Location via proxy:   [ UP ]  
[Report a bug]   [Manage cookies]                
Skip to main content
На живота, делото и личността на Поликарп Патарски (Поликарп Цонкович, Патароликийски, Казановский) свои проучвания са посветили редица изследователи. Сред тях са П. Р. Славейков, Никола Трайков, Васил Киселков, патриарх Кирил Български,... more
На живота, делото и личността на Поликарп Патарски (Поликарп Цонкович, Патароликийски, Казановский) свои проучвания са
посветили редица изследователи. Сред тях са П. Р. Славейков, Никола Трайков, Васил Киселков, патриарх Кирил Български, Маргарита Харбова, Йордан Желев, Росица Събева и др.
В настоящото съобщение се представя допълваща досегашните
проучвания информация, получена от следните документални източници: завещание от самия Поликарп (с посочени имена на негови родственици), писма от архимандрит Кирил Ловин от църква „Антим“ в гр. Букурещ за съставен от Поликарп сборник с песнопения, кореспонденция с Архиепископия Бузъу във връзка със съхранен портрет на Поликарп.
Троянският край съхранява някои изключителни достижения на архитектурата. Ценно материално богатство представляват сградите, строени от уста Генчо Кънев от Трявна. В настоящото кратко представяне на тези постройки внимание е отделено на... more
Троянският край съхранява някои изключителни достижения на архитектурата. Ценно материално богатство представляват сградите, строени от уста Генчо Кънев от Трявна. В настоящото кратко представяне на тези постройки внимание е отделено на три архитектурни забележителности – старото „жълто училище”, училището край реката (днес Музей на занаятите) в Троян и църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Дълбок дол.
Настоящото изследване е част от по-голям проект, насочен към идентификация и каталогизиране на наследството на дебърските зографи от фамилия Илиеви (Чибукови) в българските земи. Тук ще представим проучванията ни върху самия род и... more
Настоящото изследване е част от по-голям проект, насочен към
идентификация и каталогизиране на наследството на дебърските зографи от фамилия Илиеви (Чибукови) в българските земи. Тук ще представим проучванията ни върху самия род и работата на неговите представители на територията на Троянска духовна околия.
В Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян се съхраняват биографични бележки на Радион Йосифов. Роден е на 13 декември 1853 г. в Ново село. Участник в Априлското въстание и въоръжената борба на жителите на... more
В Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян се съхраняват биографични бележки на Радион Йосифов. Роден е на 13 декември 1853 г. в Ново село. Участник в Априлското въстание и въоръжената борба на жителите на Ново село, Батошево и Кръвеник през 1876 г. Народен представител след Освобождението. Инициатор за изграждането на храм-паметник “Св. вмчк. Георги Победоносец" в памет на загиналите в Априлското въстание през 1876 г. /2-11 май/ 142 души. В биографичните бележки разказва за участието си във въстанието.
Статията съдържа нови данни за троянския иконописец Пенчо х. Найденов (1815-1886 г.), за мястото, където се е обучавал и за неговия учител Димитър Молеров от Банско. Авторите предлагат хипотеза за причините, довели до преселническите... more
Статията съдържа нови данни за троянския иконописец Пенчо х. Найденов (1815-1886 г.), за мястото, където се е обучавал и за неговия учител Димитър Молеров от Банско. Авторите предлагат хипотеза за причините, довели до преселническите вълни на различни родове към Троян от средата на XVII в.
"Художествено металообработване" е един от шесте основни фонда на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян. датира от 1962 г. Обхваща девет раздела - старо и съвременно медникарство, златарство, старо и... more
"Художествено металообработване" е един от шесте основни фонда на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян. датира от 1962 г. Обхваща девет раздела - старо и съвременно медникарство, златарство, старо и съвременно ковачество, леярство и пр. Раздел "Старо медникарство" обхваща 534 инвентарани единици. Главна цел на статията е да представи тази част с различните видове съдове, съхранени в нея, видовете декорации, използвани от старите майстори медникари, дати и надписи върху съдовете.
В статията се разглеждат храмовете, чиито патрон е св. Петка и икони и стенописи на светицата в църкви на територията на Троянска духовна околия.
Статията разглежда аспекти от култа към св. Петка Търновска в столичния Търнов, след прен асянето на мощите й от Каликратия в столицата на Второто българско царство.
Споменът за съществуването на метох в гр. Троян е избледнял. По-конкретни сведения е трудно да бъдат почерпени от информаторите, защото знанията им са много неточни, на моменти дори противоречиви и лишени от каквато и да е истинност.... more
Споменът за съществуването на метох в гр. Троян е избледнял. По-конкретни сведения е трудно да бъдат почерпени от
информаторите, защото знанията им са много неточни, на моменти
дори противоречиви и лишени от каквато и да е истинност. Настоящата статия е опит да бъде разкрито част от битието на метоха и неговото местоположение.
Статията предствя обредните хлябове, които носят името на св. Петка. Те се приготвят на празника Петковден (14 октомври), на Архангеловден (8 ноември), на Власовден ( 11 февруари). Представени са резултатите от теренно изследване в гр.... more
Статията предствя обредните хлябове, които носят името на св. Петка. Те се приготвят на празника Петковден (14 октомври), на Архангеловден (8 ноември), на Власовден ( 11 февруари). Представени са резултатите от теренно изследване в гр. Дойран, Македония, където се приготвя хляб в чест на св. Петка девет дни след Великден.
Статията предствя проучване на  храната в петъчния ден.
Антон Киричев-Варски е български възрожденски зограф. Данните за него са доста оскъдни, настоящата статия има за цел да събере парченцата налична информация. Значим творец ли е Антон Варски? Днес е трудно да бъде направена оценка на... more
Антон Киричев-Варски е български възрожденски зограф. Данните за него са доста оскъдни, настоящата статия има за цел да събере парченцата налична информация. Значим творец ли е Антон Варски? Днес е трудно да бъде направена оценка на дейността му, тъй като от неговите творби не е оцеляло почти нищо. На нашия екип са познати само две запазени икони от зографа, които според нас са на респектиращо ниво: иконата на св. Петка от църквата „Св. Георги“ в гр. Етрополе (1854 г.) и иконата „Св. св. Кирил и Методий“ от съборната църква „Св. Троица“ в Свищов (1868 г.). Изглежда, че Варски е работил самостоятелно икони, докато при стенописването на църкви е участвал в екипи, водени от други майстори и, за съжаление, повечето им творби в тези църкви не са имали добра съдба. Така само в две действащи църкви мирянинът може да застане пред икона, излязла от ръката на зографа. Защо е наложително Антон Варски да бъде изваден от забвението? Дори името му да се свързваше само с фреската „Колело на живота“ (почти заличена) на северната фасада на църквата „Успение Богородично“ в Батошевския мъжки манастир, творецът пак би заслужавал да бъде споменаван!
През 1898 г. на освещаването на църквата „Св. Стефан“ в Цариград присъстват осем души от град Троян. В увеселителния влак, тръгнал от София, пътува и Христо Бъчеваров, който събира спомените от това пътуване, имената на пътниците и... more
През 1898 г. на освещаването на църквата „Св. Стефан“ в Цариград присъстват осем души от град Троян. В увеселителния влак, тръгнал от София, пътува и Христо Бъчеваров, който събира спомените от това пътуване, имената на пътниците и местата, посетени в Цариград в книга, издадена през същата година. Само една бройка от изданието е поръчано за Троян, поръчител е свещеник Стефан поп Димитров. През 70-те години на XX в. книгата е дарена за архива на Музея на занаятите от негови наследници.
Текстът представя биографиите на Стефан
поп Димитров, Иван Казанджиев, йеромонах Кирил Данов,
митрополит Максим, йеромонах Макарий.
Статията разглежда темата за Балканското изложение в Лондон от 1907 г. и участието на занаятчии от Троян в него. В текста е представена кратка информация за организаторите на изложението и за подготовката на събитието. Във втората част е... more
Статията разглежда темата за Балканското изложение в Лондон от 1907 г. и участието на занаятчии от Троян в него. В текста е представена кратка информация за организаторите на изложението и за подготовката на събитието. Във втората част е разгледан списъкът с наградени участници от Троянския край, който е открит в архива на Кино Табаков.
Основната цел на изследването е да представи наследството на тревненските зографи в няколко църкви в троянския край. Подробно са разгледани тревненските икони в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник, които оформят ценна колекция от... more
Основната цел на изследването е да представи наследството на тревненските зографи в няколко църкви в троянския край. Подробно са разгледани тревненските икони в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник, които оформят ценна колекция от творби на Йоаникий папа Витанов, на ателието на Захарий Стари, на Симеон Цонюв. В църквата „Св. Възнесение Господне“ в с. Шипково е съхранена работата на други двама тревненци, баща и син – Захарий Цанюв и Цаню Захариев Млади. Подробно са разгледани и иконите в троянската църква „Св. Параскева“, сред които се откриват пет, работени от Цаню Захариев Млади през 1880 и 1886 г.
Статията представя работата на първия троянски зограф Пенчо х. Найденов в Музейното списание, номер 3, 2015.
Статията е посветена на култа към най-популярната светица на Балканите - Света Параскева (Петка) Епиватска и нейните одежди, чудотворни икони и реликви.
В: Казаларска, С. и Л. Пейчева (съст.). (2014). Виж кой говори: комуникационни и интерпретационни модели в музея. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", стр. 7 - 16.
Research Interests: