болка
Облик
болка (български)
ед.ч. | бол·ка | |
---|---|---|
членувано | бол·ка·та | |
мн.ч. | бол·ки | |
членувано | бол·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Индивидуално проявено възприятие на надпрагово дразнение.
Етимология
старобълг. боль ἀσθένεια (Cупp.). Праслав. *boľь > *boľьka > болка. Диал. форми: бол, боль „болка, болен човек, болест“. В слав. езици преобладава значението „болка, рана, скръб“ (сърбохърв. бол, словен., чеш. bol, слов. boľ, пол., луж. ból, рус., белор. боль, укр. бiль). *boľье стара i-основа, име на действие, е производна от глаг. *boľěti „болен съм“. В зап.-слав. думата е преминала в м.р.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- болезненост, страдание, болежка, изтезание
- мъка, скръб, тъга, горест, огорчение
- рана, язва, болест
- беда, зло, нещастие, бедствие, неволя, напаст, гибел
- злочестина, недъг
- оплакване, недоволство, несправедливост
- печал
- съжаление