784 НАИМ-БАН – АРхеОЛОГИЧеСКИ ОТКРИТИя И РАЗКОПКИ ПРеЗ 2014 г. да се отнесат към късната античност или ранното средновековие. Фрагментите произхождат от чист пласт светла глинеста пръст и не принадлежат на археологическа структура. При прокопаване на колекторна шахта пред южната фасада на безистена е регистриран пласт от трошляк, състоящ се предимно от фрагменти от керемиди. Пластът лежи на около 1-1,50 м под нивото на съвременния терен. Под този пласт е разкрит частично разрушен гроб с инхумация (обр. 2). Ориентацията на гроба е з–И, като главата е в западна посока. Дълбочината на която са регистрирани останките е 2,30 м от съвременното улично ниво пред безистена. Отнетата пръст, в която е положено тялото, е светла, бежово-кафява, песъклива, съдържа дребни камъчета. Покойникът е положен в правоъгълна яма със заоблени ъгли (запазени размери 0,61 х 0,41 м). Южната част на ямата е отнесена при работа със земекопна техника. Макар и ограничени, стратиграфските наблюдения показват, че пластът от трошляк вероятно е натрупан в резултат от заравняване на уличното ниво след строежа на безистена в началото на ХVІ в. Гробът под това ниво следва да се датира в по-ранна епоха. Над пласта от трошляк са видими останките от бордюрни блокове, които вероятно се отнасят към следващо улично ниво, оформено при изграждането на пристройките към основния корпус на безистена. Откритият гроб не е единичен случай в района около безистена и градската градина, но до момента не е ясен контекстът на разкритите структури. Те биха могли да принадлежат на средновековната агломерация, свързана с функционирането на Ямболската крепост, разположена на около 200 м западно от съвременния градски площад (Димитрова 1986). Качеството на префугирането и подмяната на част от износения тухлен материал по фасадите на безистена не са предмет на археологическото наблюдение, но все пак налагат някои важни изводи. Контрастът между оригиналните и новоупотребените материали нарушава целостта на естетическото възприятие на сградата. Оригиналният облик на безистена, постигнат с пестеливата и точна реставрация на арх. Мушанов, също е нарушен, чрез полагането на живописна украса, чиито сюжети нямат нищо общо с първоначалното предназначение на постройката. литература димитрова 1986: Д. Димитрова. Ямболската крепост – резултати от археологическото проучване. – В: В. Велков (ред.). Поселищен живот в Древна Тракия. Втори национален симпозиум. Ямбол, 1986, 169-176. Jireček 1891: C. Jireček. Das Fürstenthum Bulgarien. Prag-Wien-Leipzig: Tempsky-Freytag, 1891. Kiel 1990: M. Kiel. Some Early Ottoman Monuments in Bulgarian Thrace: Stara Zagora (Eski Zağra), Jambol and Nova Zagora (Zağra Yenicesi). – In: Studies on the Ottoman Architecture of the Balkans. Aldershot, Hampshire: Variorum, 1990, 635-654. Kreiser 1979: K. Kreiser. Bedesten-Bauten im Osmanischen Reich. – Istanbuler Mitteilungen 29 (1979), 367-400. № 77. спасително археологическо проучВане на оБект „интегриран проект за подоБряВане и разВитие на инФраструктурата за питеЙни и отпадъчни Води на кВарталите „БанеВо“, „Ветрен“ и „минерални Бани“, гр. Бургас“ на територията на късноантична и средноВекоВна крепост акВе калиде Милен Николов, Доротея Гюрджийска Спасителното проучване се проведе през м. декември, в рамките на четири работни дни. Клонът, предвиден за проучване, е с ориентация север-юг, с дължина 80 м и попада изцяло на територията на късноантичната и средновековна крепост Акве Калиде (обр. 1). Той беше разделен на работни секции с дължина по 5 м. Проучена беше най-южната от тях, в изкоп с ширина 2 м. Констатирано беше наличи- РАЗДеЛ СРеДНОВеКОВНА АРхеОЛОГИя 785 Обр. 1. Схема на водния цикъл. С елипса е отбелязано местоположението на обекта. ето на мощен пласт с дебелина около 0,30-0,50 м от пръст и съвременни материали – строителни и битови отпадъци от ХХ в. Следва пласт от кафява пръст с дебелина около 0,50-0,85 м, с тъмни включения, в горното ниво на който нарядко се откриват съвременни материали, дребни фрагменти строителна и битова средновековна керамика и камъни. В южната част на изкопа, в западния профил, на дълбочина 0,72 м, се попадна на горно ниво на зид от сграда от ломени камъни с калова спойка. На дълбочина 1,10 м се разкри ниво от нападали камъни и покривни керемиди. В самия южен край на изкопа, непосредствено източно от този зид, открихме и хранилищен съд. Той е с унищожено при съвременни намеси устие – през него беше положена тръба от канал. След демонтиране на падналия покрив, на ниво 1,40 м, разчистихме подовото ниво на сградата. То е от жълтеникава и сива пръст, в която има керамика, въглени, нарядко и животински кости. В този пласт, на това ниво, открихме две монети, силно горели. Едната не можа да се идентифицира, но втората се разчете – отсечена е при император Константин Х. В северния край на изкопа, при източния профил, установихме