Глава I. Списък на ръкописи ... ЕВЕЛИНА МИНЕВА ПЕТ ХИМНОГРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА (XIII–XV в.) 1– –2 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава I. Списък на ръкописи ... ЕВЕЛИНА МИНЕВА ПЕТ ХИМНОГРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА (XIII–XV в.) 3– –4 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава I. Списък на ръкописи ... 5– Съдържание: Предисловие ...... ...... 2 Увод ...................... ........ 3 Първа глава. Списък на ръкописи, съдържащи химнографски творби за св. Петка Търновска. Втора глава. Преглед на изданията и изследванията на химнографски творби за св. Петка Търновска Трета глава. Химнографски текстове (XIII – XVв.). Издания и коментари III.1. Принципи на издаване .. III.2. Ръкопис от НБКМ No. 1138 със стихири за св. Петка Търновска III.3. Ръкопис от НБКМ No. 665 със служба за св. Петка Търновска III. 4. Ръкопис от НБКМ No. 539 с част от служба за св. Петка Търновска III.5. Ръкопис от НБКМ No.116 със служба за св. Петка Търновска III. 6. Ръкопис от Хилендарския манастир No. 461 със служба за св. Петка Търновска.... Четвърта глава. Някои бележки за разпространението на култа към св. Петка Търновска и свързаните с него химнографски творби Заключение ... Резюме Библиография ...... –6 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава I. Списък на ръкописи ... 7– Предисловие НА МАЙКА МИ Идеята за това изследване се роди по време на работата ми над химнографските творби на късновизантийския богослов и книжовник Марк Евгеник, митрополит на Ефес (1394 г. [1395 г.]– 1446 г.). Сред тях имаше и няколко стихири за св. Петка Епиватска (Търновска), които специално привлякоха вниманието ми, тъй като се оказа, че са единствените византийски химнографски произведения за тази светица, запазени до наши дни. Ето защо с насърчението и съдействието на големия познавач на старобългарската химнография Стефан Кожухаров, за съжаление вече покойник, издадох тези стихири с превод на български и коментар1. Желанието ми обаче да продължа заниманията си с химнографския цикъл за тази светица не угасна. След защитата на дисертацията ми за Марк Евгеник2 в Университета в Янена, Гърция, ми се удаде възможност да направя следдипломна квалификация по български език, специалност „Българска филология“, Факултет по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За тема на дипломната си работа избрах няколко неиздадени старобългарски химнографски творби за св. Петка Търновска, пазени в ръкописи на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София. Именно тази работа представлява и ядрото на настоящата студия, която подобрих, поправих и допълних с нов материал. Искам да изкажа своята най-сърдечна и дълбока благодарност на моята научна ръководителка проф. дфн Татяна Славова от Катедрата по кирило-методиевистика на Софийския университет за нейната всеотдайна помощ и напътствия; на гл. ас. д-р Ренета Александрова от същата катедра на Софийския университет, моята първа преподавателка по старобългарски език в НГДЕК „Св. Константин–Кирил Философ“, която също направи полезни бележки към настоящата работа; на акад. Васил Гюзелев, както и на Археографската комисия и на служителите в Народната библи1 М и н е в а , Ев. Непубликувани византийски стихири за св. Петка Търновска от XVв. – Старобългаристика, XX, No. 3, 1996, 85–95. 2 M ί ν ε β α , Εβ. Το υµνογραφικό έργο του Μάρκου Ευγενικού. Αθήνα, 2004. –8 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА отека, които ме улесниха в работата ми с ръкописите и набавянето на копия от микрофилми, на г-жа Екатерина Кацару, библиотекар към фондацията на манастира Влатадон в гр. Солун, Гърция, която ми съдейства за получаването на ксерокопия от микрофилми на ръкописи от Хилендарския манастир, на моите близки – за непрестанната помощ и подкрепа във всичко. Изданието на настоящата книга се забави по технически причини повече от три години. Междувременно излязоха много нови публикации във връзка със св. Петка Търновска в различни области, които се опитах да използвам максимално при поправянето и допълването на коректурите. Големи промени в структурата на текста обаче не можеха да бъдат направени, въпреки че бих искала да има по-различен вид, тъй като с течение на времето личният изследователски опит нараства, а последните изследвания предлагат нови факти и заключения, които подтикват към различно тълкуване и разглеждане на текстовете. Но така или иначе тази студия е опит за осветляване само на една малка част от обширния и многостранен проблем за култа към тази популярна в Средновековието светица, чието цялостно изследване принадлежи на бъдещето. Увод 9– Увод Съгласно църковната традиция светицата Параскева (Петка) Епиватска е живяла през втората половина на X в. – началото на XI в. Факти за живота ѝ, както и за всеки друг светец, могат да бъдат почерпени от запазените жития2. Светицата се родила в източнотракийското селище Епиват, в близост до града Каликратия. Според някои предания неин брат бил Мадитският епископ Евгений Мироточиви. Решена да се посвети на благочестив живот, съвсем млада напуснала семейството и родината си. След като извършила множество аскетични подвизи в пустинята, тя се отдала на странствания и поклонничество из Светите места и Константинопол3 и накрая по божия воля се завърнала в Каликратия, където и умряла, без да бъде разпозната от никого. След време, благодарение на едно чудо, жителите на града открили мощите ѝ и ги положили в църквата „Св. Апостоли“. Голямата популярност на култа към св. Петка Епиватска и разпространението му извън пределите на Тракия обаче се дължат 2 Единственото запазено до днес византийско житие на светицата е издадено от H a l k i n , Fr. Saint Parascève la Jeune et sa vie inédite BHG 1420z. – In: Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia, vol. I, Ivan Dujčev Centre for Slavo-Byzantine Studies, Sofia, 1988, 281–292. Българското проложно житие е публикувано от K a l u ž n i a c k i , E. Zur älteren Paraskevaliteratur der Griechen, Slaven und Rumänen. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wiss. in Wien, Bd. CXLI, VIII, Wien, 1899, 52–54, и А н г е л о в , Б. Ст. Старобългарски текстове. – Известия на Архивния институт – БАН. София, кн. 1, 1957, 290–292, а пространното житие, чийто автор е патриарх Евтимий – пак от K a l u ž n i a c k i , E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien, 1901, 59–77. Гръцки жития от епохата на турското робство публикуват P a p a d ov p o u l o " – K e r a m e uv " , jA. jAnalevkta JIerosolumitikh`" Stacuologiva". E j n Petroupovlei, 1891, 438<453 и С т а н ч е в , Кр. Едно малко познато гръцко житие на Параскева Епиватска (Петка Търновска). – В: Българско средновековие. София, 1980, 270–286. 3 Трябва да се отбележи, че между някои от житията (особено между византийското пространно и старобългарското пространно житие) има големи разлики относно времето, през което светицата извършва своите странствания, и местата, които посещава. – 10 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА най-вече на последователното пренасяне на мощите ѝ от един балкански град в друг4. През 1230–1231 г. по искане на цар Иван Асен II те са пренесени от Каликратия в Търново, а през 1393 г. след падането на Търново – във Видин. След победата при Никопол през 1396 г. сръбските княгини Милица и Елена измолват ценната реликва от султан Баязид I5 и тя се озовава в Белград. При превземането на града през 1521 г. от Сюлейман Великолепни мощите на св. Петка Епиватска са предадени на цариградския патриарх, който ги полага в църквата на манастира „Памакаристос“. През 1586 г. обаче Мурад III решава да превърне този манастир в джамия, поради което тялото на светицата е преместено най-напред в църквата „Св. Димитър Канабу“, a после в патриаршеската църква „Св. Георги“ във Фанар6. Последното странстване на свещените реликви става през 1641 г., когато молдовският воевода Василе Лупу в замяна на изплатените от него високи дългове на вселенската патриаршия към турските власти получава от патриарх Партений мощите на св. Петка Търновска и ги отнася в манастира „Три йерарси“ в Яш7, където се съхраняват и до днес. Хожденията на мощите ѝ довеждат, както е известно, и до появата на многобройни епитети, съпътстващи името на св. Петка Епиватска: Търновска, Белградска, Яшка. Всяко от тези премествания предполага и препредаване на съответните литургически текстове, необходими за пълноценното обслужване култа на светицата и изразяване на подобаващата ѝ се почит. Към заетите от предходното място химни се добавят 4 Ценна и интересна е антропологическата трактовка на пренасянето на мощите и разпространението на култа към светицата, направена от В ъ л ч и н о в а , Г. Знеполски похвали. Локална религия и идентичност в Западна България. София,1999, 52–62. 5 По сведение на Гр и г о р и й Ц а м б л а к. Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка Търновска във Видин и Белград. Вж. издание на среднобългарския текст у И в а н о в , Й. Български старини из Македония, София, 19312, 1970, 433–436, а превод на новобългарски в С т а р а б ъ л г а р с к а л и т е р а т у р а. Т. 4. Житиеписни творби. Съставителство и редакция Кл. Иванова. София, 1986, 380–382. 6 B i b l i o t h e c a S a n c t o r u m . Roma,1961 ff. T.X, 331–332 (R. Janin). 7 За някои исторически извори и подробности около това последно пренасяне на мощите вж. в статията на В ъ л ч и н о в а, Г. „Вяра“ и „нация“ в два разказа за пренасяне на мощите на св. Параскева (Петка) Епиватска, (1641). – ГСУ, ЦСВП „Иван Дуйчев“, Т. 92 (11), 2002, 169–176. Увод 11 – винаги и такива от новото ѝ местопребивалище, в които се съобщават новите факти около хожденията на мощите и извършените от тях чудотворства, както и нови молитви за закрила и нови възхвали от страна на жителите на съответната страна. Този верижен процес на нарастване на литературната традиция обяснява наличието на голям брой ръкописи, в които се пазят жития (проложни и пространни) и най-вече служби на св. Петка Търновска, както и сложната за проследяване генеалогична връзка помежду им. Докато житията на светицата, както български7, така и гръцки8 и румънски9, са относително обстойно издадени и проучени10, сравнително малък е броят на изданията и изследванията за химнографските творби11. Би могло да се каже, че по отношение на тези произведения филологическата наука се намира в процес на издирване, събиране, систематизиране и публикуване на огромния запазен материал, което пък от своя страна е задължителна предпоставка за задълбоченото анализиране и съпоставяне на тексто7 Най-важните публикации на тази тема са: K a l u ž n i a c k i , E. Zur älteren Paraskevaliteratur der Griechen, Slaven und Rumänen. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wiss. in Wien, Bd. CXLI, VIII, Wien, 1899; K a l u ž n i a c k i , E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius. Wien, 1901, 59–77; К и с е л к о в , В. Житие на св. Параскева. – Български исторически архив. 1. 1930, 190–217; И в а н о в а, Кл. Житието на Петка Търновска от патриарх Евтимий /Източници и текстологически бележки/. – Старобългарска литература, 8, 1980, 13–36; Д е м и н а, Е.И. Житие Петки Евфимия Тырновского в новоболгарской письменности. – В: Търновска книжовна школа. В. Търново, Т.2, 1980, 183–192; Д р а г о в а, Н. Жанрова трансформация на Евтимиевото житие на св. Петка Търновска през XVI– XVIIIв. – В: Търновска книжовна школа, 4. София, 1985, 85–101; С т а р а б ъ л г а р с к а л и т е р а т у р а . Т. 4. Житиеписни творби. Съставителство и редакция Кл. Иванова. София, 1986, 191–202. 8 P a p a d ov p o u l o " – K e r a m e uv " , jA. jAnalevkta JIerosolumitikh`" Stacuologiva". jEn Petroupovlei, 1891, 438–453 и С т а н ч е в, Кр. Едно малко познато гръцко житие на Параскева Епиватска (Петка Търновска). – В: Българско средновековие. София, 1980, 270–286. 9 Д е р м е н д ж и е в а, М. Румънските жития на св. Петка Епиватска. – Старобългарска литература, 27, 1994, 78–112. 10 Все още обаче липсва съпоставителен текстологичен анализ между запазеното византийско пространно житие и пространното житие на патриарх Евтимий. 11 По този въпрос вж. по-долу Глава II. – 12 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА вете, както и за достигането до правилни заключения относно тяхната история, генеалогия, лингвистични и литературно-художествени особености. Ето защо основната цел на настоящата студия беше издаването на възможно по-голям брой необнародвани досега химнографски произведения за св. Петка Търновска, придружени от кратък коментар за правописните особености на отделните преписи и връзките им с дадена химнографска традиция за св. Петка Търновска. Многобройните запазени ръкописи, разпръснати в различни географски точки и съдържащи материал, обхващащ голям отрязък от време (от XIII до XVIII в. приблизително)12, налагат неизбежно и ограничения при избора на текстовете за публикуване. Беше предпочетено да се обнародват произведения от по-ранни ръкописи, от периода XIII–XV в., както и от такива, до които достъпът е лесен и възможен. Последният фактор съвсем не е маловажен, при положение че значителна част от славянските ръкописи се съхраняват в библиотеки, от които е трудно набавянето на микрофилми или ксерокси. Това затруднява до голяма степен изследователската работа, тъй като разстоянията и оскъдността на време и средства не позволяват да се работи на място с всеки един ръкопис. Така настоящата студия обхваща пет ръкописа от периода XIII–XV в., четири от сбирката на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и един от Хилендарския манастир на Света гора: Увод 13 – 5. Ръкопис 461 от сбирката на Хилендарския манастир, Сборник със смесено съдържание от първата четвърт на XVв.: Служба и проложно житие на св. Петка Търновска на л. 1–18б. При издаването на горепосочените химнографски творби не се прави цялостно проследяване на генеалогията на текста, което би било възможно само чрез съпоставката на значителен брой ръкописи. Тези текстове обаче, заедно с вече публикуваните от други изследователи, могат да послужат като основа за едно всеобхватно бъдещо изследване, което да устaнови колко славянски служби за св. Петка Търновска съществуват, какви са взаимоотношенията помежду им, как се разпределят вариантите им в различните клонове на ръкописната традиция и каква е зависимостта от евентуални византийски химнографски произведения за същата светица13. 1. НБКМ 1138, Карадимов псалтир, от XIII – началото на XIV в.: два тропара и кондак за св. Петка Търновска, л. 182аб. 2. НБКМ 665, богослужебен сборник от третата четвърт на XV в.: служба и проложно житие на св. Петка Търновска, л. 174б–187б. 3. НБКМ 116, служебен миней с пролози за месеците IX–XI от началото на XV в.: Служба и проложно житие на св. Петка Търновска, л. 169–176б. 4. НБКМ 539, празничен миней от началото на XV в.: част от служба за св. Петка Търновска (до четвърта песен на канона) на л. 141аб. 13 12 Списък на една малка част от тях е приведен в Глава II на настоящата студия. Необходимостта от подобно изследване посочва и К о ж у х а р о в, Ст. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, кн. 1, 1971, 292. – 14 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава I. Списък на ръкописи ... 15 – Глава I Списък на ръкописи, съдържащи химнографски творби за св. Петка Търновска Предлаганият списък не претендира за изчерпателност, тъй като е съставен преди всичко въз основа на каталози на ръкописни сбирки, както и на отделни публикации и статии, с които авторката разполага и се е запознала лично. Той представлява по-скоро един примерен образец за систематизация на съществуващия материал, който в бъдеще трябва да бъде попълнен с данни от редица невключени тук важни ръкописни сбирки. Една значителна трудност, която трябва да се има пред вид при съставянето му, е, че в описите и каталозите, представляващи основен източник на информация в случая, често пъти не се отбелязват подробности за съдържанието на литургическите ръкописи. По тази причина не може да се установи дали съдържат песнопения за св. Петка Търновска или не и на кой лист се намират. Ръкописите в списъка са подредени по книгохранилища според настоящето им местонахождение. Когато съществува издание на текста от даден ръкопис, то се посочва непосредствено след него под съкращението „изд.“ (издание). I. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София 1. НБКМ 116, Служебен миней за септември-ноември (XV в.) – л. 169176б: служба с проложно житие – 16 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА 2. НБКМ 122, Празничен миней (1435 г.): един тропар (л. 40) в служба за мъченицата св. Петка Римлянка (л. 39б–44)15 3. НБКМ 130, Празничен миней (XV–XVI в.) – служба16 4. НБКМ 132, Празничен миней (XVI в.) – служба17 5. НБКМ134, Празничен миней (XVI в.) – л. 9–17б: служба Изд.: К о ж у х а р о в , Ст. 1976: 333–347. 6. НБКМ 145, Празничен миней и цветен триод (XVI в.)18: служба 7. НБКМ 426, Празничен миней (XVI–XVII в.)19 : служба 8. НБКМ 539, Празничен миней (XV в.) – л. 141а-б: част от служба (до четвърта песен на канона) 9. НБКМ 665, Сборник (XV в.) – л. 174б–193б: служба (с някои празнини) с проложно житие 10. НБКМ 900, Служебен миней за септември-декември (XV в.) : – служба 11. НБКМ 903, Празничен миней (XV, XVII в.?) – л. 20: служба 12. НБКМ 907, Празничен миней (XVI в.) – л. 49: служба с проложно житие 13. НБКМ 910, Празничен миней (XVI в.)20 : служба 14. НБКМ 919, Празничен миней (XVII в.)21 : служба 15. НБКМ 996, Молебник (XVI в.) – л. 230–240: параклис Изд.: К о ж у х а р о в , Ст. 2000: 146–153. 16. НБКМ 997, Типик и месецослов (ок. 1650 г.) – л. 26б: памет на св. Петка 17. НБКМ 135422, Псалтир с последования (нач. на XVI в.) – л. 176: тропар и кондак 18. НБКМ 1389, Часослов с последования (кр. на XVII в.) – л. 120б: тропар (отпустителен) (Вь тебе мтїы нзвэстно спсе се ...) 19. НБКМ 1391, Часослов с последования (1744 г.) – л. 148–150: тропар, 15 За съдържанието на тази служба вж. Глава IV. 16 По К о ж у х а р о в (1971: 301), където не се посочват листове на ръкописите. 17 По К о ж у х а р о в (1971: 301). 18 По К о ж у х а р о в (1971: 301). 19 По К о ж у х а р о в (1971: 301). 20 По К о ж у х а р о в (1971: 301). 21 22 Глава I. Списък на ръкописи ... 17 – кондак и слава 20. НБКМ 1392, Часослов Софрониев (70-те год. на XVIII в.) – л. 50аб: тропар и кондак 21. НБКМ 1393, Часослов с последования (80-те год. на XVIII в.) – л. 66б–67б: тропар и кондак 22. НБКМ 1396, Месецослов с тропари и кондаци (нач. на XV–III в.) – л. 23аб: кондак 23. НБКМ 1449, Месецослов и требник на Теодор Йерей (1772 г.) – л. 4: тропар II. Зографски манастир, Света гора23 1. ЗМ 54, Празничен миней (Драганов миней) (края на XIII в.): служба24 Изд.: Иванов, Й. (19312, 1970: 426–431) 2. ЗМ 98, Празничен миней (трета четвърт на XV в.): служба 3. ЗМ 102, Служебен миней за месец октомври (трета четвърт на XVII в.): служба 4. ЗМ 207, Празничен миней за цялата църковна година (втора четвърт на XVI в.): служба III. Хилендарски манастир, Света гора25 1. Х 87, Псалтир (1408 г.) – л. 121: начало на месецослова, в който са включени и тропари за св. Петка Търновска 2. Х 108, Псалтир с последования (края на XIV в.) – л. 227: начало на месецослова, в който са включени и тропари за св. Петка Търновска 3. Х 115, Псалтир с последования (първа половина на XVI в.) – л. 158б– 159: тропари 23 Р а й к о в, Б., Ст. К о ж у х а р о в , Х. М и к л а с , Хр. К о д о в . Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София, 1994. Номерата на ръкописите са по този каталог. По К о ж у х а р о в (1971: 301). 24 Данните за ръкописите от No. 1354 нататък са почерпени от Х р и с т о в а, Бр., Д. К а р а д ж о в а, Н. В у т о в а. Опис на славянските ръкописи в Софийската Народна библиотека. Т. 5. София, 1996. В каталога, с който беше направена справката (Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов: 1994), не се посочват листовете на произведенията. 25 Б о г д а н о в и ђ , Д. Каталог ђирилских рукописа манастира Хиландара. Београд,1, 1978 – 18 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА 4. Х 125, Псалтир (първа четвърт на XVII в.) – л. 136–137б: тропари 5. Х 149, Празничен миней (ок. 1450 г.): служба26 6.Х 150, Празничен миней за септември–януари (ок. 1450 г.): служба 7. Х 151, Празничен миней за септември–декември (XV в.): служба 8. Х 153, Миней за октомври (втора четвърт на XV в.) – л. 124–125б: служба със синаксар 9. Х 155, Псалтир (първа четвърт на XVII в.) – л. 215аб: тропари 10. Х 157, Псалтир (XVII в.) – л. 183: начало на месецослова, в който са включени и тропари за св. Петка Търновска 11. Х 340, Стихирар (XVIII в.) – л. 139: „слави“ за празнични дни, между които и такива за св. Петка Търновска 12. Х 343, Сборник тропари (края на XIV в.) – л. 15: тропари и кондаци 13. Х 346, Часослов, Хилендарска наустница (последна четвърт на XVI в.) – л. 109: начало на месецослова, в който са включени и тропари за св. Петка Търновска 14. Х 359, Сборник тропари (средата на XVII в.) – л. 37: начало на месецослова, в който са включени тропари за св. Петка Търновска 15. Х 360, Часослов на поп Йовко от Етрополе (1634 г.) – л.1: начало на месецослова, в който са включени тропари за св. Петка Търновска 16. Х 365, Молитвеник (XVII в.) – л. 32б: начало на месецослова, в който са включени тропари за св. Петка Търновска 17. Х 375, Сборник тропари (края на XIV в. + XVI в.) – л. 9б: тропари 18. Х 378, Требник (XV в.): месецослов, в който са включени и тропари за св. Петка Търновска 19. Х 461, Сборник със смесено съдържание (първа четвърт на XV в.) – л. 1–18: служба със синаксар 20. Х 544, Сборник тропари (последна четвърт на XVI в.) – л. 24б–27: тропари 21. Х 581, Стихирар на монах Киприан (1774 г.) – л. 56 : стихири 22. Х 592, Сборник тропари и кондаци по Октоиха (1728 г.) – л. 13–28б: тропари и кондаци, между които и такива за св. Петка Търновска 23. Х 636, Сборник тропари (средата на XV в.) – л. 16б: тропари 26 Данните за ръкописи Х 149, Х 150, Х 151 са взети от каталога на Държавната университетска библиотека в Охайо по Интернет: The Ohio State University Libraries Catalog (OSCAR): http://library.ohio-state.edu Глава I. Списък на ръкописи ... 19 – IV. Велика Лавра „Св. Атанасий“, Света гора27 1. Z–2128, Часослов (първа половина на XVI в.) – л. 60: начало на месецослова, в който е включен отпустителният тропар на св. Петка Търновска от вечерната (О тебе мтїи ёёё) 2. Z–22, Тропари и четива от Стария завет (XV в.) – л. 6: кондак 2. Z–55, Миней за септември и октомври (първа половина на XV в.) – л. 118–125б: служба 3. Z–56, Празничен миней (XV в.) – л. 52б–56: служба29 3. E–10, Стихирар (края на XVII в.) – л. 92–94: стихири V. Манастир Дионисиу, Света гора30 1. Д 801 (Турилов 337), Празничен миней (средата на XVI в.): служба с житие на светците Протасий, Гервасий и Целзий, стихове за св. Силуан и две проложни жития на св. Петка Търновска 2. Д 802 (Турилов 674), Псалтир с последования (края на XVI в.): месецослов с тропари и кондаци, между които и такива за св. Петка Търновска 27 M a t e j i č, M., D. B o g d a n o v i č. Slavic codices of the Great Lavra Monastery. A Description. S., 1989. Авторите на каталога отбелязват, че между ръкописите, които не са успели да опишат, е и кодекс Z–54, Миней за цялата година (XV в.), българска редакция. Напълно е възможно той да съдържа служба за св. Петка Търновска. 28 С буквата Z са означени онези ръкописи от колекцията на манастира, които не са византийски. Един от тях обаче има сигнатура с друга буква, Е–10. 29 В каталога на M a t e j i č и B o g d a n o v i č (1989 : 544) се отбелязва, че в заглавието на тази служба Петка е наречена „мъченица“. 30 Т у р и л о в, А., Л. М о ш к о в а. Славянские рукописи афонских обителей. Фессалоники, 1999. Дадените в скоби номера представляват поредните номера на ръкописите в този каталог. – 20 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава I. Списък на ръкописи ... 21 – VI. Сбирка на А. Хлудов, Държавен исторически музей, Москва31 VIII. Цетински манастир, Черна гора33 1. Хлуд. 7 (No. 2), Псалтир (XV в.) и Месецослов (XVI в.) – л. 272: памет за св. Петка Търновска 2. Хлуд 144 (No. 28), Служебен миней за септември-декември с пролози (края на XIV – началото на XV в.) – л. 126б–129: служба 3. Хлуд. 146 (No. 29), Служебен миней за октомври с пролози (1388 г.) – л. 81б–83: служба 4. Хлуд. 164 (No. 40), Празничен миней (1371–1395 г.) – л. 33–35б: служба 5. Хлуд. 165 (No. 41), Празничен миней (XIV в.) – л. 3б–7б: служба 6. Хлуд. 180 (No. 58), Богослужебен сборник (XIV в. – първа половина на XV в.) – л. 10: памет за св. Петка Търновска 7. Хлуд. 122 (No. 60), Църковен устав (последна четвърт на XIV в.) – л. 19: памет за св. Петка Търновска 8. Хлуд. 189 (No. 64), Пролог за цялата година, Слова и жития от минейния панигирик, кондакар (първа половина на XIV в.) – л. 33б: памет на св. Петка Търновска с тропар 9. Хлуд. 123 (No. 87), Сборник (Кичевски) (началото на XVII в.) – л. 133: кондак 1. Цетин. 22, Служебен миней за месеците октомври и ноември (1588 г.) – л. 57–68б: служба 2. Цетин. 23, Служебен миней за месеците октомври и ноември (трета четвърт на XVI в.) – л. 62б–74б: служба 3. Цетин. 19, Служебен миней за октомври (1613 г.) – л. 94–110: служба (Текстът е същият като в ръкописи Цетин. 22 и Цетин. 23) VII. Ватиканска апостолическа библиотека, Ватикана32 IX. Археологически музей, София 1. No. 99, Енински стихирар (XIV в.) : служба X. Национален център за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“, София34 1. D. Sl. 10, Часослов на Милко Котленски (1755 г.) – л. 132–134б: тропар, кондак и слава; л. 176б–185: месецослов с памет за св. Петка Търновска 2. D. Sl. 20, Молитвослов на Софроний Врачански (XVIII в.) – л. 85–89б: кратък месецослов с памет за св. Петка Търновска 1. Vat. Slav. 26 , Богослужебен сборник (60–80-те год. на XIVв. – 30–40те год. на XVв.), л. 79–83б: служба 2. Vat. Slav. 29, Празничен миней (първа половина на XVIв.), л. 47–59б: служба 3. Vat. Slav. 38, Месецослов с тропари и кондаци (70–90-те год. на XV в.), л. 17–17б: памет и кондак за св. Петка Търновска 31 32 Българско средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. Каталог. Кирило-методиевски научен център, София, 1999. В скоби е даден поредният номер на ръкописа в каталога. D z u r o v a, А., Kr. S t a n č e v, M. J a p u n d z i č. Catalogo dei manoscritti slavi della biblioteca Vaticana. Sofia, 1985. XI. Висша духовна семинария, Люблин, Полша35 1. ВСД 547 : служба 33 И в а н о в а, Кл. Български ръкописи и литературни творби от XIII и XIV век в сбирката на Цетинския манастир. – В: Търновска книжовна школа. Т. 4, София,1985, 47–63. 34 Х р и с т о в а, Б., А. Д ж у р о в а, В. В е л и н о в а. Опис на славянските ръкописи от ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ XIV–XIX в. София, 2000. 35 Списъкът на ръкописите от двете люблински сбирки е по статията на Н а у м о в, А. Службата на св. Кирил Философ в един кирилски ръкопис от Люблин. – В: Studia Slavico-Byzantina et Mediaevalia Europensia. Vol. I, – 22 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава II. Преглед на изданията ... 23 – 2. ВСД 552 : служба 3. ВСД 648 : служба XII. Католически люблински университет, Люблин, Полша Глава II 1. КУЛ 478 : служба 2. КУЛ 1228 : служба XIII. Духовна академия (Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), София36 1. Празничен миней за септември–януари37 (втора четвърт на XV в.): служба (в описанието се отбелязва, че канонът е с акростих: Любовйn cетn мnдрnя Параскевn) Преглед на изданията и изследванията на химнографски творби за св. Петка Търновска Единственото по-пълно и задълбочено проучване досега на славянските химнографски творби за св. Петка Търновска принадлежи на бележития български химнограф и археограф Ст. Кожухаров. В поредица от статии1 той излага резултатите от своята дългогодишна работа и предлага следната класификация на службите за св. Петка Търновска (Епиватска): 1. Най-старият славянски вариант и препис на службата за св. Петка Търновска е запазен в Драгановия миней и е издаден от Й. Иванов (19312, 1970: 426–431). Кожухаров (1971: 293–294) го определя като превод-преработка на търновска почва на византийски първоизточник, към който насочват някои податки в текста, например възхвалата на светицата като закрилница на град Каликратия – мястото на чудотворното откриване на мощите ѝ и първия 1 Sofia, 1989, 293–299, в която обаче не се посочва от кой век са ръкописите и на кои страници са текстовете за св. Петка Търновска. 36 П о п н и к о л о в, Н. Десет неизвестни славянски ръкописа. – Годишник на СУ „Кл. Охридски“, НЦСВП „Ив. Дуйчев“, Т. 1, 1987, 353–367. Авторът отбелязва, че е намерил тези ръкописи в библиотеката на Духовната академия, която сега вече е преобразувана в Богословски факултет на Софийския университет. Вероятно повечето от описаните ръкописи в момента се съхраняват в библиотеката на този факултет. 37 Ръкописът е бил част от личната сбирка на патриарх Кирил и е означен от него с No.1 на предната корица. К о ж у х а р о в , Ст. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, кн. 1, 1971, 289–322; Неизвестен летописен разказ от времето на цар Иван Асен II. – Литературна мисъл, 2, 1974, 123–135; Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. – В: Търновската книжовна школа 1371–1971. Международен симпозиум. В. Търново, 11–14 Октомври 1971. София, 1974, 277–309; Среднобългарски текст на Търновската служба за Петка Епиватска. – Известия на НБКМ, No.14, 1976, 333–347. К о ж у х а р о в, Ст. Инок Макарий. Параклис за св. Петка Търновска. – В: Ст. К о ж у х а р о в. Проблеми на старобългарската поезия.Т. 1. София, 2004, 146–153; К о ж у х а р о в, Ст. Търновска (Евтимиева?) служба за св. Петка Епиватска. – В: Ст. К о ж у х а р о в. Проблеми на старобългарската поезия. Т. 1. София, 2004, 109–139. – 24 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА център на нейния култ. За един от възможните редактори на използваната византийска служба в някои ръкописи се сочи Григорий Синаит. 2. Търновската служба е публикувана за първи път от Кожухаров (1971: 303–322) по ръкопис от Рилския манастир No. 2/8 (27) от XV в. Службата е наречена така от нейния издател, тъй като текстът съдържа несъмнени указания, че е писан в Търново. Светицата е възпята като закрилница на престолнината и помощница на българските царе, отправят й се молби за подкрепа в борбата срещу „безбожните врагове“, отзвук от безпокойството на търновските жители пред надвисналата турска опасност. По своята структура службата е в известна степен уникална, защото съдържа в утринната полиелейни стихове, които се пишат по принцип само за най-големи общохристиянски празници или за определена категория светци (Кожухаров 1971: 296–298). Съдейки по някои лексикални обрати и стилистични сходства с други произведения, Кожухаров предполага, че автор на творбата е Патриарх Евтимий (1971: 303–322). Друг вариант на тази служба, обнародван също от Кожухаров (1976: 333–347), се пази в ръкопис Nо. 134 на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ от XVI в. Той е най-близко по правописно-езикови особености до незапазения търновски протограф, но текстът не е толкова пълен, защото не съдържа полиелейните припеви, които се откриват в Рилския препис. Фактът, че този вариант се съхранява в ръкопис от влашки произход, свидетелства за разпространението на службата в отвъддунавските земи след падането на Търново (Кожухаров 1976: 334). 3. Трети вид служба, е параклисът на св. Петка Търновска, писан от инок Макарий, неизвестен поет от втората половина на XIV в. (Кожухаров 1971: 295, Кожухаров 1974: 294, Кожухаров 2004: 149–153, издание на текста). Чувството на трагичност и обреченост, с което е пропита творбата, и образът на завоевателите подсказват, че тя е създадена през последните десетилетия преди завладяването на Търновското царство от турците (Кожухаров 1971: 295–296, Кожухаров 1974: 295). Забележителното е, че канонът в тази служба е засега единственият славянски канон за св. Петка Търновска с акростих: Прйими мтїи млїенйе своихь рабь. 4. Съществува и Втори параклис на св. Петка Търновска, също непубликуван. Неговият канон е известен като втори канон от службата за светицата, поместена в руските печатни минеи (Ко- Глава II. Преглед на изданията ... 25 – жухаров 1974: 296–297). Пълния текст на този параклис Кожухаров открива в Псалтир от 1576 г., ръкопис No. 103 от сбирката на Румънската академия на науките. Образната символика, използвана при изграждането на образа на светицата в канона подсказва, че авторът произхожда от средите на исихастите. Кожухаров предполага, че той е книжовник от Търновската школа, тъй като в един тропарите се говори за отиването на светицата „на запад“, т. е. има се пред вид пренасянето на мощите й от Търново в Белград (Кожухаров 1974: 297–298). Тук разбира се, трябва да се направи уточнението, че изразът „на запад“ може да означава и Видин, където най-напред се озовават мощите след падането на Търново и остават до 1396 г. 5. Сръбската редакция на службата (Кожухаров 1971: 294) възниква в Сърбия след 1396 г. В нея най-старата славянска служба е разширена и допълнена с нови песнопения, вероятно от бележития старобългарски писател Грогорий Цамблак (Кожухаров 1971: 294). Вариант на сръбската редакция е издаден за първи път от Б. Вукович (Вуковиђ 1538). Същият вариант е публикуван за втори път от М. Милойевич (Милойевиђ 1871: 320–344). Първото издание се оказа недостъпно и затова то не е използвано в настоящата студия. Заслужава обаче да се кажат няколко думи за второто издание, тъй като недостатъците му са очевидни и са били подложени на критика още през XIX в. от Руварац (1873: 172–175 по Кожухаров 1971: 291, бел. 13). За съжаление справката с тази публикация се оказа невъзможна. От съпоставката на изданието на Милойевич със службата на св. Петка от други издания или от ръкописите, които се издават тук, се вижда, че той често допуска сериозни грешки при разчитането на текста. Например в една от стихирите на „Господи воззвах“ предава прилагателното нбHнэмъ (вж. в настоящето издание на службата от ръкопис НБКМ 665, ст. 11) като и внэмь (Милойевиђ 1871: 322), а в следващата стихира замества съществителното Излїътэнномъ (Иванов 19312,1970: 426) с лишеното от смисъл и сластэномь. В друг тропар не разчита предлога или го слива със следващото съществително: съ а гїглw (НБКМ 665, ст. 64) – св. ангели (Милойевиђ 1871: 334), съ cлїкw (НБКМ 665, ст. 65) – сьcловэкw (Милойевиђ 1871: 334). Както изглежда, Милойевич е направил една компилация на службата за св. Петка Търновска от няколко ръкописа. Доказателство за това е необичайно големият обем, разбърканият ред на пес- – 26 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА нопенията и най-вече повтарянето на едни и същи тропари с малки промени на различни места в службата: Милойевиђ 1871: 328 Милойевиђ 1871: 335-336 Весело дньсь црьквw божйа oдэваеть се, радuющи се и зовuщи uaсни се моa доброта паcе всака града и oбласти, себо прэславна Параскева шьствйе кь небесw сьтвори. Придэте бо празднолюбци и православнwхь сьбори вь лицэ станэмь купно oкрьсть божьственwе раки ее исцэленйемь токи прйемлuще. Весело дьньсь црьква божйа tдэваеть се радuющи се и зовuщи, uaсни се моa доброта паcе вьсака го града, се бо прэславна Параскеви шьствйе кь небесэмь сьтвори, придэте uбо празднолюбци и православнwхь сьборw, вь лицэ станемь кuпно tкрwть божьственйе раки e е исцэленйемь токи прйемлюще молити бо се непрэстано Христu Богu спасти се душамь нашимь. Милойевиђ 1871: 323 Милойевиђ 1871: 333–334 Богатьство изьoбрэтене (sic) иждившее царствuющи градь и нинa светйе мощи скровище многобла годатно, мира ковcегь неизьcрьпаеми, води исьцэлeнйа вьсэмь истаcаеши и cuдесемь бла годать неoскuдную, тако бо прослави Преподобнuю Господь и тако земли тои бла годаренйе подьстьвь (sic) oбрэтенйе ее. Богатьство oбрэте не иждивuщее срьбьска землa нинa светйе мощи скровище многоцэное, мирu ковcегь неизьcрьпаеми, води исцэлeнйа вьсэмь истоcающи и cuдесемь бла годать неoскuднuю, тако бо Христось прослави прэподобнuю и земли бла годать тобою дасть, тэмь же и Каликратйа вельми радuеть се, вь oбрэтенйе твое прэподобна, моли се непрэстанно спасти се душамь нашимь. Глава II. Преглед на изданията ... 27 – От съпоставката с другите налични текстове се вижда, че на някои места са направени и добавки, за да се подчертае връзката на светицата със Сърбия: Милойевиђ 1871: 320–321 Иванов 19312, 1970: 431 ... Петка прэславна и богоневэстьна и преподобна, красота земли срьпьскои и диво православиa срьпьска го ... ... спасаи стадо свое вь всегда и землe свое срьпьскйе. ... Параскевии прэхвалнаа ё и боїневэстнаа прÄпобнаа ... Милойевиђ 1871: 328 Иванов 19312, 1970: 430 ... t твое раки прехвална. Дрuга го изь oтьcьства ти uгрwзена го t змйа, oбласти драcьскйе, мрьтва оживе преcиста богоданомь ти цэльбою. ...u твоn ракw прэхвалнаа. Милойевиђ 1871: 333 Иванов 19312, 1970: 426 Богатьство oбрэте не иждивuщее срьбьска землa... Бгїатьство изъoбрэте неиждивnщее ё црHтвunщии градъ ... ... спїсаи стадо свое всегда. Компилативният характер на изданието обяснява и множеството противоречия, неясноти и грешки, които се забелязват в датирането и описанието на използвания „ръкопис“. Според коментара на Милойевич (Милойевиђ 1871: 316–317) този „ръкопис“ произхожда от района на Дебър в Македония, докато в заглавието на службата се посочва при това с главни букви, че той е написан на дубровнишко наречие (Милойевич 1871: 320): „СЛVЖБА ПРЕПОДОБН йЕ МАТЕРЕ НАШЕ ПЕТКИ ПАРАСКЕВИ СРЬБЬСКОИ (називаeмои) ЕПИДАВРЬСКОИ (sic). (У споменику из XIII века. РЕКОМИ ДVБРОВАCЬСКИЕ)“. Издателят явно смесва произволно топоними поради невежество или небрежност, защото и по-нататък в коментара си, говорейки за житието на светицата, прокарва отъждествяваща линия между Епиват, известното пелопонеско светилище Епидавър, и Дубровник: „[...] како jе се вратила опет у Епиват -, а Епидаврь jе Дубровник [...]“ (Милойевич 1871: 345). Така не става ясно каква точно е връзката на град Дубровник с „ръкопи- – 28 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА са“ и със светицата изобщо. Друга сериозна неточност, която допуска Милойевич, се отнася до датировката на „ръкописа“. Твърдението му, че „ръкописът“ е от XIII в. е несъстоятелно, тъй като в целия текст, както личи и от приведените цитати, се говори, че мощите на светицата се намират в Сърбия и се отправят молитви за закрила на сръбската земя. Както вече беше посочено обаче, мощите на светицата от 30-те години на XIII в. нататък се съхраняват в Търново, а в Сърбия са пренесени едва в края на XIV в. Общото впечатление от публикацията на Милойевич е, че става въпрос за едно тенденциозно и същевременно ненаучно издание, което поради съмнителната автентичност на текста, грешките на издателя и повърхностните заключения в коментара към него не е използвано за съпоставка при издаването на ръкописите в настоящата студия. Единственото, което оправдава характера на тази публикация, е фактът, че е обнародвана през XIX в., когато общественият и научен контекст е бил съвсем различен от днешния. От горното изложение следва, че характеристиката на сръбската редакция засега се основава само на стари и ненаучни издания, така че не може да се приеме за изчерпателна и точна. Необходимо е да се изследват значителен брой ръкописи, за да се установят характерът и съставът на тази редакция, както и приносът на сръбските книжовници или може би на емигрирали търновски книжовници в нейното създаване. 6. Малката вечерна, открита в ръкопис от XVI в. на манастира Драгомирна (Северна Молдавия), няма съответствие в издадените и проучените варианти на службата за св. Петка Търновска (Петков 1981: 37–40). В Търновската служба липсва напълно този дял от композицията, а в публикувания от Вукович (вж. погоре) вариант на сръбската редакция на службата текстът на малката вечерна е съвсем различен от запазения в молдавския ръкопис. Най-вероятно малката вечерна е написана по-късно от Търновската служба и трябва да се свърже хронологично със сръбската редакция на службата за св. Петка Търновска. Според Кожухаров (2004: 123) обаче тази част от службата е сравнително късна компилация и не може да се определи с точност към кой вариант и към коя редакция принадлежи, тъй като все още не са проучени всички преписи. 7. Руската редакция на службата, която е отразена в руските печатни минеи, пази малка част от песнопенията в най-стара- Глава II. Преглед на изданията ... 29 – та служба за св. Петка Търновска (Кожухаров 1971: 294–295): стихирите „На господи воззвах“ (Кожухаров 1980: 381), една стиховна стихира (Кожухаров 1980: 396), кондака (Кожухаров 1980: 392), седалния след третата песен на канона (Кожухаров 1980: 386) и хвалитните стихири (Кожухаров 1980: 379). Същевременно тя съдържа и канона от Втория параклис на св. Петка Търновска. Не може да се определи къде е възникнала – в Румъния или в Русия. И при тази редакция, както и при сръбската, трябва да се пристъпи към щателно и всеобхватно изучаване на ръкописната традиция, за да се проследи развитието на предходната химнографска традиция, степента на заемане, както и кога и къде се появяват новите песнопения. – 30 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Глава III. Химнографски текстове ... 31 – Глава III Химнографски текстове (XIII–XV в.). Издания и коментари III.1. Принципи на издаване Текстовете в настоящата студия се издават като се запазват правописните особености на всеки ръкопис и съответните съкращения. Не се предават надредните знаци с изключение на титлата. Единствената издателска намеса е въвеждането на главна буква в собствените имена, както и на кавички в случаите, когато става дума за припев в няколко последователни тропара. В критическия апарат се посочват морфо-синтактичните, лексикалните и словоредните разночетения от публикуваните досега служби, благодарение на които проличават евентуалните грешки, добавки и пропуски в текстовете на издаваните тук ръкописи. По технически причини не беше взето под внимание изданието на Параклиса за св. Петка Търновска от инок Макарий в наскоро излезлия сборник със статии на Ст. Кожухаров (2004: 146–153), чийто текст обаче така или иначе се отличава почти изцяло от останалите варианти на службата. Направеният анализ на правописно-езиковите особености в уводните бележки към всеки от ръкописите е преди всичко описателен и ориентировъчен, без да се обясняват всички наблюдавани явления, тъй като основната цел е да се констатира евентуалната среда на тяхното създаване, принадлежността им към даден клон на ръкописната традиция на службите за св. Петка Търновска и новата информация, която предлагат, относно броя, състава и характера на тези служби. – 32 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА Не се прави текстологична съпоставка между самите ръкописи, тъй като публикуваните текстове не представляват окончателен вариант на дадена служба, а се издават почти „дипломатически“ според обичайната през последните десетилетия практика в славянската филология, така че имат стойност главно като лингвистични паметници и в този си вид представляват интерес и са достъпни главно за езиковедите. Посочването на разночетенията между отделните ръкописи ще бъде полезно и необходимо само тогава, когато се установят най-добрите и представителни за даден вариант на службата ръкописи, така че оригиналният текст да може да бъде реконструиран максимално пълно и правилно, каквато е и основната цел при критическото издаване на класически текстове, към които несъмнено принадлежат не само латинските и старогръцките, но и старобългарските произведения. В случаите, в които ирмосите на отделните тропари или самите тропари са преведени от византийски, се препраща към гръцки издания. Данните за тези издания и съкращенията, с които се обозначават, са взети от конкорданса на византийските химнографски творби и химнописци, съставен от Фолиери (Follieri,1960– 1966). Благодарение на този безценен справочник всеки издател може да установи дали издаваният от него византийски химнографски текст съдържа вече публикувани песнопения и къде. Подобна пълна информация не би бил в състояние да намери сам, защото голяма част от тези песнопения се намират само в стари и труднодостъпни гръцки църковни издания. Същите източници и същият принцип на съкращаване при цитирането им са възприети и в многотомното издание на итало-гръцки византийски канони за светци за цялата година – Analecta Hymnica Graeca (1966–1983). В съгласие с методологията на това най-добро засега критично издание на византийски канони при използването на преводни византийски ирмоси в каноните на обнародваните тук служби, за да се посочи авторството им, се препраща към най-новото и пълно издание на византийски ирмоси, направено от Софроний Евстратиадис (Eujstratiavdh", 1932). То съдържа канони на най-бележитите византийски химнописци като Андрей Критски, Йоан Дамаскин, Козма Сладкопевец, Герман и др., чиито тропари са използвани като ирмоси при писането на „подобни канони“ не само през византийската епоха, но и в по-ново време. Старобългарският превод на тези ирмоси е посочен по критичното издание Глава III. Химнографски текстове ... 