Papers by Methody Todorov
IUS ROMANUM, 2024
LAESIO ENORMIS – EXCESSIVE DAMAGE IN POSTCLASSICAL ROMAN LAW ACCORDING TO THE RESCRIPTS OF EMPERO... more LAESIO ENORMIS – EXCESSIVE DAMAGE IN POSTCLASSICAL ROMAN LAW ACCORDING TO THE RESCRIPTS OF EMPEROR DIOCLETIAN IN THE JUSTINIAN CODE (CJ.4.44.2; CJ.4.44.8)
Laesio enormis is based on two rescripts of Emperor Diocletian in the Codex Justinianus (CJ.4.44.2, CJ.4.44.8). This institution does not exist in classical law, nor is it found in the Codex Theodosianus. The article justifies the issuance of the rescripts by Emperor Diocletian and the authenticity of part of the text, as well as the presence of interpolations in other parts of it. With their inclusion in the Codex Justinianus, a generalization of a legal authorization given for a private case and an exclusive hypothesis was made, and with the reception of the Codex Justinianus since the Middle Ages, this legal institute was adopted as a principle of contract law. The paper analyses his reception in canon law-the decretal Cum dilecti (Decr.Greg.3.17.3) of Pope Alexander III.
Laesio enormis се основава на два рескрипта на император Диоклециан в Codex Justinianus (CJ.4.44.2, CJ.4.44.8). Този институт не съществува в класическото римско право, не се открива и в Теодосиевия кодекс. В статията е обосновано издаването на рескриптите от император Диоклециан и автентичността на част от текста, както и наличието на интерполации в други части от него. С включването им в Codex Justinianus е извършено генерализиране на правно разрешение, дадено за частен случай и изключителна хипотеза, а с рецепцията на Юстиниановия кодекс още от Средновековието този правен институт е възприет като принцип на договорното право. Анализирана е рецепцията в каноничното право - декреталията Cum dilecti (Decr.Greg.3.17.3) на папа Александър ІІІ.
IUS ROMANUM, 2023
The article analyses the succession of property owned by the mother according to the provisions o... more The article analyses the succession of property owned by the mother according to the provisions of the legislation of Emperor Constantine I, contained in Codex Theodosianus, in comparison with the discipline of classical law and in particular that of the Senatusconsultum Orfitianum. It is argued that, with all the limitations on the rights of the father in respect of the bona materna established by imperial legislation, it should be assumed the father not to have title to that property, but that all his rights derive from: 1) the legal servitude - ususfructus granted to him, 2) the patria potestas exercised by him, and 3) the duties newly imposed on him by imperial legislation to care for and preserve that property in the interests of his subjects.
L'articolo analizza la successione dei beni di proprietà della madre secondo le disposizioni della legislazione dell'imperatore Costantino I, contenute nel Codex Theodosianus, in confronto con la disciplina del diritto classico e in particolare quella del Senatusconsultum Orfitianum. Si sostiene che, con tutte le limitazioni ai diritti del padre rispetto alla bona materna stabilite dalla legislazione imperiale, si deve ritenere che il padre non abbia titolo su tale proprietà, ma che tutti i suoi diritti derivino: 1) dalla servitù legale – ususfructus, concessagli, 2) dalla patria potestas, da lui esercitata e 3) dai doveri recentemente impostigli dalla legislazione imperiale di curare e conservare tale proprietà nell'interesse dei sudditi.
BОNA MATERNA - МАЙЧИНОТО ИМУЩЕСТВО СПОРЕД КОНСТИТУЦИИТЕ НА
ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН I В ТЕОДОСИЕВИЯ КОДЕКС (CTH.8.18.1-3). Статията анализира наследяването на имуществото, притежавано от майката, според разпоредбите на законодателството на император Константин I, съдържащо се в Codex Theodosianus, в съпоставка с уредбата на класическото право и по-специално с тази на Senatusconsultum Orfitianum. Аргументиран е изводът, че при всички установени в императорското законодателство ограничения в правата на бащата по отношение на bona materna следва да се приеме, че той не притежава право на собственост върху това имущество, а всичките му права произтичат от: 1) предоставения му законен сервитут-узуфрукт, 2) упражняваната от него patria potestas и от 3) нововъзложените му с императорското законодателство задължения за грижа и опазване на това имущество в интерес на неговите подвластни.
IUS ROMANUM, 2023
В статията са тълкувани императорските конституции в титула CTh.9.24, връзката им с предходна пра... more В статията са тълкувани императорските конституции в титула CTh.9.24, връзката им с предходна правна уредба. Анализирано е престъплението raptus, неговите характеристики, наказуемите за него лица и предвидените за тях наказания, проследено е развитието на наказуемостта и последиците на престъплението за отношенията между извършителя и жертвата.
The article interprets the imperial constitutions in the title CTh.9.24, their relationship to previous legal arrangements. The paper analyses the crime of raptus, its characteristics, the persons punishable for it and the punishments provided for them and traces the development of punishability and the consequences of the crime for the relationship between raptor and victim.
IUS ROMANUM, 2022
В статията е анализирана употребата на термините proconsul, praeses, rector за обозначаване на пр... more В статията е анализирана употребата на термините proconsul, praeses, rector за обозначаване на провинциалния управител в Теодосиевия кодекс; посочена е терминологичната приемственост на първите два с употребата им в предходната епоха и е констатиран класическият произход на proconsul и praeses и следкласическият произход на термина rector като означение на провинциален управител. При анализа на императорските конституции в Теодосиевия кодекс се установява, че именно новият термин rector е с най-висока честота на употреба от императорската канцелария в 118 императорски конституции, спрямо proconsul – в 102 императорски актове; с най-ниска честота на употреба в Теодосиевия кодекс е терминът praeses.
The article analyses the use of the terms proconsul, praeses, rector to designate the provincial governor in the Codex Theodosianus; it points out the terminological continuity of the first two with their use in the previous era and establishes the classical origin of proconsul and praeses and the postclassical origin of the term rector as a designation of provincial governor. An analysis of the imperial constitutions in Theodosian Code reveals that it is the new term rector that has the highest frequency of use by the imperial office in 118 imperial constitutions, compared to proconsul in 102 imperial acts; the term praeses has the lowest frequency of use in Theodosian Code.
IUS ROMANUM, 2022
The article discusses the concept of dominium in postclassical Roman law. The constitution of 330... more The article discusses the concept of dominium in postclassical Roman law. The constitution of 330 of the Constantine I concerning the determination of boundaries was analyzed (CTh.2.26.1) and a significant change in the meaning of the term dominium was found, as it no longer denoted the right of ownership, but possession of the property, which were clearly distinguished from classical jurists.
В статията е обсъдено съдържанието на понятието dominium в следкласическото римско право. Анализирана е конституцията от 330 г. на император Константин I относно определяне на границите (CTh.2.26.1) и е установена съществена промяна в значението на понятието dominium, като то вече не обозначава право на собственост, а владение върху имота, които са били ясно разграничавани от класическите юристи.
IUS ROMANUM, 2021
The paper analyzes the content of the three imperial laws in the CTh.7.16 on the guard of sea sho... more The paper analyzes the content of the three imperial laws in the CTh.7.16 on the guard of sea shores and roads. A discussion is offered on the problem about the inclusionof only imperial constitutions issued by the emperors Honorius and Theodosius in a relatively short period: 408-420 AD in book VII, title 16 of Theodosian Code.
В статията е анализирано съдържанието на трите имперски конституции в CTh.7.16 за защита на морските брегове и пътища. Обсъден е проблемът за включването в тази книга VII, дял 16 от Теодосиевия кодекс само на императорските конституции, издадени от императорите Хонорий и Теодосий за сравнително кратък период: 408-420 г.
https://iusromanum.info/wp-content/uploads/2022/03/IUS-ROMANUM_2_2021_MARE-NOSTRUM.pdf
IUS ROMANUM, 2020
The article concerns a formal and discretionary powers of iudex a quo and iudex ad quem in the pr... more The article concerns a formal and discretionary powers of iudex a quo and iudex ad quem in the procedure of the admission of appellatio in Roman law and contemporary bulgarian law. In Roman law the iudex a quo also has some discretion in this procedure-contrary to contemporary civil procedure in Bulgaria. Discretion is granted implicitly only in favor of the Supreme Court.
Keywords: Appellatio ; Codex Theodosianus ; Codex Justinianus ; Civil Procedure Code (2007) ; appellationem recipere ; appellationеs moratoriae.
Статията разглежда формалните и дискреционните правомощия в производството по допускане на обжалването, предоставени на съдебната инстанция, чрез която се подава жалбата (iudex a quo) и на тази, до която жалбата е отправена за разглеждане (iudex ad quem), в римското и в съвременното български право. В римското право iudex a quo има в някои случаи право на дискреционна преценка в хода на тази процедура, за разлика от съвременния български граждански процес, където в някои хипотези такава преценка е предоставена (и то имплицитно) само на Върховния касационен съд.
Ключови думи: Appellatio; Теодосиев кодекс; Юстинианов кодекс; Граждански процесуален кодекс (2007 г.); appellationem recipere; appellationеs moratoriae.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2021/07/IUS-ROMANUM_2_2-2020_-26_07_2021.pdf
IUS ROMANUM, 2018
Изследването е посветено на сравнението между императорските конституции на Диоклециан и Констант... more Изследването е посветено на сравнението между императорските конституции на Диоклециан и Константин I – както по отношение на съответствието им със становищата на класическите римски юристи, така и на нивото на законодателна техника на императорските им канцела-рии. Предлага се обяснение на причините за упадъка на законодателната техника по времето на император Константин I.
In the present work there is compared the imperial constitutions of Diocletian and Constantine I, both in terms of their consistency with the opin-ions of the classical Roman lawyers and at the level of the legislative technique of their imperial chancelleries, and an explanation of the reasons for the decline of the legislative technique during the reign of Constantine I.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/2018-over_%D0%A2heo-10.05.2019.pdf
IUS ROMANUM, 2018
The lexeme of cogitatio is mentioned in the various texts of the jurists to the classical era (Gi... more The lexeme of cogitatio is mentioned in the various texts of the jurists to the classical era (Giulian – D. 32.59, Scaevola – D. 34.1.13.1, Paul – D. 47.2.1.1, 48.10.22, Ulpian – D. 48.19.18 etc.). There are many sources of post-classical law for the notion of cogitation: from Antonin Pius to Justinian. The leges imperiales on cogitation are more numerous than the iura of classical ju-rists. It is obvious that for imperial legislation the notion of cogitation is important in the phraseology of the imperial chancery. The article explores the continuity and discontinuity of the imperial notion with this of the iurisprudentes veteres.
Keywords: cogitatio; legatus; Codex Theodosianus; Codex Iustinianus; imperial chancery; leges imperiales; iurisprudentes veteres.
Лексемата cogitatio се споменава в различни текстове на юристи-те от класическата епоха (Юлиан – D. 32.59, Сцевола – D. 34.1.13.1, Паул – D. 47.2.1.1, 48.10.22, Улпиан – D. 48.19.18 и т.н.), както и в много източници на следкласическото право: от Антонин Пий до Юстиниан. Императорските закони в това отношение са по-многобройни от текстовете на класическите юристи. Очевидно е, че във фразеологията на императорската канцелария това понятие е важно за имперското законодателство. В статията се изс-ледва приемствеността и различията в употребата му в сравнение с iurisprudentes veteres.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/IusR_2018_2_Humanitas_Entire_PDF.pdf
в: Религиозната толерантност в Древността=in: RELIGIOUS TOLERANCE IN ANTIQUITY, 2014
THE RECOGNITION OF EPISCOPAL TRIAL (EPISCOPALIS AUDIENTIA) IN LEGISLATION OF EMPEROR CONSTANTINE ... more THE RECOGNITION OF EPISCOPAL TRIAL (EPISCOPALIS AUDIENTIA) IN LEGISLATION OF EMPEROR CONSTANTINE I (CTH. 1.27.1)
The present article analyzes the recognition of an episcopal trial (episcopalis audientia) by emperor Constantine I in the Constitution from 318 AD (CTh.1.27.1). The article also examines the personal and material competence of his jurisdiction with relation to the imperial courts.
https://iusromanum.info/2020/10/24/sbornici_relig_toler/
IUS ROMANUM, 2015
The article is dedicated to the imperial constitutions in the Theodosian Code concerning a bishop... more The article is dedicated to the imperial constitutions in the Theodosian Code concerning a bishop's jurisdiction in civil matters (CTh.1.27.1 и CTh.1.27.2). The compulsory jurisdiction of the bishop's court according to the law of emperor Constantine I promulgated 318 AD (CTh.1.27.1) and the authenticity of the text are justified. The transformation of bishop's jurisdiction to arbitration inter volentes with the constitution promulgated 408 AD (CTh.1.27.2) is demonstrated. The problems of appeal and enforcement of the bishop's decisions under the two imperial laws are discussed.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/09/IusR_2015_2_Iurisdictio_Entire_PDF.pdf
IUS ROMANUM, 2015
Lex Iulia de Senatu habendo (9 BC) is a comitial law, proposed by Octavianus Augustus, for which ... more Lex Iulia de Senatu habendo (9 BC) is a comitial law, proposed by Octavianus Augustus, for which a reform of the Roman Senate and the senatorial procedure was carried out. The text of the law is not preserved and the information for the provisions that the law contains in various historical writings (by Dio Cassius, Aulus Gellius, Pliny the Younger). The law is not reproduced even one of the legal sources and it is not mentioned in the writings of classical jurists. This legislative reform corresponds to the policy of Augustus to maintain the authority and power of the Senate. The law makes changes in the procedure for Senate meetings (place and period of sessions), and in the procedure for the proposal and vote of Senatusconsulta, also the consequences of the violation of the rules for the sessions.
Nel 9 a.C. e votata una legge comiziale-Lex Iulia de Senatu habendo, proposta di Ottaviano Augusto, per cui e realizzata una riforma del Senato Romano e la procedura senatoriale. Il testo della legge non viene rispettata e lа informazionе per le disposizioni della lege contiene nelle diversi scritti storici (di Cassio Dione, Aulo Gellio, Plinio il Giovane). La legge non è riprodotto neppure una delle fonti giuridiche, non è menzionato negli scritti dei giuristi classici. Questa riforma legislativa corrisponde alla politica di Augusto al mantenimento dell’autorità е della potestà del Senato. La legge apporta modifiche nella procedura per le riunioni del Senato (luogo e periodo delle sessioni), e nella procedura per la proposta e il voto di Senatusconsulta, anche le conseguenze della violazione delle norme per le sessioni.
През 9 г.сл.Хр. в комициите е гласуван Юлиевият закон за заседанията на Сената, предложен от Октавиан Август, чрез който той провежда реформа на Римския Сенат и на сенатската процедура. Текстът на закона не е запазен и информацията за неговите разпоредби се съдържа в различни исторически произведения (на Дион Касий, Светоний, Авъл Гелий, Плиний Млади). Законът не е възпроизведен в нито един юридически извор, не е обсъждан от класическите юристи. Извършената с него реформа съответства на политиката на Август за издигането на авторитета и властта на Сената. Законът въвежда изменения в процедурата на заседанията на Сената (място и време на сесиите), както и по отношение на предлагането и гласуването в сената, както и последиците от нарушаването на тези норми.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/08/1_IusR_2015_1_Augustus_Entire_PDF.pdf
в: Сборник в памет на гл.ас. Теодор Пиперков=in: Collection of works in memoriam of assist.prof. Theodor Piperkov, 2014
https://iusromanum.info/2020/10/24/theo-noster/
в: РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНОТО ПРАВО-ТРАДИЦИИ И СЪВРЕМЕННОСТ, 2013
In the present work there is analyzed the legal measures of emperor Constantine I regarding the p... more In the present work there is analyzed the legal measures of emperor Constantine I regarding the potentes and their abuses, ordered by the Constitution, promulgated on 316 or 317 AD (CTh.9.1.1); the changes of criminal jurisdiction and of some penalties are considered. The influence of Christianity over these legal measures is argued in the light of imperial policy of protection of the Church.
https://iusromanum.info/2020/10/24/razv_publ_pravo-ts/
IUS ROMANUM, 2016
This article provides an overview of the research on appeal in Roman law in both older and modern... more This article provides an overview of the research on appeal in Roman law in both older and modern romanistics (19-21 century), in view of the principles formulated in the literature in its classification during classical and post-classical eras. It is reviewed the reception of some of these principles in modern legislation. The indirect nature of this vocation is established through medieval laws.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/IusR_2016_2_Studia_Entire_PDF.pdf
Documenta S.Sedis Annotata-Документи на Св.Престол by Methody Todorov
SUPREMUM TRIBUNAL SIGNATURAE APOSTOLICAE
LITTERA CIRCULARIS
INTER MUNERA
DE STATU ET ACTIVITATE ... more SUPREMUM TRIBUNAL SIGNATURAE APOSTOLICAE
LITTERA CIRCULARIS
INTER MUNERA
DE STATU ET ACTIVITATE TRIBUNALIUM
30.07.2016
DICASTERIUM DE LEGUM TEXTIBUS
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
... more DICASTERIUM DE LEGUM TEXTIBUS
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
QUOAD PONDUS CANONICUM DIVORTII ORTHODOXI
20.12.2012
Communicationes 44 (2012), 357-359
DICASTERIUM DE LEGUM TEXTIBUS
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
Nota esplicativa c... more DICASTERIUM DE LEGUM TEXTIBUS
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
Nota esplicativa circa il can. 1 CCEO
08.12.2011
ОБЯСНИТЕЛНА НОТА
ОТНОСНО КАНОН 1 от Кодекса на каноните на Източните Църкви
Communicationes 43 (2011), 315-316
DICASTERIUM DE LEGUM TEXTIBUS
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
... more DICASTERIUM DE LEGUM TEXTIBUS
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
quoad can. 395 CIC
Obbligo del vescovo di risiedere in diocesi (circa il canone 395 CIC)
12.09.1996
Communicationes, 28 [1996] 182–186
Uploads
Papers by Methody Todorov
Laesio enormis is based on two rescripts of Emperor Diocletian in the Codex Justinianus (CJ.4.44.2, CJ.4.44.8). This institution does not exist in classical law, nor is it found in the Codex Theodosianus. The article justifies the issuance of the rescripts by Emperor Diocletian and the authenticity of part of the text, as well as the presence of interpolations in other parts of it. With their inclusion in the Codex Justinianus, a generalization of a legal authorization given for a private case and an exclusive hypothesis was made, and with the reception of the Codex Justinianus since the Middle Ages, this legal institute was adopted as a principle of contract law. The paper analyses his reception in canon law-the decretal Cum dilecti (Decr.Greg.3.17.3) of Pope Alexander III.
Laesio enormis се основава на два рескрипта на император Диоклециан в Codex Justinianus (CJ.4.44.2, CJ.4.44.8). Този институт не съществува в класическото римско право, не се открива и в Теодосиевия кодекс. В статията е обосновано издаването на рескриптите от император Диоклециан и автентичността на част от текста, както и наличието на интерполации в други части от него. С включването им в Codex Justinianus е извършено генерализиране на правно разрешение, дадено за частен случай и изключителна хипотеза, а с рецепцията на Юстиниановия кодекс още от Средновековието този правен институт е възприет като принцип на договорното право. Анализирана е рецепцията в каноничното право - декреталията Cum dilecti (Decr.Greg.3.17.3) на папа Александър ІІІ.
L'articolo analizza la successione dei beni di proprietà della madre secondo le disposizioni della legislazione dell'imperatore Costantino I, contenute nel Codex Theodosianus, in confronto con la disciplina del diritto classico e in particolare quella del Senatusconsultum Orfitianum. Si sostiene che, con tutte le limitazioni ai diritti del padre rispetto alla bona materna stabilite dalla legislazione imperiale, si deve ritenere che il padre non abbia titolo su tale proprietà, ma che tutti i suoi diritti derivino: 1) dalla servitù legale – ususfructus, concessagli, 2) dalla patria potestas, da lui esercitata e 3) dai doveri recentemente impostigli dalla legislazione imperiale di curare e conservare tale proprietà nell'interesse dei sudditi.
BОNA MATERNA - МАЙЧИНОТО ИМУЩЕСТВО СПОРЕД КОНСТИТУЦИИТЕ НА
ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН I В ТЕОДОСИЕВИЯ КОДЕКС (CTH.8.18.1-3). Статията анализира наследяването на имуществото, притежавано от майката, според разпоредбите на законодателството на император Константин I, съдържащо се в Codex Theodosianus, в съпоставка с уредбата на класическото право и по-специално с тази на Senatusconsultum Orfitianum. Аргументиран е изводът, че при всички установени в императорското законодателство ограничения в правата на бащата по отношение на bona materna следва да се приеме, че той не притежава право на собственост върху това имущество, а всичките му права произтичат от: 1) предоставения му законен сервитут-узуфрукт, 2) упражняваната от него patria potestas и от 3) нововъзложените му с императорското законодателство задължения за грижа и опазване на това имущество в интерес на неговите подвластни.
The article interprets the imperial constitutions in the title CTh.9.24, their relationship to previous legal arrangements. The paper analyses the crime of raptus, its characteristics, the persons punishable for it and the punishments provided for them and traces the development of punishability and the consequences of the crime for the relationship between raptor and victim.
The article analyses the use of the terms proconsul, praeses, rector to designate the provincial governor in the Codex Theodosianus; it points out the terminological continuity of the first two with their use in the previous era and establishes the classical origin of proconsul and praeses and the postclassical origin of the term rector as a designation of provincial governor. An analysis of the imperial constitutions in Theodosian Code reveals that it is the new term rector that has the highest frequency of use by the imperial office in 118 imperial constitutions, compared to proconsul in 102 imperial acts; the term praeses has the lowest frequency of use in Theodosian Code.
В статията е обсъдено съдържанието на понятието dominium в следкласическото римско право. Анализирана е конституцията от 330 г. на император Константин I относно определяне на границите (CTh.2.26.1) и е установена съществена промяна в значението на понятието dominium, като то вече не обозначава право на собственост, а владение върху имота, които са били ясно разграничавани от класическите юристи.
В статията е анализирано съдържанието на трите имперски конституции в CTh.7.16 за защита на морските брегове и пътища. Обсъден е проблемът за включването в тази книга VII, дял 16 от Теодосиевия кодекс само на императорските конституции, издадени от императорите Хонорий и Теодосий за сравнително кратък период: 408-420 г.
https://iusromanum.info/wp-content/uploads/2022/03/IUS-ROMANUM_2_2021_MARE-NOSTRUM.pdf
Keywords: Appellatio ; Codex Theodosianus ; Codex Justinianus ; Civil Procedure Code (2007) ; appellationem recipere ; appellationеs moratoriae.
Статията разглежда формалните и дискреционните правомощия в производството по допускане на обжалването, предоставени на съдебната инстанция, чрез която се подава жалбата (iudex a quo) и на тази, до която жалбата е отправена за разглеждане (iudex ad quem), в римското и в съвременното български право. В римското право iudex a quo има в някои случаи право на дискреционна преценка в хода на тази процедура, за разлика от съвременния български граждански процес, където в някои хипотези такава преценка е предоставена (и то имплицитно) само на Върховния касационен съд.
Ключови думи: Appellatio; Теодосиев кодекс; Юстинианов кодекс; Граждански процесуален кодекс (2007 г.); appellationem recipere; appellationеs moratoriae.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2021/07/IUS-ROMANUM_2_2-2020_-26_07_2021.pdf
In the present work there is compared the imperial constitutions of Diocletian and Constantine I, both in terms of their consistency with the opin-ions of the classical Roman lawyers and at the level of the legislative technique of their imperial chancelleries, and an explanation of the reasons for the decline of the legislative technique during the reign of Constantine I.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/2018-over_%D0%A2heo-10.05.2019.pdf
Keywords: cogitatio; legatus; Codex Theodosianus; Codex Iustinianus; imperial chancery; leges imperiales; iurisprudentes veteres.
Лексемата cogitatio се споменава в различни текстове на юристи-те от класическата епоха (Юлиан – D. 32.59, Сцевола – D. 34.1.13.1, Паул – D. 47.2.1.1, 48.10.22, Улпиан – D. 48.19.18 и т.н.), както и в много източници на следкласическото право: от Антонин Пий до Юстиниан. Императорските закони в това отношение са по-многобройни от текстовете на класическите юристи. Очевидно е, че във фразеологията на императорската канцелария това понятие е важно за имперското законодателство. В статията се изс-ледва приемствеността и различията в употребата му в сравнение с iurisprudentes veteres.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/IusR_2018_2_Humanitas_Entire_PDF.pdf
The present article analyzes the recognition of an episcopal trial (episcopalis audientia) by emperor Constantine I in the Constitution from 318 AD (CTh.1.27.1). The article also examines the personal and material competence of his jurisdiction with relation to the imperial courts.
https://iusromanum.info/2020/10/24/sbornici_relig_toler/
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/09/IusR_2015_2_Iurisdictio_Entire_PDF.pdf
Nel 9 a.C. e votata una legge comiziale-Lex Iulia de Senatu habendo, proposta di Ottaviano Augusto, per cui e realizzata una riforma del Senato Romano e la procedura senatoriale. Il testo della legge non viene rispettata e lа informazionе per le disposizioni della lege contiene nelle diversi scritti storici (di Cassio Dione, Aulo Gellio, Plinio il Giovane). La legge non è riprodotto neppure una delle fonti giuridiche, non è menzionato negli scritti dei giuristi classici. Questa riforma legislativa corrisponde alla politica di Augusto al mantenimento dell’autorità е della potestà del Senato. La legge apporta modifiche nella procedura per le riunioni del Senato (luogo e periodo delle sessioni), e nella procedura per la proposta e il voto di Senatusconsulta, anche le conseguenze della violazione delle norme per le sessioni.
През 9 г.сл.Хр. в комициите е гласуван Юлиевият закон за заседанията на Сената, предложен от Октавиан Август, чрез който той провежда реформа на Римския Сенат и на сенатската процедура. Текстът на закона не е запазен и информацията за неговите разпоредби се съдържа в различни исторически произведения (на Дион Касий, Светоний, Авъл Гелий, Плиний Млади). Законът не е възпроизведен в нито един юридически извор, не е обсъждан от класическите юристи. Извършената с него реформа съответства на политиката на Август за издигането на авторитета и властта на Сената. Законът въвежда изменения в процедурата на заседанията на Сената (място и време на сесиите), както и по отношение на предлагането и гласуването в сената, както и последиците от нарушаването на тези норми.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/08/1_IusR_2015_1_Augustus_Entire_PDF.pdf
https://iusromanum.info/2020/10/24/razv_publ_pravo-ts/
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/IusR_2016_2_Studia_Entire_PDF.pdf
https://law.nbu.bg/bg/juridichesko-spisanie-na-nov-bylgarski-universitet
Documenta S.Sedis Annotata-Документи на Св.Престол by Methody Todorov
LITTERA CIRCULARIS
INTER MUNERA
DE STATU ET ACTIVITATE TRIBUNALIUM
30.07.2016
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
QUOAD PONDUS CANONICUM DIVORTII ORTHODOXI
20.12.2012
Communicationes 44 (2012), 357-359
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
Nota esplicativa circa il can. 1 CCEO
08.12.2011
ОБЯСНИТЕЛНА НОТА
ОТНОСНО КАНОН 1 от Кодекса на каноните на Източните Църкви
Communicationes 43 (2011), 315-316
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
quoad can. 395 CIC
Obbligo del vescovo di risiedere in diocesi (circa il canone 395 CIC)
12.09.1996
Communicationes, 28 [1996] 182–186
Laesio enormis is based on two rescripts of Emperor Diocletian in the Codex Justinianus (CJ.4.44.2, CJ.4.44.8). This institution does not exist in classical law, nor is it found in the Codex Theodosianus. The article justifies the issuance of the rescripts by Emperor Diocletian and the authenticity of part of the text, as well as the presence of interpolations in other parts of it. With their inclusion in the Codex Justinianus, a generalization of a legal authorization given for a private case and an exclusive hypothesis was made, and with the reception of the Codex Justinianus since the Middle Ages, this legal institute was adopted as a principle of contract law. The paper analyses his reception in canon law-the decretal Cum dilecti (Decr.Greg.3.17.3) of Pope Alexander III.
Laesio enormis се основава на два рескрипта на император Диоклециан в Codex Justinianus (CJ.4.44.2, CJ.4.44.8). Този институт не съществува в класическото римско право, не се открива и в Теодосиевия кодекс. В статията е обосновано издаването на рескриптите от император Диоклециан и автентичността на част от текста, както и наличието на интерполации в други части от него. С включването им в Codex Justinianus е извършено генерализиране на правно разрешение, дадено за частен случай и изключителна хипотеза, а с рецепцията на Юстиниановия кодекс още от Средновековието този правен институт е възприет като принцип на договорното право. Анализирана е рецепцията в каноничното право - декреталията Cum dilecti (Decr.Greg.3.17.3) на папа Александър ІІІ.
L'articolo analizza la successione dei beni di proprietà della madre secondo le disposizioni della legislazione dell'imperatore Costantino I, contenute nel Codex Theodosianus, in confronto con la disciplina del diritto classico e in particolare quella del Senatusconsultum Orfitianum. Si sostiene che, con tutte le limitazioni ai diritti del padre rispetto alla bona materna stabilite dalla legislazione imperiale, si deve ritenere che il padre non abbia titolo su tale proprietà, ma che tutti i suoi diritti derivino: 1) dalla servitù legale – ususfructus, concessagli, 2) dalla patria potestas, da lui esercitata e 3) dai doveri recentemente impostigli dalla legislazione imperiale di curare e conservare tale proprietà nell'interesse dei sudditi.
BОNA MATERNA - МАЙЧИНОТО ИМУЩЕСТВО СПОРЕД КОНСТИТУЦИИТЕ НА
ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН I В ТЕОДОСИЕВИЯ КОДЕКС (CTH.8.18.1-3). Статията анализира наследяването на имуществото, притежавано от майката, според разпоредбите на законодателството на император Константин I, съдържащо се в Codex Theodosianus, в съпоставка с уредбата на класическото право и по-специално с тази на Senatusconsultum Orfitianum. Аргументиран е изводът, че при всички установени в императорското законодателство ограничения в правата на бащата по отношение на bona materna следва да се приеме, че той не притежава право на собственост върху това имущество, а всичките му права произтичат от: 1) предоставения му законен сервитут-узуфрукт, 2) упражняваната от него patria potestas и от 3) нововъзложените му с императорското законодателство задължения за грижа и опазване на това имущество в интерес на неговите подвластни.
The article interprets the imperial constitutions in the title CTh.9.24, their relationship to previous legal arrangements. The paper analyses the crime of raptus, its characteristics, the persons punishable for it and the punishments provided for them and traces the development of punishability and the consequences of the crime for the relationship between raptor and victim.
The article analyses the use of the terms proconsul, praeses, rector to designate the provincial governor in the Codex Theodosianus; it points out the terminological continuity of the first two with their use in the previous era and establishes the classical origin of proconsul and praeses and the postclassical origin of the term rector as a designation of provincial governor. An analysis of the imperial constitutions in Theodosian Code reveals that it is the new term rector that has the highest frequency of use by the imperial office in 118 imperial constitutions, compared to proconsul in 102 imperial acts; the term praeses has the lowest frequency of use in Theodosian Code.
В статията е обсъдено съдържанието на понятието dominium в следкласическото римско право. Анализирана е конституцията от 330 г. на император Константин I относно определяне на границите (CTh.2.26.1) и е установена съществена промяна в значението на понятието dominium, като то вече не обозначава право на собственост, а владение върху имота, които са били ясно разграничавани от класическите юристи.
В статията е анализирано съдържанието на трите имперски конституции в CTh.7.16 за защита на морските брегове и пътища. Обсъден е проблемът за включването в тази книга VII, дял 16 от Теодосиевия кодекс само на императорските конституции, издадени от императорите Хонорий и Теодосий за сравнително кратък период: 408-420 г.
https://iusromanum.info/wp-content/uploads/2022/03/IUS-ROMANUM_2_2021_MARE-NOSTRUM.pdf
Keywords: Appellatio ; Codex Theodosianus ; Codex Justinianus ; Civil Procedure Code (2007) ; appellationem recipere ; appellationеs moratoriae.
Статията разглежда формалните и дискреционните правомощия в производството по допускане на обжалването, предоставени на съдебната инстанция, чрез която се подава жалбата (iudex a quo) и на тази, до която жалбата е отправена за разглеждане (iudex ad quem), в римското и в съвременното български право. В римското право iudex a quo има в някои случаи право на дискреционна преценка в хода на тази процедура, за разлика от съвременния български граждански процес, където в някои хипотези такава преценка е предоставена (и то имплицитно) само на Върховния касационен съд.
Ключови думи: Appellatio; Теодосиев кодекс; Юстинианов кодекс; Граждански процесуален кодекс (2007 г.); appellationem recipere; appellationеs moratoriae.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2021/07/IUS-ROMANUM_2_2-2020_-26_07_2021.pdf
In the present work there is compared the imperial constitutions of Diocletian and Constantine I, both in terms of their consistency with the opin-ions of the classical Roman lawyers and at the level of the legislative technique of their imperial chancelleries, and an explanation of the reasons for the decline of the legislative technique during the reign of Constantine I.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/2018-over_%D0%A2heo-10.05.2019.pdf
Keywords: cogitatio; legatus; Codex Theodosianus; Codex Iustinianus; imperial chancery; leges imperiales; iurisprudentes veteres.
Лексемата cogitatio се споменава в различни текстове на юристи-те от класическата епоха (Юлиан – D. 32.59, Сцевола – D. 34.1.13.1, Паул – D. 47.2.1.1, 48.10.22, Улпиан – D. 48.19.18 и т.н.), както и в много източници на следкласическото право: от Антонин Пий до Юстиниан. Императорските закони в това отношение са по-многобройни от текстовете на класическите юристи. Очевидно е, че във фразеологията на императорската канцелария това понятие е важно за имперското законодателство. В статията се изс-ледва приемствеността и различията в употребата му в сравнение с iurisprudentes veteres.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/IusR_2018_2_Humanitas_Entire_PDF.pdf
The present article analyzes the recognition of an episcopal trial (episcopalis audientia) by emperor Constantine I in the Constitution from 318 AD (CTh.1.27.1). The article also examines the personal and material competence of his jurisdiction with relation to the imperial courts.
https://iusromanum.info/2020/10/24/sbornici_relig_toler/
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/09/IusR_2015_2_Iurisdictio_Entire_PDF.pdf
Nel 9 a.C. e votata una legge comiziale-Lex Iulia de Senatu habendo, proposta di Ottaviano Augusto, per cui e realizzata una riforma del Senato Romano e la procedura senatoriale. Il testo della legge non viene rispettata e lа informazionе per le disposizioni della lege contiene nelle diversi scritti storici (di Cassio Dione, Aulo Gellio, Plinio il Giovane). La legge non è riprodotto neppure una delle fonti giuridiche, non è menzionato negli scritti dei giuristi classici. Questa riforma legislativa corrisponde alla politica di Augusto al mantenimento dell’autorità е della potestà del Senato. La legge apporta modifiche nella procedura per le riunioni del Senato (luogo e periodo delle sessioni), e nella procedura per la proposta e il voto di Senatusconsulta, anche le conseguenze della violazione delle norme per le sessioni.
През 9 г.сл.Хр. в комициите е гласуван Юлиевият закон за заседанията на Сената, предложен от Октавиан Август, чрез който той провежда реформа на Римския Сенат и на сенатската процедура. Текстът на закона не е запазен и информацията за неговите разпоредби се съдържа в различни исторически произведения (на Дион Касий, Светоний, Авъл Гелий, Плиний Млади). Законът не е възпроизведен в нито един юридически извор, не е обсъждан от класическите юристи. Извършената с него реформа съответства на политиката на Август за издигането на авторитета и властта на Сената. Законът въвежда изменения в процедурата на заседанията на Сената (място и време на сесиите), както и по отношение на предлагането и гласуването в сената, както и последиците от нарушаването на тези норми.
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/08/1_IusR_2015_1_Augustus_Entire_PDF.pdf
https://iusromanum.info/2020/10/24/razv_publ_pravo-ts/
http://iusromanum.info/wp-content/uploads/2020/10/IusR_2016_2_Studia_Entire_PDF.pdf
https://law.nbu.bg/bg/juridichesko-spisanie-na-nov-bylgarski-universitet
LITTERA CIRCULARIS
INTER MUNERA
DE STATU ET ACTIVITATE TRIBUNALIUM
30.07.2016
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
QUOAD PONDUS CANONICUM DIVORTII ORTHODOXI
20.12.2012
Communicationes 44 (2012), 357-359
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
Nota esplicativa circa il can. 1 CCEO
08.12.2011
ОБЯСНИТЕЛНА НОТА
ОТНОСНО КАНОН 1 от Кодекса на каноните на Източните Църкви
Communicationes 43 (2011), 315-316
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
NOTA EXPLICATIVA
quoad can. 395 CIC
Obbligo del vescovo di risiedere in diocesi (circa il canone 395 CIC)
12.09.1996
Communicationes, 28 [1996] 182–186
(ex Pontificium Consilium de Legum Textibus)
CHIARIMENTI
circa il valore vincolante dell'art. 66 del Direttorio per il ministero e la vita dei presbiteri
22.10.1994
Communicationes, 27 [1995] 192–194
РАЗЯСНЕНИЯ
относно обвързващата сила на чл.66 от Директория за служението и живота на свещениците
Задължение за носене на църковно облекло
Sofia University "St.Kliment Ohridski",
Sofia, Bulagaria
https://law.uni-sofia.bg/bg/novini-i-sbitiya/aktualno/mezhdunarodna-konferenciya-po-proekta-proizkhod-recepciya-i-prilozhenie
ПРОГРАМА на Научната конференция с международно участие Технологии и право, която се провежда по случай на Деня на народните будители 1 ноември и годишнини на водещи преподаватели от ЮФ: 90 години от рождението на проф. д.ю.н. Васил Мръчков и 70 години от рождението на проф. д-р Поля Голева, на проф. д.ю.н. Йонко Кунчев и на доц. д.ю.н. Красен Стойчев 30 октомври 2024 г., Пловдив, Пловдивски университет, Ректорат, ул. ,,Цар Асен" № 24
ET DU 220E ANNIVERSAIRE DE L'ENTRÉE EN VIGUEUR DU CODE CIVIL FRANÇAIS.
Организирана от БЪЛГАРСКАТА ГРУПА НА АСОЦИАЦИЯ ,,АНРИ КАПИТАН“
НА ПРИЯТЕЛИТЕ НА ФРЕНСКАТА ПРАВНА КУЛТУРА и ЮРИДИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "Паисий Хилендарски", по случай 24 МАЙ – ДЕНЯТ НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА КНИЖОВНОСТ, както и на 220 ГОДИНИ ОТ ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ФРЕНСКИЯ ГРАЖДАНСКИ КОДЕКС.
https://iusromanum.info/
https://law.uni-sofia.bg/bg/kolokvium-posveten-na-65-godini-ot-rozhdenieto-i-10-godini-ot-vnezapnata-konchina-na-gl-teodor
Софийски университет "Свети Климент Охридски", Юридически факултет - Катедра "Теория и история на държавата и правото" НАУЧЕН КОЛОКВИУМ, в памет на гл. ас. Теодор Пиперков, Конферентна зала на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски".
https://iusromanum.info/2023/04/05/feminae-s-i-r-international-conference/
September 22-24, 2022
https://iusromanum.info/2022/09/16/provinciae-international-conference-sarajevo-2022/
Burgas Free University, Bulgaria
September 10, 2021
https://iusromanum.info/2021/09/05/mare-nostrum-materials/
https://iusromanum.info/2020/10/27/konf-krag-2019/
Scientific conference in memory of as.prof. Theodor Piperkov and Assoc.Prof. Kristian Takov with the participation of their students, 30-31 March 2018, organized by Theodore Piperkov Law Club at Sofia University St.Kliment Ohridski, Law Faculty, place of venue: Sofia, Rectorate, Aula
15 May 2018
https://iusromanum.info/2020/10/27/conference-the-universality-of-roman-law/
Научна конференция с международно участие Технологии и право, която се провежда по случай на Деня на народните будители 1 ноември и годишнини на водещи преподаватели от ЮФ: 90 години от рождението на проф. д.ю.н. Васил Мръчков и 70 години от рождението на проф. д-р Поля Голева, на проф. д.ю.н. Йонко Кунчев и на доц. д.ю.н. Красен Стойчев 30 октомври 2024 г., Пловдив, Пловдивски университет, Ректорат, ул. ,,Цар Асен" № 24
University of Trieste, Italy
Sofia University, Bulgaria
https://iusromanum.info/2023/04/05/feminae-s-i-r-international-conference/
https://iusromanum.info/en/2022/09/16/provinciae-international-conference-sarajevo-2022/
Sofia University "St. Kliment Ohridski",
Online in Zoom,
https://iusromanum.info/en/2021/09/05/mare-nostrum-materials/
https://iusromanum.info/2020/10/27/pmbnk/
Plovdiv, Bulgaria
https://uni-plovdiv.bg/uploads/site/vestnik/2024/Vestnik%20br.%206%20-%202024.pdf
сп.Правна мисъл, бр.4/2023-Legal Studies, 2023-4, p.89-92 = Вестник на Пловдивския университет, бр.6 (539)/25.07.2024; XLIІ.