Тази кратка статия предлага напълно нова идентификация и датиране на един фрагментиран медальон от синьо стъкло, намерен случайно още през 1970-те години в лозята край Свищов, на 150-200 м западно от руините на римския град Нове. Въпреки...
moreТази кратка статия предлага напълно нова идентификация и датиране на един фрагментиран медальон от синьо стъкло, намерен случайно още през 1970-те години в лозята край Свищов, на 150-200 м западно от руините на римския град Нове. Въпреки че е публикуван отдавна (Димитрова 1979; Dimitrova 1980), той представлява значителен интерес за ранната история и археология на Нове. Наличието на серия от подобни находки в Средна и Западна Европа и новата хронология на тези фалери с образи на членове на Юлиево-клавдиевата династия (Boschung 1987), налага и пре-разглеждането на находката от Нове. Всъщност, образът на фалерата не принадлежи на Друз Млади (починал в 33 г.), както е интерпретирана и датирана досега съгласно по-старата литература (последно у Genčeva 2012: 86, no. 224), а е на император Клавдий I (Boschung 1987: 213-217, Abb. 23-24, cat. nos. 35-39). Императорът е представен в идеализиран, почти младежки образ, с броня насреща, главата му е в профил ¾ наляво. В лявото поле, точно над дясното рамо, преди счупването, е запазен частично образът на малко дете, а другите части от композицията липсват. Запазените аналогични екземпляри показват, че това са трите деца на Клавдий – Антония, Октавия и Британик Цезар. От точно същата матрица за медальони (6а по типологията на Boschung 1987) са известни и други шест фалери, намерени все в легионни лагери в Панония, в Германия, и две от Британия. Смята се, че тези инсигнии са произвеждани в Рим и са връчвани като военни награди (phalerae) на висшестоящи офицери и командири на легионите в знак на вярност към императора и неговата династия.
Следователно, медальонът открит западно от Нове трябва да бъде свързан с император Клавдий I и пре-датиран в периода след 41-43 г. от Христа. Може само да се предполага, че фалерата е донесена в Нове заедно от собственика си, когато legio VIII Augusta е бил прехвърлен от Poetovio (дн. Ptuj в Словения) на Долния Дунав.