33 – на Новгородските фрагменти на ирмолози, направено от Кошмидер (Koschmieder: 1952, 1955, 1958). Когато славянският ръкопис съдържа целия текст на ирмоса, е направена съпоставка с публикувания от Кошмидер текст. Резултатите от тази съпоставка биха били полезни в бъдеще, за да се установи дали е имало различни преводи на един и същи византийски ирмос и какво е било разпространението на всеки един от тях. При издаването на химнографските текстове за св. Петка, включително и в критичния апарат, са възприети следните съкращения и знаци: аор. = аорист б. с. = без съответствие (когато не може да се посочи със сигурност славянският превод на даден ирмос или когато той липсва в Новгородските фрагменти) виз. = византийски вин. = винителен вр. = време дат. = дателен деят. = деятелно ед. = единствено ж. = женски им. = именителен л. = лице мест. = местен мин. = минало мн. = множествено накл. = наклонение осн. = основи п. = падеж повелит. = повелително прил. = прилагателни прич. = причастие, причастия р. = род род. = родителен – 34 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА спр. = спрежение срв. = сравни страд. = страдателно, страдателни същ. = съществително, съществителни тв. = творителен ч. = число Р 1138 = ръкопис от НБКМ 1138 Р 539 = ръкопис от НБКМ 539 Р 665 = ръкопис от НБКМ 665 Р 116 = ръкопис от НБКМ 116 Х 461 = ръкопис от Хилендар, No. 461 ЙИ = Издание на Драгановия миней от Й. Иванов. Български старини из Македония. С., 1970 (фототипно), 424–431. КЖ1 = Ст. Кожухаров. Неизвестно произведение на старобългарската поезия. – Старобългарска литература, кн. 1, 1971, 303– 322 = Кожухаров, Ст. Търновска (Евтимиева?) служба за св. Петка Епиватска. – В: Ст. Кожухаров. Проблеми на старобългарската поезия. Т. 1. София, 2004, 109–139. КЖ2 = Ст. Кожухаров. Среднобългарски текст на Търновската служба за Петка Епиватска. – Известия на НБКМ, No. 14, 1976, 333–347. Christ-Paranikas = W. Christ. – M. Paranikas. Anthologia graeca Carminum Christianorum. Lipsiae, 1871. NHK – E. Koschmieder. Die Ältesten Novgoroder HirmologienFragmente. – Abhadlungen der Bayerischen Akad. der Wiss. Neue Folge. H. 35. München, 1952. (Този том съдържа текста и музиката на ирмосите, както и съответния византийски текст. В критичния апарат се отбелязва страницата, на която се намира старобългарският текст на ирмоса, и поредният номер на стиховете.) ЕЕ = Swfrovnio" Eujstratiavdh". EiJrmolovgion. Chennevières – sur – Marne, 1932. /След началото на ирмоса се отбелязва името на химнописеца, страницата, на която се намира канонът, от който е зает ирмосът, и поредният му номер/ ER = Eujcolovgion to; mevga. jEn JRwvmh/, 1873 Глава III. Химнографски текстове ... 35 – ME = JH megavlh eJbdomav". jEkdovsei" th`" ajpostolikh`" diakoniva" th`" eJkklhsiva" th`" JEllavdo", 1978. MR = Mhnai`a tou` o{lou ejniautou`. T. I – VI. jEn JRwvmh,/ 1888– 1901. { } = заграденото в скоби трябва да се отстрани от текста като интерполация или ненужно повторение [...] = буквите не се четат поради механични повреди на ръкописа или поради нанесени поправки [бэд] = разчитането на буквите е хипотетично поради механични повреди на ръкописа или поради нанесени поправки < > = заграденото в скоби трябва да се добави, тъй като липсата му се дължи на механични повреди в ръкописа или на невниманието на преписвача (sic) = обръща се внимание на характерна езикова грешка или неясна форма, употребена от преписвача – 36 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА III.2. Ръкопис от НБКМ No. 1138 със стихири за св. Петка Търновска Ръкописът е известен в науката като Карадимов или Шопов псалтир. Съдържа псалтир1, часослов, месецослов с тропари и кондаци, възкресни тропари, апостолски и евангелски четива за цялата седмица и молебен канон за Богородица. Датира се от първата половина на XIII в. (Стоянов, Кодов 1971: 5) или началото на XIV в. (Христова, Караджова, Икономова 1982: 40–41) Състои се от 257 пергаментни листа, 200х135мм, като в началото липсват 4 тетради, т. е. 32 листа, а в края – само няколко листа (Стоянов, Кодов 1971: 5–6). Пергаментът не е особено качествен, защото е разнороден и с много дупки, а листовете са изцапани и овехтели. Затова на много места мастилото почти е заличено, което затруднява разчитането на текста. Писмото е правилен, среден полуустав, без наклон (Стоянов, Кодов 1971: 5–6). Преписвачът използва лигатура на буквите а и v, а знакът за буквата х е със силно стеснена и къса горна половина. Наблюдава се и характерното за някои среднобългарски ръкописи начертание на носовките, при което n прилича много на я (Добрев 1991: 223): например в думите прэпÄнwя, истинn, cьтnще и др. Ръкописът най-вероятно произхожда от западните краища (Стоянов, Кодов 1971: 6), както личи от правописно-езиковите му особености. Правописът е двуеров и двуюсов, като буквите за двата ера доста си приличат, което затруднява разграничаването им. Въпреки това се забелязва тенденция към смесване на еровете, например: блгÄтъ (10)2 кртHь (14), но и кртHъ (3), въсегда (17), потаень (15). Има и един случай на изясняване на силен ь в е : днеH (13). В употребата на носовките е налице известно разколебаване и процес към деназализация. В няколко случая знакът за я е заменен с е: приет (9–3 л. ед. ч. I сигм. аор.), t земле (14), твореи вместо творяи (3), Петко (13), но и Пяткd (в заглавието), t всэкое бэди (16–17), но 1 2 Текстът на псалтира е изследван от Буюклиев, Ив. Шопов псалтир (текст и коментар). – Български език, 1963, No. 3, 234–254 и Kарачорова, Ив. Към въпроса за Кирило-Методиевския старобългарски превод на Псалтира. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. София, 1989, 130–145. В скоби се отбелязва номерът на стиха. Глава III. Химнографски текстове ... 37 – и t всэкое бэди (17). Има и един случай на замяна на е с я: попящи ся (4), както и един на замяна на m с ю: параскевию ст°nn (8). Среща се и употреба на е вместо э: веленйемь (10), темже (4, 15). Иначе э се употребява след стари меки сонори р, л, н: нетлэемо (9), oбрэте (9). В поствокална позиция буквата a се отбелязва само като а3: пр гÄбнаа, прэхвалнаа, бгїоневэстнаа (13), скръвенаа (14). Преписвачът не е бил особено старателен в работата си, защото дори и в малкия по обем текст, който се издава по-долу, е допуснал механически грешки по невнимание. Във втория тропар е повторил два пъти предлога въ, а в последния тропар – цяла фраза, както може да се заключи от сравнението с Драгановия миней, където няма подобно повторение: НБКМ 1138, ст. 16–17 Драганов миней, (Иванов 19312,1970: 431) ... покрйи наH t всэкое бэди сп±си стадо свое { t всэкоя бэди} въсегда. ... покрwи наH t всэкоn бэдw спїсаи стадо свое всегда. Издадените по-долу стихири са част от месецослова. Както се вижда и от критичния апарат, текстът показва много малко отклонения от този в Драгановия миней. В случаите, в които се наблюдават разлики обаче, Драгановият миней предлага по-разбираем и по-правилен вариант: НБКМ 1138, 12 Драганов миней, (Иванов 19312, 1970: 431) Въплъщена те ново празнолюбци ... Въсплещате ново празнолюбци ... НБКМ 1138, 14 Драганов миней, (Иванов 19312,1970: 431) ... aкоже дрэвле t земле ... ... aкоже древо t земя ... 3 Интересно е, че тази закономерност се среща и в останалите четири ръкописа, предмет на изследване тук, НБКМ 665, НБКМ 539, НБКМ 116 и Х 461, въпреки че принадлежат към различни литературни редакции и правописни школи. – 38 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА От горните примери следва, че преписът в Драгановия миней е по-добър и по-прецизен. Голямото сходство между двата ръкописа свидетелства, че те принадлежат към един общ клон на ръкописната традиция и вероятно той е най-старият, тъй като и двата кодекса са от XIII – началото на XIV в. Разбира се съществуващите разночетения не дават основание да се твърди, че Карадимовият псалтир, който съдържа само три от стихирите на службата в Драгановия миней (и по-точно тропара на светицата от вечерната, кондака след шестата песен на канона и последната от хвалитните стихири от утринния дял), е преписан от него, нито даже, че е бил използван общ извод. Без съмнение обаче текстовете и в двата преписа са почерпани от ръкописи, които са съдържали най-ранната служба за св. Петка Търновска или, както е в случая с Карадимовия псалтир, един от най-старите месецослови, в които се споменава паметта ѝ. Глава III. Химнографски текстове ... 39 – ТЕКСТ Й•Д СтрHтw ст°wя мнðця Пяткw и дрuгw прпÄнwя Пяткw 5 ТрÏÏ. ГлÑÑ И.° Тобоn мт°и вь истинn сп°асенйе бdÑ ё иже бо по oбразu приемше крHтъ и послэдова хuH ё твореи уcаше въ плъти ё прэходет бо попящи ся o дш°и вещи бесъмртнэи ё темже съ а©ггли раvÄет ся дх°ь твои. 10 [КоÄ] ГлH г». Стn°n вси застnпницn ё сnщn въ {въ} бэдаÔ блг°оcтHно въспоемъ ё Параскевию ст°nn ё та бо жиÒе oставлъши нетлэемо приет ова вь вэкw ё тоI ради oбрэте славn cюдесемь блгÄтъ ё бж°иемь веленйемь. л.182a л.182б 15 2 3 4 6 9 12 13 14 16 17 СтрÔ±а. ГлH г±. Въплъщена те новопразнолюбци ё весело ликованйемь прпÄбнаа ё Петко прэхвалнаа бг°оневэстнаа ё днHе aви ся aкоже прэжеÄ скрьвенаа ё aкоже дрэвле t земле крHтъ живоноснwи ё и въ земли потаень oблйcи ся ё темже по длъгu cьтnще тои вьзьпиемъ ё покрйи наH t всэкое бэди ё и сп°си стадо свое { t всэкоя бэди } въсегда. Р 1138, ЙИ тобоn : КЖ1 въ тебэ, Р1138, ЙИ въ истинn: КЖ1 извэсно Р 1138, ЙИ иже: КЖ1 еже КЖ1 изпуска бо След крHтъ у ЙИ липсва и Р1138 твореи: ЙИ творя, КЖ1 творэщи След уcаше у КЖ1 еже прэзирати uбо плъть,у ЙИ липсва въ След дш°и у ЙИ и. След темже у ЙИ и В Р 1138 названието на тропара не се чете добре. срв. ЙИ КоÄ ё глаH г° ё поÄ Дв°а днеH прэ. Р 1138 тоI : ЙИ сего Р 1138 oбрэте славn : ЙИ славn обрэте Р 1138 въплъщена те: ЙИ въсплещате Р 1138 Петко : ЙИ Параскевии След бо°невэстнаа у ЙИ има прÄпобнаа Р 1138 дрэвле : ЙИ древо Р 1138 cьтяще тои възъпиемъ : ЙИ cэnще то и възъпиемъ Думите t всэкоя бэди липсват у ЙИ – 40 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА III.3. Ръкопис от НБКМ 665 със служба за св. Петка Търновска Ръкописът представлява сборник от третата четвърт на XV в., който съдържа част от служебник, избрани четива от Апостола и Евангелието, прокимени и алилуарии, молитви, слова на Йоан Златоуст и Анастасий Синайски и служби. Състои се от 201 л., 210×150мм, като липсват началото и краят (Цонев 1923: 176–178; Христова, Караджова, Икономова 1982: 84, No. 199). Кодексът е от хартия и е писан от една ръка (Цонев 1923: 176– 177). Писмото е среден неправилен полуустав (Христова, Караджова, Икономова 1982: 84). В текста на службата за св. Петка, която се намира на л. 174б–188, се забелязват и други палеографски особености. Преписвачът много често изписва э като кръст, особено когато е надписана. Използва и лигатура на буквите т и в. Веднъж в думата 'к' (63) о е изписано с точка в средата. Правописът е двуеров (преобладава ъ), безюсов (Христова, Караджова, Икономова 1982: 84). През XV в., откогато датира ръкописът, преобладаващо е влиянието на ресавската правописна школа (Иванова 2000: 55), което проличава в следните случаи: 1. a след гласна се отбелязва като а: нахожденйа (5), прэславнаа (18), Назарйа, Гервасйа, Протасйа, Келсйа (заглавие), моа (23), любимаа (34), sьмйа (117). 2. Разколебана употреба на e след л и н: сьставлeнйе (4), селeнйе (12), нeю (41), въселeннэи (103), но и исцэленйе (12, 26, 54), прйемлемъ (18), древле (15) и др. Буквата за e почти не се среща в началото на дума или сричка, с две изключения : бжтHвнwe (на мястото на я) ракw eе (26), а в един случай на нейно място е изписано съчетанието ие: прэвъзwтйиемъ (41). 3. Местоименни форми от основа въса, въсак–: всакого (23), вса (153), въса (156). 4. Окончание -омu за дат. п. ед.ч., м.р. на прилагателните у у у по твърдото склонение4 всещеÄром (10), без±съмрÒьном (71), нбHном (88), у а гїгльском(177). Глава III. Химнографски текстове ... 5. В графично отношение се забелязва използването на гръцки букви (Тотоманова, 1985 : 201), като v в мvрo̱ (48), тvменйа (112), заHтvпнйцу (133) еvреискйе (143) и др. Същевременно се откриват и много правописни особености, присъщи на една по-ранна школа, рашката, чийто разцвет е през XIII–XIV в.5 Съвсем естествено е обаче нейните правописни правила да продължават да се прилагат и в по-късно време : 1. Последователна замяна на носовките със знаци за чисти гласни: n>u, m>ю, я>е (всъщност безюсовият правопис е заимстван от най–ранната сръбска редакция на старобългарския език – зетско–хлъмската (Добрев 1991 : 238, Тотоманова 1985 : 199): живuщйи (1), притекающйиÔ (2), недuгъ (55), стїuю(13), cьтuщиÈ© (6), прпÄобнйе (род.п. ед.