Коефициент на топлинно разширение
Коефициент на топлинно (температурно) разширение[1] е величина от науката механика, част от физиката. Коефициентът характеризира относителното изменение на обема или на линейните размери на дадена материално тяло (било то твърдо или флуид) при увеличение на температурата с 1 K (или °C) при постоянно налягане. Размерността му е обратна на температурата. Съществуват коефициенти на линейно и на обемно разширение. Обикновено се бележат с гръцките букви α и β (съответно).
Коефициент на линейно топлинно разширение
[редактиране | редактиране на кода]Коефициентът представя относителното изменение на линейните размери на тялото, настъпващи в резултат на изменение на температурата му с 1 К при постоянно налягане.
- , К −1 (°C−1)
В общия случай, коефициентът на линейно топлинно разширение може да е различен при измерване в различни направления. Например, при анизотропни кристали, както и при дървесината се измерват коефициенти на линейно разширение по трите взаимно перпендикулярни оси: . При изотропните тела и .
За желязото коефициентът на линейно разширение е равен на 11,3×10−6 K−1[2].
Коефициент на обемно топлинно разширение
[редактиране | редактиране на кода]Коефициентът се бележи с и е равен на относителното изменение на обема при модификация на температура с един градус.
=
Коефициентът на топлинно разширение при течностите и твърдите тела е сравнително малък по стойност и най-често е с положителен знак – телата увеличават обема си с повишение на температурата. При газовете обаче кохезионните сили между молекулите са слаби, поради което те силно изменят обема си с промяна на температурата.
Например, водата, в зависимост от температурата, има различни коефициенти на обемно разширение:
- 0,53×10−4 К-1 (при температура 5 – 10 °C);
- 1,50×10−4 К-1 (при температура 10 – 20 °C);
- 3,02×10−4 К-1 (при температура 20 – 40 °C);
- 4,58×10−4 К-1 (при температура 40 – 60 °C);
- 5,87×10−4 К-1 (при температура 60 – 80 °C).
Някои материали при повишение на температурата не се разширяват, а обратно, свиват се, т.е. имат отрицателен коефициент на топлинно разширения. За някои вещества това се проявява в много тесен температурен интервал, както е например при водата – в интервала от 0 до +3,984 °С. За други вещества и материали, например скандиев флуорид (ScF3), циркониев волфрамат (ZrW2O8), някои полимери, подсилени с въглеродни влакна, интервалът е твърде широк. Подобно поведение демонстрира също и обикновената гума. При свръхниски температури аналогично е поведението на кварца, силиция и редица други материали. Съществуват също така инварни сплави, притежаващи в определен температурен диапазон коефициент на топлинно разширение, близък до нула.
Коефициенти на топлинно разширение за различни вещества
[редактиране | редактиране на кода]За изотропни материали, коефициентите на линейно топлинно разширение α и обемно топлинно разширение αV са свързани чрез уравнението αV = 3α. За често срещани материали, като например много метали и съединения, коефициентът на топлинно разширение е обратнопропорционален на точката на топене.[3] В частност за металите, зависимостта е:
В таблицата по-долу, обхватът за α е от 10−7 K−1 за твърди тела до 10−3 K−1 за органични течности. Коефициентът α се изменя с температурата, а някои материали имат много големи колебания. Най-големият линеен коефициент за твърдо тяло е постигнат при сплав от Ti-Nb.[4]
Вещество | Линеен коефициент α при 20 °C (10−6 K−1) |
Обемен коефициент αV при 20 °C (10−6 K−1) |
Забележки |
---|---|---|---|
Алуминий | 23,1 | 69 | |
Алуминиев нитрид | 4,2 по оста a, 5,3 по оста c[5] | 13,7 | AlN е анизотропичен |
Бензоциклобутен | 42 | 126 | |
Месинг | 19 | 57 | |
Въглеродна стомана | 10,8 | 32,4 | |
ППВВ | – 0,8[6] | анизотропичен | посока на влакното |
Бетон | 12 | 36 | |
Мед | 17 | 51 | |
Диамант | 1 | 3 | |
Етанол | 250 | 750[7] | |
Галиев(III) арсенид | 5,8 | 17,4 | |
Бензин | 317 | 950[8] | |
Стъкло | 8,5 | 25,5 | |
Боросиликатно стъкло | 3,3 [9] | 9,9 | подходящ за запечатване на волфрам, молибден и ковар |
Пирекс | 3,2[10] | ||
Глицерин | 485[10] | ||
Злато | 14 | 42 | |
Хелий | 36,65[10] | ||
Лед | 51 | ||
Индиев фосфит | 4,6 | 13,8 | |
Инвар | 1,2 | 3,6 | |
Желязо | 11,8 | 35,4 | |
Каптон | 20[11] | 60 | Каптон DuPont 200EN |
Олово | 29 | 87 | |
Макор | 9,3[12] | ||
Магнезий | 26 | 78 | |
Живак | 61 | 182[10][13] | |
Молибден | 4,8 | 14,4 | |
Никел | 13 | 39 | |
Дъб | 54[14] | перпендикулярно на зърното | |
Pseudotsuga menziesii | 27[15] | 75 | радиално |
Pseudotsuga menziesii | 45[15] | 75 | тангенциално |
Pseudotsuga menziesii | 3,5[15] | 75 | успоредно на зърното |
Платина | 9 | 27 | |
Полипропилен | 150 | 450 | |
PVC | 52 | 156 | |
Кварцово стъкло | 0,59 | 1,77 | |
Сапфир | 5,3[16] | успоредно на оста C или [001] | |
Силициев карбид | 2,77[17] | 8,31 | |
Силиций | 2,56[18] | 9 | |
Сребро | 18[19] | 54 | |
Ситал | 0±0,15[20] | 0±0,45 | средно от −60 °C до 60 °C |
Неръждаема стомана | 10,1 ~ 17,3 | 30,3 ~ 51,9 | |
Стомана | 11,0 ~ 13,0 | 33,0 ~ 39,0 | в зависимост от състава |
Титан | 8,6 | 26[21] | |
Волфрам | 4,5 | 13,5 | |
Терпентин | 90[10] | ||
Вода | 69 | 207[13] | |
Zerodur | ≈0,007 – 0,1[22] | при 0 – 50 °C |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, ИК „Петър Берон“, София, 1992
- ↑ Температурен коефициент на линейно разширение на портала Ti-temperatures.ru
- ↑ MIT Lecture Sheer and Thermal Expansion Tensors – Part 1
- ↑ Bönisch, Matthias и др. Giant thermal expansion and α-precipitation pathways in Ti-alloys // Nature Communications 8. 10 ноември 2017. DOI:10.1038/s41467-017-01578-1. с. 1429.
- ↑ AlN thermal properties at Ioffe institute
- ↑ Study of Thermal Expansion in Carbon Fiber Reinforced Polymer Composites // Proceedings of SAMPE International Symposium. Charleston, SC, 2012.
- ↑ Young, Geller. Young and Geller College Physics. 8th. ISBN 0-8053-9218-1.
- ↑ Thermal Expansion // Western Washington University. Архивиран от оригинала на 2009-04-17. Посетен на 2018-12-12.
- ↑ Technical Glasses Data Sheet (PDF) // schott.com. Архивиран от оригинала на 2015-12-11. Посетен на 2018-12-12.
- ↑ а б в г д Principles of Physics: A Calculus-Based Text // Cengage Learning, 2005. с. 506.
- ↑ DuPont™ Kapton® 200EN Polyimide Film // matweb.com. Архивиран от оригинала на 2018-11-26. Посетен на 2018-12-12.
- ↑ Macor data sheet (PDF) // corning.com. Архивиран от оригинала на 2011-06-12. Посетен на 2018-12-12.
- ↑ а б Properties of Common Liquid Materials
- ↑ WDSC 340. Class Notes on Thermal Properties of Wood // forestry.caf.wvu.edu. Архивиран от оригинала на 2009-03-30. Посетен на 2018-12-12.
- ↑ а б в The coefficients of thermal expansion of wood and wood products. 1956.
- ↑ Sapphire // kyocera.com. Архивиран от оригинала на 2005-10-18. Посетен на 2018-12-12.
- ↑ Basic Parameters of Silicon Carbide (SiC) // Ioffe Institute.
- ↑ Becker, P. и др. The lattice parameter of highly pure silicon single crystals // Zeitschrift für Physik B 48. 1982. DOI:10.1007/BF02026423. с. 17.
- ↑ Nave, Rod. Thermal Expansion Coefficients at 20 C // Georgia State University.
- ↑ Sitall CO-115M (Astrositall) // Star Instruments.
- ↑ Thermal Expansion table
- ↑ Schott AG // Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 2018-12-12.