромонах Вениамин Косифинички 1826 септември 20).48 Реликвиарът е в процес на реставрация, тук представям само темперната икона, която ще бъде поставена под сребърната пластина на реликвиара. Богородица Гликофилуса (МИ ИПХ ГЛЙКПЦЙЛХУЗ) е изобразена до гърдите, прегърнала Младенеца. Два ангела в разноцветни одежди държат короната Ј. Колоритът е пъстър и ярък – Богородица е с лилав мафорий, Христос с бяла риза и червен химатий, фонът е наситено син, в дясно е миниатюрно изображение на манастира с червена крепостна стена и църква с три с червени купола. икона „св. йоан кръстител и св. Герман ктитор на манастира косиница”; ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; дърво темпера; 37 х 29; НИМ № 2900349. Фонът в горната част е златен, в долната е кафяв, декоративна барокова рамка, обгражда изображението, стилът е много сходен с този на руските икони от същия период. Двамата светци са представени в цял ръст обърнати един към друг, между тях стои блюдото с отрязаната глава на св. Йоан Кръстител. Св. Герман (П БГЙПУ ГЕСМБНПУ П КФЗФПС) държи модела на манастирската църква, а св. Йоан Кръстител (П БГЙПУ ЙЩ П РСПДСПМПУ) свитък с текст: «ПСБУ ПЙБ РБУЧПХУЙН Щ ИЕПХ ЛПГЕ ПЙ РФБЙУМБ ФЩН ЕЛЕГЧПЙ ФЩН История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... ВДЕЛХКФЩН ЕЛЕГЧЩН КБЙ ГБС МЗ ЦЕСЩН П ЗСЩДЗУ ФЕФМЗКЕН ЙДПХ ФЗН ЕМЗН КБСБН»50. Върху иконостаса в църквата на манастира Косиница, на традиционното място, от царския ред, за икона на св. Йоан Кръстител е поставена икона „Св. Герман и св. Йоан Кръстител” (ХVІІІ в.)51. Разглежданата икона (НИМ № 29003) очевидно е реплика на тази от иконостаса, макар и съвсем различна като стил, иконографията е идентична. Тази икона не фигурира в нито една от гръцките публикации, но изхождайки от изображението на св. Герман, то е логично да произхожда от манастира Косиница. Изобразяването на двамата светци заедно не е традиционно и е резултат от конкретните местни култове, вероятно свъзани с покровителството им над двата най-големи манастира в региона – „Св. Йоан Кръстител” край Сяр и „Св. Богородица Косиница”, чийто основател е св. Герман. реликвиар; първа четвърт на ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”(?); Сребро, позлата, корали, перли, дърво, кадифе; темперна икона; 26,5 х 35, 5 х 7,5 (затворен); НИМ № 2918052. Този реликвиар представлява правоъгълна сребърна кутия със сребърна рамка, от външната страна е обточен с червено кадифе, в средата на всяка страна е поставена по една ромбоидна сребърна пластина. От вътрешната страна на капака е поставена темперна икона на Богородица Страстна. Долната част на кутията представлява сребърна пластина в средата с легло за кръст и шест отвора за мощи и реликви (съдържат монети и памучета). Кръстът е плътно позлатен, само ликовете на изображенията са сребърни. В средата на кръста е поставен малък релефен кръст, обграден с перли, с кръстообразен отвор, в който се съхраняват мощи или парче от светия кръст. От двете му страни са представени в нисък релеф символите на евангелист Матей – ангел и на евангелист Марк – лъв. Над малкия кръст е представен допоясно Бог Саваот в облак, над него в средата е св. Йоан Богослов – в едната ръка с перо, в другата с книга; от двете му страни са допоясни изображения на св. Константин и св. Елена с кръст в ръцете. В долната, овална част на кръста е представено нетрадиционно изображение