Кожа
Тази статия е за анатомичния орган. За обработения материал вижте Кожа (суровина).
| Кожа | |
|---|---|
| |
| Човешка кожа | |
| Латински | cutis |
| Кожа в Общомедия | |
Кожата е анатомичен орган, мекото външно покритие на тялото при гръбначните животни. Тя се отличава по структура, химичен състав и произход от покритието на други животни, като екзоскелета при някои безгръбначни.
Основните функции на кожата са да предпазва тялото от механични въздействия, патогени[1] и прекалена загуба на вода.[2] Тя служи и за топлоизолация, регулиране на температурата, както и като рецептор за част от сетивата.
При бозайниците кожата е най-големият орган, част от покривната система, и включва няколко слоя ектодермални тъкани.[3] Всички бозайници имат косми по кожата си, дори морските, при които те са труднозабележими. Кожата на останалите гръбначни има различни характеристики от тази на бозайниците.[4] Влечугите и рибите имат твърди защитни люспи, а птиците – пера, а кожата на земноводните е частично пропусклива и позволява осмозата на някои вещества.
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Кожата е изградена от два основни слоя – епидермис и дерма. Под дермата е разположен още един вътрешен слой – подкожие (хиподерма), изградено главно от мастни клетки и в различните части от тялото е с различна дебелина. Епидермисът е съставен от 2 слоя – герминативен (в него клетките непрекъснато се делят) и рогов (съставен от мъртви клетки). В основата на епидермиса се намират пигментни клетки, съдържащи меланин, който придава цвета на кожата.
В дермата и епидермиса се съдържат редица нервни окончания, чрез които човешкият организъм непрестанно получава информация за измененията във външната среда.
Колагенните влакна се групират в дебели снопчета. Подкожието е изградено от хлабава влакнеста съединителна тъкан. В него се разполага и доста мастна тъкан. Колагенните и еластични влакна с възрастта значително намаляват. Това води до загуба на еластичността и гладкостта на кожата.
Епидермис
[редактиране | редактиране на кода]
Епидермисът е най-външният слой на кожата и е изграден от многослоен плосък вроговяващ епител. Неговата дебелина в различните части на тялото е различна. Средната дебелина на епидермиса при човека е около 50 μm, като достига най-голяма дебелина в областта на стъпалата – около 1,4 mm. Има плътност на клетките около 50 000 кл/mm2.
Епидермисът се състои от различни клетки: кератиноцити (около 95%), меланоцити, лангерхансови клетки, меркелови клетки и недиференцирани дендритни клетки. Въз основа на различията в броя, големината, формата и морфологията на кератиноцитите, се различават 4 основни слоя – от дермата към повърхността тези слоеве са базален, шипчест, зърнест и рогов. Най-дълбокият му слой е образуван от клетки, които непрекъснато се делят. Новите клетки, чиито брой нараства постоянно, избутват старите в по-горните слоеве. В този слой се срещат клетки (меланоцити), които произвеждат тъмния пигмент меланин. Той поглъща вредните ултравиолетови лъчи от слънчевата светлина и така предпазва клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за неговото действие е фактът, че през лятото при продължително пребиваване на море или планина, количеството на този пигмент се увеличава.
При оцветяване с ХЕ под роговия слой се наблюдава т.нар. блестящ слой (на латински: stratum lucidum) – светла хомогенна зона, която не може да се наблюдава електронномикрокопски. Този слой най-добре се визуализира в участъците на дланите и стъпалата.
Базален слой
[редактиране | редактиране на кода]Базалният (основен) слой (на латински: stratum basale) се състои от един ред призматични клетки с размери от 10 до 14 nm. Свързани са помежду си с десмозоми, а с базалната мембрана се свързват чрез хемидесмозоми. Ядрата им са богати на хроматин, а цитоплазмата им е базофилна.
Шипчест слой
[редактиране | редактиране на кода]Шипчестият (бодлив) слой (на латински: stratum spinosum) се състои от 5 до 10 реда сплеснати клетки, които в близост до базалния слои са с кубична форма, по-повърхностните са с полигонална, а най-повърхностно разположените са с ромбична форма.
Зърнест слой
[редактиране | редактиране на кода]Зърнестият (гранулозен) слой (на латински: stratum granulosum) е съставен от 1 до 4 реда хоризонтално приплеснати клетки, оцветени в тъмно и най-силно развити в участъци със силно вроговяване като длани и ходила. Ядрата на тези клетки са по-малки от тези на шипчестия слой, а цитоплазмата им е изпълнена с кератохиалинни гранули.
Рогов слой
[редактиране | редактиране на кода]Роговият слой (на латински: stratum corneum) е най-повърхностният слой на епидермиса с дебелина от 10 до 100 µm. Образуван е от корнеоцити – плоски, безядрени, еозинофилни, рогови клетки, с неправилна шестоъгълна или петоъгълна форма, прикрепени помежду си чрез десмозоми. Клетките му са мъртви, загубили са ядрата си, а цитоплазмата им е изцяло заета от рогово вещество.
Този слой осигурява надеждна механична защита от различните въздействия на заобикалящата среда (болестотворни микроорганизми, химични и физични фактори) както и от загуба на вода. Състои от две части:
- pars conjuncta – към зърнестия слой
- pars desjuncta – от към външната страна. Тя е подложена на излющване и затова непрекъснато се възстановява от по-дълбоките слоеве. От нея непрекъснато отпадат клетки по единично или групово.
Дерма
[редактиране | редактиране на кода]Дермата представлява около 15 – 20 % от общата маса на цялото тяло. Разположена е под епидермиса и е изградена предимно от съединителна тъкан. Тя осигурява изхранването на епидермиса и определя здравината на кожата. Дебелината и варира от 5 mm на кожата на гърба до 1 mm на кожата на клепачите.
Тя е богато кръвоснабдена, през нея минават около 10% кръв от общия кръвен поток. Това има голямо значение за терморегулаторната функция на кожата, както и за ролята ѝ, като кръвно депо. През нея кръвта минава значително по-бавно отколкото през останалите тъкани и може да достигне до 1 литър. Непосредствено под епидермиса дермата образува изпъквания, наречени папили. Те са най-силно изразени по дланите и пръстите и образуват строго индивидуален рисунък. Тази особеност се използва в съдебната медицина и криминалистиката. В различните части на дермата са разположени потните и мастните клетки, както и придатъците на кожата.
Този слой се състои от два подслоя – папиларен и мрежест.
- Папиларният слой (на латински: stratum papillare) се разполага в основата на епидермиса и образува към него конусовидни издувания с различна височина – папили. Той е изграден от хлабава влакнеста съединителна тъкан. Тук се разполагат кръвоносни съдове, нерви и чувствителни телца. В този слой има гладкомускулни клетки, които формират мускулите на космите.
- Мрежестият слой (на латински: stratum reticulare) се състои от уплътнена съединителна тъкан. Клетките са малко на брой и включват фиброцити, мастоцити, хистиоцити, лимфоцити и плазматични клетки. В области като пениса, скротума, перинеума и зърната на гърдите този слой съдържа гладко-мускулни влакна.
Потни жлези
[редактиране | редактиране на кода]Потните жлези са разположени по цялото тяло, но най-много има по дланите, ходилата, слабините и подмишниците. Те представляват тръбички, на които единият край е навит на кълбенце, разположен в дермата, а другия излиза на повърхността на кожата. Секретът който отделят – потта, съдържа вода и разтворени в нея соли (NaCl) и други крайни продукти от обмяната – урея и др. Потта има кисела реакция. Потните жлези имат голямо значение за терморегулацията.
Мастни жлези
[редактиране | редактиране на кода]Мастните жлези имат изходни канали, които се отварят в космената торбичка. Клетките им постепенно се разрушават и отделят мастен секрет, натрупан в тях. Секретът на мастните жлези смазва космите и епидермиса, като по този начин го предпазва от изсушаване и напукване. Разрушените клетки се възобновяват посредством делене на основния клетъчен слой.
Придатъци на кожата
[редактиране | редактиране на кода]
Придатъците на кожата са рогови образувания на епидермиса. Те са 2 вида:
- Косми – покриващи цялото тяло с изключение на дланите, ходилата, пръстите и устните. Състоят се от корен, който е разположен в дермата и ствол, който излиза над повърхността на кожата. Коренът на косъма се намира в космена торбичка, където става нарастването и смазването му.
- Нокти – рогови образувания, които имат защитна функция. Те покриват най-крайните части на пръстите, където има натрупани голямо количество нервни окончания.
Функции на кожата
[редактиране | редактиране на кода]Кожата притежава редица важни функции:
- защитна – кожата покрива цялото тяло и го предпазва от микроорганизми, защитава го от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи, от загуба на вода и други.
- сетивна – в кожата се намират рецептори за възприемане на външни дразнения (топлина и студ, докосване, натиск, вибрации), които имат значение за общата сетивност. При хора с увредено зрение тази функция на кожата е силно развита.
- отделителна – чрез потта отделяна от потните жлези се отделят крайните продукти от обмяната на веществата. При увреждане на бъбреците тяхната функция отчасти се допълва от кожата – чрез потта се отделят повече вещества, а призахарен диабет терморегулаторната функция на кожата се осъществява главно чрез потоотделяне и изпарение на веществата.
- съхранителна – действа като център за съхранение на липиди и вода.
- абсорбираща – кислород, азот и въглероден диоксид могат да бъдат абсорбирани в епидермиса в малки количества. При хората, клетките намиращи се в най-външните 0,25 – 0,40 mm от кожата, почти изцяло се подхранват от външен кислород.[5]
- контрол на изпарението – кожата осигурява относително суха и полупропусклива бариера за намаляване на загубите на течност.[2]
- устойчивост на вода – кожата действа като водоустойчива бариера, така че основните хранителни вещества не се измиват от тялото.[6]
- камуфлажна – независимо дали кожата е гола или покрита с косми, козина, люспи или пера, кожните текстури осигуряват защитно оцветяване, което помага на животните да се прикрият от хищници.[7]
Хигиена на кожата
[редактиране | редактиране на кода]
Непосредствения досег с околната среда, както и непрекъснатото отмиране на горния слой на епидермиса, отделянето на пот и мастен секрет изискват спазване на лична хигиена на кожата. Редовното миене и къпане, чистата и ненаранена кожа са важен фактор за осъществяването на основните ѝ функции. Облеклото също има значение за нормалното функциониране на кожата – то трябва да е по възможност от естествени материали и съобразено с климатичните условия.
Кожата трябва да се предпазва от изгаряне. При изгаряне на значителна част от нея настъпва смърт. Понякога тя е добра среда за развитието на микроорганизми и гъбички. Спазването на личната хигиена намалява разпространението им. Инфекциите с гъбички (микози) се получават при плуване в басейни със замърсени води, използване на общи хавлиени кърпи, дрехи, обувки и др.
Изтъняването на озоновия слой около Земята и озоновите дупки са причина за увеличаване на заболяванията като рак на кожата. Също така излагането на силното действие на слънчевите лъчи повишава риска от развитие на рак на кожата.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Proksch E, Brandner JM, Jensen JM. (2008).The skin: an indispensable barrier. Exp Dermatol. 17(12):1063 – 72. PMID 19043850
- ↑ а б Barrier function of the skin: „la raison d'être“ of the epidermis (PDF) // J Invest Dermatol 121 (2). 2003. DOI:10.1046/j.1523-1747.2003.12359.x. p. 231 – 41. (на английски)
- ↑ „Skin care“ (analysis), Health-Cares.net, 2007, webpage: HCcare Архив на оригинала от 2007-12-12 в Wayback Machine..
- ↑ Alibardi L. (2003). Adaptation to the land: The skin of reptiles in comparison to that of amphibians and endotherm amniotes. J Exp Zoolog B Mol Dev Evol. 298(1):12 – 41. PMID 12949767
- ↑ The cutaneous uptake of atmospheric oxygen contributes significantly to the oxygen supply of human dermis and epidermis // J. Physiol. 538 (3). 2002. DOI:10.1113/jphysiol.2001.013067. p. 985 – 994. (на английски)
- ↑ McCracken, Thomas. New Atlas of Human Anatomy. China, Metro Books, 2000. ISBN 1-58663-097-0. p. 1 – 240. (на английски)
- ↑ Camouflage // National Geographic. Посетен на 27 февруари 2017. (на английски)
