Каракалпакстан

Каракалпакстан
Qaraqalpaqstan
	Каракалпакстан Qaraqalpaqstan
Административно деление на Узбекистан
	Каракалпакстан в Узбекистан
Страна	Узбекистан
Адм. център	Нукус
Площ	166 600 km²
Население	1 842 400 души (2019); 11,1 души/km²
Езици	каракалпакски, узбекски
Официален сайт	sovminrk.gov.uz/lang/en/
	Каракалпакстан в Общомедия

Каракалпакстан (на узбекски: Qoraqalpog`iston Respublikasi) е автономна република в Узбекистан. Площта ѝ е 166 600 km² (най-голяма по територия в Узбекистан, 37,19% от нейната площ). Населението към 1 януари 2019 г. е 1 842 400 души^[1] (на 10-о място по население в Узбекистан, 5,5% от нейното население). Столицата ѝ е град Нукус. Разстоянието от Ташкент до Нукус е 1255 km.

Историческа справка

Най-старият град в Каракалпакстан е Турткул, който е признат за такъв през 1873 г. Всичките останали 11 града в републиката са обявени за градове по време на съветската власт, в периода от 1926 г. (Ходжейли и Чимбай) до 1986 г. (Халкабад). Ва 16 февруари 1925 г. е създадена Каракалпакската автономна област в състава на РСФСР, която на 20 март 1932 г. е преобразувана в Каракалпакска АССР, но остава в рамките на РСФСР. На 5 декември 1936 г. Каракалпакската АССР е извадена от състава на РСФСР и е присъединена към територията на Узбекската ССР. На 9 януари 1992 г. е преобразувана в Република Каракалпакстан и е част от независима Република Узбекистан.

Географска характеристика

Република Каракалпакстан е разположена в западната част на Узбекистан. На юг граничи с Туркменистан, на запад, север и североизток – с Мангистауска, Актобенска и Къзълординска област на Казахстан, на изток – с Навойска област и на югоизток – с Бухарска и Хорезъмска област. В тези си граници заема площ от 166 600 km² (най-голямата по територия административна единица в Узбекистан, 37,19% от нейната площ). Дължина от запад на изток 510 km, ширина от север на юг 390 km.^[2]

Каракалпакстан заема северозападната част на пустинята Къзълкум, югоизточната част на полупустинното плато Устюрт и делтата на река Амударя. На територията на републиката се намира южната, почти пресъхнала част на Аралско море. Северозападната част на пустинята Къзълкум представлява обширна плоска равнина, с височина от 75 до 100 m, леко наклонена на северозапад към Аралско море и заета предимно с дълги и ниски пясъчни валове и бархани. Над нея се издигат уединени ниски масиви и възвишения, най-високо от които е възвишението Султануиздаг (на около 70 km югоизточно от град Нукус) с максимална височина връх Ашчътау 478 m (42°08′25″ с. ш. 60°25′17″ и. д. / 42.140278° с. ш. 60.421389° и. д.42.140278, 60.421389), най-високата точка на републиката. В делтата на Амударя има множество протоци, ръкави, малки езера, обширни райони обрасли с тръстика и заблатени пространства. Напояваните земи и изградените напоителни канали са повече покрай дясната част на делтата. На запад се издига полупустинното плато Устюрт, с височина до 292 m във възвишението Карабаур. Платото се спуска със стръмен откос, т.нар. „чинк“ на изток към Аралско море и делтата на Амударя. На югоизток от Устюрт е разположена северната половина на Саръкамъшката котловина.^[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително студена и безснежна зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -4,9 °C на юг до -7,6 °C на север, а средна юлска съответно 28,2 °C и 26 °C. Годишната сума на валежите е около 110 mm и падат предимно през зимата и пролетта. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 194 до 214 денонощия и е благоприятен за отглеждане на памук.^[2]

Единствената река в Каракалпакстан е Амударя (долното ѝ течение), която на 100 km преди устието си се разделя на ръкави и образува обширна делта. През последните години делтата на реката нараства за сметка на отдръпването на бреговете на Аралско море. Водите на Амударя почти на 100% се използват за напояване и на много места бреговете ѝ са коригирани. По време на пълноводие тя често мени коритото си, като размива бреговете си, а през пролетта по време на топенето на ледовете се задръства, излиза от бреговете си и залива обширни пространства. Във връзка с маковото използване на водите ѝ в горното и средно течение, оттокът ѝ в Аралско море е силно намалял.^[2]

Почвите в долината и делтата на Амударя са сиви ливадни, в пустинята Къзълкум – сиви пясъчни, а на платото Устюрт – сивокафяви, такири и солончаци. Пясъчните пространства на Къзълкум са покрити с рядка тревисто-храстова и пустинна растителност (острица, ксерофилни житни треви, пелин, джузгун и др.), и ниска дървесна – саксаул. В делтата на Амударя виреят топола туранга, джида, тамариск, тръстика и др. Пустинните райони са обиталище на влечуги (змии, гущери), гризачи (лалугер, пясъчна мишка), едри бозайници (джейран, вълк, лисица), птици (саксаулна сойка, беркут, дропла, чучулига), паякообразни (скорпион, фаланга). Животинският свят в делтата на Амударя е много по-богат: птици – фазан, патица, гъска, баклан, бекас, бозайници – чакал, камъшова котка, вълк, лисица, заек, дива свиня и др.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Република Каракалпакстан област е наброявало 1 842 400 души (5,5% от населението на Узбекистан). Гъстота 11,06 души/km². Градско население 32%. Етнически състав: узбеки 32,82%, каракалпаки 32,1%, казахи 26,29%, туркмени 4,97%, руснаци 1,64% и др. Каракалпаките в миналото са били номади скотовъдци и рибари и за пръв път се споменава за тях през 16 век. Културата на този етнос се е изгубила по време на съветския период, когато има голяма асимилация на етноси. Говорят каракалпакски език, който е близък до узбекския и казахския език. По времето на Съветския съюз е базиран на кирилицата, а от 1996 г. насам – на латиницата.^[3]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Република Каракалпакстан се дели на 14 административни района (тумана), 12 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение и 26 селища от градски тип.^[1]^[4]

**Административно-териториално деление на Република Каракалпакстан към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Нукус (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с републиканско подчинение
1. Нукус	22	316 300	гр. Нукус	316 300	-	Каратау
2. Тахиаташ	16	64 138	гр. Тахиаташ	64 138	22
Административен район (туман)
1. Амударински	1020	186 800	гр. Мангит	48 400	85	Джумуртау, Киличбай, Кипчак, Китай
2. Берунийски	9530	178 500	гр. Беруни	66 019	138	Булиш
4. Еликалински	5420	148 000	гр. Бустан	12 600	140
8. Канлъкулски	740	48 700	сгт Канлъкул	10 700	85
10. Караузякски	5890	51 200	сгт Караузяк	29 182	80
5. Кегейлийски	2210	87 400	сгт Кегейли	32 800	41	гр. Халкабад Казанкеткен
9. Кунградски	76 000	124 400	гр. Кунград	80 090	134	Акшолак, Алтънкул, Елабад, Жаслик, Каракалпакия, Кубла-Устюрт
6. Муйнакски	37 880	30 400	гр. Муйнак	13 500	228
7. Нукуски	950	46 500	сгт Акмангит	10 100	18
12. Тахтакупърски	21 120	39 200	сгт Тахтакупър	16 700	107
13. Турткулски	74 800	201 200	гр. Турткул	50 800	173	Амирабад, Мискин, Нурли-Йул, Тазабог, Турманкули
14. Ходжейлински	570	188 300	гр. Ходжейли	104 589	38	Водник, Найманкул
3. Чимбайски	2200	111 800	гр. Чимбай	39 571	56	Айтеке
11. Шуманайски	780	54 400	гр. Шуманай	11 400	90

Икономика

Икономиката на региона преди е зависела основно от риболова, но сега се отглеждат най-вече памук, ориз и пъпеши. ВЕЦ-ът построен по съветско време по течението на Амударя е също с важно значение за Каракалпакстан. Делтата на Амударя е била гъсто населена в миналото, като е поддържала напоени близките земеделски площи. По времето на Хорезъм тази територия е процъфтявала. Постепенното изменение на климата през вековете и екологичната катастрофа с Аралско море променят ситуацията за този регион.

Вижте също

Външни препратки

Каракалпакстан онлайн Архив на оригинала от 2018-10-22 в Wayback Machine..

Източници

↑ ^а ^б Давлат классификаторлари^{[неработеща препратка]}
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Каракалпакская АССР, т. 11, стр. 380 – 384
↑ Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005, State Statistical Committee, Tashkent, 2006 ((ru)).
↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан

[Население_2017-1] а ^б Давлат классификаторлари^{[неработеща препратка]}

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Каракалпакская АССР, т. 11, стр. 380 – 384

[uzstat-3] Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005, State Statistical Committee, Tashkent, 2006 ((ru)).

[4] Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан

[1]

[2]

[3]

[4]