ч. – заглавие), просе (прич., им. п. ед. ч., м. р. – 6), име (16), паметйи (17), вэрою (90), хвалетъ (86), t дшїе (93), aвльши се (124), кнеsъ (125) и др. Наблюдават се и няколко случая на замяна на я с e: бжтHвнwe ракw (26), млїeщйи (81, 84). 2. Употреба на w вместо и: възwмающйи (17), uaснw се (3л. ед.ч., аор. – 23), сътворw (3л.ед.ч., аор. – 24), избавwи наH (56), сw вм. сьи, сии (64), славwмь (96), uмїлw (2л. ед.ч., повелит. накл. – 114), uгасwи (3л. ед.ч., аор. – 139) и др. Веднъж се среща добавено w пред и без фонетична стойност: възлюбwившйа (127). 3. Употреба на и вместо w: поHтнwиÌ подвигйи и скоc±анйе̱ поHнйимъ (32–33), недuгйи (35), cтHотйи (48), cинйи (85), прэмuдрйихъ (138), но и мудрwи̱ (52), тьмий (125), бжїьствнйимъ (41), но и бжтHвнwe (26), прпÄобнйе и cюдотворивйе ПеÒкй (заглавие) и др. 4. Удвояване на и в краесловие, а даже и в средисловие, добавяне на и без фонетична стойност след друго окончание. Както личи от големия брой примери в текста, в дадения ръкопис тази практика е доведена до крайност: въ твоеȱ паметйи (17), празнÄолюбцйи (25), възлюбившйиÔ (32), хвалйимь (36), cюдотворйицÔ (49), попещйи (70), възвеHлйи (80), радoстии испльнwи се (83), носиила еси (62), uдобрйившъйиÔ (100), пэHнъмйи (83), uкрасии (128), трuдйи (129) и др. 5 4 Това окончание се определя като характерно изобщо за сръбската редакция, а не само за ресавската правописна школа, вж. И в а н о в а – М и р ч е в а, Д., Ив. Х а р а л а м п и е в. История на българския език. В. Търново, 1999, 248. 41 – Подробен анализ на рашкия правопис вж. у Д о б р е в , Ив. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. – Кирило-Методиевски студии, Кн. 8, 1991, 216–252, вж. също и То т о м а н о в а, А. – М. Редакции на старобългарския език. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 200; То т о м а н о в а, А.-М., Ив. Д о б р е в, А. И к о н о м о в а. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. София, 1986, 72–73. – 42 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА 5. Употреба на a след стари меки сонори р, л, н: избавлaеши (3), uставлaющйи (35), swжиÄтелa (86), люблaаше (93), мucителa (140, 171), ннїa (164) и др. 6. Удвояване на гласната а в краесловие и в средисловие (Добрев, 1991: 241), една особеност, която се среща и в Бдинския сборник (Добрев 1991: 248): мааннu (15), добротаа (24), дэваамии (52), послэдоваа (69), женаахъ, двїаа (61), въспэваати (138) и др. 7. Един случай на употреба на наречието здэ вм. зде (117). От друга страна се забелязва, макар и ограничено, влияние на българския правопис: 1. Двуеров правопис. В немалко случаи слабият ер е запазен на етимологичното му място: съгрэшающйимъ (7), вьс̱э (15), приcьта се (10), прйемлемъ (18), съборw (25), принесъшйи (38), съблюдаетъ (46), недuгъ (55), t лютйихъ (2) и др. На местата, където е изпуснат, преписвачът оставя паерчик, особено често във формaта за им. п., ж. р., ед. ч. на мин. деят. прич., но и при глаголи, същ. и прил. имеs s s s на: проaвившйи (35), избэгшйи (45), uдобрйившйи (100), створшйи (106), s s s s oслэпэвше (131), uснuвшйи (147), постникъ (107), тьщанйем (103), s s s s s s х безневэстнаа (85), любве (51), млїит (27), въпйет (151, 152), блїжннwи (147) и др. Освен това се наблюдава смесване на двете ерови гласни: бэдь (3), хвалйимь (36), вьниде (53), нь (55), въсегда (65), тьщанйем (103), оставлъшйи (134) и др. Големият ер е изместил почти навсякъде малкия във формите за тв.п. ед.ч. на същ. от jo-осн. и по изключение при същ. от о-осн., във формите за тв. и мест. п. ед.ч. на прил. от м.р. по о-осн., както и във формите за им. и вин. п. ед.ч. на същ. по i-осн.: землънэмъ (9), нбHнэмъ (11), блгÄтъ (13), прÛстїwимъ (34), житйемъ (8), поHнйимъ (33), млHтъ (14), днїъ (15), сладостъ (20), прэвъзwтйиемъ бжїьствнйимъ (41), лэтомъ (45), свэтомъ (130) и др. 2. Като цяло э стои на етимологичното си място, което е присъщо и на паметниците от периода на разцвет на рашката писменост (Добрев 1991: 236): вэрно (2), прэславнаа (18), избэже (10), прйидэте (24), исцэленйе (12), просвэтившйи (33) и др. 3. Буквата s има не само цифровата стойност 6, но и звуковата стойност [dz], и то не само там, където се използва в класическия старобългарски език, но и в началото на думата, което е среднобългарско нововъдение6: cрьтоsэ (11), кнеsъ (125), swжиÄтел, (86), sьмйа (117). 6 По този въпрос вж. Щ е п к и н, В. Н. Русская палеография. Москва, 1999, 193–194. Според И в а н о в а, Н. История на сръбския и хърватския език. Глава III. Химнографски текстове ... 43 – 3. Веднъж э е употребено след л: въжÄ ±елэ (152). 4. Един път е употребено наречието идеж (12). Впечатление прави и една особеност, която засега не може да бъде отнесена към конкретна правописна школа. Това е употребата на суфикс с двойно -нн- във формите на прил. имена и мин. страд. прич.: потаенно (94), неизреñннwимъ (60), прэблаженнаа (112), безаконнÎ (117), uпъщреннаа (128), нетлэнно (135), дръзновенно (163), бгїовдъхновеннђаа (39) и др. Според Цонев (1923: 178) локализацията на ръкопис НБКМ 665 е неизвестна. Както личи от по-горния кратък анализ на правописа му, той най-вероятно произхожда от западните краища. В резултат на тясното взаимодействие между българската и сръбската книжнина в ръкописите от тези райони се наблюдават характерни черти както на българския, така и на сръбския правопис, поради което някои учени ги определят като ръкописи от западнобългарска безюсова редакция (Добрев 1991: 242–249) или като ръкописи от смесена сръбско – българска (безюсова или частична безюсова) редакция (Трифонов 1940: 29–31). Може да се предположи, че преписвачът на НБКМ 665, познаващ най-вече нормите на сръбската редакция, е използвал български извод, който е повлиял на правописа. Едно допълнително доказателство за това са грешките, които е допуснал в резултат на незнание или на неспособност винаги да разбере съдържанието на преписваното. Въпреки че от направената съпоставка с издадените текстове се очертават проблематичните места (вж. критичния апарат), тук ще представим няколко нагледни примера от третата стихира „На господи воззвах“ във вечерния дял на службата: • незнание на глоса, която е заменена с по-обичайна и позната дума: НБКМ 665, ст.15 Драганов миней (Иванов 19312, 1970: 426) Древле uбо вьс̱э даеши крHтoÌ ± мааннu ... Древле uбо истаcааше ё Излїътэнномъ маннn ... София, 2000, 55 и То т о м а н о в а, А. – М. Редакции на старобългарския език. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 201 обаче използването на този знак в инициална позиция е характерно и за ресавската правописна школа. ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 44 • пропуснати думи и сбъркан падеж: НБКМ 665, ст.16-17 Драганов миней (Иванов 19312, 1970: 426) ... сuIбо пшеницÍ раздаанйе ё и cисло възwмающйи нбнHаа го хлэба ... и сuгuбо бwвш е пш еници раздаанйе ё cисломъ възимаnщимъ ннїэ нбсїнаа го хлэба НБКМ 665, ст.20 Драганов миней (Иванов 19312, 1970: 426) ... спїсенйе и uлуcенйе. ... спHниa uлуcение. • s s ненужно повтаряне на дума: НБКМ 665, ст.17–18 Драганов миней (Иванов 19312, 1970: 426) ... въ твоеͱ паметйи {Петко} прйемлемъ Петко прэславнаа... въ твое памяти приемлемъ ё Параскевии славнаа... Запазеният в НБКМ 665 текст съдържа всички песнопения от вечерния дял на службата7. Сравнението с наличните обнародвани текстове на служби показва, че от тях неизвестни досега са само трите стиховни стихири: ◆ Стихири на „Господи воззвах“ – съдържат се и в Драгановия миней (Иванов 19312, 1970: 426) ◆ Слава – неиздадена, но е включена като пентикостар в утринната на издаваната тук служба от ръкопис Х 461 (ст. 37–45) ◆ Стиховни стихири – неиздадени ◆ Слава – в Драгановия миней (Иванов 19312, 1970: 430, вариант и в руския печатен миней, където стои на мястото на първа стиховна стихира „На господи воззвах“, 1980: 379) ◆ Богородичен тропар ◆ Тропар на светицата – в Драгановия миней (Иванов 19312, 1970: 426) и в един от преписите на Търновската служба (Кожухаров 1971: 306). 7 За състава на службата вж. Ч и ф л я н о в, Бл. Литургика. София, 1997, 148–157, 177–182. Глава III. Химнографски текстове ... 45 – От канона в утринния дял на службата Кожухаров (1974: 296) цитира само първа песен по ръкопис No.103 от сбирката на Румънската академия на науките – Псалтир от 1579 г. Според него този канон е бил известен досега като втори канон от редакцията на службата за света Петка, поместена в руските печатни минеи. Съпоставката между текста в руски печатен миней (Руски миней 1980: 388–390) и текста в НБКМ 665 показва, че канонът съвпада с издадения в руския печатен миней само от първа до четвърта песен включително, докато останалите пет песни са напълно различни, дори и по обем: първите четири песни се състоят от четири тропара, а следващите пет – от три. Това разногласие поставя въпроса кога и как е настъпила деформация в ръкописната традиция – дали канонът е претърпял твърде голямо видоизменение, докато стигне до руските печатни минеи, или преписвачът на службата в НБКМ 665 се е принудил да вмъкне песни от друг канон за св. Петка, поради това, че в извода му канонът не е бил добре или изцяло запазен. Може би в полза на последното предположение свидетелства и фактът, че икосът след шеста песен не се отнася към поместения кондак, а принадлежи към кондак от друга служба, вероятно за мъченицата св. Петка Римлянка, както лесно може да се заключи от съдържанието му. За да спази правилото икосът да има същия припев като кондака, преписвачът прикрепва към привнесения икос припева на предхождащия го кондак, който припев обаче няма никаква смислова и синтактична връзка с текста на тропара и чуждее. В Драгановия миней (Иванов 19312, 1970: 428–429), а и в други преписи и варианти на службата (например в НБКМ 116 и в Х 461), същият кондак е придружен от друг икос, където споменатият припев представлява негов логичен завършек. Ето за сравнение текстовете на въпросните тропари: Драганов миней Иванов,19312: 428-429 НБКМ 665 КоÄ ё глаÑ ё гї ё поÄ Двїа днHе Стїnn вси застnпницn ё сnщnn въ бэдахъ ё блгїоcестно въспоимъ ё Параскевии стїnn та бо жйтие oставльши ё нетлэемо приnт ова вь вэкw ё сего ради славn oбрэте cюдесемъ блÄтъ ё биїемъ велэниемъ. К±оı. Глаѱ г±. Д±ваа дньH Стїu въси заHтuпнvцу сущую въ бэдаÔ± ё блїгоcтHно въспое̱ Петку стїую ё та бо житйе оставлъшйи нетлэнно прйетъ въ вэкw. Сего ради обрэть славу и блгÄть е± cюдесъ бжй мъ велэнйемъ. – 46 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА ИкоÑ Cюдесемъ истоcникъ tврьзе ся прйдэте поcрьпэмь ннїэ водw ё тоcящи ицэление ё ибо стїаа тоcйтъ цэлбw ё едина бо aвишn ся сиn cюдеса прэславнаа всэмъ ё бїъ бо сиn славw спÄоби ё aко приснn ему рабn сnщn ё oбрэте cюдесемъ блÄтъ ё люÄ ё биїемь велэниемъ. Й±к Кто t прэмuдрйихъ възможеть въспэваати ё и похвалити стїuю и прэÄпобнuю ПеÒку ё ибо uгасwи лъсть идo˱скую ё и посрамйи мucителa дйаволъскаа го ё и прэдстоиши жениху своему Хuї ё { и cюдеÑмъ блгÄтъ бжїиемъ веËнйемъ. } Вариант на седалния тропар се съдържа и в руския печатен миней, но там е част от великата вечернa (1980: 386). За ирмоси на отделните песни са използвани преводни византийски ирмоси от канони на Йоан Дамаскин, Герман и Андрей. В утринния дял няма хвалитни стихири, посветени специално на светицата, отбелязва се, че трябва да се изпеят съответните стихири от октоиха. Светилният тропар и славата са неиздадени. Общото заключение относно този текст е, че той не може да бъде отъждествен с никоя от публикуваните и използвани за сравнение тук служби, тъй като съдържа както общи с тях части, така и свои оригинални елементи (стиховните стихири на вечерния дял, икосът след шестата песен на канона, славата и светилният от утринния дял на службата). Същевременно той най-вероятно е написан в една сравнително късна епоха, тъй като Петка никъде не е наречена Параскева, сякаш гръцкото име на светицата е вече забравено. Според Кожухаров (1974: 296) канонът представлява част от непубликувания досега Втори параклис за св. Петка Търновска, съдържащ се в споменатия Псалтир от 1579 г. Действително, службата в НБКМ 665 би могла да бъде отнесена към вида „параклис“, доколкото не е поместена в миней, а в богослужебен сборник. Съдържанието ѝ обаче не потвърждава едно такова предположение, тъй като никъде в него не се подсказва някакъв конкретен повод за написването ѝ, някаква лична или обществена беда – обичайните случаи, за които е предназначен да се изпълнява параклисът (Кожухаров 1974: 293, Станчев 1995: 68). Напротив, по характер канонът ѝ, както сам отбелязва Кожухаров (1974: 296), е по-скоро хвалебен, отколкото молебен. Доколкото обаче не разполагаме с тек- Глава III. Химнографски текстове ... 