STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSIS Supplementum IV (2005) Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov _____________________ ДИОСПОЛИС В ТРАКИЯ* ИВАЙЛО ЛОЗАНОВ През август 2004 г. при извършване на теренни обхождания на землището на с. Горно Белево, община Чирпан, бе открит надпис на гръцки език1. Надписът е намерен на ок. 1.5 км югозападно от селото в периферията на черен път, пресичащ местността (м.) Могилките. В близост до нея има мощен карстов извор, около който вероятно се е намирало селище. Косвено указание за него дават и няколко все още видими на повърхността малки могили, откъдето носи названието си цялата местност. Наблюденията върху терена не установиха наличието на солидни структури, само на места бяха регистрирани концентрации от строителна керамика, предполагащи леки конструкции. Подемният материал показва следи от живот през късножелязната, късноримската и късноантичната епоха. Регистрираният обект се намира на около 2–3 км североизточно от римската пътна станция Ranilum (при дн. с. Оризово), по пътя Philippopolis – Carassura2 (вж. карта 1). Варовиковият блок, върху който е изчукан надписът, е счупен и има размери: вис. 0.70; шир. 0.50 и деб. 0.20 м (обр. 1–2). Запа- Обр. 1. Обр. 2. В хода на работата бях подпомогнат с полезни съвети и дискусии от колегите В. Динчев, М. Даскалов и З. Герджикова, за което искрено им благодаря. Обработката на илюстративния материал е дело на М. Баръмова, на която също съм изключително признателен. * 455 Карта 1 (по Wendel 2001) зени са буквите (вис. 0.05 м.) от последните (?) два реда от гръцкия текст: ΑГΙ___ ΔΙΟΣΠΟΛΕ.. Шрифтът е не особено четлив поради силната ерозия на повърхността на камъка, а и не особено старателното врязване на буквите. 456 Според палеографските особености надписът трябва де се датира в ІV–VІ в. Въпреки това, не остава колебание в разчитането на селищното име на последния ред, което трябва да се свърже с известния град Диосполис3. Диосполис се споменава като град в провинция Тракия в едноименния диоцез, чието съществуване е сигурно през V–VІ в. Същевременно с право се допуска, че градът е осно- ван още в края на ІІІ – началото на ІV в. като резултат от новата административна организация при Тетрархията и е получил името си от епитета на император Диоклетиан Iovius (на гръцки Æåýò, род. пад. .Äéüò)4. Известен е като средище на епископ в 4 от общо 21 от т. нар. епархийски списъци, съставяни между ІV–ІХ в., чиято информация обаче е актуална най-късно до първата половина на VІІ в.5 Първите два списъка дават сведения за църковноадминистративната организация на Тракия през V в. и засега това е най-ранното сигурно свидетелство за съществуването и положението на града в провинцията. От тях става ясно, че, наред с останалите нови центрове като Диоклетианополис и Севастополис, Диосполис е образувал епархия под върховенството на митрополита на Филипопол. Епископският статус на града е потвърден за VІ в. от разказа на Йоан Малала за наказанието, което получил епископът Александър от Диосполис в столицата Константинопол6. Откриването на първия по рода си епиграфски паметник с името на един от новооснованите градове в Тракия по времето на Тетрархията може да хвърли нова светлина върху историческата география и селищното развитие на областта през ІV–VІ в. Напоследък дискусията около локализацията на известните от изворите късноантични градове в провинция Тракия набира нова сила. Бързото напредване на археологическото проучване на значими селищни обекти по средното течение на Марица и Тунджа на практика изведе много от последните като възможни кандидати за отъждествяване с един или друг късноантичен град. В резултат, от известните пет града в провинцията отново се постави под въпрос местоположението на три от тях: Диоклетианополис, Севастополис и Диосполис. По този начин локализацията на всеки един център изисква аргументация по проблема и за останалите два. Основните ста- новища са излагани нееднократно, затова ще се спра на проблемите, които пораждат. І. КАБИЛЕ – ДИОСПОЛИС – ДИАМПОЛИС По същество аргументацията на тази връзка се свежда до следното. Военният лагер Кабиле е бил преименуван в Диосполис през ІV в., когато получава наново градски статут и се превръща в епископски център. След VІ в. градът е унищожен и повече не се съвзема. Градската форма на живот се пренася върху селището при дн. Ямбол, който наследява и името на предшественика си във видоизменена форма – от Диосполис в Диамполис7. Макар и съвършено обяснена в езиковедски план, предложената схема страда от сериозни пропуски по отношение на изворовите данни – исторически и археологически – за Кабиле (и Ямбол) и поради това неведнъж е срещала сериозни възражения от редица изследователи. На първо място е обърнато внимание, че Кабиле запазва името си през ІV в. и няма никакво основание да приемем евентуално преименуване в чест на император Диоклетиан (284–305). Градът е посочен като епископски център със свой представител на събора в Сердика (343), а покъсно е споменат като oppidum, към който се оттеглили готите на Фритигерн малко преди битката с император Валент при Адрианопол през 378 г.8 От друга страна, единственият епиграфски паметник в Кабиле от времето на Тетрархията, датиран между 305–311 г.9, недвусмислено предава името на селището под формата ΚΑΒΥΛΗΝΩΝ. Няма причини градът да е сменял на два пъти(!) името си в течение на двайсетина години, и то във време, когато действително с имената на Диоклетиан и неговия колега Максимиан са свързани редица нови градове на Балканите. Евентуалната промяна на Кабиле в Диосполис по-късно, през V в. изглежда още по-невероятна. Археологическите данни сочат сериозен регрес в 457 развитието на Кабиле от края на ІV в. насетне, когато отново изчезва градският характер (и съответният статут) на селището10. Наред с вътрешните причини, за този упадък вероятно спомага и издигането на съседния град Τζοϊδης, при дн. Сливен. Проблематична е и самата принадлежност на Кабиле към провинция Тракия. Още през ХІХ в. К. Иречек допуска възможността градът да се е намирал през ІV в. в провинция Хемимонт11, което го кара да се откаже от по-ранното си предложение за тъждественост между Кабиле и Диосполис. Границата между двете провинции впрочем още не е била предмет на нарочен анализ. Напоследък Д. Янков аргументирано предположи, че градските територии на градовете Диоклетианополис, Севастополис и Диосполис трябва да опират до тази на Филипопол поради това, че са епархии, подчинени на Филипополския митрополит. В този смисъл авторът изключва Кабиле от възможните центрове в Тракия поради отдалечеността му от митрополията, но не на последно място и от факта, че между тях се намира територията на автокефалната архиепископия Берое12 (дн. Стара Загора). В подкрепа на принадлежността на Кабиле към Хемимонт, и то от самото начало на административните реформи при Тетрархията, изглежда говори и гореспоменатия надпис от 305–311 г., в който е посочен и провинциалният управител (за съжаление името на провинцията не е запазено) с титлата ^ãåìþí (praeses), докато управителят на Тракия е бил с чин consularis (êïíóïõëÜñéïò)13. Втората теза, извеждана в тази връзка, търси наличието на град Диосполис през ІV–VІ в. на мястото на Ямболската крепост, откъдето се е развил средновековният Диамполис14. Археологическите данни сочат възникването на неукрепено селище в началото на късноримския период, което получава фортификация, изградена в края на ІV–V в.15 Проучвателят е склонен да го определи като 458 неголяма крепост. Не са разкрити останки от представителна култова или гражданска архитектура. Няма ясни данни за размерите и обхвата на крепостната стена, но с оглед на предложената дата е малко вероятно град като Диосполис(?) да е останал неукрепен в продължение на век след създаването си. Напротив, конституирането на градските центрове през Късната античност задължително включва незабавното изграждане на нови или преправката на стари крепостни съоръжения16. Липсата на задължителни пространствени и архитектурни характеристики не позволява да определим обекта от ІV–VІ в. при дн. Ямбол като град. Още по-неправилно би било да се търси селище от провинция Тракия по левия бряг на Тунджа, който сигурно е принадлежал на Хемимонт. По-скоро става въпрос за крепост от типа öñïýñéïí / êÜóôñïí по важния път от Адрианопол за Кабиле – Цоида. Изграждането й е било толкова по-наложително в края на ІV в., когато по всичко личи, че Кабиле е загубил значимостта си на укрепено средище. В този смисъл можем да приемем и съществуването на пътна станция край крепостта. Споделеното дотук изключва предложените идентификации на Диосполис с Кабиле и Ямболската крепост. ІІ. ДИОСПОЛИС / СЕВАСТОПОЛИС – КОНСТАНЦИЯ Обектът от м. Асара на 2 км югоизточно от дн. Симеоновград отдавна се свързва със средновековната Констанция17. Проведените сондажни разкопки показват, че почти цялата площ на платото (ок. 5 ха) е била заградена със стена, построена, според проучвателя, през ІV в. и наново преустроена през Х в.18 За съжаление нарушената стратиграфия на обекта не позволява по-прецизни наблюдения, особено за късноантичната фортификация. Параметрите на укрепената площ от 5 ха поставят обекта на границата между градската форма на живот и полуградските укрепени центрове в диоцезите Тракия и Дакия19. Селището действително би могло да бъде някой от познатите градове в Тракия от късноантичната епоха и седалище на епископ, преименувано по-късно (VІІІ в.?) в Констанция, още повече че традицията на епархийските списъци го поставя и през ІХ–Х в. като епископия, подчинена на Филипопол. Според Д. Николов20 през ІV–VІ в. това е бил градът Севастополис, а според Д. Янков21 – Диосполис. Доколкото обектът притежава пространствените елементи и структурата на късноантичен град, то следва да се вземе под внимание с оглед на евентуалната локализация на някой от горепосочените центрове (срв. по-долу). ІІІ. КАРАСУРА – ДИОСПОЛИС Обектът, разположен на около 2.5 км югоизточно от с. Рупките, Чирпанско, върху две възвишения на север и юг от дерето на Старата река, се идентифицира с Carassura – известна пътна станция и кастел от ІІІ–VІ в. по пътя Philippopolis – Beroe22. Проучванията през последните 20 години обаче показаха, че става дума за по-голяма и сложна селищна структура. Утвърдено е схващането, че крепостните съоръжения върху хълма Калето от север и Кайряка от юг по всяка вероятност са изградени като единна отбранителна система от първата половина на ІV в. с площ около 3 ха. Освен това е проучена една базилика extra muros на ок. 60–70 м от западната крепостна стена, построена през втората половина на ІV в. (базилика № 2), и друга раннохристиянска сграда от втората половина на V в. във вътрешността на хълма Калето (базилика № 1). Има данни и за още една базилика(?) извън северната крепостна стена. Напоследък екипът, проучващ обекта, е на мнение, че останките върху двете възвишения не принадлежат на пътната станция23, а са по-скоро част от укрепление от типа êÜóôñïí/öñïýñéïí, както впрочем е означена Carassura в изворите от ІV–VІ в. Останките от пътната станция се търсят на южния бряг на Старата река, под възвишението Кайряка, откъдето се смята, че е минавал пътят за Берое. С други думи, предполага се, че в течение на времето станцията е погълната от кастела. Напоследък се появиха мнения, че става въпрос за градска структура и бе направен опит тя да се идентифицира с Диоклетианополис24. Следва да се отбележи, че макар и отъждествяването с града на Диоклетиан да е твърде спорно, има сериозни основания да приемем тезата за градския характер на обекта, означаван досега като Карасура. Така можем да се върнем към информацията от новооткрития надпис. Вече бе споменато, че е намерен в близост до пътната станция Ranilum, на около 25 км (17 римски мили) западно от Карасура по пътя за Филипопол. Нямаме основания да смятаме, че е бил пренесен от по-далечно място. От Ранилум на северозапад е регистрирано разклонение на Диагоналния път към Диоклетианополис25 (дн. Хисаря), поради което можем да предположим, че тук е образуван важен кръстопът с оглед на комуникациите и административното делене на Тракия. На запад – югозапад се е простирала територията на Филипопол – главният град на провинцията, докато на северозапад градът при Хисаря е отстоял на повече от 50 км. Малко по-кратко е разстоянието до Берое на изток. Единственият обект с градска характеристика в околността, с който можем да свържем данните от надписа, е този при Рупките (вж. карти 1–2). Предлаганата идентификация не среща затруднения в изворите, към чиито анализ можем да подходим по нов начин с оглед на появата на Диосполис и съвкупните данни от района за периода ІV–VІ в. Според един надпис върху милиарна колона от 197–198 г.26 в района на Рупките действително съществува пътна станция, която 459 Карта 2 (по Jankov 2001) имаме всички основания да отъждествим с Карасура. Както отдавна е забелязано, разстоянието от 18 мили (ок. 27 км), означено върху колоната, отговаря напълно на по-късните данни за отсечката Августа Траяна (Берое) – Карасура27. За пръв и единствен път срещаме в изворите mutatio Carassura в Itinerarium Burdigalense, съставен към 333–334 г.28 Почти съвременен е текстът в "Страданието на св. Александър Римски", който вече отбелязва селището като êÜóôñïí29. Както видяхме, в Тракия строежът на крепости край важни пътни станции е обичайна практика и в случая трябва да ги разглеждаме като различни структури. С оглед на данните за Диосполис е много по-вероятно да приемем, че през първата половина на ІV в. именно градът е бил укрепеното място край станцията. За това свидетелстват недвусмислено надписите върху 460 новите милиарни колони от времето на Тетрархията, датирани между 293–305 г., някои от които са подновени при Константин Велики и приемниците му. За разлика от колоните от ІІІ в., върху тях не се срещат познатите 18 мили от Берое до Карасура, а 12 (или 11 мили)30. Те не могат да бъдат вместени в споменатата отсечка, понеже оттам не ни е известна междинна станция (а и такава не е била необходима). Новите знаци са маркирали разстоянието от Карасура до следващата станция на запад по Диагоналния път mansio Cillae (при дн. с. Черна гора), която според итинерарите е точно 12 мили. Въздигането на Диосполис е създало на практика нов caput viae за разстоянията на запад до територията на Филипопол, като за целта е използвана пътната станция в съседство с новия град. Не може да се каже с положителност дали това е станало при пъ- туването на император Диоклетиан в Тракия през пролетта на 293 г.31, но със сигурност в отрязъка до 305 г. Така научаваме сравнително точно и времето, когато са създадени поне два от новите градове в провинцията, свързани с името на тетрарха – Диосполис и Диоклетианополис. Вече бе отбелязано, че за територията на Диосполис имаме по-сигурни данни в западна посока. Според местонахождението на надписа можем да предположим, че освен Cillae в нея е влизал Ranilum, т. е. градът вероятно е получил поравно земи от старите територии на Филипопол и Августа Траяна (Берое). В по-голямата си част това са земеделски земи32, затова бих предложил допълване на надписа от рода на Bã[ñüò] или Bã[ñïq] Äéïóðüëå[ùò]. Не е ясна северната граница, но разположението на града предполага контрол над проходите в Средна гора и Чирпанските възвишения. Източната граница убедително се поставя по р. Суютлийка, която естествено е отделяла територията на Берое33. Засега не можем да извлечем никакви данни за южната граница. Видно е, че разполагането на новите градове е съобразено с подсигуряването на Диагоналния път и неговите разклонения към най-важните планински проходи, но затова са избирани естествено укрепени места по трасето. В този смисъл смятам за възможна идентификацията на третия нов град в Тракия Севастополис с по-късната Констанция с оглед на защитата на един път на юг от станцията Arzon през Родопите към Егея. Това е причината в късните итинерари от ІV в. да не срещаме имената на тези центрове, а само на старите големи градове по важните пътища и съответните пътни станции. Така можем да пристъпим към разглеждането на основните моменти, засягащи развитието на Диосполис през ІV–VІ в. Въпреки мнението на някои изследвачи относно крепостната стена, трябва да се отбележи, че не разполагаме с неоспорими свидетелства за съществуването на обща отбранителна система, обхващаща двата хълма Калето и Кайряка през ІV – първата половина на V в34. Наблюденията върху строителните периоди показват, че на Калето първоначално са съществували складови постройки от втората половина на ІV – първата половина на V в., предназначени за провизии. Според възприетата периодизация едва след средата на V в. върху възвишението е изградена крепостна стена (период С)35. Засега единствените по-сигурни данни за съществуването на фортификация от първата половина на ІV в. са от североизточния сектор на възвишението Кайряка, където са разкрити две порти36. От гледна точка на стратегическата отбрана, трябва да очакваме, че именно тук върху по-високата тераса е възникнало първоначалното укрепление, включващо и пътната станция в северното подножие на хълма. Можем да предполагаме, че градското ядро е било с неголеми размери и по външен вид поскоро е наподобявало êÜóôñïí, както е отбелязано и в съвременните извори. През целия ІV в. очевидно станцията е продължавала да функционира като отделно звено в топографията на сложен комплекс, включващ крепостта на Кайряка и една изолирана спомагателна структура върху Калето. От съществено значение е превръщането на Диосполис в епископски център. Според мен това става едва след средата на V в. и преодоляването на кризата, причинена от големите хунски нашествия. Тогава е построена базилика № 137 в новоукрепеното пространство на Калето и със сигурност е разширена отбраняваната площ с включването на нови сектори от хълма Кайряка. Тогава престава да съществува пътната станция, която се влива в очертанията на разрасналия се град. В общ план през втората половина на V в. са видими промените в църковната организация на цялата провинция Тракия38. Така Берое полу- 461 чава статут на автокефална архиепископия, а изграждането на църкви в същинското градско ядро на Диоклетианополис39 и Диосполис (макар и в различни мащаби) подсказва за появата на нов център на гражданското управление – епископите. В този случай трябва да се изостави хипотезата, че по-ранната базилика extra muros на запад от крепостната стена е била епископска40. По-скоро тя възниква като необходимост да обслужва християнската община в града и пътната станция, като вероятно още от самото начало около нея възниква и некропол41. Същата картина се наблюдава и в Диоклетианополис. Базилика № 2 е използвана за погребване на изтъкнати членове на управата на града, както личи от един надпис42 от средата на VІ в., и продължава да служи като гробищна църква през Средновековието43. Както е видно от епархийските списъци, през V–VІ в. Диосполис е подчинен в църковно, а вероятно и в административно отношение на митрополията Филипопол. В тази посока не разполагаме с подробности, но споменатият надпис от базилика № 2 дава известна представа за връзките между двата града. Според издателите паметникът представлява надгробна плоча на длъжностно лице от Филипопол44, починало в съседния малък град през 565 г. В повредената част от надписа на р. 4 е била упомената длъжността му, като подкрепям за най-вероятно предложеното в последното издание допълване Bð{ Têä[(ßêùí)]. При управлението на Юстиниан І (527–565) Vêäéêïò (или defensor civitatis) е бил задължен, заедно с епископа на града, да надзирава обществените строежи и свързаните с тях разходи45. При усилената строителна дейност през първата половина на VІ в. в Тракия, предизвикана от пораженията след варварските нашествия и едно голямо земетресение вероятно е била съставена специална комисия от такива Vêäéêïé във Филипопол, която се е занимавала с активното възстано- 462 вяване на пострадалите обществени сгради (главно църкви) и крепостни съоръжения из по-малките градове в провинцията. Базилика № 2 е била възстановявана по същото време46, като вероятно в знак на особено уважение за заслугите си въпросното лице е било удостоено със свое вечно жилище в югозападния ъгъл на църквата. Интересно е да се отбележи, че подробности от тези събития в Тракия не са били изглежда известни на Прокопий Кесарийски. В списъка за поправените или новоосновани от Юстиниан І градове той никъде не отбелязва Диосполис, както и Диоклетианополис и Севастополис. Повечето от споменатите от него кастели се намират по основните пътища, като на места очевидно е използвал не особено достоверни извори. В тази връзка трябва да отчетем споменаването на öñïýñéïí ÊáñÜóèõñá (в някои ръкописи с правилното име ÊáñÜóïõñá) сред поправените крепости като очевиден анахронизъм47. Обобщените данни за Диосполис от ІV–VІ в. го характеризират като малък град в провинция Тракия. Ако се съди по големината на укрепената площ от 3 ха, той заема последно място в провинцията и вероятно на това се дължи споменаването му след останалите два нови града – Диоклетианополис (30 ха) и Севастополис (= Констанция(?), 5 ха) – в официалните документи от V–VІ в. До средата на V в. значението му е било предимно военностратегическо и по външен облик не се е различавал от една голяма крепост (êÜóôñïí). В този си вид градът е могъл да приюти незначителен гарнизон, както и неголеми постройки (хореуми) за снабдяване на военните части. Трудно може да се допусне наличието на монументални обществени сгради във вътрешността освен постройка, свързана с градското управление. Градският съвет е бил със скромен състав, по всяка вероятност набран първоначално от граждани на Филипопол. Повечето от съветниците са продължавали да живеят из своите полски имения в околността. Едва след средата на V в. с разширяването на укрепената площ и учредяването на епископско седалище Диосполис добива по-изразителни градски черти. Отговорностите на властта се изместват към епископа и нарочни длъжностни лица, избирани от градския съвет или по-вероятно назначавани от провинциалния център Филипопол. Градът е бил подложен на обсада при похода на аварите през 586–587 г., като чувствително са били засегнати крепостните му съоръжения48. Найкъсните монети от Античността са от времето на Фока49 (602–610). Вероятно при някое от смутните събития в началото на VІІ в. Диосполис е унищожен, с което приключва краткотрайното му съществуване на град и епископски център в Тракия. БЕЛЕ ЖК И Археологически теренни проучвания в района на Чирпанските възвишения се провеждат от 1996 г. насам под ръководството на ст.н.с д-р М. Тонкова от АИМ – БАН. Надписът бе намерен по сведение на Христо Димитров Димов, жител на град Чирпан, комуто изказвам благодарност за проявеното съдействие. Името на местността се среща в литературата още и като Могилката (срв. Павлова 2005: 298) 2 Цончев 1942: 40–60. 3 Извори и историография върху Диосполис у Янкова 1993: 411–418 (с незначителни пропуски). Вж. също Jankov 2001: 111–119 с дискусиите относно локализацията на града. 4 Велков 1959: 108 (= Velkov 1977: 130–131); Велков 1993: 24–30. 5 Darrouzès 1981: 3–48 (No 1–4). 6 Ioannis Malalae, Chronographia, L.XVIII. 58.168 (ed. L. Dindorf. Bonnae: Weber, 1831). Това известие Малала е почерпил от градския архив по време на престоя си в столицата. То е повторено почти дословно у Theophanis Confessoris, Chronographia 177, 12. (ed. C. de Boor. Lipsiae: Teubner, 1883), където е посочена и точната дата на събитието – 528 г. 7 Пръв К. Иречек допуска подобна възможност (срв. Jireček 1877: 45 = Иречек 1931: 107), но в по-сетнешните си занимания се отказва от нея. Тя е доразвита покъсно от Велков 1959: 108 (= Velkov 1977: 130–131). Напоследък Ал. Фол извежда името Кабиле от Сабазий. Според него връзката Зевс-Сабазий е била решаваща за преименуването на Кабиле в Диосполис през ІV в. (срв. Fol 1994: 53–55). Трябва да се добави, че средновековното название на Ямбол – Диамполис – няма нищо общо с евентуален произход от Зевс, а произлиза от по-ранната форма >ÕÜìðïëéò (срв. Гагова 1995: 267). 8 Изворите у Велков 1982: 14–16. Възраженията основ1 но у Мутафчиев 1931: 93–94; Милчев 1973: 31; Николов 1994: 195–196; Jankov 2001: 114– 115. 9 Велков 1991: № 10 б. 10 Динчев 1999: 20 достига до извода, че в края на ІV в. Кабиле вече не функционира като градски център. Изоставени са големите постройки във и извън укреплението на Хисарлъка, също така се прекратява съществуването на базиликата в защитеното пространство (базилика № 2). 11 Иречек 1882: 42; Jireček 1886: 135; Иречек 1974: 441. 12 Jankov 2001: 114. По-конкретни наблюдения за източната граница на Беройската архиепископия предлага Караилиев 2003: 54. Авторът включва към споменатата територия района на Новозагорско до Манастирските възвишения, но не става ясно дали същевременно приема така очертаната зона за провинциална граница между Тракия и Хемимонт. 13 Срв. Hieroclis, Synecdemus (ed. G. Parthey. Berolini, 1886), 635.3 (Тракия) и 635.9 (Хемимонт); Notitia Dignitatum (ЛИБИ І, 1958: 227). Тук трябва да припомним, че в географските карти от ХVІ–ХVІІ в., които компилират многобройни сведения от Античността, Кабиле неизменно се поставя в провинция Хемимонт (срв. Beševliev 1978: 11–28; Иванов 1987: 43–62; Иванов 1994: 401– 410). Поради силно изместените към югоизток координати на селището обаче, съвременните изследователи не вземат под внимание и останалата информация за града, като смятат, че той трябва да бъде означен в Тракия. В случая трябва да е ясно, че съставителите на въпросните карти не са имали подръка данни за прецизното географско местоположение на селищата, но за сметка на това са ползвали итинерар (или карта?), като сравнително точно са нанасяли обектите в рамките на отделните провинции. Затова смятам, че изобразяването на Кабиле в тези документи е коректно от гледна точка на адми- 463 нистративната география. 14 Велков 1993: 24–30, който изоставя по-ранното си становище за Кабиле – Диосполис. След него Николов 1993: 35 смята, че при Ямбол първоначално се е намирала пътната стнация на Кабиле, която през ІV в. е получила градски статут и името Диосполис. 15 Димитрова 1986: 169–176. 16 Наличието на крепостна стена, а също и големината на защитената площ като белег за градски статут в диоцезите Тракия и Дакия са дискутирани основно у Dintchev 1998: 39–73; Динчев 1999: 13–31; Динчев 2001: 223–252.. 17 Gjuselev 1969: 155–169; Гюзелев 1981: 9 – 20. 18 В по-ранните публикации (Аладжов 1981: 253–264; Аладжов, Георгиев, Балабанян, Васева, Петров, Капелкова 1981: 265–333) се отстоява датата V–VІ в. за изграждането на фортификацията на Констанция. Там е посочена и по-малка площ, защитена от крепостната стена (ок. 4 ха). В по-сетнешните обобщителни изследвания за района на дн. Симеоновград Д. Аладжов ревизира данните за укрепената площ на 50 дка (=5 ха). Авторът е склонен също така да приеме, че крепостта е изградента през ІV в., вероятно по времето на Константин Велики (Аладжов 1985: 16–17; Аладжов, Димов 1993: 55–59). 19 Динчев 1999: 13 сл.; Динчев 2001: 223, 233, изхождайки от мащабите и характера на вътрешното застрояване (наличие на базилика, голяма обществена сграда, занаятчийски работилници), дава по-конкретно определение на селището като "център от градски тип". 20 Николов 1994: 195–196. 21 Jankov 2001: 118. 22 Резултатите от проучванията са обобщени у Herrmann 1992: 153–180; Wendel 2001: 5–31. 23 Wendel 2001: 19 sq. се колебае за характера на комплекса. По-категорично мнение, отхвърлящо идентификацията на останките върху Калето с пътната станция Карасура, изразява von Bülow 1996: 169. Според Николов 1992: 94 това е "едно от многобройните колонатни села в Тракия и Мизия". Твърдението обаче не почива на сериозен анализ на разкритите структури. 24 Jankov 2001: 111–119; Wendel 2001: 22 предполага наличието на трета базилика извън стената по северния склон на Калето. Според него наличието на още една раннохристиянска култова сграда повдига отново въпроса за градския характер на Карасура. 25 Цончев 1942: 40–60. 26 Mihailov 1964: No 1624. 27 В итинерарите от ІV в. това разстояние е същото (18 мили) – вж. бел. № 28 и № 29. 28 Itinerarium Burdigalense, 568.8. (ed. O. Cuntz, Lipsiae, 1929=ЛИБИ І, 1958: 41). 29 Димитров 1935: 127. 464 Mihailov 1964: No 1625; Böttger 1986: 117–119; Böttger, Krummrey 1991: 468–473. Надписите са на латински език, като при първия милите са отбелязани на гръцки (ια′=11), докато при втория означаването е двойно – с римски цифри (ХІІ) и с гръцки букви (ιβ′=12). Съдържанието им е еднотипно. Преизползвани са в по-късни градежи на Калето. 31 Велков 1993: 28, имайки предвид селището при Ямбол, смята, че това е станало между 14–16 май 293 г., когато Диоклетиан е бил на път от Адрианопол за Берое в рамките на обща инспекция на крепостите и градовете в Тракия. Ако трябва да свържем основаването на Диосполис с това пътуване, то се е случило между 19–25 май, когато императорът се е намирал по маршрута Берое – Филипопол (срв. Велков 1993). В тази една седмица е напълно възможно да са взети мерки за реорганизацията на селищната и пътната мрежа в района на Карасура. 32 През ІІ–ІІІ в. край пътната станция Карасура е съществувало частно земеделско имение на високопоставен градски служител от Филипопол. Част от земите са давани под аренда на жителите на местните села (срв. Böttger, Hallof 1991: 481–487; Mihailov 1997: No 5591). Между пътните станции Cillae и Ranilum близо до мястото на откриване на надписа се е простирало и през ІV в. императорско имение (saltus) – срв. Велков 1954: 383; Геров 1980: 62. 33 Jankov 2001: 113. 34 За едновременното изграждане на крепостна стена от първата половина на ІV в., обхващаща Калето и Кайряка, се застъпват Херман, Вендел, Нешева 1988: 4 сл.; Wendel 2001: 18; Bujukliev 2001: 60. Проучванията на западната порта и югозападната ъглова кула, съответно от von Bülow 1996: 182–183 и Küßner 2001: 67–68, показват, че са изградени след средата на V в. Последните двама не изключват възможността заградената площ през ІV в. да е била с по-малки размери. 35 Срв. Döhle 1992: 181–197; von Bülow 1992: 199–219; Böttger 1992: 233–249. Според Herrmann 1992: 170 е възможно тези структури да са били защитени от импровизирана отбранителна система, използваща останките от т. нар. тракийска стена върху Калето, като по този начин се е образувало убежище (refugium) за част от населението. Допълнителна неяснота относно ситуацията на хълма през ІV в. внася Нешева 1999: 346, която посочва, че тогава вече е съществувала "мощна крепост", обхващаща 15 дка площ. 36 Bujukliev 2001: 51–61. 37 В по-ранната публикация на Херман, Вендел, Нешева 1988: 6–7 като дата на изграждане е посочен ІV в. Wendel 2001: 20–21 предлага нови наблюдения и корекции в строителните периоди на базиликата. 38 Soustal 1991: 125 sq. 39 Наблюденията върху появата и функциите на христи30 янските култови сгради във и около Диоклетианополис показват, че първоначално през ІV в. са използвани само тези извън стените на града, и то предимно като гробищни църкви в рамките на главните некрополи. Едва след средата на V в. се появява големият базиликален комплекс в централната част на града, който уверено може да се интерпретира като епископска резиденция (срв. Маджаров 1993: 124–141). 40 Базилика № 1 (extra muros) е интерпретирана като епископска поради по-големите си размери и по-ранната дата на построяване през ІV в. Освен това в диаконикона е открит гроб на възрастен индивид, определян от изследвачите като "епископ или друг висш духовник" (срв. Херман, Вендел, Нешева 1988: 8). В по-новите проучвания като първоначална дата на изграждане на базиликата се поставя първата половина на V в., без изрично да се посочва епископска функция (срв. Schöneburg 1991: 234; Schöneburg 1992: 258–259). Съмнения изказва съ- що Динчев 1999: 19, основавайки се на изворите, където Карасура не е засвидетелствана като епископски център. 41 Данни за гробове от Късната античност в нартекса на базиликата у Schöneburg 1991: 230; Schöneburg 1992: 254–255. 42 Последно у Buyukliev, Sharankov 2003: 335–344 с критичен апарат към по-ранните издания. 43 Срв. Jakimova 2001: 69–80. 44 Buyukliev, Sharankov 2003: 339 ff. 45 Jones 1964: 726 f.; Liebeschuetz 2003: 122. 46 Schöneburg 1991: 230; Schöneburg 1992: 255; Wendel 2001: 20. 47 Procopii Caesariensis, De Aedificiis (= ГИБИ ІІ, 1958: 176). За не особено прецизното компилиране на различните извори от Прокопий (или негови помощници) и грешките в неговия списък вж. Beševliev 1970: 75–77. 48 Döhle 1992: 195 sq. 49 Minkova 2002: 147. ЛИТ Е РАТ УРА Аладжов, Д. 1981. Археологически проучвания в Констанция (1967–1977). – ИНИМ 3, 253–264. Аладжов, Д. 1985. Симеоновград в древността и Средновековието. – В: Констанция. Втора отчетна конференция за археологическите проучвания в Симеоновград. Общински народен съвет. Симеоновград, 5–48. Аладжов, Д., П. Георгиев, Д. Балабанян, С. Васева, И. Петров, К. Капелкова 1981. Констанция `77. – ИНИМ 3, 265–333. Аладжов, Д., Н. Димов 1993. Симеоновград от древността до 1885 г. Изд. Общ. съвет. Симеоновград. Велков, В. 1959. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (ІV–VІ в.). Проучвания и материали. С. Изд. на БАН. Велков, В. 1964. Агиографски данни за историята на Тракия от IV в. – ИИИ ХІV–ХV, 381–389. Велков, В. 1982. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. – В: Иванов, Т. (ред.) 1982, 7–17. Велков, В. (ред.) 1986. Поселищен живот в Древна Тракия. Втори национален симпозиум. 6–9 октомври, Ямбол. Велков, В. 1991. Надписи от Кабиле. – Във: Велков, В. (ред.) 1991. Кабиле. Т. 2. С. Изд. на БАН, 7–53. Велков, В. 1993. Кой е град Диосполис? – В: Овчаров, Д. (ред.) 1993, 24–30. Гагова, К. 1995. Тракия през Българското Средновеко- вие. С. Аргес. Геров, Б. 1980. Земевладението в Римска Тракия и Мизия (I–III в.) – ГСУ. ФКНФ 72, 1977, № 2. Гюзелев, В. 1981. Средновековната крепост Констанция. – ИНИМ 3, 9–20. Димитров, Д. П. 1935. Пътуването на Св. Александра Римски през Тракия. – ИБАИ VІІІ, 1934, 116–161. Димитрова, Д. Ямболската крепост – резултати от археологическото проучване. – Във: Велков, В. (ред.) 1986, 169–176. Динчев, В. 1999. За границата на градската форма на живот в късноантичните диоцези Thracia и Dacia – надценените центрове. – Археология 40, № 1–2, 13–31. Динчев, В. 2001. Класификация на късноантичните градове на Thracia и Dacia – модел и интерпретация. – ГАИМ І, 223–252. Драганов, Д. (ред.) 1994. Поселищен живот в Древна Тракия. Доклади на ІІІ международен симпозиум "Кабиле". Ямбол, 17–21 май, 1993. Иванов, Р. 1994. Кабиле в някои историко-географски карти от ХVІ–ХVІІ в. – В: Драганов, Д. (ред.) 1994, 401–410. Иванов, Т. (ред.) 1982. Кабиле. Т. 1. С., Изд. на БАН. Иванов, Т. 1987. Тракийските земи през ІV–VІ в. в картата "Източен Илирик" на Николас Сансон. – ВИСб., № 5, 48–62. 465 Иречек, К. 1882. Приложения към антическата география и епиграфика на България и Румелия. – ПСп 2, 28–69. Иречек, К. 1931. Главният път от Белград до Цариград и балканските проходи. – БИБ 4, № 4. Приложение. Иречек, К. 1974. Княжество България. ІІ. Пътувания по България. С., Наука и изкуство. Караилиев, П. 2003. За границата на Беройската архиепископия. – ИМЮИБ 20, 53–55. Маджарав, К. 1993. Диоклецианопол. Т. 1. С., Диос. Милчев, А. 1973. Тракийският град Кабиле в античността. – ГСУ. ФИФ 65, 1971, № 1 – История, 3–60. Мутафчиев, П. 1931. Към църковно-историческата география на Пловдивско. – В: Сб. в чест на Пловдивския митрополит Максима. С., Държ. печатница, 87–113. Нешева, В. 1999. Карасура – крайпътен център през античността и Средновековието. – В: Гочева, З. (ред.) 1999. Studia in memoriam Prof. Georgii Mihailov (=Thracia Antiqua 10). С., 344–349. Николов, Д. 1992. Карасура в системата на късноантичните селища в Мизия и Тракия. – В: Буюклиев, Х. (ред.) 1992. Сб. материали, посветени на 85-год. на Историческия музей в Стара Загора. Стара Загора, 89–98. Николов, Д. 1993. Антични и късноантични пътища в Тракия. – В: Овчаров, Д. (ред.) 1993, 31– 37. Николов, Д. 1994. Къде се е намирал Севастополис? – В: Марица-Изток. Археологически проучвания. Т. 2., 195–197. Овчаров, Д. (ред.) 1993. Североизточна Тракия и Византия през ІV–ХІV в. София–Сливен. Бумеранг прес. Павлова, Н. 2005. Топонимията на Чирпанско. С. Унив. изд. "Св. Климент Охридски". Херман, Й., М. Вендел, В. Нешева 1988. Археологически проучвания в Карасура. – Археология 30, № 4, 1–11. Цончев, Д. 1942. Римския път Philippopolis – Carassura и разклонението му при Ranilum. – ГНБПл, 1940–1941, 40–60. Янкова, Ж. 1993. Диосполис: историографски преглед. – ИМЮИБ 16, 411–418. Beševliev, B. 1978. Die Darstellung Thrakiens auf alten historischen Landkarten aus dem 15. bis 19. Jh. – LB 21, № 2, 11–28. Beševliev, V. 1970. Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk "De Aedificiis". Amsterdam. Hakkert. 466 Böttger, B. 1986. Nobilissimis Caesaribus. Meilensäulenfunde in Karasura. – Das Altertum 32, Hft. 2, 117–122. Böttger, B. 1992. Zu den Ergebnissen der Untersuchungen an den spätantiken Schichten im Nordwestsektor des Kaletohügels von Karasura. – ZfA 26, Hft 2, 233–249. Böttger, B., H. Krummrey 1991. Inschriften aus Karasura (I). – Klio 73, Hft. 2, 468–473. Böttger, B., K. Hallof 1991. Inschriften aus Karasura (II). – Klio 73, Hft. 2, 474–488. Bujukliev, H. 2001. Die Untersuchungen im östlichen und südlichen Sektor des spätantiken Festungssystems von Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 51–61. Buyukliev, Chr., N. Sharankov 2003. The Carassura Early Byzantine Inscription Once Again. – In: Thracia XV (Studia in honorem annorum LXX Alexandri Fol), 335–344. Bülow, G. von. 1992. Die Befestigungsanlagen am Südwesthang des Kaleto-Hügels und das Westsektor der mutatio Karasura (Die Objekte S 65/W 25 und S 115/ W 35). – ZfA 26, Hft. 2, 199–219. Bülow, G. von. 1996. Das spätantike Westtor von Carassura (Thrakien). – Germania, 74 Hft. 1, 169–186. Darouzès, J. 1981. Notitiae Episcopatum Ecclesiae Constantinopolitanae. (Géographie ecclésiastique de l`Empire Byzantine. T.1.), Paris. Institut Français d`Études Byzantines. Döhle, B. 1992. Zu den spätantik-mittelalterlichen Befestigungsanlagen auf dem Kale von Carassura. – ZfA 26, Hft. 2, 181–197. Fol, A. 1994. The Thracian Royal City of Kabyle. – In: Драганов, Д. (ред.) 1994, 53–55. Gjuselev, V. 1969. Forschungen zur Geschichte Thrakiens im Mittelalter. I. Beitrag zur Geschichte der Stadt Konstantia. – Byzantino-Bulgarica 3, 155–169. Herrmann, J. 1992. Karasura 1981–1991. Zu den bisherigen Ergebnissen von Ausgrabungen und Forschungsarbeiten in Südthrakien zwischen Stara Zagora und Plovdiv. – ZfA 26, Hft. 2, 153–180. Jakimova, N. 2001. Die mittelalterliche Friedhof westlich der Basilika 2 (extra muros) in Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 69–80. Jankov, D. 2001. Karasura oder Diokletianopolis: die Bischofsitze in der Provinz Thrakien während des 4.–6. Jh. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 111–119. Jireček, K. 1877. Die Heerstraße von Belgrad nach Konstantinopel und die Balkanpässe. Prag. Verlag F. Tempsky. Jireček, K. 1886. Archäologische Fragmente aus Bulgarien. IV. Das Pontus Gebiet und der östliche Haemus. – AEMŐ 10, 129–208. Jones, A. H. M. 1964. The Later Roman Empire (284–602). Vol. I–III. Oxford. Blackwell. Küßner, M. 2001. Das Südwesttürm des Befestigungsanlage von Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 63–68. Liebeschuetz, J. H. W. G. 2003. The Decline and Fall of the Roman City. Oxford. Oxford Univ. Press (2–d ed.). Mihailov, G. 1964. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae. Vol. III/ 2. Serdicae. In Aedibus Academiae Scientiarum Bulgaricae. Mihailov, G. 1997. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae. Vol. V, Serdicae. Riva. Minkova, M. 2002. Antike und mittelalterliche Münzen aus Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2002, 143–231. Schöneburg, P. 1991. Eine frühchristliche Basilika bei der antiken Strassenstation Karasura. – Das Al- tertum 37, Hft. 4, 228–234. Schöneburg, P. 1992. Die Basilika extra muros vor dem Kaleto-Hügel von Karasura. – ZfA 26, Hft. 2, 251–259. Soustal, P. 1991. Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos). Tabula Imperii Byzantini 6. Wien. Verlag der Österreichische Akademie der Wissenschaften. Velkov, V. 1977. Cities in Thracia and Dacia in Late Antiquity (Studies and Materials). Amsterdam. Hakkert. Wendel, M. 2001. Der Fundplatz Karasura. – In: Wendel, M. (Hrsg.) 2001, 5–31. Wendel, M. (Hrsg.) 2001. Karasura I. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien (15 Jahre Ausgrabungen in Karasura. Internatinales Symposium, Čirpan/ Bulgarien 1996). Weissbach. Beier & Beran. Wendel, M. (Hrsg.) 2002. Karasura II. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien (Die Prähistorischen Funde und die Münzen). Weissbach. Beier & Beran. DIOSPOLIS IN THRACIA IVAYLO LOZANOV (sum m a ry) In August 2004 a new inscription, containing the name of the Late Roman and Early Byzantine city Diospolis was found (fig. 1). It is located some 2 km to the north from the road-station Ranilum along the Roman Via Militaris, where an important branch to Diocletianopolis in northwestern direction takes its way (map 1). The inscription is the first epigraphic document, testifying some of the three newly established cities in the province of Thracia after the administrative reforms made by the emperor Diocletian (284–305 A.D.). The author made a critical review over the state of the extant sources, concerning these cities with major respect to the possible location of Diospolis. Several locations current so far are refuted, due to serious inconsistencies. It was argued, that neither Kabyle, nor any other site discussed so far could be reasonably identified with Diospolis. The inscription suggests that an urban centre is to be looked for within the region of the Chirpan Heights. The fortified site near Rupkite, known so far as the road-station (mutatio) and castle Carassura is situated at acceptable distance (25 km to the east). All the more, the structure matches both archaeo- logical and written evidence to be specified as a city within the terms of the Late Roman and Early Byzantine practice. There is also indirect evidence for the establishment of a new urban centre around the road-station Carassura in the end of the IIId century A.D. A few mile-stones (miliaria), dated to 293–305 A.D., bore record for some repairs along the track Beroe – Philippopolis. They reckon new distance in 12 (in one case 11) miles, which certainly does not correspond with those 18 miles between Beroe – Carassura described in the contemporary Itineraria. The reckoning could be explained reasonably with the establishment of a new caput viae (i.e. new city), taking over the responsibility for road-installations to the west towards Philippopolis. The next road-station in this direction is mansio Cillae, lying exactly at 12 miles from Carassura. Having in mind the location of the inscription near Ranilum, it is obvious that the last two stations were in the new territory of Diospolis. The archaeological evidence gives some idea of the most important urban features of the new city. Until the mid Vth century AD it was an administrative and military unit. The complex enveloped a fortified hill (Kayryaka), the 467 road-station within and store-houses (possibly protected by an embankment) at the opposite hill (Kaleto). Just about the second half of the V–th century it becomes bishop`s residence. Protected area was extended over 3 ha, enclosing the two hills within a uniform stone-fortification. A bishop`s basilica was erected as a central feature of the urban layout. There is an inscription, suggesting some administrative activities by special commissioner (defensor civitatis, Vêäéêïò) from Philippopolis at the end of Justinian`s reign (565 A.D.). The author proposes a tentative reading for the preserved part of the text as Bã[ñüò] or Bã[ñïq] Äéïóðüëå[ùò], 468 which implies agricultural land within city`s territory. Perhaps, there have been also private estates, owned by city councilors. Such estates are evidenced in the region in the Roman period. The arguments listed above, suggest identity between the city of Diospolis and the archaeological remains, known so far as Carassura. An attempt was made to trace the main peculiarities in the development of the urban centre from the end of the IIId till the beginning of the VIIth centuries A.D. As result new information for historical and administrative geography of Thracia in Late Antiquity was obtained.