Българска академия на науките национален археологически институт с музей археологически открития и разкопки през 2013 софия 2014 РАЗДеЛ ІІІ. АНТИчНА АРХеОЛОГИЯ 245 №18. спасително археологическо проучВане на крепостта порос, п-В форос, кВ. краЙморие, град Бургас Милен Николов крепостта е изградена на п-в Форос, на 1,35 км северозападно от кв. крайморие. според досегашните изследвания, в района се локализира римската пътна станция Пудизо. Първото споменаване на топонима Порос – пристанище и селище в района на п-в Форос, е в един акт на константинополската патриаршия от 1270 г. През 50-те години на хх в. са унищожени голяма част от крепостната стена и неизвестно колко сгради, намиращи се в укрепеното пространство. тогава стената е достигала височина до 1,3 м. През 1988 г. започва ново строителство, отново в зоната на крепостта. тогава е унищожена част от външното лице на крепостната стена и една бойна кула. През 2008 г. екип от рим Бургас (ц. дражева, м. николов, к. господинов) проведе спасително проучване на п-в Форос. Въз основа на находките, разкритите архитектурни структури са датирани в периода V-VІ в. През 2013 г. започна ново спасително археологическо проучване на крепостта на п-в Форос. то е предприето във връзка с инвестиционно намерение. цялата територия на полуострова е вече със статут на градска зона и е в уП на гр. Бургас. основните цели и задачи на проучването бяха: установяване параметрите на крепостта и границите £ от североизток; разкриване на укрепителната система от изток и запад; опит за прецизиране на периодизацията на обекта. При проучването се локализира и частично разкри 280 м от трасето на крепостната стена на крепостта Порос (обр. 1). крепостната стена е трасирана в основата на ниско възвишение, ориентирано Юз-си, започващо от Юз от рибарското пристанище. самата стена е с подобна ориентация. тя е с постоянна ширина от 2,9 м, с изключение на малък участък северно от кула № 3 с дебелина 2,8 м. Фундирана е върху кореновата скала, която е залята с хоросан. до кула № 1 фундирането на стената и кулите е на едно ниво. При кула № 1 обаче нивото на скалата се вдига и това е наложило тя да бъде фундирана много по-дълбоко в изсечената скала, като по този начин изпълнява ролята и на контрафорс. крепостната стена е запазена почти навсякъде в субструкция с вис. до 1,3 м. градежът е от ломени камъни с добре оформени лица, споени с голямо количество бял хоросан. При Юз и си край крепостната стена е оцеляла само с хоросанов отпечатък, запазен върху кореновата скала. В найсевероизточния участък, при кула № 4, тя вече се губи и всякакви следи от нея липсват. При опита за локализиране трасето на стената се извърши и геофизично изследване. то не даде положителен резултат. разкрити са 4 правоъгълни кули. две от тях (№№ 1 и 2) са с размери 10 х 10 м, а останалите две с размери 6,60 х 8,40 м. кули №№ 1, 3 и 4 са с ширина на страните от по 1,85 м, а кула № 2 е с ширина на стените 3 м. от кула № 4 са запазени само фрагменти от северната и източната стена. В кула № 2, която е силно разрушена, е регистриран пласт с дебелина 0,4 м, с керамика от ІІІ-VІ в. Южно до кулата се откриха многобройни материали от хІ-хІV в. При кула № 3 се документираха два пласта. горният е с дебелина 0,7 м и в него е намерена керамика е от ІІІ-VІ в. В горното ниво на същия пласт се разкри зид на калова спойка в северната част на кулата, изграден от малки камъни, който не е успореден на си зид на кулата, а е с ориентация с-Ю. над самата скала се откри частично запазен дебел до 0,07 м пласт, в който имаше няколко фрагмента керамика от ІІІ-ІV в. той кореспондира с друг зид, отново на калова спойка, ситуиран в северната част на кулата и застъпен от северната страница на кула № 3. В Юи ъгъл на кулата се откри вкопана в скалата яма с материали от ІV-VІ в. също в Ю ъгъл на кулата, на 0,2 м от горното запазено ниво на южната £ стена, открихме християнски гроб на жена и дете, положени в обща гробна яма. В запълнителя £ се откри керамика както от ІІІ-VІ, така и от х-хІІ в. Юи от кула № 3 е направен цялостен профил, обхващащ както външното, така и вътрешното лице на стената. Профилът е напречен на стената. от вътрешното лице на стената регистрирахме няколко гроба от християнски некропол. те са в гробни ями, горното ниво на които е на 0,70-0,95 м от съвременното ниво. В пълнежа на някои от гробните ями се откриха фрагменти белоглинена керамика от хІ-хІІ в., което позволява да търсим датировката на некропола в хІІ-хІІІ в. 246 НАИМ-БАН – АРХеОЛОГИчеСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРеЗ 2013 г. Обр. 1. Общ план на съоръженията, намиращи се на п-ов Форос. РАЗДеЛ ІІІ. АНТИчНА АРХеОЛОГИЯ 247 В хода на разкопките на крепостната стена се предприе проучване на разкритите през 2008 г. структури на сз бряг на полуострова. установи се, че разкритите тогава съоръжения не са кули, а помещения от голяма сграда с хипокауст. сградата се датира във втората половина на ІІІ-ІV в. над нея се документираха останки от три сгради от VІ в., датирани с монети на императорите от Юстин І до тиберий константин. По време на разкопките бяха предприети дейности по премахването на незаконни постройки в зоната на рибарското пристанище. При събарянето им, на морския бряг се установи наличието на културен пласт и археологически структури. това наложи да се започне спасително поручване и в тази зона. досега тук са разкрити основите на една жилищна (№ 2) и две административни или обществени сгради (№№ 3 и 4). от сграда № 2 е проучен само Юз вътрешен ъгъл. Въз основа на откритите находки тя се датира в VІ в. сграда № 3 е многоделна. Проучен е нейният южен зид. градежът е от ломени камъни на калова спойка. установихме, че тук поккривът на сградата е рухнал, от което във вътрешността е натрупан дебел пласт от покривни керемиди. Под тях, на пода на сградата, се установи подово ниво, маркирано с тухли, и останките от няколко питоса. тук е открита колективна монетна находка от 7 бронзови фолиса, от които са определени 2 – на император Юстин ІІ и съпругата му софия, както и на император Фока и съпругата му леонтия. непосредствено до тях открихме и оловен печат, вероятно патриаршески, от нач. на VІІ в. В сградата се откриха още две монети от VІ в. Под това ниво се откриха останки от два по-ранни зида, сключващи ъгъл. те са преизползвани при строежа на сграда 3. самата сграда се датира във втората половина на VІ-нач. на VІІ в., а по-ранните зидове – в първата половина на VІ в. сграда № 4 е южно от сграда № 3. В южния край тя е разрушена. тя също е многоделна, също е построена на брега на морето и се датира на базата на откритите находки в VІ в. открити са многобройни находки. Прави впечатление, че в огромната си част керамиката е от V-VІ в. най-ранната керамика е от средата на ІІІ в., а средновековната керамика се датира от хІ до хІV в. от проучванията през 2013 г. стана ясно, че п-в Форос е бил заселен през ІІІ в., вероятно във връзка с изключителните му дадености като пристанище – той се намира на изхода на оттока на мандренското езеро, в голям залив, чиито качества като пристан са отбелязвани многократно до хІх в. включително. от ІІІ в. са и разкритите най-ранни градежи, открити през този сезон – сградата с хипокауст и зида в кула № 3. В по-късен етап полуостровът е укрепен. няма категорични данни за хронологията на крепостната стена, която на този етап от проучванията се поставя от периода на късната античност. През VІ в. целият западен и северозападен бряг на полуострова са гъстозастроени, като най-западните от тях (сгради №№ 3 и 4) на този етап свързваме с функционирането на пристанище. №19. археологически проучВания на ранноВизантиЙската крепост акра, землиЩе на гр. черномореЦ, оБЩина созопол Иван Христов разкопките се проведоха през месец април и май 2013 г. с научен ръководител доц. д-р иван христов и консултант доц. д-р людмил Вагалински. В екипа на експедицията участваха докторантите яна мутафчиева, Павлина девлова и археолозите илия киров, иво тавитян, милкица точева. съгласно приетата програма на експедицията проучванията се проведоха основно в т. нар. северен сектор на нос акра, характерен с гъсто застроени терени от съвременни бетонни надземни и подземни военни съоръжения, както и три огромни вкопавания в терена до стерилен пласт, предназначени за артилерийски установки. тази особеност на терена предопредели и специфичната методика на проучвания посредством сондажи, които се ситуираха в триизмерна координатна система, която се привърза към държавната височинна мрежа. разполагането на терена бе съобразено със запазени участъци, видимо ненарушени от военната инфраструктура от целия хх в.