47 – ста на параклиса в Псалтира от 1579 г., както и с евентуални негови преписи в други ръкописи, с които да се съпостави текстът на службата в НБКМ 665, окончателни заключения за нейния характер и оригиналност не могат да се направят. ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 48 Глава III. Химнографски текстове ... ТЕКСТ МцHа oÔвÌрйа ДЙ±. Дн±ь ст±хъ мнÃикъ Назарйа, Гервасйа, Протасйа и Келсйа и прпÄобнйе и cюдотворивйе ПеÒкй Трьновьскйе ВеÖрь: На Гиї вьз. ПоH сÔ sї и поеÌ стрÔw глаH зї. ПоÄ ё Въсе uпованйе. л.174б 5 л.175 15 л.175б 20 Живущйи по съмрьтw ПеÒко блаженнаа ё посэщаешии всÔэ вэрно притекающйиÔ къ рацэ твоеи ё t лютйихъ покрwваеши стрHте и всÔэ ё t бэдь избавлaеший {стрHтw и вьсегда} ё тишину житйа же, и мирu сьставлeнйе подаеши мтËвами си t бэсовъскаа нахожÄенйа спїсаеши cьтушиȱ те || вэÁ±рËнÃоÎ стїую : t бїа просе прощенйе съгрэшающйимъ . дваر 25 з 10 Агїгльскwи на земли поживе житйемъ бепльÒно ё въ землънэмъ тэле aвила се еси, ё t оцїа бo и мтїре далеcе избэже ё и приcьта се жениху своемÝ всещеÄромÝ вь cрьтоsэ нбHнэмÙ бгїоневэсто ё живущйи въ Калйкратйи имаши селeнйе крÛпко ё идеÆ исцэленйе л.176а 30 л.179а 49 – подаешиȱ бл±говэрно ст±ую блгÄтъ, всэ̱ истаcаешии и велйю млHтъ. дваر Древле uбо вьс̱э даеший крHтo̱ маанну ё въ днїъ паcеÆ имать cтHHаа твое име сuIбо, пшеницÍ раздаанйе ё и cисло възwмающйи || нбнHаа го хлйба ё въ твоеȱ паметйи {ПекÒо} прйемлемъ, ПекÒо прэславнаа ё просещйи блгÄтwȱ блїгодаренйе и cюдеса поÄкровь тw cтHаа ё и сладостъ дш±и имаши спїїсенйе и uлуcенйе. дваر ± СлÂа. ГлаH sї. ВеHло днHь цр±квw бжїйе одэваеÒ се раvÄи се и зовущйи ё uаснw се моа добротаа паcе всакого граÄ ё се бо прэславнаа ПеÒко шьствйеÌ къ нбїсw сътворw ё прйидэте убо празнÄолюбцйи и прÛславнwÔи съборw ё въ лицэ станэ̱ окрHть бжтHвнwe ракw eе ё исцэленйемъ токw s s прйемлюще ё млїит бо се непрэстанн о Хu± б±у ё сптHи се дша̱ наши̱. Й н±ин б.J Кто тебэ не блажитъ Проʱ днїю и паремйе. На ствÔнй стÔрw. ГлHа. СаÌ глаH. s s Житйе възлюбивш йи нбнHое, поHтнwиÌ подвигйи ё и Заглавие: ЙИ СтраH стх±ъ м±cкъ Назариn Протасиnё Гервасию и Келсию. 2 3–4 4 6 8 9 10 Прилucи же ся въ тэÔ днЁъи страH ст±nn мc±цn ПяÒкw ё прпÄобнnn Параскевэии. На ГиH възваÔ. oH. сÔ . s± . и поеÌ стÔиÔ г±. по дваر. глаÑ s±. Р 665 вэрно : ЙИ вэроn В Р 665 има повторение, срв. ЙИ покрwваеши ё и ё стрHти всегда и t бэдъ избавлэnщи ё тишинn, Р 665 мирu: ЙИ мирно След блг±овэрно Р 665 лакуна, срв. ЙИ, блг±овэрно памяÒ± твоn ст±n Р 665 просе прощенйе : ЙИ прощение даеши Срв. ЙИ Аг±глъ земнwи на земи aви ся ё житие Р 665 землънэмъ: ЙИ земнэ Р 665 aвила се еси: ЙИ aвила еси У ЙИ след оцїа няма бo Р 665 избэже : ЙИ избэгши Р 665 всещеÄромÝ : ЙИ хuї 19–20 s Срв. ЙИ подаваеши ё прибэгащ±nn вэрно ё cюдесемъ блÄти всэм истаcаnщи У ЙИ след uбо няма вьсэÌ Р 665 даеший крHтo̱ : ЙИ истаcааше излѓътэнномъ В Р 665 раздаанйе поправено на цркÎдаанйе s ЙИ и сuгuбо бwвше пшеници раздаанйе ё cисломъ възимащ±имъ н±нэ У ЙИ след паметйи няма пекÒо Р 665 пекÒо прэславнаа : ЙИ Параскевии славнаа Р 665 блїгодаренйе и cюдеса : ЙИ блг±одарениa cюдесъ ЙИ сладости дш±и имамw ё спHаниa uлуcение 30 Следват Прэмuдростйи Со˱монe cÒь (л. 176а–178б) 13–14 15 16 16–17 17 18 19 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 50 35 40 л.179б s скоcÍа^ нйе±Ì поHнйимъ дшїу свою просвэтившйи ё ПеÒко s любимаа cтHаа ё блгÄть бгїопрйетну прйемши прÛстїwимъ s проaвившйи дх±oÌ ё и недuгйи uставлaющйи, и tгонещйи s дuÔ лuкавwиÔ ё тэмже те хвалйимь прÛблїженнаÀ. Глава III. Химнографски текстове ... 60 л.180б сÔ. CтHнаа прÄэ гмїь сьмрьÒ прпÄо. s Дарь бгїопрйетьЁн твою принесъшйи дш±у, ё просвэтившйи s бг±овдьхновеннаа бдэнйа ё по земли плÒьнаа го лэганйа ё и з сльзамйи вьдрьжанйемъ по мирэ ё и прощенйемъ бл±гости || нeю ё писмэнйи прйетйе ё прэвъзwтйиемъ бж±ьствнйимъ и кротостйю бла годш±иемь, прэславнаа. 65 70 ц 45 50 л.180а 55 сÔ. Сщїенни твои облэкÄ Законь еHства uмръ, живеши же славно ПеÒко s прÄподобнаа ё концъ лэтомъ избэгшйи ё ибо неразрÄушимое твое тэло съблюдаетъ ё пJложи въ дланw свое хаї велиcае ё стрHтйю же прэтрьпэ поHнйе ё тэ̱же cтHотйи скровище ё мирu прÄэставйи истоcника ё мvрo̱ з cюдотворйицÝ пока. СлаÂ.± ГлH иї. s Пощенйю пuть въсприемший, житеискйе любве избгÛший ё || ПеÒко прÙхвалнаа ё oво убо съ мÝдрwи̱ дэваамии свэтоноHно вьниде въ дворw г±а своего ё ово же х±u s уневэстившйи се ё истаcаеши исцэленйа, блїговэрно притэкающйиÔ± ти ё нь и наH поющйиÔ те, t дш±евнwÔ недuгь избавwи ё къ бїu м˱твамиH. Й н±н бJ. ТьÆ. Его же нбїо не въмэщаетъ дв±о бц±е ё въ cрэво твое пространно въмэщает се ё и прэбwла еси cтHаа ё 75 67 68 69 70 51 52 53 54 55 Р 665 избгÛши : ЙИ избэже Р 665 ПеÒко прÙхвалнаа : ЙИ Параскевии прэславнаа Р 665 убо : ЙИ бо Р 665 свэтоноHно : ЙИ свэтоносна Р 665 дворw : ЙИ дворъ s Р 665 уневэстившйи се : ЙИ uневэсти ся Р 665 притэкающийиÔ± : ЙИ притэкаnщимъ Р 665 нь : ЙИ нn 70–71 71–72 75 неизреÖ±ннwимъ сло±мъ ё ниcто же дв±у оскр±ьÍший ё тw бо едйна бwH въ женаахъ мт±и дв±аа ё тw едйна прэcHтаа, s млэкoÌ пwтэла еси сн±а жизнодавца ё и на роʱv ||носиила еси недрэманное 'к', ё еже не оскuдэ aдрь tcьскwиÔ ё aко сw прэжеÄ вэкw ё нь вьH б±ь съ а г±глw и вьH [...] с±те съ з cл±кw ё и въсегда неислэдwиÌ ё тоà мл±и влÄце вьсе ста±а ё спасти иже православно исповэдающйиÔ те. ТроÏ. ГлH иї. T тебэ мт±и извйстно спїсе се еже по oбразu, ё прйемший бo кртHъ послэдоваа Хuї ё и творещйи ucааше ё прэзwраÒи убо пльÒ. прйходиÒ бo, попещйи жеH o дшїи и з тэлu ё бе съмрÒьномÝ ё тэ̱же и съ а гїглw прÄпобнаа ПеÒко раÄvи се дх±ъ твои. ТоÆ и на бїь гїь сэÄ ё въ oÔ± ё таже. КанoÍ™ въ oÔ ё и стэ±и канoÍ™. л.181а 64 51 – ГлаH иї. ПэH аї. ЙрмоH . Воду прошÄ Ликuющйи мтїи на нбсэÔ ё своемu женихu прÄэстоещйи прHно ё и съ а гїглw и пррo±кw и аплHw ё и съ женаами прпÄобнwÌ пом±ли се. В Р 665 след и вьH поправка КЖ1 И ннїa бJ. Троϱ. ГлаH иї. Р 665 t тебэ : ЙИ тобоn, КЖ1 въ тебэ Р 665, КЖ1 извэстно : ЙИ въ истинn Р 665, ЙИ послэдоваа : КЖ1 последовала еси Р 665, КЖ1 творещйи : ЙИ творя У КЖ1 еже след ucааше. У ЙИ липсват прэзwраÒи uбо и жеH з Р 665 o дш±и и тэлu бе ±съмрÒьномÝ : ЙИ о д±ши и вещи бесъмртнэи, КЖ1 о д±ши вещи бесьмрьтнеи Р 665 прÄпобнаа ПеÒко, раÄvи се : КЖ1 раvÄет се прпÄбнаа, у ЙИ липсват прÄпобнаа ПеÒко NHK 252, 5–9. Виз. ирмос JUgra;n diodeuvsa" wjsei; xhravn, Joannis, EE 220, n. 315 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 52 Глава III. Химнографски текстове ... s 80 ПоH възлюбившйи cтHаа и смэренйе двїо ё и баї истиннаа го възвеHлйи ё семÝ за вьH мирь не прэстаи мл±eщйи се. Слава. s Тьщанйем жÑеÈ званйемъ сътвJрила еси именованно ё и тьзоименитйи славу твою ё въ въселeннэи нареÖ± се за дш±е наше. РадoHний ти гл±сь прйиде на землю ё молбw дэющйи мт±и cтHаа ё и радoстии, испльнwи се сего пэHнъмйи за нw млeїщйи. 85 л.181б 90 s 105 s бJ Cинйи те а г±глwцйи и землънйиÔ безневэстнаа двїо хвалетъ непрÙстанно ё ||swжиÄтелa бо иÔ, aко млÄнца на роʱv своею понесла еси. л.182б 110 u ПэH гї. Йр±мÑ ИбHном крIу. Испроси б±гоневэсто ПеÒко хвїа славнаа ё грэхoÌ прощенйе подаси вэрою хвалещйиÌ те. ПэH д±. ЙрмoH UсльшаÔ± г±и слуÔ s Нескврьнно зрьцало ст±о помwслo̱ себе, створшйи ё aко s s свэтило приHно сьвтещеH посрıэ постникъ прэславнаа. Т йлесное горенйе, сл±нcъное по||паленйе ё съжеÆе се любовйю жениха своего ё мраза стuдэннааI погрэшила еси. s Въсенощнw̱ м˱твамw, и крэпкwи̱ си стоанмw прэблаженнаа тvменйа пльти uвэıла еси движенйа, блаженнаа. Бэгающйи uдали се въ пuстwню, и въ гораÔ прнHо и въ врьÒпаÔ, мт±и б±у uгоднаа бwH. 115 Обрэте егоже люблaаше t дш±е прэcHтнаа ПеÒко ё въ s широтйи пuстwню скровище потаенно. 95 53 – бJ Ба± егоже родила еси прэcHтаа дво± ё тoI uмл±w рабoÌ си даровати ё прÙгрэшенйемъ оставленйе. ПэH еї. ЙрмоH. Uтрьнююще Мрьтва здэ показала еси sьмйа, ПеÒко ё егоже безаконно ё мucенйа uготова. бJ Те вси стежахoÌ прибэжище и стэну хрHтйане и тебэ з славwмъ немльcно беневэстнаа. л.182а СэÄ. ГлаH аї. ПоÄ. Ликъ а г±глъскw. Непороcнаа, а гнйца и cтHаÍа г±ви ||съcета се ё таино въ cистэ житйи ё добротою б±гомuдрÙною тw себэ s 100 uдобрйившйи, ё тэ̱же и прйеть исцэленйю блÀгодэть ё uвраcюющйи страстйи притэкающйим ти, силою дх±овною. БолэзЁнw твое cтHаа ПеÒко съ сльзамȱ сэемйи ё веHлйемъ и 120 радостйю обwлйа на нб±сэхъ събрашHе. л.183 родила еси. 105 88 90 97 NHK 264, 5–9. Виз. ирмос Oujranivh" aJyivdo", Joannis, EE 220, n. 315 Р 665 подаси (sic) Виз. ирмос Coro;" ajggelikov", MR II 600 бJ Двїою по рожьıствэ пое̱ те бц±е ё тw бo бж±йе слоʱ пльтйю 111 116 Много ирмоси с това начало, най-вероятният Uслwшахъ господи слuхъ твои и uбоaхъ ся NHK 272, 10–14, понеже е на 8-ми глас. Виз. ирмос Eijsakhvkoa, Kuvrie, th;n ajkohvn sou, Andreae, EE 231, n. 327 s Р 116 стоан мw (sic) NHK, 276, 7–9. Виз. ирмос jOrqrivzonte" bow`mevn soi, Kuvrie, Germani, EE 226, n. 324 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 54 125 ПHэ sї. ЙрмH. Ризу мÍ поH Aвльши се невеÖ±рнwе заре х±а б±а нÀшего въ дш±и твоеи Петко ё тьмйи кнеsъ tгнанъ бwH ё и въсели се дх±овнаа блтıь и вэра егJ. Глава III. Химнографски текстове ... Сйа ста±а и прпÄобнаа Параскевйа бwH t вьси Епйватэмь... л.187 145 s Жениха Х±а възлюбwившйа и б±а добродэтелмwи uкрасии се ё и uпÐъщреннаа трuдйи бж±ъвнwиÌ cрьтога его ПеÒко спÄобͱ се. 130 бJ Сбэтомъ вьстокъ рожÄьствoÌ си д±шу мою просвэтйи дв±о ё s ± oслэпэвше житеискwÌ сластьмйи ё мËтвами ти cHтаа д±во. л.183 135 Коı. ГлаH гї. Д±ваа дньH Ст±uю въси заHтvпнйцу сuщую || въ бэда Ô± ё бл±гоcтHно въспое̱ Петку ст±ую ё та бо житйе оставлъшйи нетлэнно прйетъ въ вэкw. Сего ради обрэтъ славу и е± блгÄть cюдесъ бжй мъ велэнйемъ. ПэH зї ё ЙрмHo ё Дэтйи еcреискйе з Пucйина пок±а се бжHтвнwи Ô исправленйи, тw въ истину ё s въсу вражйю поÃрюзившйи въ нeи крэпоH ё тэмъ въспэвающе, „ блHвенъ еси гїи беї tцїь нашиÔ± “ ё s s Uснuвшйи сънo̱ блїженнwÔи, прÄпобнаÀ ПеÒко хвїа ё двїаамъ красное свэтило aви се ё съ ни̱мже пое̱ „ блHвенъ еси гиї беї tцїъ < нашиÔ± > “. 