IMRO

In this paper we present and analyze articles from over 100 newspapers worldwide , reporting on the death of the most prominent leader of the Internal Macedonian Revolutionary Organization-Gotse Delchev-in a skirmish with the Ottoman forces near the village of Banitsa. The presented articles were originally published in May and June 1903 in Great Britain, Austria-Hungary, France, Italy, Germany, the Russian Empire, the Netherlands, Sweden, Denmark, Greece, Spain, Switzerland, USA, Australia and New Zealand.

CHAPTER ONE
IMRO Establishment and Activity in the Pirin region (1919-1924)...........8
1. IMRO resuming and converting it into a supporting organization. Initial activities......................................................................................8
2. IMRO and all Bulgarians’ political .......31
3. IMRO crisis and imposed stabilization of the Pirin supporting base..................54
CHAPTER  TWO
IMRO State in the Bulgarian South-West (1925-1928).......................90
1. Preparation for the new stage of organizational administration...90
2. IMRO forensic and criminal activity...............................................107
3. IMRO new tax system in the Third Bulgarian Kingdom................227
4. IMRO armed forces in the Pirin region .........................................141
Notes to chapter two .........................................................................164
CHAPTER THREE
The Liberation Movement of Macedonian Bulgarians in the Petrich region  (1928-1934)........175
1. Macedonian parliamentary group – IMRO legal manifestation.....175
2. Militant institute or IMRO people‘s army in Bulgarian.....................192
3. IMRO cultural and economic construction.......................................206 
4. Great Macedonian convention and the end of organizational regime...217
CONCLUSION ......................................................................249
SUMMARY IN ENGLISH LANGUAGE...................................256

The paper deals with the formation and the activities of the so-called Romanian armed bands in Ottoman Macedonia, during the later stages of the Macedonian Struggle. These bands were consisted of pro-Romanian Vlachs from Macedonia and their main assignment was to fight the Greek bands of andartes and to protect the pro-Romanian communities. The paper analyses the key factors behind the decision to send “Romanian” armed bands in Macedonia, as well as the role of the Romanian state and the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization in the creation, funding and disbandment of these bands.

NATIONAL STRUGGLE OF THE BULGARIANS IN ENIDZHE VARDAR (YENICE-I VARDAR) AND GREEK OPRESSION

(Abstract) The Archives State Agency holds a number of documents related to the historical past of Bulgarians in Macedonia. Of particular interest are the memoirs of Georgi Kayafov of Yenice-i Vardar, as they shed light on the fate of the Macedonian Bulgarians during the harsh time under Ottoman and Greek rule. Georgi Kayafov writes about unknown or little known events from the struggles for independent Bulgarian church in the late 19th century, for the national liberation movement in the early 20th century, for the strenuous years after the accession of Aegean Macedonia to Greece and the fate of the Macedonian intelligentsia before and during the Second World War. The preserved photographs from his archive supplement the history of IMARO and the Bulgarian Club in Thessaloniki, and the songs included in his memoirs are valuable folklore material.

Сажетак: У раду се бавимо активностима македонске револуционарне органи-зације (ВМРО) у Албанији, тачније њеним деловањем са територије Албаније против југословенске државе током 1920-их година. Бавићемо се и везама маке-донског и албанског сепаратистичког покрета, као и активностима југословенске дипломатије усмереним на сузбијање македонског деловања у Албанији. Пока-заћемо да је македонска акција у Албанији представљала континуирани проблем југословенско-албанских билатералних односа, али и безбедносни изазов за југословенске власти. Истраживање је базирано на необјављеној архивској грађи из фондова Архива Југославије, објављеним изворима, штампи и историограф-ској литератури.
Кључне речи: Краљевина СХС, Албанија, ВМРО, Косовски комитет, спољна политикa

The idea for an organised armed action - coordinated and supported by the Greek Kingdom and aimed against the Macedonian revolutionary organisation emerged few years before the Ilinden Uprising. During this period the Greek nationalistic circles in Greece and Ottoman Macedonia, primarily the official representatives of the Greek state and the Patriarchate of Constantinople, becoming aware about the threat against Hellenism repeatedly demanded changes in the policy concerning the Macedonian question, including for the Kingdom to send some armed groups. On the other hand, after the defeat by the Ottoman Empire in 1897 and until the Ilinden Uprising, the officials in Athens led utterly cautious policy with a constant tendency of building good-neighbourly relations with the Ottoman Porte. The Greek governments during this period acted with no clear national policy and without defined foreign and domestic programme, while the whole activity of the Ministry of Foreign Affairs was primarily oriented towards the problem of Crete. The Greek official policy strived for and hoped that the Ottoman civil and military authorities were going to protect their interests in Macedonia, a practice which was giving results to a certain extent.

The subject is the development of the Macedonian question in the frames of the British interests in Southeastern Europe after the First World War till outbreak of the Second World War.
The current work aims to analyze Foreign office policy regarding the Macedonian question in the interwar period and its reflection on the diplomatic relations between Great Britain and the countries involved.  For that purpose the following tasks were set up:
- To review the trends and the vision of Great Britain towards the Macedonian question in the interwar period via focusing on the work of the British diplomats on field and the reflection of their work on the matter;
- To present the complexity of the Macedonian question and its impact on the countries in Southwestern Europe and the relevant influence on their relations;
- To reveal the acts of IMRO in their search for supporters among the Great Powers in order to execute their aim – autonomy of Macedonia - and the reaction of Foreign office to that;
- Chronologically to present the trends and the changes in British views towards the Macedonian question as they follow the historical acts in the interwar period.
In order to create more precise and objective analyses I use diplomatic correspondence between London and Sofia, Athens and Belgrade.

Тема на настоящата дипломна работа е развитието на отношенията между Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и конкретно на един от нейните създатели – Дамян Груев (1871-1906), със сръбската национална идея в Македония, осъщесвяваща се под формата на просветна и въоръжена пропаганда в края на XIX и началото на XX век. Липсата на сръбско население в областта, с изключение на отделни крайни северни райони, прави успехите на пропагандата крайно интересни и предизвиква внимание върху темата. Важнен е въпросът какво кара част от българите да се обявят за сърби, а отговорът му не се изчерпва само с парите на Белград. За изясняването на тези проблеми от ключово значение е проследяването и анализът на непоследователното отношение на Дамян Груев към сръбската пропаганда, нейните представители и тяхната активност.

В настоящата статия се разглеждат първите месеци от дипломатическата дейност на Сидни Уотърлоу (1878-1944) като пълномощен  министър на Великобритания в България. Престоят му в България може да бъде считан като връх в неговата дипломатическа кариера и в активността на британската дипломация по решаване на Македонския въпрос в годините между двете световни войни.
Далновидността и прозорливостта на Сидни Уотърлоу по разрешаване на Македонския въпрос не срещат подобаваща оценка и това попарва неговия ентусиазъм. Британският дипломатически представител в София продължава да изпълнява своите задачи и не пропуска да предлага възможни решения за намаляне напрежението по Македонския въпрос. Динамиката на събитията и съпътстващата ги кореспонденция са свидетелство за значението на въпроса. Приповтарянето на вече изказани становища от Форин офис в по-ранни меморандуми показва последователността и най-вече твърдостта на британската външна политика в региона. Подготовката, познанията и аналитичността на дипломат Уотърлоу не намират одобрение в Лондон и може би поради тази причина през 1933 г. той е преместен на същия пост в Атина.
Политиката на британското правителство по Македонския въпрос през пролетта на 1930 г. се характеризира с няколко акцента: 1. Отказ да се признае отделна македонска националност, която би изисквала както независимост, така и интегриране в България. 2. Неприемане на автономия в степен, която Югославия не би одобрила.  3. Ненасърчаване повдигането на Македонския въпрос в Обществото на народите, освен при крайна необходимост. 4. Упражняване на натиск в София, за да се накара българското правителство да отслаби мощта на ВМРО в България. 5. Подтикване на югославското правителство да се въздържа от подпомагане на българските политически емигранти и убеждаването му в необходимостта от подобряване материалното състояние на „българофонното население” в Македония.

Bulgars, Bulgarophonic, Slavophonic, South Slavs, Macedonian Slavs... These are some of the labels that the British Foreign office is trying to establish and use in its diplomatic correspondence in the interwar period for the population in Vardar and Aegean Macedonia. The process and the progress of entitling as well as the British politics show their desire of subsiding the Macedonian question.

Статията е разгърната около стопанската дейност, извършвана от революционерите в различни сектори на нелегалната икономика. Тя разглежда въпроса „Как се финансира революцията?“ Като използва примери от историята на В.М.Р.О., засвидетелствани в архиви и мемоари, текстът се спира върху отвличанията и въоръжените грабежи, силовата закрила (рекета), контрола върху стратегическите суровини - тютюна и опиумния мак. Избраният случай е интересен, защото дава възможност да бъдат поставени в контекст, различен от политическия, разказите за насилие, с които изобилстват хрониките на македонското движение. Силата на оръжието, в ръцете на тайна и широка мрежа от съмишленици, изпълнява разнообразни функции - удържа „разбойниците и арамиите“ в служба на делото, регулира отношенията в сенчести стопански сектори, отвоюва територии на революционна справедливост и респект в хаоса между конфликтните интереси на балканските държави. По този начин, като заявява претенция към един от основните монополи на държавата, Вътрешната организация успява да се превърне в “държава в държавата” - първообраз на мечтаната свободна страна.

The Hidden Economy of the National Revolution: The Case With IMRO
The article revolves around the economic activities carried out by the revolutionaries in various sectors of the illegal economy. It addresses the question "How is the revolution financed?" Using examples from the history of I.M.R.O., attested in archives and memoirs, the text summarizes the practice of kidnappings and armed robberies, the force protection (racketeering), the control over strategic raw materials - tobacco and opium poppy. The case gives an interesting perspective as far as it allows placing the stories of violence, which abound in the chronicles of the Macedonian movement, in a context that differs from the trivial political rationale. The power of the armed force, in the hands of a secret and wide network of comrades, performs various functions - keeps "haiduks" and robbers obedient to the imperative of the national liberation, regulates the relations within the shady economic sectors, conquers territories of revolutionary justice and respect among the chaos, produced by the conflicting interests of the Balkan countries. Thus, by claiming one of the main monopolies of the state, the Internal Organization manages to become a "state within a state" - the prototype of the dream free country.

В настоящата статия са приложените два документа на британската дипломация при мирното уреждане на гръцко-българският конфликт от есента на 1925 г. Те са от Националният архив на Великобритания, и са част от дипломатическата кореспонденция на Форин офис. Пускането им в обръщение би спомогнало за по-ясната картина на събитията от есента на 1925 г. в Петричко и би представлявало интерес както за специалисти, така и за широк кръг читатели. Подбраните документи, на фона на множество шифровани телеграми, динамични преписки, запознават в детайли британските дипломатически специалисти и са своебразен аналитичен свидетел на събитието. Благодарение на обективността им, Форин офис професионално подхожда и към двете страни, въвлечени в проблема – България и Гърция, без ни най-малко да показва пристрастие към една от тях, или взимане на страна. Великобритания, заедно с Франция, а до известна степен и Италия, изиграват най-важната роля в предотвратяване опасността от нова война на Балканите, и подпомагат дейността на Обществото на народите за бързото урегулиране на гръцката интервенция. Решенията и намесата на ОН относно гръцката инвазия в Петричко са ювелирна кулминация в дейността на международната организация за целия ѝ период на действие.

Първите евреи във Варненско пристигат в началото на XVI век след прогонването им от Испания от крал Фердинанд II и кралица Изабела Кастилска. По време на Кримската война и след нейния край в града се заселват все повече евреи и постепенно започва да се оформя отделна еврейска махала. В края на XIX във Варна се установяват множество руски и немски евреи, занимаващи се основно с търговия, стъкларство, хамалство.
След Берлинския договор, според който Одринска Тракия остава в границите на Османската империя, във Варна се заселват хиляди бежанци от Одринския вилает, които търсят по-добър и сигурен живот в Княжество България. Голяма част от тях са образовани българи, участвали дейно в движенията за църковна и политическа независимост и постепенно стават важна част от политическия и обществен елит на града. На 12 май 1896 г. под ръководството на преселниците от Малко Търново Петър и Никола Драгулеви и авторитетния стар войвода Петко Киряков те се отделят от организациите на македонските българи и създават дружество „Странджа“.  Официалната цел на дружеството според устава му е да работи за нравственото и умственото повдигане на българщината в Одринския вилает, но в действителност революционната идея не му е чужда и крайната задача, която си поставят основателите му, е освобождението на българите от властта на султана чрез методите на революцията.  Дружеството има свой печатен орган, чрез който успява да се легитимира пред обществото в Княжеството и сред българите в Османската империя като организация, различна от Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно – одринска революционна организация.
Най-агресивната и последователна агитация на дружество „Странджа“ обаче е насочена срещу евреите – половината от броевете от втората годишнина на вестника съдържат статии срещу тях. Атаките срещу евреите може да разделим на три основни групи – обвинения, че използват християнска кръв в религиозните си ритуали; обвинения, че са шпиони на султана; обвинения от битов и търговски характер. Характерното е, че авторите на антиеврейските статии се опитват да докажат чрез примери всички свои твърдения, а редакцията на вестника получава редица писма от страната и от българите в империята както с потвърждения на обвиненията и даване на още примери за тяхната истинност, така и с опровержения и защита на евреите.
До края на самостоятелното съществуване на дружество „Странджа“, неговото ръководство остава на твърди антиеврейски позиции. В запазените протоколи от заседанията на настоятелстовто на организацията не са отбелязани дискусии по темата. Предмет на бъдещи изследвания остава въпросът откъде произлиза този яростен антисемитизъм на организацията на одринските преселници, при положение че в същото време Вътрешната македоно – одринска революционна организация се опитва да въвлече в своите редове представители от всички етноси, които населяват Македония и Одринско.