Water and Ritual

A metalwork hoard dated to the Wilburton phase of the later Bronze Age, found at Barway close to the Isle of Ely in the Cambridgeshire Fens, is reported. Consideration of the hoard, in the context of later prehistoric hoarding in the local landscape, reveals that particular sorts of artefacts were associated with particular places in the landscape. In particular a strong association between later Bronze Age hoards and causeways connecting the Isle of Ely to the outside world is identified, and an interpretation suggested. This study demonstrates the potential of a detailed contextual approach for providing a more nuanced understanding of later Bronze Age metalwork deposition that moves away from a simplistic wet-dry dichotomy.

Изключително важна е ролята на водите за религиозните представи на древните общества, както и символиката им в сакралните обекти под открито небе. Според произхода си, може да бъде разграничена водата, паднала от небето, както и тази на изворите, реките и езерата. В световен план се наблюдава приемственост в сакралното пространство на лечебни извори,  замаскирани под името на християнски светии, по-конкретно светици, което дава основание изворният култ да бъде свързан със символиката на женско езическо божество.
Голяма част от изворите и водоизточниците,  в различни култури, са свързвани с женски духове пазители, като нимфи, феи, самодиви и др.
Разглеждайки семантиката на водата в митологичните представи на древните, виждаме, че в едни случаи тя е свързвана с женски персонаж, а в други - с мъжки, който е носител на змейски характеристики. Най-общо лечебната животодаряваща изворна вода почти винаги е олицетворявана с женското начало, докато оплодителната и стихийна сила на дъжда - с мъжкото.
Реките и сакрализираните извори, освен като териториална граница, в митологичен план са виждани също така и като граница между световете и място, където се завръщат душите на предците.
Тези поверия, свързани с Отвъдното и душите на предците, както и легендите от различни части на света за женски персонаж, който покровителствува свещените извори и техните лечебни и оплодителни свойства, отново ни разкриват символиката на Великата Майка. Появата на тази архаична религиозна доктрина говори за ранното използване и обожествяване на свещените извори.
Неотделима част от митологичната доктрина, свързана с Богинята майка, е идеологията за свещения брак и обновяването - прераждането. Този мит вероятно е имал своята обредна реализация в много древните култури, като преди всичко е бил свързван с легализирането на царската власт.