на евангелист Лука и неговия символ – телец. Евангелист Лука е възседнал телеца и го държи за рогата, пред него е поставка с книга. Тази иконография навлиза в православното изкуство чрез гравюрите в западноевропейските печатни издания. По същия начин е представен евангелист Лука и върху два кръста от манастира Косиница (НИМ № 29185; 1786, дело на Коста и Димитри от Линотопе53 и НИМ № 2918954). От обратната страна на кръста в плосък релеф е представено Разпятие Христово, а над него, в по-малки размери, Възкресение Христово със знаме. Върху реликвиара няма дарствен надпис или година, но изработката на сребърните части е сходна с тази на подобни произведения, произхождащи със сигурност от манастира Косиница. икона „богородица страстна”; начало на ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”(?); Дърво, темпера; 35 х 26; НИМ № 29180. Тази икона е поставена от вътрешната страна на капак на реликвиария, според мен е възможно това да е нейна вторична употреба и сребърният кивот да е създадена специално за нея. Символиката на иконата, както ще видим по-надолу, е в директна връзка със символиката на кръста в кутията. Иконата се отличава с изключително майсторство на изпълнение и нетрадиционна иконографска интерпретация. Колоритът на иконата е светъл и ярък, фонът е син със светли облаци, от двете страни са слънцето и луната. Богородица 265 Ралица Русева е представена допоясно, обърната на дясно с меч в сърцето. Облечена е в син мафорий с множество златни бликове, със зелена подплата, поръбен със златен ширит. Фигурата е издължена, ликът изразява драматизъм, моделиран е обемно със светлорозови преливащи светлосенки. От дясно е градът Йерусалим с островърхи постройки, а пред него – висок зелен хълм (Голгота), върху който е представено Разпятие Христово. Тази иконография на Богородица навлиза в православното изкуство през поствизантийския период под влияние на италианските изображения на Mater Dolorosa. Разглежданият вариант е по-различен от познатите ни, при които Богородица се представя плачеща, а главата Ј е покрита с черен мафорий. Изобразяването на Богородица с меч в сърцето и Разпятие Христово, е символична илюстрация на пророчеството на Симеон Богоприемец за кръстната смърт на Христос и страданието на Богородица (Евангелие от Лука, 2:35): „и на самата тебе меч ще прониже душата ти, – за да се открият мислите на много сърца”. В ляво от Богородица са образи, свързани със Страстите Христови – петел върху висока колона, за която са привързани стълба, копие и тръст с гъба (петелът от Отричането на Петър; колоната, към която е привързан Христос при бичуването; копието, с което е прободен Христос; тръстът с гъбата, напоена с оцет; стълбата, по която е свалено тялото на Христос от кръста). Под Богородица върху светлокафяв фриз са представени други образи от Страстите – панер с погребалните повивки; трийсетте сребърника, които взима Юда; гвоздеи, с които е прикован Христос; чук, с който са заковани гвоздеите; факла, която са носили войниците при залавянето на Христос в Гетциманската градина; бич, с който е бичуван Христос; ръка, която е ударила Хритос по време на неговото Поругание; съд с вино и жлъчка, които 266 подават на Христос при Разпятието му; клещи, с които са свалени гвоздеите от прикованите ръце на Христос; зелен плащ, вероятно – одеждите на Христос, за които войниците хвърлят жребий. Като цяло иконата е твърде необичайна за православната традиция, в която иконографията на Богородица Страстна е съвсем различна: изобразява се Богородица с Младенеца, а два ангела поднасят уредите на мъчението – кръст, копие, тръст с гъба. В западноевропейското изкуство още от средновековния период в книжната украса, а после и в живописта се разработва иконография наречена Arma Christi. Първоначално уредите на мъчението се изобразяват около фигурата на Христос или в сцените Разпятие Христово и Оплакване Христово (Пиета). След ХІІ в. се появяват изображения на ангели, които държат уредите на мъчението или самостоятелни изображения само на уредите на мъчението, които стават особено популярни след Кръстоносните походи. През поствизантийския период в някои икони на критската школа, под влияние на западното изкуство, в сцената Оплакване на Христос се представят уредите на мъчението в един ред под централното изображение, но във вариант доста по-различен от западната иконография. В разглежданата икона са съвместени елементи, характерни за западната иконография на Mater Dolorosa и директни заемки от Arma Christi, но преформулирани като цяло в стилистиката на православното изкуство. Ще се спра на няколко непубликувани предмета, създадени по поръчка на игумена на манастира хаджи Ананий. Той е от дарителите, чието име срещаме и върху мощехранителница на св. Козма (1805; НИМ № 29188), дискос (1818; НИМ №29209), панагиарий (1818; НИМ № 29209)55. Г. Кафтандзис и К. Зисиу спо- История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... менават за кръст от 1806 г., на което ще се спра по-надолу56 и за два аналоя (1806) с неговото име57. Според митрополит Агатангел хаджи Ананий е бил игумен между (1819 – 1821), въпреки, че върху дискоса от 1818 г. пише, че е създаден по време на игуменството на Ананий58. В колекцията се съхраняват две правоъгълни сребърни кутии със скромна украса с позлата, които най-вероятно са имали функция на ставротеки59. ставротека; 1816; Манастир „Св. Богородица Косиница”; сребро, позлата; 48 х 25 х 5,5; НИМ № 29199. Надпис: „КБИЗГПХМЕНПУ Ч БНБНЗБУ КПУЦЙНЗУЖЗУ 1816”60. (Катигумен Хаджи Ананий от Косфиница 1816). Кутията има осмоъгълна, издължена форма. Върху капака са гравирани два кръста с уредите на мъчението и растителни орнаменти с позлата, а отстрани – осем цветя. Съдейки по формата на кутията и нейната украса, тя е била използвана за ставротека. ставротека; 1816; Манастир „Св. Богородица Косиница”; Сребро, позлата; 29,8 х 15,5 х 5; НИМ № 29196. Надпис: ”КБИЗГПХМЕНПУ КЗСЙПХ Ч БНБНЗБУ КПУЦЙНЗУЖЗУ 1816” (Катигумен господин Хаджи Ананий Косфинички). Представлява правоъгълна кутия, украсата върху капака е скромна, но с позлата – в средата е гравиран декоративен растителен орнамент с кръстообразна форма и четири цветя от страни. кръст; 1817; Манастир „Св. Богородица Косиница”; Сребро, позлата, корали; 19,5 х 11; НИМ № 2917061. Надпис: „РСПЗГПХМЕНПУ ДЗБ ДБРБНЗУ: Ч БНБНЗБУ 1817 КПУЦЗНЗУЖЗУ” (проигумен с разходите: хаджи Ананий 1817 Косфинички). Кръстът няма релефна украса, той е плосък, долната част се разширява в овал, върху който е надписът. Сребърният кръст е обкован с позлатена рамка, украсена с корали по краищата. Подобни по форма кръстове са поставяни в кутии-реликвиарии. Много е вероятно този кръст да се е съхранявал в някоя от ставротеките. основа на напрестолен кръст; първа четвът на ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; Сребро, позлата, филигран, цветни камъни; НИМ № 2908762. Надпис: „РСЗГ Ч БНБНЗБУ КПУЦЙНЗУЖЗУ” (Проигумен Хаджи Ананий Косфинички). Възможно е това да е основата към кръста, чийто надпис е публикуван от К. Зисиу и Г. Кафтандзис, но върху основата не е гравирана годината „1806”.63 Според описанието на К. Зисиу кръстът е изключително произведение на златарското изкуство, сребърен, съдържащ дървен кръст със стойностна миниатюрна дърворезба. Съдейки по изработката на основата, която е изключително финна, със сигурност и кръстът е бил такъв. ставротека; 1820 г.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; Сребро, позлата; 26,5 х 13,5 х 8; НИМ № 29177. Надпис от външната страна на кутията: “ГЕГПНЕН ФП РБС(П)Н ЗГПХМЕНЕЙЦПНФБУ 1820 ЙБНБСЗПХ 17 КБИЗГПХМЕНПУ КЗСЙЛПУ” (Създаден е настоящият (предмет) при игуменството 1820 януари 17 катигумен Кирил)64. Надпис от вътрешната страна на капака: „МПНБУФЗСЗ КПУЗЦЗНЗУБУ” (Манастир Косифиниса). Името на игумен Кирил с година 1820 срещаме и върху Мощехранителница на св. Дионисий (НИМ № 29276), въпреки сведенията, че е бил игумен от 1821 до 1822 г., очевидно данните от кодиката не са съвсем точни, както и тези за неговия предшественик хаджи Ананий65. Кутията е с правоъгълна форма, от външната страна, върху капака в нисък релеф с позлата, обградено от златна рамка, 267 Ралица Русева е представено Разпятие Христово на фона на Йерусалимските стени. От вътрешната страна на капака във висок релеф с позлата са фигурите на св. Константин (Ο ΑΓΙΟΣ ΚΟΣΣΤΑΝΤΗΝΟΣ) и св. Елена (Η ΑΓΙΑ ΕΛΕΝΗ), между тях – висок кръст върху постамент. Св. Елена държи палмова клонка, а св. Константин символите на властта – скиптър и сфера. Одеждите им са украсени с барокови орнаменти. Правят впечатление множеството грешки в гръцките надписи. Последно ще се спра на едно произведение на църковното изкуство от същия фонд, което и като изработка и като функция е свързано с католическата традиция. В дарствения надпис, на гръцки език, не е упоменато за коя църква е предназначен и за сега не сме сигурни от къде точно произхожда. дарохранителница – балдахин (табернакул); 1781; Сребро, позлата; 38 х 22; НИМ № 29211. Надпис: ”ХРЕС ХГЙ КБЙ УЩФЗСЙ БЙКБФЕСЙНЗУ К ЕЛЙУБВЕФ ФЩН ПРБФЖЕНЗ 1781”66 (За здраве и спасение на Екатерина и Елисавет Опадзени 1781). Предметът представлява модел на бароков балдахин (киворий), увенчан с кръст. Балдахинът се поддържа от четири високи колони, които завършват върху балдахина с човешки глави. От вътрешната страна, от центъра на балдахина, се спуска тънка метална нишка, за която е закачен сребърен гълъб. Основата е стъпаловидна, в долната част обградена с бароков гирлянд. Стилът и изработката са свързани с католическата литургична практика и насочват към произход от Западна Европа, вероятно Австрия или Италия. Подобни умалени модели на олтарен кивории (tabernaculum) се срещат в заподноевропейската църковна практика още от Средновековието, те стоят върху олтарната трапаза (в централния или страничен олтар) и върху тях се поставят осветените дарове за причастие. По своята форма представляват киворий, носен от четири колони, понякога поставян върху крак на потир. Табернакул (балдахин или киворий) се нарича и потир с похлупак, който има същата функция. Пример за такъв ранен киворий върху колони е този на крал Арнолф от Каринтия, произхождащ вероятно от Реймс (890). Символиката и формата им произхождат от Йерусалимския таберанкул. +++ Представените тук около двадесет произведения на църковното изкуство, очертават една изключително разнообразна картина на художествените процеси на Балканите през ХVІІ – ХІХ век. Но не само, и независимо от своите естетически качества, те са особено важни и поради историческата информация, която носят за известни и неизвестни личности, места и събития. Сложният път, в буквален и преносен смисъл, който тези произведения са преминали, е особено показателен не само за трудния период на османско владичество на Балканите, но и за историята на ХХ в. БЕЛЕЖКИ 1 2 3 268 Русева, Р. Бележки върху атрибуцията, авторството и ктиторите на някои произведения на църковното изкуство от манастира „Св. Богородица Косиница”, съхранявани в НИМ. Известия на НИМ, т. ХХ, София 2009, 165-187. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916, Съставител П. Петров, София 1993. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Съставител П. Петров. София 1993. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 Основна част от ръкописите, донесени от манастира Косиница днес се съхраняват в ЦВСП “Проф. Иван Дуйчев”; Džurova A., Stančev K., Atsalos V., Katsaros V. “Checklist” de la collection de manuscripts grecs conservés au Centre de recherches slav-byzantines “Ivan Dujčev” auprès de l`Université “St. Clement d`Ohrid” de Soia. Thessalonique 1994. Кондаков, Н. П. Македония. Археологическое путешествие. Санкт Петербург 1909, 273-275. Русева, Р. Дарохранителница от манастира “Св. Наум” край Охрид. ИНИМ, т. 13, София 2003, 306-313 и цитираната там литература. Милюков, П. Христiянскiя древности Западной Македонiи. Извэстiя Русского археологического института въ Константинополэ ІV, Софiя 1899; Кондаков, Н. П. Македония. Археологическое путешествие. Санкт Петербург 1909. Δαμασκηνού Μοσχοπούλου, Η Ιερά Μονή της Εικοσιφοινίσσης μετά των σχετικών προς τα περί αυτής πόλεων και χωρών. Μελέτη τοπογραφική και ιστορική, εν Κωνσταντινούπολει 1896; Ζησίου К. Мбкедпнίбт Χριστιανικά μνημεία, Αθήνα 1914; Στράτης, Ε. Η Δράμα και η Δραβήσκος, Σέρραι 1923; Рбрбдпрпэлпт, Й. ФйнЬ ресЯ της Ιεράς Мпнήт фзт Бчейспрпйήфпх фзт ерйлегпмЭнз ЕЯкпуйцпйнЯуузт, ЕЕВУ, Αθήνα, 1928,380-388; Μητροπ. Δράμας Αγαθάγγελου Μαγνητός, Εικοσιφοίνησσα Παγγαίου Ανατολικής Μακεδονίας, Δράμα 1916; Τσιάκας, Κ. Ιστορία της Ιεράς Μονής Εικοσιφοίνισσης Παγγαίου, Δράμα 1958; Καφταντζής, Γ. Ιστορία της πόλεως Σερρών και της περιφέρειά της, τόμ. Α΄, Αθήναι 1967; Επίσκοπο Διονυσίου Κυράτσου Μητροπολίτου Δράμας, Σύντομη Ιστορία της Μονής και τα θαύματα της Παναγίας Εικοσιφοίνισσας, Δράμα 1992. Church Plate from the Collections of the National Museum of History, Introduction by T. MatakievaLilkova, Soia 1995. Matakieva-Lilkova, T. Christian Art in Bulgaria, Soia 2001. Icônes et manuscrits bulgares: Europalia 2002 Bulgaria. Catalogue. Bruxelles, 2002. Лозанова Р. Христианское искусство Болгарии (Каталог от изложба). Москва 2003; Русева, Р. Бележки върху атрибуцията, авторството и ктиторите на някои произведения на църковното изкуство от манастира „Св. Богородица Косиница”, съхранявани в НИМ. Недоумение буди фактът, че за тези си псевдонаучни спекулации авторът благодари на колеги от НИМ. Προβατάκης, Θ. Η Μονή Εικοσιφοίνισσας, Αθήνα 1998. Филов, Б. Охридскиятъ надписъ на Димитрия Хоматианъ. Списание на Българската академия на науките, кн. ХХІV, 13, София 1922, 1-8; Кисас, С. Натпис Димитриjа Хоматиjана на окову иконе Христа Великог Архиjереjа из Охрида. Зборник Матице српске за ликовне уметности, 23, Нови Сад 1987, 165-173 и цитираната там литература. Аримандритъ Антонинъ, Изъ Румелiи. Санкт Петербург 1886, 41. В надписа навсякъде е използван „ер” голям. Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916, с. 204, ил. 5; Без коментар Н. Мавродинов публикува през 1957 фотография от задната страна на мощехранителницата (фотограф е Георги Трайчев), която е възможно да е направена преди 1918 г., а не в Народния археологически музия в София, там е поместана фотография и на друга мощехранителница от Охрид: Мавродинов, Н. Изкуството на българското възраждане. София 1957, с. 98, ил. 75; Matakieva-Lilkova, Treasures of Christian Art in Bulgaria, Soia 2001, 243-245; MatakievaLilkova Christian Art in Bulgaria, 218-219; Lozanova R. Icônes et manuscrits bulgares, № 67, с. 76; Лозанова Р. Христианское искусство Болгарии, 53-55. Гергова, И. Поствизантийски Охридски паметници в Националния исторически музей в София, Зборник средновековна уметност, 5, Скопjе, 2006, 66-67. Προβατάκης, Θ. Η Μονή Εικοσιφοίνισσας, с. 198. Matakieva-Lilkova, Т. Treasures of Christian Art in Bulgaria, 243-245; Matakieva-Lilkova, Т. Christian Art in Bulgaria, № 96, 218-219; Lozanova R. Icônes et manuscrits bulgares, № 78, с. 79; Лозанова Р. Христианское искусство Болгарии, 53-55. Migne, J.-P. Patrologia Graeca, t. CXVI, col. 920-953. PG, t. CXVI, col. 925. PG, t. CXVI, col. 925. PG, t. CXVI, col. 933. 269 Ралица Русева 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 270 PG, t. CXVI, col. 936-938. PG, t. CXVI, col. 940. PG, t. CXVI, col. 944. PG, t. CXVI, col. 945-948. В Емборе фигурата на св. Матрона е изобразена е в наоса, в дясно до входа, но стенописът и идентификационният надпис са надживописвани през ХХ век: Lozanova, R. The Church of Christ Zoodotes in Emborе (Albania). In: Image and Word. A Volume in Honor of the 60th Anniversary of Prof. Axinia Dzurova, Soia 2004, 151-162. Миjовић П. Менолог. Историjско-уметничка истраживаньа. Београд 1973, с. 255. Предметът не е публикуван. Т. Проватакис публикува фотография на потира, като произхождащ от манастира Косиница, с. 203. Matakieva-Lilkova, T. Christian Art in Bulgaria, № 60, 146-147; Lozanova R. Icônes et manuscrits bulgares, N 77; Лозанова, Р. Христианское искусство, № 70, с. 64. Милюков, П. Цит. пр., 82-83. Θεοχάρη, Μ. Εκκλησιαστικά Χρυσοκεντητά. Αθήνα 1986, ил. 13. Христофор Жефарович изработва и сакос на патриарх Дионсий ІV, съхраняван в манастира Ивирон: Treasures of Mount Athos, с. 383. Θεοχάρη, Μ. Εκκλησιαστικά Χρυσοκεντητά. Αθήνα 1986, ил. 13. Μητροπ. Αγαθάγγελου Μαγνητός, Εικοσιφοίνησσα,138; Τσιάκας, Ιστορία, 43-44. Matakieva – Lilkova, T. Church Plate, с. 35, ил. 25.; Matakieva- Lilkova, Т. Christian art, с. 206, №90. Надписът не е публикуван. Русева Р. Бележки върху атрибуцията, авторството и ктиторите на някои произведения на църковното изкуство от манастира „Св. Богородица Косиница”, съхранявани в НИМ. 171172; 181-182. Μητροπ. Αγαθάγγελου Μαγνητός, Εικοσιφοίνησσα, 138; К. Циакас дава година 1788 и размери 27 х 21, които са много близки до тези на разглежданата икона: Τσιάκας, К. Ιστορία, с. 43. Иконата не е публикувана. Реставратор Даниела Евгениева. Надписът не е публикуван Matakieva – Lilkova, T. Church Plate, с. 39, ил. 29; Matakieva- Lilkova, Т. Christian art, с. 200, № 87. Μητροπ. Αγαθάγγελου Μαγνητός, Εικοσιφοίνησσα, с. 138. Иконата и надписът не са публикувани. Реставратор Даниела Евгениева. Matakieva – Lilkova, T. Church Plate, с. 69, ил. 59. Matakieva- Lilkova, Т. Christian art, с. 202, № 88. Иконата и надписът на гърба не са публикувани. Реставратор Китан Китанов. Matakieva – Lilkova, T. Church Plate,, с. 40, ил. 30. Matakieva- Lilkova, Т. Christian art, с. 204, № 89. Προβατάκη, Θ. Η Μονή Εικοσιφοίνισσας, с. 226. Μητροπ. Αγαθάγγελου Μαγνητός, Εικοσιφοίνησσα, 71-77. Реликвиарът и иконата не са публикувани, не се споменава никъде и в гръцките описи от манастира Косиница. Иконата не е публикувана. Реставратор Елена Коледарова. Този иконографски вариант на св. Йоан Кръстител, както и текстът върху свитъка се появяват през ХV век, сред най-ранните образци е иконата на критския зограф Ангелос (средата на ХVв., Византийски музей, Атина). Προβατάκης, Θ. Η Μονή Εικοσιφοίνισσας, с. 119, ил. 142. Реликвиарът не е публикуван. Реставратор Китан Китанов. Лозанова, Р. Христианское искусство, с. 51, ил. 52. Matakieva – Lilkova, T. Church Plate, ил. 31. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 Matakieva – Lilkova, T. Church Plate, с. 57, ил. 48. Ζήσιου, К. Χριστιανικά μνημεία, σ. 70, N 89.Καφταντζής, Г. Ιστορία, τόμ. Α΄, c. 269. Χριστιανικά μνημεία, c. 68, επιγρ. 84-85. Καφταντζής, Г. Ιστορία, τόμ.Α΄, c. 269. За игумена хаджи Ананий Вж.: Μητροπ. Αγαθάγγελου Μαγνητός, Εικοσιφοίνησσα, 58-59. И двете ставротеки не са публикувани. Надписът е публикуван от К. Зисиу, кутията се е намирала също в скевофилакия на манастира. Καφταντζής, Г. Ιστορία, τόμ. Α΄, c. 271. Предметът не е публикуван. Предметът не е публикуван. „ΠΡ(Ο)ΗΓ(ΟΥΜΕΝΟΣ) Χ(ΑΤΖΗ) ΑΝΑΝΗΑΣ ΚΟΣΦΙΝΗΣΖΗΣ 1806”. Ζήσιου, К. Χριστιανικά μνημεία, c. 70, N 89; Καφταντζής, Г. Ιστορία, τόμ. Α΄, c. 269. Предметът и надписът не са публикувани. Русева Р. Бележки върху атрибуцията, авторството и ктиторите на някои произведения на църковното изкуство от манастира „Св. Богородица Косиница”, съхранявани в НИМ, с. 173. Предметът и надписът не са публикувани. 271 Ралица Русева Чернова на описите при отварянето в Народния музей в София на осем сандъка, изпратени от ІХ и Х дивизия. 272 История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Чернова на описите при отварянето в Народния музей в София на осем сандъка, изпратени от ІХ и Х дивизия. 273 Ралица Русева Чернова на описите при отварянето в Народния музей в София на осем сандъка, изпратени от ІХ и Х дивизия. 274 История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Икона „Исус Христос”; първа половина на ХІХ в.; Охрид, църквата „Св. Богородица Перивлепта”; НИМ № 29016. Икона „Исус Христос” със сребърна рамка с надпис на Димитър Хоматиан. По Б. Филов (1922). Съд (фиала);1608; Манастир „Св. Никола”(?), Галичник; Майстор: Стефо Атанасов; НИМ № 29227. 275 Ралица Русева Мощехранителница на св. Матрона;1798 г. (?); Охрид; НИМ № 29116а Мощехранителница – осмоъгълна кутия за черепа на св. Матрона;1811 г.; Охрид; НИМ № 29116b. Детайл. 276 Мощехранителница – осмоъгълна кутия за черепа на св. Матрона;1811 г.; Охрид; НИМ № 29116b. Мощехранителница – осмоъгълна кутия за черепа на св. Матрона;1811 г.; Охрид; НИМ № 29116b. Детайл. История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Мощехранителница – осмоъгълна кутия за черепа на св. Матрона;1811 г.; Охрид; НИМ № 29116b. Детайл. Мощехранителница – осмоъгълна кутия за черепа на св. Матрона;1811 г.; Охрид; НИМ № 29116b. Детайл. Основа на напрестолен кръст; 1749; Охрид, манастир „Св. Никола”(?); Майстор: Янко; НИМ № 29078. 277 Ралица Русева Плащаница; 1796; Манастир „Св. Наум”, Охрид; Виена; автор: Марина Рухеланд; НИМ № 29237. Плащаница; 1796; Манастир „Св. Наум”, Охрид; Виена; автор: Марина Рухеланд; НИМ № 29237; детайл. 278 История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Икона с обков Богородица с Младенеца; 1789; Манастир „Св. Богородица Косиница”; майстор златар Георги Писка (Пистка) от Линотопе; НИМ № 29082. Икона „Богородица”; 1807; Манастир „Св. Богородица Косиница” НИМ №29010. Обратната страна на икона „Богородица”; 1807; НИМ №29010. Икона на „Богородица” (НИМ №29010) с обков (НИМ № 29184). 279 Ралица Русева Икона „ Богородица Елеуса”; 1817; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 28996. Обратната страна на икона „ Богородица Елеуса”; 1817; НИМ № 28996. Икона „Богородица Елеуса” (НИМ № 28996) с обков (НИМ № 29183). 280 История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Икона „Богородица Одигитрия и св. Димитър”; 1821.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 29083. 281 Ралица Русева Икона „Богородица Гликофилуса”от реликвиар; 1826; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 29070. Икона „Св. Йоан Кръстител и св. Герман”; ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 29003. 282 История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Реликвиар с икона „Богородица Страстна”; първа четвърт на ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”(?); НИМ № 29180. 283 Ралица Русева Ставротека;1816; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 29199. Основа на напрестолен кръст; първа четвът на ХІХ в.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 29087. 284 История, атрибуция и анализ на произведения на църковното изкуство... Ставротека; 1820 г.; Манастир „Св. Богородица Косиница”; НИМ № 29177. Ставротека; 1820 г.; НИМ № 29177. Вътрешна страна на капака. 285 Дарохранителница – Балдахин (Табернакул); 1781; НИМ № 29211 HISTORY, ATTRIBUTION AND ANALYSIS Of WORKS Of THE CHURCH ART fROM THE SO CALLED “SPECIAL COLLECTION” HOUSED IN THE NATIONAL MUSEUM Of HISTORY, SOfIA (II) Ralitza Ruseva (Summary) Approximately twenty works of post-Byzantine church art are included in this research, in their greater part still unpublished; they differ by function and material of manufacture – icons, church plate and liturgical fabrics. Their origin points to the region of Ochrid and the Holy Virgin Kosinitza monastery (Greece) and were gathered by several scientiic expeditions in the territories of Northern Greece, present fYROM and Serbia during the Balkan War and the World War I. The priority of this research is to establish their correct origin, to identify both the artists who had made them and the respective ktetors – a study carried out on the basis of epigraphic material from the works or of the scarce and scattered archives. These works of art are particularly signiicant not only because of or even regardless of their aesthetic value, but because of the historical information they carry about known and unknown people, places and events. 286