Негатив
Негатив във фотографията е най-общо тонално обърнато (по цвят и осветеност) изображение на сниман обект, но може да се нарекат три неща (А., Б. и В.), които да имат връзка по един или друг начин.
Първият негатив е бил направен от Жозеф Ниепс (френски: Joseph Niépce) през май 1816 година [1], а първата цялостна снимка е била на живописен портрет на папа Пий VII, снета през 1822.[1] През 1824 е бил заснет първият пейзаж с камера обскура[1], която само по физически принципи напомня сегашната камера и е била изработена негативна плака върху литографска плоча покрита с битумен, която е била проявена до негатив.[1] Едва през 1828 – 1831[1] е изобретена втората стъпка – втори негативен процес, за обръщане на образа и показване на позитивно изображение.[2]
Негатив
[редактиране | редактиране на кода]
Филмът за 35-mm камери е дълга тясна ивица, покрита с фотохимически активна смес и нанесена върху целулоидна лента. С моментно излагане на лентата на светлина, идваща през обектива на апарата от обекта[3], който заснемаме, се променя химичната структура на веществата върху лентата. Следва прехвърляне на филма и излагане на неосветена лента до изразходване на лентата. Когато се проявява филмът, той представлява дълга лента от малки негативи. Лентата се нарязва на по-малки отрязъци за по-лесно боравене. Всеки един от тези по-малки отрязъци обикновено съдържа от един до няколко тонално обърнати образи, които се наричат негативи. Тези негативи са един вид матрица за отпечатване на други копия.
Негативно изображение
[редактиране | редактиране на кода]От оптична гледна точка негатив е тоналната инверсия (тонално обръщане) на цветовете и осветеността на изходящия образ, като светлите части са потъмнени и обратно, а при цветния негатив освен това се наблюдават инверсирани цветове; всеки един цвят на оригинала е представен от допълнителния му цвят[4], [5]; така например червените участъци изглеждат синьо-зелени, зелените – цикламени, а виолетовите-жълти. През 1931 Международната комисия по осветлението (френски: Commission Internationale de l´Eclairage) е приела модел за стандартизация на светлинните тонове, като е определила първичните три цвята: червен (λ=700.0 nm), зелен с дължина на вълната (λ=546.1 nm) и син (λ=435.8 nm), както и алгоритъм за изчисление дължината на вълната на всички останали цветове.[6]
Негативен филм
[редактиране | редактиране на кода]По стечение на обстоятелствата много фотографски процеси създават няколко негативни изображения: химикалите, участващи в процесите се видоизменят при излагане на светлина и при проявяването им тези изложени на светлината химикали стават непрозрачни[7] в права пропорционалност на количеството погълната от тях светлина – колкото повече светлина са погълнали, толкова по-непрозрачни.[8] После неизложените на светлина химикали лесно биват измити от лентата, оставяйки фиксирани тъмни петна с различа степен на непрозрачност. При повторно осветяване на друга фото-химически активна среда (например фотохартия) със светлина, прекарана през първия негатив, по силата на логиката на първия процес, се получава негатив на негатива – тоест позитивен образ върху крайното местопредназначение – хартия, филм или друга медия. В известен смисъл фотографията поради това е двустепенен процес.
Диапозитив
[редактиране | редактиране на кода]При нужда да се направят диапозитиви, съществува специален фотохимичен процес, изработен за изпълнение на тези цели, който извършва двустепенното фотохимично превръщане в една стъпка, като след измиване на лентата, върху нея остава позитивен образ. Процесът на заснемане е сравнително лесен за опитен фотограф с добър филм и камера,[9] Процесът на проявяване на диаозитиви се нарича E-6.[10] неавтоматичното проявяване на филма е изкуство.[11]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Изобретяване на фотографията. Серия от уеб-страници, посветени на създаването на фотографията // Maison Nicephore Niepce. Academie des Sciences, 2007. Архивиран от оригинала на 2004-02-02. Посетен на 2009-01-04.
- ↑ Изобретяване на фотографията. Серия от уеб-страници, посветени на създаването на фотографията, посетена на 4 януари 2009. [1] Архив на оригинала от 2009-01-02 в Wayback Machine.
- ↑ How Photographic Film Works. Woodworth, C.. © 1998 – 2009 HowStuffWorks, Inc.[2], посетена на 4 януари 2009. ...the reflected light causes a chemical change to the photographic film inside the camera...
- ↑ Hess, Robert Color Basics. Pump up the Contrast.(2008).[3]
- ↑ Basic techniques for combining colors.(2000 – 2008). Tiger Color.[4] Архив на оригинала от 2019-09-10 в Wayback Machine.
- ↑ Peres, Michael R. (2007) The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science.Focal Press. стр. 388. ISBN 0-240-80740-5
- ↑ Rosen, M.J.; Devries, D.L. (2002) Photography & Digital Imaging. Глава:Range of density in film images pp.114 – 115. ...areas of the film receiving much light will possess greater silver density.... ISBN 0-7575-1159-7. [5]
- ↑ Photography I Study Guide – Developing film & Making a Print[6] Архив на оригинала от 2006-09-26 в Wayback Machine.
- ↑ Diapositives (Color Slides).[7] Архив на оригинала от 2008-04-20 в Wayback Machine.
- ↑ Photo Glossary – C (1999 – 2008). [8]
- ↑ C-41 Negatives Developmentпосетена 4 януари 2009. [9]
Разширен превод с намерени източници за представени твърдения.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Negative (photography) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |