2019 4 Проблеми на изкуството 4/2019 НЕПУБЛИКУВАНИ МОЩЕХРАНИТЕЛНИЦИ С ГРЪЦКИ НАДПИСИ ОТ БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР Емануел Мутафов, Дарина Бойкина Настоящият текст си поставя за цел да представи предварителните ни наблюдения върху десет непубликувани мощехранителници с гръцки надписи от ризницата на Бачковския манастир с тяхно пълно описание, разчитане и превод на надписите. В края на изложението се предлага опит за очертаване на някои аспекти от тяхното функциониране и ролята на мощите в района около манастира. Ключови думи: мощи, таксидиотско движение, култ към светци, златарство Колекцията от мощехранителници на Бачковския манастир, която е втората най-представителна на територията на съвременна България, все още не е напълно публикувана и проучена, като редица въпроси около произхода на мощите, художествените особености на техните кивоти и на ролята им в религиозния живот на бачковските монаси и християните в региона, остават неразгадани от изследователите. Настоящият текст си поставя за цел да представи предварителните ни наблюдения върху непубликуваните кивоти за мощи от ризницата на манастира с тяхно пълно описание, разчитане и превод на надписите1. В края на изложението се предлага опит за очертаване на някои аспекти от тяхното функциониране. Историческите сведения, с които съвременната наука разполага относно намиращите се в Бачковския манастир мощи до края на деветнадесетото столетие, са твърде оскъдни и не позволяват да се изгради дори хипотетична представа за нейните мащаби. Добре известно е обаче, че още от създаването на обителта, нейните основатели са се погрижили за „небесните ѝ закрилници”. За това съдим от типика на Григорий Бакуриани (Пакурияни), където в специален списък, описващ свещените „съкровища и честните свети икони и всички останали дарения”, се споменават „две икони от златна сплав, които имат отвън късчета от Честния кръст” и „сребърно сандъче или кивот за светите мощи”2. За съжаление, по-късната съдба на тези паметници е напълно неизвестна. Следващите познати ни извори са също толкова лаконични и датират от началото на XIX в. Става дума за „Наръчник за Филипополска епархия”, съставен от Константин иконом и издаден през 1819 г. във Виена, в който се споменава Бачковския манастир и мимоходом се отбелязва, че „там се намират и множество свети мощи”3, но без да се дава по-конкретна информация за тях. Подробен опис на мощите в Бачковския манастир се появява едва в началото на XX в., след като вече е попаднал под юрисдикцията на Българската екзархия4. През 1902 г. игуменът на манастира съставя „Списък на оцелелите и съхранявани в Бачковската обител „Успение Пресветая Богородици” свети мощи”5, в който са представени двадесет кивота и съхраняваните в тях частици от телата на общо шестнадесет светци, „заварени при земането монастиря от гърците”, като са дадени кратки описания на предметите, а надписите върху тях са предадени в превод на български език. 12 1. Мощехранителница на св. Кирик, XVIII в., капак Reliquary of St Cyricus, 18th c., lid За първи път отделни предмети от богатата съкровищница на Бачковския манастир в научната литература се споменават през 20-те години на миналия век6, но едва към края на 60-те се появяват първите опити за цялостно публикуване на намиращите се там произведения на златарското изкуство. През 1967 г. архимандрит Климент Рилец накратко описва музейната сбирка на Бачковския манастир, като отбелязва, че в нея се намират мощехранителници от XVIII и XIX в., които вероятно са били ползвани от бачковските монаси таксидиоти7. През същата година е публикувана и книгата на Мина Иванов, в която са представени най-ценните църковни утвари, пазени в манастира. Авторът отделя специално внимание върху кивотите за мощи, като дава подробни описания, предава и превежда надписите на девет от тях8. Още в началото М. Иванов отбелязва, че по това време в колекцията се съхраняват деветнадесет кивота9, което означава, че дотогава броят им е останал почти непроменен от началото на XX в., т.е. изчезнал или по-скоро повреден до 1967 г. е само един кивот, който според нас е запазен частично до днес10. След М. Иванов в научната литература мощехранителниците от Бачковския манастир се споменават в по-общи трудове, посветени на златарското изкуство по българските земи11, или в публикации с научнопопулярен характер12. Днес, след серия кражби от края на миналия век, в колекцията на Бачковския манастир се намират тринадесет кивота за мощи, от които интерес за нас пред- Проблеми на изкуството 4/2019 2. Мощехранителница на йеромонах Гавриил, 1758 г., предна странѝца Reliquary of hieromonk Gabriel, 1758, front side ставляват тези, върху които са поместени надписи на гръцки език. Тези десет мощехранителници се публикуват тук за първи път. Изключение прави единствено кивотът на йеромонах Гавриил, който е публикуван от М. Иванов, но с някои неточности в предаването на надписите. Кивотите датират от XVIII и до края на XIX в. и следват общите тенденции в развитието на златарството от периода, a в поместените надписи са споменати имена на златари или техни инициали, а в някои случаи и мястото, където са изработени предметите – предимно малки златарски ателиета, намиращи се в близост до манастира. Сред тях се открояват и няколко паметника, които са изработени най-вероятно от гръцки златари, както и такива, донесени от Западна Европа. Част от представените произведения представляват таксидиотски кутии, ползвани от бачковските монаси по време на техните мисии сред християнското население, с които са извършвали някои църковни треби, събирали са дарения и са привличали поклонници към манастира. Така анализът на тези предмети допълва представите ни за развитието на църковната утвар по българските земи, но по-важното е, че заедно с информацията, която надписите дават, се осветлява частично историята на Бачковския манастир от периода на Възраждането. Разглежданите кивоти представяме в хронологичен ред. Най-ранните достигнали до нас мощехранителници датират от XVIII в., като сред тях особено внимание заслужава малък позлатен кивот с емайлова украса, съхраняващ частица от мощите на св. Кирик13 (ил. 1). Капакът е прикрепен към основата с четири малки шарнира, поставени в средата на задната странѝца. Средната част на капака е леко издигната нагоре, а външният ръб е с малко по-големи размери от основата на кутията. В центъра на капака е поставена розета, изработена филигранно. От двете ѝ страни, по дължината на капака са поставени по три каси за инкрустиране на скъпоценни камъни. Крайните са с правоъгълна форма, като в тях са вградени червени камъни, а средните две са с неправилна призматична форма и в момента са празни. В ъглите на централното правоъгълно поле са поместени цветя, изградени с филигранна усукана жичка, а между листенцата на цветето има гранулация. По едно цвете в същата техника има в средата на късите страни на полето, на една ос с розетата, поставена в центъра ѝ. Рамката на капака също е богато украсена в техниката на филиграна и емайла, и инкрустирана с камъни – по два на късите и по четири на дългите страни. Тези особености в украсата на капака дават възможност мощехранителницата да се причисли към група от скъпоценни църковни предмети, по-голямата част от които принадлежат на колекцията на Бачковския манастир. Става дума за няколко обкова на евангелия, мощехранителница, канички теплота и други утвари, покрити с фина филигранна украса, за които изследователите се обединяват около идеята, че са изработени от златарско ателие, намиращо в района на Пловдив и Бачковския манастир14. Тези стилови сходства в украсата дават възможност мощехранителницата да се датира към края на XVII или първа половина на XVIII в. Вероятно от втората половина на XVIII в. и началото на XIX в. датира поставената вътре в кутията малка сребърна пластина с позлата, която напомня на малка икона с вградени мощи. В центъра на пластината е представен св. Кирик, държащ кръст в дясната и свитък в лявата си ръка, с позлатен нимб. Фигурата е представена под арка със сложен профил, а в пространството над арката е изписана сигнатурата на светеца – Ο ΑΓΙΟC/ ΜΑΡ/ΤΗC ΚΙΡΗΚ(ΟΣ) (sic! ὁ ἅγιος μάρτυς Κήρυκος) – „Св. мчк Кирик”. В долната лява част, до фигурата на светеца е гравирана дясна ръка, която най-вероятно има отношение към вградените под самата фигура мощи, от които днес е запазена само една малка частица. За мощите е предвидена специално изработена каса с елипсовидна форма, с не много голяма височина и с триъгълни зъбци, с помощта на които е била прикрепена самата кост. Изображението, както и касетата с мощите са рамкирани от позлатена рамка без украса. В кутията са поставени мощи – две кости, към които са прикрепени малки позлатени обковчета, свързани с верижка. По тях няма надписи, които да посочат името на светеца, украсени само с гравиран геометричен орнамент. Най-ранната точно датирана мощехранителница, която днес се съхранява в колекцията на Бачковския манастир е тази на йеромонах Гавриил15, създадена за част от мощите на св. Харалампий (ил. 2). Кивотът има правоъгълна основа, към която е прикрепен изпъкнал капак. Той е обточен от два тънки фриза, съставени от растителни повлеци и акантови листа, като в долната част на вътрешната рамка е поместен следния надпис: ΓΑΒΡΙΗΛ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧΟΥ/ ΜΟΝΑCΤΙΡΙΟΝ ΜΠΑCΚΟΒΟΥ (Γαβριὴλ ἱερομανάχου μοναστήριον Μπατσκόβου) – „Йеромонах Гавриил – Бачковски манастир”. В центъра на капака е представено Разпятието. Христос е моделиран фронтално, облечен е в перизома, но върху нимба му липсва стандартното буквено означение. В четирите ъгъла на полето в отделни клейма с формата на цветна чашка са представени четирима евангелисти с кодекси в ръце, придружени от сигнатури на гръцки език. Горе вляво е св. ап. Матей – Ο ΑΓΙΟС ΜΑΤΘΕΟΣ (sic! ὁ ἅγιος Ματθαίος), срещу него е св. ап. Марко – Ο ΑΓΙΟС ΜΑΡΚΟ(Σ) (ὁ ἅγιος Μάρκος), долу вляво е поместен св. ап. Йоан – Ο ΑΓΙΟС ΙΩ(ΑΝΝΗΣ) (ὁ ἅγιος Ἰωάννης) и срещу него св. ап. Лука – Ο ΑΓΙΟС ΛΟΥΚΑΣ (ὁ ἅγιος Λουκᾶς). В свободното пространство около кръста е изкован едър акантов орнамент. Върху предната страна на капака е монтирана малка сребърна женска глава, която играе ролята на закопчалка. Това нестандартно решение остава без аналог сред познатите ни мощехранителници по българските земи. Странѝците на основата са украсени с фризове, съставени от раковини и акантови листа. Гравиран акантов 13 Проблеми на изкуството 4/2019 3. Мощехранителница на йеромонах Ананий, 1764 г., капак Reliquary of hieromonk Ananias, 1764, lid фриз обикаля дъното на кутията. В най-външната рамка е гравирана годината 1758, а в специално клеймо златарят е оставил името си – ΚΟΥΗΜΗΤΖΗ ΗΟΑΝΗΣ (sic! Κουγιουμτζής Ἰωάννης) – „Йоан куюмджия (златар)”. Надписът е стилизиран, с грешки и на места с обърнати обратно букви. Не става дума за огледален образ, а по-скоро за неумел криптограф. Вътрешният капак с мощите е кантиран с тънка рамка от напречни щрихи, а след нея има втора, по-широка, съставена от растителен фриз. Пространството е разделено от три едри листа, а около тях се увиват едри цветове, рокайлни елементи и листа. В долната част между отворите е гравирано: ΤΟΥ ΑΓΗΟΥ ΧΑΡΑΛΑΜΠΟΥΣ (sic! τοῦ ἁγίου Χαραλάμπους) – „(Мощи) на свети Харалампий”. Единият от отворите за мощи има издължена арковидна форма, в която е поставена частица от тялото на св. Харалампий, обкована в самостоятелен сребърен обков с подобен надпис: ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΧΑΡΑΛΑΜΠΟΥΣ 1804 (τοῦ ἁγίου Χαραλάμπους 1804) – „(Мощи) на св. Харалампий 1804 г.”. Другата частица е поставена в по-малък обков с елипсовидна форма, в чийто център е припоена сребърна каса с назъбен край, следващ плътно формата на костта. През средата ѝ минава тънка сребърна пластина, наподобяваща пръстен. Около костта е гравиран надпис, който не се чете добре, но най-вероятно е двуезичен и гласи: ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΧΑΡΑΛΑΜΠΟΥΣ (τοῦ ἁγίου Χαραλάμπους) и МОЩИ СТ(А)ГО ХАРАЛАМПИќ. Както става ясно от надписите и стила на украсата на отделните части, кивотът е изработен на няколко етапа. Основата заедно с капака са създадени от някой си Йоан куюмжи през 1758 г., а през 1804 г. е направен сребърният обков на една от частите на св. Харалампий. Не е известно кога е поръчана вътрешната пластина, към която са прикрепени мощите. По стила на нейната изработка се доближава до сребърната пластина за мощи в кивота от 1860 г. (с инв. № БМ-38), за който ще стане дума по-долу. Това дава възможност да се предположи, че тази част датира най-общо от първата половина на XIX в. През 1764 г. йеромонах Ананий поръчва сребърен кивот за мощи16 с формата на книга (ил. 3). Капакът, прикрепен чрез три широки шарнира към основата, е разделен на две еднакви по размер правоъгълни полета. В ромбовидно поле е представена сцената Разпятие Христово на архитектурен фон, като е спазена стандартната 14 иконография на сцената, придружена от следните надписи: Η ΣΤΑΒΡΟCΙΣ ΤΟΥ ΧΡΙΣΤΟΥ (sic! Ἡ Σταύρωσις τοῦ Χριστοῦ) – „Разпятие Христово”. Около Христос: IC XC/ ΙΝΒΙ (ΙΗΣΟΥΣ ΝΑΖΩΡΑΙΟΣ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΙΟΥΔΑΙΩΝ (Ἰησούς Ναζωραίος Βασιλεύς Ἰουδαίων) – Иисус назарянин цар на юдеите; Богородица (Μ(НТН) Ρ Θ(Е)ΟΥ); св. Йоан Богослов (ΙΩ(ΑΝΝΗΣ). В ъгловите полета са представени образите на евангелистите: св. Йоан (без сигнатура); св. Матей (М(А)Т(ΘΑΙΟΣ); св. Лука ΛΟΥ(ΚΑΣ); св. Марко ΜΑΡΚ(ΟΣ). Дясната половина следва идентична структура. В центъра е представен св. Димитър на кон със сигнатура: Ο ΑΓΙΟΣ ΔΙΜΙΤΡΙΟΣ (sic! ὁ ἅγιος Δημήτριος). Над него в двете ъглови полета са изобразени арх. Михаил (М), поставящ корона на главата му и арх. Гавриил (Г), който му подава копие. В долните две ъглови полета са представени светци архиереи – вляво е св. Елевтерий със сигнатура: Ο ΑΓΙΟΣ ΕΛΕΥΘΕΡΙΟΣ (ὁ ἄγιος Ἐλευθέριος), а в дясно – св. Григорий със сигнатура: Ο ΑΓΙΟΣ ΓΡΙΓΟΡΙΟΣ (sic! ὁ ἅγιος Γρηγόριος), представящи светците, чиито мощи са поставени в кивота. И двамата са облечени в архиерейски одежди, благославят с дясната си ръка, а в лявата държат кодекси. Ктиторският надпис е поместен в рамката на капака, разделен на две части. Горе вляво е изписан следният надпис: ΕΚ ΠΟΛΕΟΣ ΣΙΛΗΒΝΟΥ (sic! ἐκ πόλεως Σηλύβνου17) – „от град Сливен”, а долу вляво: ΑΝΑΝΗΟΥ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧΟΥ α΄ζ΄ξ΄δ΄ (Ἀνανίου ἱερομονάχου α΄ζ΄ξ΄δ΄) – „Ананий йеромонах 1764 г.”. Вътрешната пластина, покриваща мощите, е рамкирана от тънък фризов орнамент, съставен от вълнообразно подредени листенца, под които има шнуровиден орнамент. В централната част на капака са пробити три отвора за мощи с неправилна форма. В най-левия е поставена кост, към която са прикрепени сребърни обкови към двата ѝ края. Върху единия обков е поместен следният надпис: (ΜΕΡΟΣ) ΑΓΙΟΥ ΓΡΗΓΟΡΙΟΥ/ ΝΕΟΚΑΙΣΑΡΙΑΣ/ ΤΟΥ ΘΑΥΜΑΤΟΥΡΓΟΥ (μέρος τοῦ) ἁγίου Γρηγορίου Νεοκαισαρείας τοῦ θαυματουργοῦ) – „частица от св. Григорий Неокесарийски чудотворец”. По формата на този дъговиден отвор е изписано: Ο ΑΓΙΟΣ (Ε)ΛΕΥΘΕΡΙΟΣ (ὁ ἄγιος (Ἐ)Λευθέριος18) – св. Елевтерий. Единият от отворите, който има елипсовидна форма, в момента е празен. Над него е вграден кръст с малки размери и семпъл метален обков. От едната страна на дървения кръст е рязано Разпятие, а от другата – св. Богородица в цял ръст с детето Христос на ръце. Свободното пространство около отворите е покрито с растителен орнамент. Особеностите в оформянето на вътрешното пространство на предмета подсказват, че най-вероятно кивотът е използван като таксидиотска кутия, поръчана от йеромонах Ананий в Сливен през 1764 г. Следващите паметници, които ще бъдат представени, датират от деветнадесетото столетие. Сред тях найранен е този на йеромонах Гавриил19 (ил. 4). Кивотът представлява малка по размери сребърна кутия с почти квадратна форма. Украсата е само по външния и вътрешния капак и се състои от растителни мотиви. Външният капак е кантиран с псевдогранулация. В ъглите на широката рамка са поставени преплитащи се волути, а между тях са изковани листа или цветчета. Вторият капак е с голям кръстовиден отвор, ъглите са орнаментирани със същите мотиви като тези на капа- Проблеми на изкуството 4/2019 4. Мощехранителница на йеромонах Гавриил, 1836 г., вътрешен капак Reliquary of hieromonk Gabriel, 1836, inner lid ка. Вътре в кутията, под втория капак, е поставен отлят бронзов кръст, в центъра на който има миниатюрно Разпятие. В четирите края са прикрепени каси, в които са вградени мощи, като над Разпятието касите са две. По странѝците на кутията е гравиран надпис със следното съдържание: Η ΘΗΚΗ ΑΥΤΗ ΤΩΝ/ ΙΕΡΩΝ ΛΕΙΨΑΝΩΝ/ ΓΕΓΟΝΕΝ ΓΑΒΡΙΗΛ/ ΙΕΡΟΜΟΝΑΧΟΥ ΜΠΑΤΖΚΟΒΟΥ/ ΔΙ’ ΕΜΟΥ/ (Ε?)Ν: 1836 ΤΙ 14 ΑΥΓΟΥΣΤΟΥ (‘Η θήκη αὐτὴ τῶν ἱερῶν λειψάνων γέγονεν Γαβριὴλ ἱερομονάχου Μπατζκόβου δι’ ἐμοῦ Ν?: 1836 τῇ 14 αὐγούστου) – „Тази кутия за свети мощи се направи от мен йеромонах Гавриил Бачковски на 14.08.1836 г.” ΔΙ’ ΕΜΟΥ („от мен”) е след името на йеромонаха, т.е. на нелогично място, а Ν: е възможно да е съкращение на името на ювелира. През 1843 г. е поръчана мощехранителница20 (ил. 5), представляваща дървена облечена в зелено кадифе кутия, към която са прикрепени метални пластинки, поставена на четири крачета с полусферична форма, подобно на т. нар. „бутони”, използвани при обковите на евангелията. Към капака е прикрепена сребърна пластина, обточена с широка орнаментирана рамка от растителен повлек, преплетен с панделка. Централното правъгълно поле се издига във височина над рамката, като странѝците му са с трапецовидна форма и по този начин се оформя втора, по-тънка рамка. В нейната горна част е гравирана сигнатурата на композицията Събор на архангелите: Η ΣΥΝΑΞΗΣ ΤΩΝ ΑΡΧΑΝΓΕΛΩΝ (sic! ἡ Σύναξις τῶν Ἀρχαγγέλων), а в долната ѝ част има ктиторски надпис със следното съдържание: ΚΤΗΜΑ ΤΟΥ ΠΑΠΑ ΑΒΡΑΜΙΟΥ ΒΑΤΖΚΟΒΙΤΗ 1843 (κτῆμα τοῦ παπά Ἀβραμίου Βατζκοβίτη 1853) – „Притежание на поп Аврамиос Бачковец 1843 г.” В центалното поле на пясъчен фон е поместена композицията Архангелски събор, фланкирана от св. Козма (Ο ΑΓΙΟΣ ΚΟΣΜΑΣ – ὁ ἅγιος Κοσμᾶς) и св. Дамян (Ο ΑΓΙΟΣ ΔΑΜΙΑΝ – sic! ὁ ἅγιος Δαμιανὸς). Върху вътрешната страна на капака е прикрепена цяла сребърна пластина, кантирана от три тънки рамки. Пространството е разделено на три части от две тънки колони, като в централното поле е представена св. Богородица (ΜΗΡ ΘΟΥ – Μήτηρ Θεοῦ), държаща Христос на лявата си ръка, коронясвана от два ангела, а от двете ѝ страни са поместени св. Димитър (Ο ΑΓΙΟΣ ΔΗΜΗΤΡΙΟΣ – ὁ ἅγιος Δημήτριος), облечен с военно облекло и държащ кръст и копие и св. Харалампий (Ο ΑΓΙΟΣ ΧΑΡΑΛΑΜΠΟ(Σ) – ὁ ἅγιος Χαράλαμπος), също в цял ръст, облечен в типичното архиерейско облекло с орар и омофор, благославящ с дясната ръка, а в лявата държи кодекс. Вътрешността на кутията е покрита от сребърна пластина, в която са предвидени три отвора за частите на разглобяем напрестолен кръст. Около кръстовидния отвор са монтирани малки каси за поставяне на мощи. Около една от частиците е изкован следния надпис: ΘΕΩΜ ΛΙΨΑΝ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ (sic! θείον λείψανον τοῦ ἁγίου) – „божествени мощи на светеца”. Не е ясно чии са мощите. Вероятно са на св. Харалампий. В основата на кръста е представен Голготският хълм с Адамовия череп, а от двете му страни са изобразени св. Константин и св. Елена, сочещи към него. Стиловите особености на орнаменталната украса на кивота са сходни с декорацията на църковни утвари, изработени от пазарджишки майстори златари. Моделирането на растителния повлек и S-образната панделка са идентични с украсата на таксидиотската кутия на поп Епифаний Зографски, която според посветителския си надпис е изработена в Пазарджик през 1840 г.21 Напълно идентични са и орнаментите върху обковите на няколко евангелия от пазарджишките църкви, като тези, изработени през 1833 г. и 1841 г. за църквата „Св. св. Константин и Елена” и през 1836 г. за църквата „Успение Богородично” от пазарджишкия златар дядо Вълчо22. Това дава възможност да се предположи, че кивотът на Аврам Бачковец е изработен в Пазарджик, а неговото вътрешно оформяне подсказва, че е функционирал като таксидиотска кутия. Една от най-впечатляващите мощехранителници, които се намират днес в колекцията на Бачковския манастир, съхранява част от мощите на св. Кирик и св. Харалампий (ил. 6). Кивотът23 следва формата на мида, 5. Мощехранителница на Аврамиос Бачковец, 1843 г., капак Reliquary of Abraham of Bachkovo, 1843, lid 15 Проблеми на изкуството 4/2019 6 и 7. Мощехранителница на св. Кирик и св. Харалампий, 1860 г., капак и задна страна Reliquary of St Cyricus and St Haralambos, 1860, lid and back side изработен е от бронз и е поставен върху три крачета с формата на лъвски лапи, а странѝците са украсени с фин релеф от растителни и барокови елементи, преплитащи се с различни музикални инструменти (ил. 7). Капакът на кутията представлява мидена черупка, върху която е рязана в нисък релеф растителна украса. От вътрешната стана на капака е прикрепена сребърна пластина, моделирана като стилизирана раковина, върху която е гравиран следният надпис: ΜΟΗCτΡ ΒΑΣΚΒ (sic! μοναστήριον Βατσκόβου) 1860 – „Манастир Бачково 1860”. Вътрешността на кивота е покрита от сребърна пластина, в която са предвидени отвори за мощи, около които са поместени надписите: ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ/ ΚΥΡΙΚΟΥ/ ΛΙΨΑΝΟΥ (sic! τοῦ ἁγίου Κηρύκου λείψανον) – „(Мощи – б. Е.М) на св. Кирик”; ΧΑΡΑ/ ΛΑΜΠΟΥ (τοῦ ἁγίου) Χαραλάμπου) – „(мощи – б. Е.М) на (св.) Харалампий”. Част от главата на св. Яков Персиец е поставена в сребърен цилиндричен кивот със сложен профил24 (ил. 8). Той стои на три крачета, като от тях е запазено само едно. В основата си кивотът е цилиндричен, със семпла кована украса. Над този цилиндър има пояс от ажурно рязан фризов растителен орнамент, съставен от волути, акантови листа и цветя. Капакът на кивота е изпъкнал. В най-високата му част е пробит отвор, през който се вижда част от теменна кост. Той е покрит от по-малко капаче с формата на неправилна елипса, прикрепен към основата с три шарнира. В центъра му е изобразен св. Яков Персиец, държащ кръст в дясната си ръка. Наметнат е с мъченически плащ, има и кърпа на главата си. Ореолът му е украсен с орнаменти. Около образа на светеца е посместен следният надпис: Ο ΑΓΙΟΣ ΙΑΚΟΒΟΣ (sic! ὁ ἅγιος Ἰάκωβος) – „Св. Яков”. 16 Две големи листа излизат от него. От двете страни на фигурата има по едно цвете, като в центъра на всяко едно от тях е прикрепена елипсовидна каса с инкрустиран камък. По стилови белези би могъл да се датира в периода XVIII-XIX в. Тук трябва да се отбележи, че мощехранителници с подобна форма по българските земи не са ни познати до момента. Най-близкият паралел, който бихме могли да посочим, е мощехранителница с част от черепа на св. Елевтерий, намираща се в колекцията на светогорския манастир Ксиропотам, изработена през 1800 г.25 В тези хронологически граници би могъл да се датира и малък сребърен кивот26 с издължена правоъгълна форма и семпла украса (ил. 9). Капакът е прикрепен към основата с 5 дълги шарнира, свързани с метална жичка. В центъра му се издига елипсовидна форма с полуцилиндрично сечение. В двата края и в центъра на тази форма има изработени клейма с орнаментална украса, затворени от начупена лента. В свободното пространство между клеймата има изковано по едно листенце. Тази издигната форма е кантирана с шнуровиден орнамент с фестонен мотив. Външната рамка на капака е плоска и почти изцяло изчистена от украса. Върху предната страна на капака е изкован надпис, който пояснява, че кивотът е създаден за мощите на св. Марина, изписан огледално: ΛΗΨΑΝΟΝ ΤΗΣ ΑΓΙΑΣ ΜΑΡΙΝΑΣ (sic! λείψανον τῆς ἁγίας Μαρίνας) – „Мощи на света Марина”. Тази външна рамка е кантирана единствено от тънка лентичка псевдогранулация, от чиито две страни има шнуровиден орнамент. Странѝците на кутията са украсени различно. Двете дълги страни са разделени на три правоъгълни полета. Двете крайни са украсени с растителен орнамент, а средното – с ромбовидна мрежа. Късите страни също са с еднаква украса – редица от полукръгли арки, под които са поставени изковани в нисък релеф точки и чертички. В момента кутията е празна, няма втори капак за мощи. В нея е поставен памук и част от Честното дърво. В дървена мощехранителница с мощите на св. Яков Персиец, на която ще се спрем след малко, днес се намира втора сребърната пластина27 (ил. 10). Върху нея е изкован надпис със следното съдържание: ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ/ ΕΥCΤΑΤΙΟΥ ΠΛΑΚΙΔΑ (sic! τοῦ ἁγίου Εὐσταθίου/ Εὐστρατίου Πλακίδα) – „(Мощи – б. Е.М) на св. Евстатий Плакида”. Надписът е писан от славянин, тъй като името на гръцки е Ευστάθιος, а грък не би сбъркал „θ” с „τ”. Другото разночетене на името е Евстратий, но тук липсва „ρ”. От него става ясно, че е била предназначена за мощите на св. Евстатий Плакида. Кантирана е от тънка рамка псевдугранулация, поставена между два тънки шнуровидни фриза. От едната дълга страна липсва редът псевдогранулация, което най-вероятно се е получило при изрязването на тази част от по-голяма пластина, служела като вътрешен капак за мощи от друг кивот. В четирите ъгъла са изковани орнаменти от рокайлни и растителни елементи. В центъра на пластината има малък кръстовиден отвор, обточен с фестонен мотив. Точно над него е пробит отворът за мощи, обиколен от сравнително широка рамка. За това, че тази сребърна пластинка е принадлежала на друг кивот, подсказва описът от 1902 г. В него се споменава за малка кост от тялото на св. Евстатий Плакида, която се е намирала в сребърен кивот, тежаща около Проблеми на изкуството 4/2019 9. Мощехранителница на св. Марина, XVIII-XIX в., капак Reliquary of St Marina, 18th-19th c., lid 8. Мощехранителница с част от главата на св. Яков Персиец, XVIII-XIX в., капак Reliquary with piece of head of St James of Persia, 18th-19th c., lid 150 гр, върху която е бил гравиран надпис на гръцки език. Без да уточнява мястото на надписа, игуменът на манастира го предава в превод: „х. поп Гавриил на св. Богородица Бачковска 1859 год. Август 15”28. Тази информация позволява да се датира и достигналата до днес сребърна пластина, изработена около втората половина на XIX в. Не може категорично да се каже, че със сигурност датира от 1859 г., както пише в надписа, най-малкото защото не трябва да се изключва възможността да е изработена по-рано или по-късно от самия кивот, както се установи в други примери от бачковската колекция. Към края на XIX в. могат да се датират две мощехранителници, които представляват дървени кутии с живописна украса и с поставени сребърни пластини във вътрешната им част. Едната от тях има частично запазена украса върху капака и странѝците си29 (ил. 11), а върху капака му на тъмносин фон е представен неизвестен светец в медальон, придържан от четири барокови картуша, в които са изписани серафими. Частично са запазени образите на два от тях. Странѝците са покрити с барокова орнаментална украса, която имитира позлатен обков. Живописта върху вътрешната част на капака също е силно разрушена. Въпреки това изглежда, че там е била изобразена св. Богородица с Христос на ръце, върху тъмносин фон преливащ надолу в светла охра. Сребърната пластина, която е поставена вътре върху памук, изглежда е рязана в долния си край, за да пасне на размера на кутията. В средата ѝ е пробит отвор за малък кръст, а от двете му страни има отвори за мощите с неправилна форма. В горната ѝ част е изкован следният надпис: + Ο ΑΓΗΩΣ ΤΡΙΦΟΝ + ΜΠΑΤΖΗ + Ο ΑΓΗΩΣ ΙΑΚΩΒΟΣ ΠΕΡC(ΗΣ) (ὁ ἅγιος Τρύφων + Μπατζή (?) + ὁ ἅγιος Ἰάκωβος Πέρσης) – „Св. Трифон + Бадзи? + св. Яков Персиец”. Проблем е надписът в средата. ΜΠΑΤΖΗ е възможно да е грешно и съкратено изписване на името на манастира – ΜΠΑΤΖΗ(ΚΟΒΟΥ), но не е изключено да е фамилията на майстора ΜΠΑΤΖΗΣ. Съществува църква в гр. Арта, посветена на св. Георги τοῦ Μπατζή, но това не е епитет, който се свързва със светец, а по-скоро наименование на квартала, в който се намира гореспоменатата църква. Св. Трифон обаче е от Лампсак. Μπατσί пък е топоним на о. Андрос. До селото се намира манастира „Св. Богородица Живоносен източник”, където се съхраняват част от мощите на св. вмчк Трифон. Найвероятно частицата от нетленните останки на светеца, намиращи се сега в Бачковския манастир, са от андроското с. Баци, заради което надписът трябва да се чете: Ο ΑΓΗΩΣ ΤΡΙΦΟΝ ΜΠΑΤΖΗ (sic! ὁ ἅγιος Τρύφων (τοῦ) Μπατσί(ου) – „Св. Трифон от Баци”30. Вероятно също от края на деветнадесетото столетие датира и втората дървена мощехранителница31 (ил. 12), която е покрита със семпла живописна украса. Капакът е тониран в тъмнокафяво, а с охра са разчертани няколко правоъгълни полета, които изграждат две различни по ширина рамки и едно малко централно поле. Симетрично са поставени малки цветенца. Странѝците на кутията са зелени, с изключение на задната, която също е тъмнокафява. Върху вътрешната страна на капака е изписана св. Богородица Одигитрия с корона на главата, фланкирана от образите на св. Харалампий и св. Йоан Кръстител. Те са представени върху тъмносин и охров фон. Сребърната пластина поставена вътре, също като при предишната кутия, е рязана, за да пасне на размера на кивота. В центъра ѝ има малък кръстовиден отвор, обърнат с върха надолу. От неговата лява страна има пробит издължен отвор с поставена кост в него. Самата кост е придружена от два малки сребърни обкова в двата си края. В дясната част на пластината е прикрепена втора сребърна пластина, много вероятно взета от друг кивот с по-малка форма. В центъра си има пробит кръгъл отвор за мощи, обиколен от широка рамка растителен орнамент. От двете стани на този кръгъл медальон е изписано: (ΤΟΥ) ΙΑΚΩΒΟΥ/ ΠΕΡCΟΥ – (τοῦ) Ἰακώβου (τοῦ) Πέρσου) – „(Мощи – б. Е.М) на св. Яков Персиец”. По стилови белези може да се датира в XIX в. *** Част от представените предмети се отнасят към групата на таксидиотските кутии, както беше маркирано в текста по-горе. Това са кивотите на йеромонах Ананий от 1764 г., на Аврам Бачковец от 1843 г., и най-вероятно последните две представени дървени мощехранителници. Този тип кивоти за мощи са изключително разпространени през XVIII и XIX в. на Балканите, а в България най-голяма и представителна колекция се намира в Рилския манастир32. За момента таксидиотската дейност на Бачковския манастир до края на XIX в. все още е твърде слабо изследвана, което вероятно се дължи на малкото достигнали и познати на науката извори, които да осветлят този въпрос33. Посочени17 Проблеми на изкуството 4/2019 10. Сребърна пластина с мощите на св. Евстатий Плакида, ок. 1859 г. Silver plaque with relics of St Eustatius Plakida, about 1859 11. Мощехранителница с мощите на св. Трифон и св. Яков Персиец, втора половина на XIX в., вътрешен капак Reliquary with relics of St Tryphon and St James of Persia, second half 19th c., inner lid те кивоти за мощи обаче свидетелстват достатъчно красноречиво, че бачковските монаси са пътували сред християнското население, за да извършат някои църковни треби и да събират помощи за манастира. В научната литература пръв Иван Гошев споменава за тефтери, датиращи от началото на XVII в., които показват събраните средства от пътуващите монаси на Бачковския манастир, които обикаляли предимно сред българското население34. Според Климент Рилец обаче таксидиотската дейност на манастира се отнася още към края на XVI в., когато през 1588 г. тогавашният игумен йеромонах Даниил разпратил „монаси-таксидиоти да обикалят по българските земи, за да записват имена на споменуване и да събират помощи”35 за възстановяването на манастира и изказва предположение, че множеството запазени мощехранителници в ризницата на манастира най-вероятно са служили на монасите подобно на практиката в Рилския манастир36. Това съвпада с възстановяването на главната манастирска църква през 1604 г. и нейното изписване около четири десетилетия по-късно37, както и изграждането на иконостаса и изработването на иконите38. Освен това, в този период е известно, че са построени манастирски килии, зимникът и трапезарията и са извършени други преустройства в манастира по времето на бачковския игумен йеромонах Партений39, изработени са редица скъпоценни утвари, за което най-вероятно са били необходими солидни средства и едва ли манастирското братство е разчитало единствено на щедри дарители. От началото на XVIII в. датира единственото ни познато към момента просително писмо, изпратено от бачковския игумен Григорий, придружавало пътуването на монаха таксидиот Дамаскин, който събирал милостиня за „много пострадалия манастир”40. От познатите ни публикувани извори това остава единственото сигурно сведение за име на монах-таксидиот от 18 Бачковския манастир. В литературата се споменават и няколко пантахуси от 1813 г., но доколкото ни е известно, те не са публикувани41. Представените от нас мощехранителници не само дават достатъчно ясна индикация за активността на таксидиотството на Бачковския манастир от втората половина на XVIII в. до края на XIX в., но и допълват списъка с имена на монаси, които най-вероятно са били таксидиоти на Бачковската обител. Например, върху кивота с мощите на св. Елевтерий и св. Григорий Неокесарийски е отбелязано името на йеромонах Ананий, който поръчва кивота през 1764 г. Йеромонах със същото име се среща върху още две мощехранителници от 1774/1787 г.42 и от 1791 г.43 от колекцията на Бачковския манастир, които обаче днес са в неизвестност. Личността на този бачковски монах в литературата се свързва с един от ктиторите на стенописите в църквата „Св. Георги” в Асеновград, която е била метох на манастира44, изпълнени през 1802 г.45 Но според последните публикации е трудно да се предположи дали е същият Ананий, който през 30-те години на XIX в. е бил игумен на Бачковския манастир46. Една не малка част от представените в настоящата статия паметници датират от 30-те до 60те години на XIX в. В този период в манастира се извършват редица преустройства и ремонти, сред които е и издигането на църквата „Св. Никола” в южния двор на манастира, която е изписана през 1840 г. от Захарий Зограф за сумата от 7000 гроша47. През следващото десетилетие манастирското братство решава да възложи на Мосхо В. Одринчанин изпълнението на стенописите в главната църква на манастира48, за които в ктиторския надпис не е пропуснато да се отбележи, че те са изпълнени „за сметка на самата обител”49. По всичко изглежда, че таксидиотската дейност на Бачковския манастир е била активна, а нейните мащаби ще бъдат очертани по-прецизно от бъдещите изследвания. Проблеми на изкуството 4/2019 12. Мощехранителница с мощите на св. Яков Персиец, втора половина на XIX в. Reliquary of St James of Persia, second half 19th c. Заслужава също да се проучи повече и връзката на описаните по-горе мощи в наличните днес кивоти с регионалните култове към светци в Пловдивска епархия и конкретно в Асеновградско. Така например, изображение на св. Яков Персиец присъства в иконописната програма на Бачковския католикон50 и не е изключено мощите на светеца да са били излагани в църквата за поклонение на празника му 27.11. Същото се отнася и до св. Евстатий Плакида. Присъствието на мощи на св. Трифон51 в лозарски и градинарски район на Балканите също е обяснимо, както на св. Харалампий като покровител на пчеларите. Мощите на същия светец, като господар на всички болести и предимно на чумата във фолклора ни, могат да се разгледат заедно с тези на св. Козма, св. Дамян, св. Марина и св. Елевтерий (почитан от гъркините за лесно раждане) в контекста им на закрилници на болните, а на св. Григорий Неокесарийски – като на помощник при земетресения и наводнения. Повече от очевидно е, че присъствието на мощехранителница с мощи на св. Кирик, който заедно с майка си св. Юлита се почита като закрилник на бездетните семейства, има връзка с Горноводенския манастир, също в района на Асеновградско, и с култа им, разпространен в региона. Повечето от представените тук чрез мощи светци имат сериозен култ главно в земите на съвременна Южна България и са характерни за гръкоезичното население, което пък предопределя евентуалния маршрут на таксидиотските пътувания, както и не изключва възможността за излагането на мощите, когато не пътуват, в храмовете и параклисите на Бачковския манастир. Фотографии: Дарина Бойкина Бележки: 1 Изказваме благодарност на бившия игумен на Бачковския манастир архимандрит Самуил за предоставената възможност за документиране на колекцията от мощехранителници, които представяме в настоящия текст. Използваме случая на благодарим и на доц. д-р Иво Топалилов за оказаното съдействие и помощ в хода на нашето проучване. 2 Гръцки извори за българската история. Ред. ЦанковаПеткова, Г., П. Тивчев. Т. VII. С., 1968, 61 [Gratski izvori za balgarskata istoriya. Ed. Tsankova-Petkova, G., P. Tivchev. Vol. 7. Sofia, 1968, 61]. Също вж. Сантова, М. 24 златарски творби от Бачковския манастир. С., 1990, 12 [Santova, M. 24 zlatarski tvorbi ot Bachkovskiya manastir. Sofia, 1990, 12]; Chichinadze, N. The True Cross Reliquaries of medieval Georgia. – Studies in Iconography, 20, 1999, 44. 3 Христемова, М. За Константин Иконом и неговия „Наръчник на Филипополската епархия”. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 36 [Hristemova, M. Za Konstantin Ikonom i negoviya „Narachnik na Filipopolskata eparhiya”. – Godishnik na Regionalen istoricheski muzey Plovdiv, 8, 2012, 36]; Данова, Н. България и българите в гръцката книжнина (XVII – средата на XIX век). С., 2016, 325 [Danova, N. Balgariya i balgarite v gratskata knizhnina (XVII – sredata na XIX vek). Sofia, 2016, 325]. 4 Иванов, Й. Асеновата крепост и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическото дружество, ІІ, 1911, 228 [Ivanov, Y. Asenovata krepost i Bachkovskiyat manastir. – Izvestiya na Balgarskoto arheologicheskoto druzhestvo, ІІ, 1911, 228]; Пастирев, П. Петричко-Бачковския манастир и гроба на св. Евтимия Патриарх Търновски. Станимака, 1928, 133 [Pastirev, P. Petrichko-Bachkovskiya manastir i groba na sv. Evtimiya Patriarh Tarnovski. Stanimaka, 1928, 133]; Христемова, М., С. Москова. Църква „Св. Георги” (Метошки), Асеновград. – В: Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 87, с литература [Hristemova, M., S. Moskova. Tsarkva „Sv. Georgi” (Metoshki), Asenovgrad. – In: Korpus na stenopisite ot parvata polovina na XIX vek v Balgariya. Sofia, 2018, 87]. 5 ДА – Пловдив, ф. 1082к, оп.1, а.е. 42. Подписът на игумена не се чете, но най-вероятно списъкът е създаден от йеромонах Йоасаф, който е бил игумен на Бачковския манастир между 14 юли 1901 г. и 24 юни 1904 г. Вж. ЦДА, ф. 797к, оп. 2, а.е. 16, л. 105; ЦДА, ф. 797к, оп. 2, а.е. 15, л. 69гр.-70. 6 Филов, Б. Старобългарско изкуство. С., 1924, 98 [Filov, B. Starobalgarsko izkustvo. Sofia, 1924, 98]; Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 год. – В: Сб. България 1000 години, I. С., 1930, 403 [Protich, A. Denatsionalizirane i vazrazhdane na nasheto izkustvo ot 1393 do 1879 god. – In: Sb. Balgariya 1000 godini, I. Sofia, 1930, 403]. 7 Рилец, Кл. Бачковски манастир: кратък пътеводител. С., 1967, 34 [Rilets, Kl. Bachkovski manastir: kratak patevoditel. Sofia, 1967, 34]. 8 Иванов, М. Златарските произведения от XVI-XIX в. в музея на Бачковския манастир. С., 1967, 41-60 [Ivanov, M. Zlatarskite proizvedeniya ot XVI-XIX v. v muzeya na Bachkovskiya manastir. Sofia, 1967, 41-60]. 9 Пак там, 9 [Ibidem, 9]. 10 На него се спираме по-долу в изложението. 11 Boshkov, A. Die Bulgarische Volkskunst. Recklinghausen, 1972, 202; Друмев, Д. Златарско изкуство. С., 1976, 226 [Drumev, D. Zlatarsko izkustvo. Sofia, 1976, 226]; Сантова, М. Цит. съч., 7-9 [Santova, M. Op. cit., 7-9]; Генова, Е. Църковните приложни изкуства от XV-XIX век в България. С., 2004, 53-60 [Genova, E. Tsarkovnite prilozhni izkustva ot XV-XIX vek v Balgariya. Sofia, 2004, 53-60]. 12 Пеев, Т. Ценна реликва за християните. – В: Непрочетени страници из миналото на асеновградския край. Асеноврад, 2006, 36-39 [Peev, T. Tsenna relikva za hristiyanite. – In: Neprocheteni stranitsi iz minaloto na asenovgradskiya kray. Asenovrad, 2006, 36-39]; Първанов, К. Бачковски манастир – пътеводител. С., 2012, 90-92 [Parvanov, K. Bachkovski manastir – patevoditel. Sofia, 2012, 90-92]. 13 Кивотът е с инв. № БМ-52 и с размери 7,5/10/4 см. 14 Петкова, Н. Обкови на напрестолни евангелия – паметници на златарския център от района на Пловдив и Бачковския манастир. – Проблеми на изкуството, 2, 2015, 8-9, с по-стара литература [Petkova, N. Obkovi na naprestolni 19 Проблеми на изкуството 4/2019 evangeliya – pametnitsi na zlatarskiya tsentar ot rayona na Plovdiv i Bachkovskiya manastir. – Problemi na izkustvoto, 2, 2015, 8-9]. 15 Кивотът е с размери 14/23/10,5 см. Той е публикуван от М. Иванов с инв. № БМ-40, Иванов, М. Цит. съч., 46-47 [Ivanov, M. Op. cit., 46-47]; Генова, Е. Цит. съч., 124 [Genova, E. Op. cit., 124]. ДА – Пловдив, ф. 1082к, оп. 1, а.е. 42, л. 1гр-2. 16 Кивотът е с размери 14/20/4 см. Вж. ДА – Пловдив, ф. 1082к, оп. 1, а.е. 42, л. 4гр-5. 17 Тук е интересно смесването на античното гръцко име на града Σήλυμνος със славянското название Σλίβεν. 18 Λευθέριος е разговорна и/или простонародна форма на същото име. 19 Кивотът е с инв. № БМ-51 и с размери 11/11,5/3,5 см. 20 Кивотът е с инв. № БМ-37 и с размери 23/28/9 см. 21 Енев, М. Двадесет и три мощехранителници от главната църква в Зографския манастир. – В: Светогорска обител Зограф. Т. 2. С., 1996, 350 [Enev, M. Dvadeset i tri moshtehranitelnitsi ot glavnata tsarkva v Zografskiya manastir. – In: Svetogorska obitel Zograf. V. 2. Sofia, 1996, 350]. 22 Друмев, Д. Цит. съч., 182-183, кат. № 60-61, 184-185, кат. № 62-63 [Drumev, D. Op. cit., 182-183, cat. № 60-61, 184-185, cat. № 62-63]; Буюклиев, Л. Златарският занаят в Пазарджик. – Известия на музеите от Южна България, 20, 1993, 158, фиг. 4-5 [Buyukliev, L. Zlatarskiyat zanayat v Pazardzhik. – Izvestiya na muzeite ot Yuzhna Balgariya, 20, 1993, 158, fig. 4-5]. 23 Кивотът е с инв. № БМ-38 и с размери 14/18/8,5 см. 24 Кивотът е с инв. № БМ-56 и с размери 16/16/12 см. 25 Παύλος, Γ. Η αρχαία δίψα και το ύδωρ το ζων. – In: Ορθοδοξία – Ελληνισμός. Πορεία στην τρίτη χιλιετία. Β΄ τομος. Άγιον Όρος, 1996, 342 [Páflos, Y. I arkhaía dípsa kai to ídor to zon. – In: Orthodoxía – Ellinismós. Poría stin tríti khilietía. B΄ tomos. Áyion Óros, 1996, 342]. 26 Кивотът е с размери: 5/17,5/2,5 см. 27 Пластината е с размери 13/9 см. 28 ДА – Пловдив, ф.1082к, оп. 1, а.е. 42, л. 4гр.-5. 29 Кивотът е с инв. № БМ-42 и с размери 18/24/8 см. 30 За момента усилията ни да се сдобием с повече информация за тази андроски манастир и съхраняващите се в него мощи, както с фотография на мощехранителницата им, не се увенчаха с успех. Затова тази хипотеза тепърва ще трябва да се доказва. 31 Кивотът е с инв. № БМ-55 и с размери 19/25/9 см. 32 Генова, Е., Л. Влахова. 24 утвари от Рилския манастир. С., 1988 [Genova, E., L. Vlahova. 24 utvari ot Rilskiya manastir. Sofia, 1988]; Генова, Е., Л. Влахова. Паметници на църковната утвар от Рилския манастир. – Промишлена естетика. Декоративно изкуство, 3, 1988, 40-45 [Genova, E., L. Vlahova. Pametnitsi na tsarkovnata utvar ot Rilskiya manastir. – Promishlena estetika. Dekorativno izkustvo, 3, 1988, 40-45]; Генова, Е. Култът към мощите и мощехранителниците в Рилския манастир. – Проблеми на изкуството, 4, 2000, 33-40 [Genova, E. Kultat kam moshtite i moshtehranitelnitsite v Rilskiya manastir. – Problemi na izkustvoto, 4, 2000, 33-40]. 33 В своята книга за таксидиотството по българските земи Иван Радев не включва изобщо Бачковския манастир. Вж. Радев, И. Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през XVIII-XIX век. Велико Търново, 1996 [Radev, I. Taksidiotstvo i taksidioti po balgarskite zemi prez XVIII-XIX vek. Veliko Tarnovo, 1996]; Радев, И. Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през XVIII-XIX век. С., 2008 [Radev, I. Taksidiotstvo i taksidioti po balgarskite zemi prez XVIII-XIX vek. Sofia, 2008]. 34 Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския универ- 20 ситет. Богословски факултет. Т. 8, 1930-1931, 358 [Goshev, I. Novi danni za istoriyata i arheologiyata na Bachkovskiya manastir. – Godishnik na Sofiyskiya universitet. Bogoslovski fakultet. T. 8, 1930-1931, 358]; Сантова, М. Цит. съч., 6 [Santova, M. Op. cit., 6]. 35 Рилец, Кл. Цит. съч., 11 [Rilets, Kl. Op. cit., 11]. 36 Пак там, 34 [Ibidem, 34]. 37 Мутафов, Е. Църква „Св. Богородица Петричка”, Бачковски манастир. – В: Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 811, с по-стара литература [Mutafov, E. Tsarkva „Sv. Bogoroditsa Petrichka”, Bachkovski manastir. – In: Korpus na stenopisite ot parvata polovina na XIX vek v Balgariya. Sofia, 2018, 811]. 38 Пак там, 834, с по-стара литература [Ibidem, 834]. 39 Станимиров, С. Бачковскиятъ монастиръ презъ ХІХ векъ. – Родина, 1, 1939, 404-405 [Stanimirov, S. Bachkovskiyat monastir prez XIX vek. – Rodina, 1, 1939, 404-405]. 40 ЦДА, ф. 797к, оп. 2, а.е. 11. Съдържанието на пандахусата за първи път е било разчетено от Христо Попов, който е бил секретар на Бачковския манастир между 24 август 1894 г. и 5 май 1906 г. Вж. ЦДА, ф. 797к, оп. 2, а.е. 15, 88-89. За пандахусата също вж. Николаев, В. Едно неизвестно просително послание на Бачковския манастир до свободните християнски народи от началото на XVIII в. – Известия на Института за българска история, 6, 1956, 537 [Nikolaev, V. Edno neizvestno prositelno poslanie na Bachkovskiya manastir do svobodnite hristiyanski narodi ot nachaloto na XVIII v. – Izvestiya na Instituta za balgarska istoriya, 6, 1956, 537]; Ангелов, Б. Относно просителното послание на Бачковския манастир. – Известия на Българско историческо дружество, XXVIII, 1972, 359-361 [Angelov, B. Otnosno prositelnoto poslanie na Bachkovskiya manastir. – Izvestiya na Balgarsko istorichesko druzhestvo, XXVIII, 1972, 359-361]. Според М. Христемова и С. Москова това писмо датира от преди 1781 г. Вж. Христемова, М., С. Москова. Цит. съч., 87 [Hristemova, M., S. Moskova. Op. cit., 87]. 41 Христемова, М., С. Москова. Цит. съч., 86 [Hristemova, M., S. Moskova. Op. cit., 86]. 42 Иванов, М. Цит. съч., 51-52 [Ivanov, M. Op. cit., 51-52]. 43 Иванов, М. Цит. съч., 47-49 [Ivanov, M. Op. cit., 47-49]. 44 Христемова, М., С. Москова. Цит. съч., 87, с по-стара литература [Hristemova, M., S. Moskova. Op. cit., 87]. 45 За стенописите вж. Пак там, 67-86 [Ibidem, 67-86]. 46 Пак там, 87 [Ibidem, 87]. 47 Moutafov, Е. Texts, Inscriptions, and Images in the Church of St Nicholas, Monastery of Bachkovo. – In: Texts, Inscriptions, Images. Art Readings 2016. Sofia, 2017, 247-260; Мутафов, Е. Църква „Св. Никола”, Бачковски манастир. – В: Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 453-454, с по-стара литература [Mutafov, E. Tsarkva „Sv. Nikola”, Bachkovski manastir. – In: Korpus na stenopisite ot parvata polovina na XIX vek v Balgariya. Sofia, 2018, 453-454]. 48 Мутафов, Е. Църква „Св. Богородица Петричка”…, 833, с по-стара литература [Mutafov, E. Tsarkva „Sv. Bogoroditsa Petrichka”…, 833]. 49 Мутафов, Е. Цит. съч., 833 [Mutafov, E. Op. cit., 833]. 50 Мутафов, Е. Цит. съч., 821 [Mutafov, E. Op. cit., 821]. 51 Гергова, И. Образите на св. Трифон в православното изкуство по българските земи. Функционална характеристика. – Проблеми на изкуството, 1, 2019, 37 [Gergova, I. Obrazite na sv. Trifon v pravoslavnoto izkustvo po balgarskite zemi. Funktsionalna harakteristika. – Problemi na izkustvoto, 1, 2019, 37].