наличие на правоъгълно вкопаване, запълнено с фрагментирана керамика – битова и строителна. западно от него, покривайки го, открихме следи от горяла греда и пепел – вероятно става въпрос за капак, изгорял на място. В източната част на тази яма се откри второ вкопаване, по-късно от правоъгълното с капака. То е с приблизително кръгла форма. И двете вкопавания остават в източния и северния профил на секцията от 5 м. Керамиката от подовото ниво на сградата и от правоъгълното вкопаване е представена от гърнета с и без излъскани ивици и дебелостенни съдове. Те добре могат да се датират в рамките на ХІ–ХІІ в. Вкопаването с кръгла форма в правоъгълното вкопаване е от черна пръст, в която нарядко се откриват керамични фрагменти. Няколко от тях са от сграфито съдове, които се датират в ХІІІ–ХІV в., по-скоро в началото на ХІІІ до началото на ХІV в. № 78. спасителни археологически разкопки В упи–1, кВ. 146, пи 67800.505.87, ул. „краЙБреЖна“ по плана на гр. созопол Борислава Гълъбова, Димитър Недев, яна Маринова, Калоян Иванов, Надежда Атанасова-Тимева, Димитър Костов, Георги Дзанев, Георги Илиев Във връзка с инвестиционни намерения от страна на „ЕМ СИ ИНВЕСТ“ ЕООД през ноември 2014 г. се проведоха спасителни археологически разкопки в уПИ–1, кв. 146, по плана на гр. Созопол. Проучваният терен попада в територията на ААР „Старинен Созопол“ и е с обща площ 1472 кв. м. БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2012 г. София, 2013 462 НАИМ–БАН – АРхеОЛОГИчеСКИ ОТКРИТИя И РАзКОПКИ ПРез 2012 г. - В двора южно от преддверието на скриптория се установява сходна последователност на събитията. Преградната стена до югозападния ъгъл на скриптория най-вероятно е била изградена в началото на хІ в. и със сигурност все още е била поддържана във втората половина на хІ в. литература попконстантинов и др. 2012: к. Попконстантинов, р. костова, В. Плетньов. средновековен княжески манастир в м. „караачтеке“, Варна. – аор през 2011 г., софия, 2012, 479–481 и цитираната там литература. №50. археологическо проучВане В раЙона на храма „сВ. успение Богородично“, кВ. Василико, гр. ЦареВо Милен Николов Проучванията се финансираха по програма „Виа Понтика“ на мс на република България. те се проведоха от 20.06 до 28.08.2012 г. и обхванаха зоните северно, южно и източно от храма. Проучена е площ от 380 м². според някои извори в района се е намирал средновековния манастир „св. троица“. до 2012 г. тук, както и на територията на гр. царево, не са провеждани археологически проучвания. Първите исторически сведения за Василико датират от 1152 г. те са дело на ал-идриси, който определя селището като малко, но процъфтяващо. известен е и генуезки документ от 1352 г., според който същата година една генуезка галера е купила жито от месамбрия, созопол и Василико. През първата половина на хV в. селището попада в привилегированата област хасекия, а от края на същия век вече има и турски документи за пристанището Василико. храмът „св. успение Богородично“ е изграден в основата на равната тераса на малък нос при старото пристанище на Василико. Южно от него е нос рохи, а северно – нос лимнос. При обработка на почвата около храма се откриват многобройни фрагменти късноантична и средновековна керамика, както и някои други находки – монети от хІ в., пръстени, фрагмент от триптих и др. Проучванията се съсредоточиха първоначално южно от храма, където преди десетина години при благоустройствени работи са разкрити основите на недостроено гръцко училище от края на хІх в. установихме, че източния зид на тази сграда е пробил културен пласт с добре разграничаващи се напластявания от два периода. горният пласт с дебелина 1 м е с материали от V–VІ и х – хІV в., а долният е с дебелина 1,3 м и съдържа находки от V–ІV в. пр. хр. Важни резултати се постигнаха при проучването на терена пред западния зид на сградата. тук се констатира натрупване на културен пласт с дебелина 2,2 м от хVІ в. до 1882 г. разкриха се и полуразрушено огнище и част от основа на стена от жилище от средата на хVІ в. структурите са повредени от западния зид на недостроеното училище. източно от съвременния път към храма разкрихме на мястото на малкия параклис „св. георги“, разрушен след 09.09.1944 г., старият калдъръм към църквата. северно от него открихме и част от опожарената през 1882 г. свещеническа килия. Проучванията южно от храма показаха, че археологическите материали от по-ранните епохи произхождат от зоната непосредствено около църквата, откъдето са се свлекли по склона на юг. затова започнахме проучване северно от храма, където терена се е използвал до средата на хх в. като некропол. още в първия механичен пласт установихме изключително висока концентрация на керамика от V-ІV в. пр. хр., V–VІ в., хІ - хІV в. разкрихме общо 21 гроба, от които 20 от хIX–Xх в. и един от хVІІ в. най-новите гробове напълно са унищожили старите, като при това събиране на костите и тяхното препогребване бе установено само в няколко случая. доминираща е била практиката при прокопаването на новите гробни ями костите от старите погребения да не бъдат третирани по специален начин. те са били изхвърляни заедно с пръстта и връщани обратно като пълнеж на новите гробни ями след обреда. При изкопаването им са унищожени не само старите гробове, но и зидове от ломен камък и кал, от които открихме само три фрагмента в различни участъци от проучваната зона. те добре се датират от периода хІІІ–хІV в. При проучването открихме цели и частично запазени РАзДеЛ IV. СРеДНОВеКОВНА АРхеОЛОГИя 463 съдове – канички и чаши, които са били поставяни като погребален дар, както и фрагменти от тухли и керемиди с кръст и формулата „иисус христос побеждава“. само в един случай подобни находки бяха открити in situ. В хода на проучването правеше силно впечатление сериозното присъствие на керамика от V-ІV в. пр. хр., гръцка и тракийска. установихме, че тя произхожда от ями, изсечени в скалата, които са засегнати от гробовете и по този начин голяма част от пълнежа им се е разнесъл на всички нива по целия терен. ямите са дълбоки от 0,3 до 1,1 м от нивото на скалата, цилиндрични или кошеровидни във вертикален разрез. насипани са с пълнеж от черна пръст, в която има въгленчета, разложени кирпичи и фрагментирана керамика – тракийска, от местни гръцки съдове, фрагментирани амфори от книд, акант, родос и менде, чернофирнисова керамика, рисувана керамика. В една от ямите се откри медна фибула и прекрасно изработен ладиевиден хромел от габро. керамиката се датира от периода самия край на VІ – края на ІV в. пр. хр. открити са общо 3 двойни ями, при които стара яма е пресечена от по-нова. на 50 м източно от храма, на малък нос, се забелязваха следи от градежи. При проучването им разкрихме голяма сграда с размери: дължина 13 и ширина 6 м. градежът на основите е от ломен камък на кал. По план тя е правоъгълна, ориентацията на дългите стени е сз–Юи. Входът е бил от югоизток. сградата е била с втори етаж, с външно стълбище и чардак. зидовете стъпват директно върху скалата, която тук е на дълбочина 0,15–0,3 м. най-ранните находки в сградата могат да се датират не по-късно от края на хVІ в. някои специфични находки – шпора и връх на стрела, подсказват за военното и изглежда стражево предназначение на постройката – вероятно тук е имало военен пост, който е следял за безопасността на корабите в пристанището и същевременно е изпълнявал и наблюдателни функции. никак не е изключено сградата да е била и с административен характер, за което говори откритият тук оловен митнически печат от хVІІІ в. Пред североизточната стена на сградата се откриха изсечени в скалата легла за стъпки на колони от много по-стара сграда. открити са също така и две изсечени в скалата стъпала, водещи непосредствено до скалния венец над морето, канал с посока югозапад – североизток и голяма яма, вкопана в скалата, през която преминава североизточния зид на сградата. това са следи от постройка и съоръжения, които предхождат изграждането на проучваната сграда и които могат да се датират на базата на открития тук най-ранен керамичен материал от V–VІ в. анализът на добитите при археологическите проучвания през 2012 г. данни позволява да се изведат следните изводи. теренът южно от храма „св. успение Богородично“ е бил застроен през хVІ в., като крайната дата на обитаването в този сектор е 1882 г., когато старо Василико е било унищожено от стихиен пожар. теренът северно от храма е бил използван като ямно поле през ІV в. пр. хр. той е обитаван през V–VІ в. и през хІ–хІV в., за което говорят остатъците от зидове и движимите находки. През втората половина на хVІ в. тук е обособен некропол, използван до средата на хх в., гробовете на който са разрушили напълно или частично по-старите археологически структури. източно от храма, в източния проучван сектор, през V–VІ в. е имало постройка и съоръжения, от които сега откриваме само изсечените в скалата канал, стъпала, яма и легла за колони. През хVІ в. тук е построена сграда с военноадминистративни и стражеви функции, свързана с пристанището на Василико. Всички данни сочат, че на мястото на сегашната църква е съществувал много по-ранен храм, за чиято датировка не може да се каже нищо категорично, но тя не е по-рано от хІІІ–хІV в. и не по-късно от хV–хVІ в. №51. средноВекоВен манастир „сВ. Йоан продром“ на о-В сВ. иВан – созопол Казимир Попконстантинов, Цоня Дражева, Росина Костова остров „св. иван“ е най-големият от петте острова по българското черноморско крайбрежие и един от трите в созополския залив. намира се на една морска миля от созопол. средновековният манастир „св. йоан Продром“ е разположен върху тераса отворена към созополския залив и е с приблизителна площ 5 дка. През 2012 г. проучвателският екип си постави следните задачи: