Ташкентска област

Ташкентска област
Toshkent viloyati
	Ташкентска област Toshkent viloyati
Страна	Узбекистан
Адм. център	Нурафшон
Площ	15 300 km²
Население	2 898 700 души (2019); 189 души/km²
Райони (тумани)	16 + 7
Губернатор	Рустан Холматов
Официален сайт	www.tashvil.gov.uz
	Ташкентска област в Общомедия

Ташкентска област (на узбекски: Toshkent viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 898 700 души^[1] (5-о място по население в Узбекистан, 8,65% от нейното население). Административен център град Нурафшон. Град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта като площ и население. Разстояние от Ташкент до Нурафшон 39 km.

Историческа справка

Всичките 16 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1935 г. (Чирчик) до 1984 г. (Паркент). Ташкентска област е образувана на 15 януари 1938 г. и от тази дата границите ѝ не са променяни.

Географска характеристика

Ташкентска област е разположена в североизточна част на Узбекистан. На северозапад граничи с Туркестанска област на Казахстан, на североизток – с Таласка и Джалалабадска област на Киргизстан, на юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – с Наманганска област и на запад – със Сърдаринска област. В тези си граници заема площ от 15 300 km² (8-о място по големина в Узбекистан, 3,42% от нейната площ, град Ташкент е отделна административна единица и не влиза в състава на областта). Дължина от североизток на югозапад 270 km, ширина от запад на изток 150 km.^[2]

Североизточната и източната част на областта е заета от хребетите на Западен Тяншан: Чаткалски (3789 m), Курамински (3476 m), Угамски (3610 m) и Пскемски, последният с връх Аделунга 4301 m (42°09′19″ с. ш. 71°00′44″ и. д. / 42.155278° с. ш. 71.012222° и. д.42.155278, 71.012222), най-високата точка на областта. Големи райони на юг и югозапад представляват предпланинска равнина, полегато спускаща се на югозапад към река Сърдаря. Цялата територия на областта лежи в зона на активна сеизмичност.^[2]

Климатът е континентален с влажна, относително мека зима и продължително горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -1,3 °C до -1,8 °C, средна юлска 26,8 °C. Годишната сума на валежите в равнината е 250 mm, в предпланинските райони 350 – 400 mm, а в планините – 500 mm, като голяма част от тях падат през пролетта. Снежна покривка се задържа предимно по планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 210 денонощия.^[2]

Основната водна артерия в областта е река Сърдаря, която тече по границата със Сърдаринска област с част от средното си течение на протежение от 125 km. Нейните десни притоци Чирчик (с притока си Пскем и др.) и Ахангаран имат снежно и ледниково подхранване и водите им се използват за напояване и добив на електроенергия (Чарвакско, Туябугузко водохранилище и др.).^[2]

В равнинните райони почвите са сиви, в предпланинските (до височина 500 – 600 m) – типични сиви, по ниските части на склоновете на планините (до височина 1200 m) – тъмносиви, по-нагоре ливадно-кафяви, а след това ливадно-степни. По долните участъци на речните тераси, а също и в местата където подземните води са близко до повърхността са развити ливадни и блатни почви, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви. Цялата равнинна част на областта е заета от обработваеми земи, като само покрай бреговете на Сърдаря има малки, предимно тополови горички. В планините на височина до 1200 – 1400 m са разпространени планинските степи, нагоре следват редки гори от арча (вид средноазиатска хвойна), а районите над 2000 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В Ахангаранската долина (в долния горски пояс) е развита храстова растителност представена от орлов нокът, кучешка роза, барбарис и др. В равнината се срещат жълт лалугер, полска мишка, къртица, влечуги (степна костенурка, гущери и др.), чакал, заек. Предпланинските и планинските райони се обитават от бодлокож, планински овен, каменна гъска и др.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Ташкентска област област е наброявало 2 898 700 души (8,65% от населението на Узбекистан). Гъстота 189,46 души/km². Градско население 64,3%. Етнически състав: узбеки 66%, казахи 13%, руснаци 6%, таджики 5%, татари 2%, корейци 2% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Ташкентска област се дели на 15 административни района (тумана), 16 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение и 97 селища от градски тип.^[1]^[3]

**Административно-териториално деление на Ташкентска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Нурафшон (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Алмалик	?	127 493	гр. Алмалик	127 493	35
2. Ангрен	?	?	гр. Ангрен	183 586	82	гр. Янгиабад, Красногорски, Нурабад, Чигирик
3. Ахангаран	?	38 500	гр. Ахангаран	38 500	34
4. Бекабад	?	93 015	гр. Бекабад	93 015	103
5. Нурафшон	?	49 731	гр. Нурафшон	49 731	-
6. Чирчик	?	154 631	гр. Чирчик	154 631	68
7. Янгиюл	?	60 073	гр. Янгиюл	60 073	58
Административен район (туман)
7. Аккургански	400	102 014	гр. Аккурган	10 800	36	Алимкент, Хамзаабад
6. Ахангарански	3190	92 987	гр. Ахангаран		34	Ейвалек, Карахтай, Телав, Янгарък
1. Бекабадски	760	152 548	сгт Зафар	7167	82	Бобур, Куркам, Хос, Янгибазар
2. Бостанлъкски	4940	165 558	гр. Газалкент	21 800	91	Бурчмулла, Искандар, Коронкул, Курбонов, Кушкурган, Паргос, Сари Канли, Собир Рахимов, Сойлик, Талпин, Тулабе, Уенкулсай, Хужа, Хужакент, Хумсон, Чарвак, Чинор
3. Букински	590	121 582	гр. Бука	28 000	31
11. Зангиатински	220	193 005	сгт Ешангузар	6386	76	Ахмад Ясави, Далигузар, Еркин, Зангиата, Куйошли, Назарбек, Пасдархон, Тарнов, Улугбуг, Уртааул, Ханабад
5. Кибрайски	560	195 097	сгт Кибрай	27 750	46	Алишерабад, Алишер Навои, Аргин, Геофизика, Дурмон, Йошлик, Куприкбоши, Маданият, Мустакиллик, Нурафшон, Салар, Уймамут, Ункургон-1, Уткир, Х.Амиров
10. Куйичирчикски	560	104 828	гр. Дустабад	18 000	51	Курганча, Пахтазор
8. Паркентски	1080	149 374	гр. Паркент	37 100	45	Куйош, Кургантепа, Чинорли
9. Пскентски	790	97 947	гр. Пскент	24 400	16	Муротали, Саид
15. Ташкентски	?	175 508	гр. Келес	25 000	36	Алишер Навои, Кашкарлик, Кенсай, Куксарай, М.Фозилов, Сабзавод, Хасанбой, Чигитай, Шамсиабад
12. Уртачирчикски	510	142 362	гр. Нурафшон		-	Корасуф, Кучлик, Туябугуз, Шоликор, Янгихаят
4. Чиназки	340	129 614	гр. Чиназ	12 120	68	Алмазар, А.Темур, Бирлик, Гулзорабад, Дустлик, Кир, Пахта, Чорвадор, Янгичиназ
14. Юкаръчирчикски	440	131 163	сгт Ятгибазар	8360	35	Китайтепа, Мирабад
13. Янгиюлски	432	202 701	гр. Янгиюл		58	Бозсу, Гулбахор, Кирсадок, Ковунчи, Нов

Източници

[Население_2017-1] а ^б ^в Давлат классификаторлари^{[неработеща препратка]}

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ташкентская область, т. 25, стр. 309 – 311

[3] Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан

[1]

[2]

[3]