150 б 55 – з s ПэH иї ё ЙрмоH ё Цр±а нбHнаа го егоже поюÒ Ликъ дв±w страıлъцъ ё веHлещеH Хu± || ё въпйаху ё „ вса дэла гн±a Га± поите < и прэвьзноси̱ > “. л.187б 155 Й•к. Кто t прэмuдрйихъ възможеть въспэваати ё и похвалити с±тuю и прэıпобную ПеÒку ё ибо uгасwи лъсть 140 идo˱скую ё и посрамйи мucителa дйаволъскаа го ё и прÄэстоиши женихu своемu Х±u ё {и cюдеÑмъ блгıтъ бжйемъ веËнйемъ} . бJ РаvÄи се Марйе бцїе, бепльÒнйи въпйет ти двїо ё съ ни̱же и s мw въпйет ти, „ блHвень прÛcтHаа плоÄs твоего cрÙва “. Псалмwи и пHэнмйи и пэнмйи землънйи съшьÄшеH славословйимъ Ха± ё „ въса дэла гн±aа Га± поите и прэвьзноси̱ “. s ± бJ Свэтлйе те aви на земли ё въсели се въ те свÒэ прэсвэтлйи ё поюще в садэ ё „ < въса дэла гн±aа Га± 160 поите и прэвьзноси̱ > “. ПэH F ё ЙрмJс ё Въ истинu те Бц±у Видэла еси прпоıбнаа ПеÒко егоже въжÄелэ ё и u него дръзновено въпйешÈ о наH мл±и се къ всещедрwтелю. NHK 284, 13–15. Виз. ирмос Citw`nav moi paravscou fwteinovn, Joannis, EE 224, n. 321 132 У ЙИ поÄ след ГлаH г± 134 Р 665 Петку ст±у : ЙИ Параскевии ст±nn 135 Р 665 нетлэнно : У ЙИ ова след прйетъ : ЙИ нетлэемо 135–136 ЙИ славn обрэте cюдесемъ блÄтъ 141–142 В края на икоса преписвачът на Р 665 е прикачил припева на кондака. По принцип към този кондак принадлежи друг икос, срв. ЙИ Cюдесемъ истоcникъ... aко приснn ему рабn сnщn ё oбрэте cюдесемъ блÄтъ ё биїемъ велэниемъ 123 143 143 151 152 155 161 Проложно житие на св. Петка Епиватска, л. 183б–187, изд. от Kalužniacki (1899: 52–54), Ангелов (1957: 291–292). NHK 290, 12-16. Виз. ирмос Pai`de" E J braivwn Joannis, EE 220, n. 315 s Р 665 мw въпйет (sic) NHK 300, 9–11. Виз. ирмос To;n basileva tw`n oujranw`n, o}n uJmnou`si, Joannis, EE 224, n. 321. псалмwи поправих : Р 665 далмwи (sic) NHK 306, 9–12. Виз. ирмос Kurivw" Qeotovkon se, Joannis, EE 224, n. 321. ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 56 165 л.188 170 175 х Нн±a тебэ поcитающйи любовйю всÔэ прпıбнаа ПекÒ±о назwраеши ё и м˱бную съврьшающйимъ ти памеÒ сйю ё мл±и се творцу създателю своемÝ ё приcестникoÌ бwÒ славw его. бJ Свэтусuщйи прйети˱ще ё просвэтий дв±о въ мрацэ сущйи дшїu мою ё да || вэрою и любовйю велиcаемъ. СвэÒ±. s s Прйидэте празıнолюбцйи трÆьствуимъ памеÒ Петкw прпıобнйе и всеcьстнйе ё мucителa бо посрамйи ё и все воинъство Хu± привеÄ ё и t льстйи идолъскйе вьH миръ свободйи. На хва˱ ё въ oÔ ё Слава гл±с и± з s ПрпÄбÎнаа ПеÒ±ко ё бемльвно житйе полюбившйи ё житйе въ истинÝ рещйи а г±гльское ё пощенйемъ и бдэнйемÙ тэло з s удрucающйи и томйи сль uтврьжьÄшйи ё поревновавшйи житйю а г±гльскомÝ тое м˱твами ё aко млHтивъ спїси дшїе наше. Й н±н ё бJ ё Противu гласu 179 Виз. ирмос jAntivqeon provstagma paranomou`nto" MR I 270 Глава III. Химнографски текстове ... 57 – III.4. Ръкопис от НБКМ No. 539 с част от служба за св. Петка Търновска Ръкописът е празничен миней от началото на XV в. Състои се от 159 л., хартия, с размери 270х190мм. Началото и краят липсват (Христова, Караджова, Икономова 1992: 68), а според Б. Цонев (1923: 61–62) липси има и вътре в ръкописа. Написан е с дребен и среден неправилен полуустав от две ръце, като единият от преписвачите си служи с двуеров и двуюсов правопис, а другият – с ресавски. Частта от службата за св. Петка Търновска се намира на л. 141аб. В началото на службата преписвачът е пропуснал думи и фрази от текста, както личи от критичния апарат. Този недостатък обаче може да се дължи и на използвания от него извод. Що се отнася до правописно-езиковите особености, песнопенията за св. Петка Търновска се съдържат в онази част на ръкописа, която е написана с ресавски правопис – за него вж. Иванова (2000: 55), Тотоманова (1985: 201–203). 1. Последователна замяна на носовките с букви за чисти гласни: n>u, m>ю, я>е, e : живuщйи (2), твою(6), маннu (14), любовию (39), истаcающйи (13), висеща (47), мuдрьца(24), прпÄобнwе (род. п. ед.ч. – заглавие), недuгw (26), вьзвоÄжу (30), бuдь (32), живонаcелнйе (23), бэгаe (70) млїeщйи (62), пuстинe (72) и др. Има и един случай на заместване на я с э: хвалэщим (69). 2. В два случая се наблюдава замяна на ъ с а: бwваше (15), ка нeмu (37). Навсякъде другаде, с изключение на примерите притекающйихъ (3), къ (3), въ (18, 70), землнйихъ (63), земльнемъ (8), големият ер е заместен последователно с малък. Наблюдава се и изпадане на слабите ерове: oбэгшйи (10), пшницйи (15), работавшйи (26), никто притекаен (43), егvптска (53), смэренйе (59), скровище (73) и др. 3. Употреба на w вместо и или на и вместо w: cистоти (36), uaзвwх се (38), Петки (заглавие), покриваеши (4), за ни (62). 4. Удвояване на и в краесловие, а понякога и в средисловие: oбэгшйи (10), пшницйи (15) работавшйи (26), истаcающйи, притекающйимь (13), землнйихъ (63) и др. 5. Замяна на э с е.: нбїнемь(11), земльнемъ (8), всемь (13). 6. Знакът e се употребява в поствокална и инициална позиция, както и след меко л: поeм (1), даeши (7), моe (31), своeмu (10) дрэвлe (14), прйемлeмь (17), исцэлeнйе (28), посрамлeнь (43) eси (65) и др., но това правило не се спазва последователно: твоего (38), – 58 ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА прйемлеть (44), uмираеши (48), своемu (56) смэренйе (59), подаваеши (5) и др. 7. Последователна употреба на знака a след стари меки сонори р, л, н: избавлaеши (4), ннїa (16) покланaеÌ (27), зwжиÄтелa (64), люблaаше (72). 8. Веднъж е употребено наречието зде (12). 9. Суфикс с двойно – нн – при прил. имена и мин. страд. прич.8: омраcеннwмь (67), угожÄенна (71), потаeнное (73), истинна (59) прэuкрашенна (35), непрэстанно (60) и др. 10. a след гласна се отбелязва като а: блаженаа (2), cтHаа (15), вьсйавши (22), пощенйа (35), рождьшйа (47) вьпйаше (54) и др. 11. В графично отношение се забелязва използването на гръцки букви (Тотоманова, 1985 : 201), например v в мvро (36), vрÒнw (51), егvптска (53). Службата за св. Петка Търновска не е запазена изцяло в НБКМ 539. От утринния дял липсват всички стихири, както и всички песни на канона след трета песен (самата тя е също непълна, защото отсъства богородичният й тропар), което най-вероятно се дължи на изпадане или унищожаване на листове от кодекса. Канонът, или по-скоро началото му до пета песен, е издаден като втори канон в руския печатен миней (1980: 387–389). За ирмоси на песните му са използвани превoдни ирмоси от канони на Йоан Дамаскин. Вечерният дял на службата е пълен по състав: ◆ Стихири на „Господи воззвах“ – съдържат се и в Драгановия миней (Иванов 19312, 1970: 426) ◆ Слава, която се съдържа и в двата преписа на Търновската служба (Кожухаров 1971: 304, Кожухаров 1976: 336) ◆ Богородичен ◆ За стиховните стихири се отбелязва, че трябва да се прочетат от октоиха съответните стихири за деня ◆ Слава – неин вариант е публикуван в руския печатен миней (1980: 385) ◆ Богородичен и кръстобогородичен ◆ Тропар на светицата – дава се само началото на тропара, който се съдържа както в Драгановия миней (Иванов 19312, 1970: 8 Тази особеност е характерна обаче и за НБКМ 665, Х 461 и НБКМ 116, които, датират от същия период, XV в. Глава III. Химнографски текстове ... 59 – 426), така и в един от преписите на Търновската служба (Кожухаров 1971: 306). Общи с варианта на службата в НБКМ 665 са канонът и стихирите „На Господи воззвах“, както и тропарът на светицата (отпустителен) от вечерната. Тези сходства, както и фактът, че и двата ръкописа, НБКМ 539 и НБКМ 665, имат сръбски правописни особености, навеждат на мисълта, че те се отнасят до един общ клон на ръкописната традиция на службата за св. Петка Търновска. ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 60 Глава III. Химнографски текстове ... ТЕКСТ л. 141а 5 10 15 4 5 6 8 9 10 12 13 14 15 разÄанйе ё cисломь вьзимающиÌ нн±a нбHнаа го хлэба ё вь твоеи памети прйемлeмь ё ПеÒко славна просеши блÄть бл±годаренйа cюÄсь ё покровом ти славнаа ё и сладоH дш±амь имаши сп±сенйе полуcимь ё { въ паметь твою ст±uю}. МцHа тoI Д±Й. ПрÄпобнwe мт±ре наше ПеÒ±ки ПоH сÔ sї и поeмь стÔрw глHа sї. Живuщи по сьмрьти ё Петко блаженаа ё посэщаеши всэÔ вэрою притекающйихъ къ рацэ твоеи ё t лютиÔ покриваеши ё стртHеи и всэÔ t бэдь избавлaеши, ё подаваеши мл±твами си ё t бэсовска го нахожеÄнйа ё и сп±саeши cьтuщйе памеÒ твою ст±uю ё и t ба± прощенйе даeши сьгрэшающйимъ. 20 25 Аг±гль на земли aви се ё житйе беспльтно вь земльнемъ тэле aвила се eси ё oц±а бо и мт±рь далеcе oбэгшйи ё и приcьта се женихu своeмu ХuH ё вь cрьтозэ нб±немь, ё бг±оневэсто живuщи вь Каликрати ё e имаши селенйе крэпко ё и зеÄ исцэлнйе подаeши ё притекающйимь вэрно и cюÄс±емь блÄгть всемь истаcающйи. 30 Дрэвлe uбо истаcаеши Ис±рльтеномь маннu ё дньH паcе еже имать твоe име cтHаа и сугuбо бwваше пшницйи Р 539 стртHеи и всэÔ t бэдь избавлaеши : ЙИ и стрHти всегда и t бэдь избавлэnщи Р 539 пред подаваеши лакуна, срв. ЙИ тишинъ жиÒa ё мирно съставление подаeши След нахожÄенйа у ЙИ липсва и Р 539 след cьтuщие лакуна, срв. ЙИ бл±говэрно памяÒ.± Р 539 след а г±гль лакуна, срв. ЙИ а г±глъ земнwи Р 539 земльнемъ : ЙИ земнэ Р 539 aвила се : ЙИ aвила Пред оц±а у ЙИ t, а след същата дума няма бо Р 539 мт±рь (sic) Р 539 oбэгшйи : ЙИ избэгши Р 539 зеÄ : ЙИ идеже Р 539 блÄгть : ЙИ блÄти Р 539 дньH : ЙИ днЁъ В Р539 обърнат словоред, срв. у ЙИ иматъ, cHтаa, твое имя 61 – Сла± . ГлаH sї ДнHь ликuеть сь а г±глw ё aже вь добродэтели ё свэтло вьсйавши ё и вэнць на главu вьзла гаеть t деснице живонаcелнйе ё и одэжеÄю ст±uю oбла гаeть се, ё низложившйа мuдрьца злобэ блÄгт же oбрэте ст±uю Петко ё паcе мирскwе прэлюбьзнйе хвwÒ славою поcьте се ё aко прпÄобне работавшйи ё бэси вьзрази и недuгw исцэли ё покланaеÌ ти се рацэмь cтHаа ё даруи намь исцэлeнйе мл±твами си. Нн±a. < Б J >. Ocи срÄца моего к тебэ вьзвоÄжу пртHаа ё не прэзри малое моe вьзÄwханйе ё вь cаH вь aже хощеть сн±ь твои судити миру ё тогда ми бuдь покровь и помощница. На ствÔно вь oÔ. СлаÂ.± ГлHа sї. СамогнHо О деснuю сп±са прÄэстоиши, дв±о прÄпобнаа Параскевйи 17 18 19 21 22 23 24 25 27 Р 539 ПеÒко славна: ЙИ Параскевии славнаа Р 539 просеши блÄть : ЙИ просящи блÄти Р 539 покровом: ЙИ подь кровь Р 539 славнаа: ЙИ cс±таа ЙИ дш±и имамw, спHниa uлуcение Р 539 добродэтели : КЖ1,КЖ2 добродэтелеÔ Р 539 вьсйавши : КЖ1, КЖ2 вьсиавшйа Пред вэнць у КЖ1, КЖ2 няма и Пред одэжеÄю у КЖ1, КЖ2 няма и Р 539 ст±uю : КЖ1 славuю, КЖ2 славня У КЖ1, КЖ2 няма Петко В Р 539 думите славою поcьте се добавени над реда Р 539 исцэли : КЖ1, КЖ2 исцелеваеÒ, Р 539 рацэмь (sic) : КЖ1 руце, КЖ2 раце ЕВЕЛИНА МИНЕВА. ПЕТ ХИМНОРАФСКИ ТВОРБИ ЗА СВ. ПЕТКА ТЪРНОВСКА – 62 л.141б 35 40 Глава III. Химнографски текстове ... РадоHни ти глаH прйи на землю ё мл±вu дэющи мт±и cтHаа ё и радоHти напльни се ё сего пэHнми за ни мл±eщи. ||oдэанна добродэтлми пощенйа ё и прэuкрашенна масломь cистоти ё и сльзи aко мvро приносещйи ё и вьпйющи ка нeмu ё вь радованйи свэщu дрьжещйи ё вь uханйе твоего мvра текоÔ ХеH бе± ё aко uaзвwх се твоею любовйю азь не tлуcи мене cрътога твоего женише нбHнw ё тое мл±твами ё посли намь всесилне сп±се млHти твою. 65 50 55 На vр±Òнw стÔлoI oбнñw. СэÄ вь oÔ±. Канo±н глаH иї. ПэH аї. ЙрмоH Воду прошьÄ aко по суху изь егvптска зла избежавь ё йс±лтэнинь вьпйаше ё избавителю б у± нашемu пои̱ aкJ просла± се. з бα Cинw а гг±лсци и землнйихъ, бе±невэстнаа дв±о хвалеть непрэстанно ё зwжиÄтелa бо ихь aко млнÄца на рукu своею понесла eси. ПэH гї ё ЙрмоH ё Тw eси uтÂр± ьжеÄнйе притекающи̱ ти г±и ё тw же свÒ±э омраcеннwмь ё те поeÒ дх±ь мои. Нн±a бα. Никто притекаен к тебэ посрамлeнь o тебэ исходить, ё прcHтаа влÄце ё нь просить блÄгть ё и прйемлеть дарь на ползу прощенйа. КрHтобогоди±cнъ. Видещи те висеща ХеH ё тебэ рождьшйа вьпйаше ё cто странна вижvÄ таинства сн±u мои ё како uмираеши на дрэве пльтйю всэÔ жизнь. Троϱ. ГлаH иї. О тебэ мт±и извэстно ... 63 – Испроси Параскевйе бг±оневэсто ё хвHа славнаа грэхo̱ прощенйе подати вэрою хвалэщим те. 70 Бэгаe uдали се въ пuстwни и гораÔ ё прнHо вь врьтпахь ё мт±и бu± угожÄенна бwH. Обрэте его люблaаше o д±ше ё прэcтHнаа Петко, ё вь широти пuстинe скровище потаeнное. Ликuющи, мт±и на нбсэÔ± ё и своему жениху прэÄстоиши прнHо ё сь а±гглw и проo‘кw и сь апHлw ё и сь женами прÄпобними пом±ли се. 60 Пость вьзлюбльши и cисто смэренйе дв±о ба± истинна вьзвесели ё тому за мирь непрэстанно мл±и се. 66–67 Р 539 прйи (sic) NHK 264, 10–12. Виз. ирмос Su; ei\ to; sterevwma Joannis, EE 224, n. 321 67 Р 539 те поeÒ : NHK 264, 12 и поет тя 61 52–55 54–55 NHK 252, 5–9. Виз. ирмос JUgra;n diodeuvsa" wjsei; xhravn, Joannis, EE 220, n. 315 Думите aкJ просла± се липсват в NHK 252, 9