древнерусский язык

"Words and Phrases, Unchanged for Centuries.

Containing a rich glossary and in excess of 300 words and phrases, the texts demonstrate the strength of the Macedonian language through preservation.

Following is a comparison of sentences between the texts and the Macedonian
dialect of Bitola as spoken today.

16th cent., Kostur dialect
21st cent., Bitola dialect

Gospodine, brate, da si zdrav, da si prost, ostavi ni da spime, ela da jame, i da pieme, dol da pojdime, da rabotime.
Gospodine, brate, da si zdrav, da si prost, ostai ne da spiame, ela da jaime, i da piame, dolu da pojdime, da rabotime.

Imate hljap-o da kupime, imate vino da kupime, ot koja strana da pojdime vo
Bogasko.
Imate lep da kupime, imate vino da kupime, od koja strana da pojdime vo
Bogatsko.

As can be clearly noticed, most of the vocabulary and grammar is identical.
All of the elements that would later be required to rejuvinate the Macedonian people as they were shaking off centuries of subjugation, were present during this period. The language of the people had solidified, a tradition of heraldry and symbolism had developed which incorporated the emblem of a rapant lion and historical figures from Macedonia's past, and the churches continued preserve the local customs and serve as cultural centres for the population. The significance of all these elements together cannot be overstated, the language of medieval Macedonia is the same as the language of the Macedonians today. Unfortunately, only a small portion of the larger amount of Macedonian literature from the Middle Ages has survived, much of it being looted and destroyed by Greek-speaking officials, clerics and teachers. Nevertheless, Macedonian as a language reached its current form centuries before the creation of the Balkan states in the 19th and 20th centuries. "

В статье представлены и проанализированы точные данные (в абсолютных цифрах и про-
центах) по основным графико-орфографическим признакам Мстиславова евангелия — самой
ранней датированной рукописи XII в. Эти сведения расширяют представления о динамике ор-
фографических норм древнерусских рукописей XI–XII вв. Библиогр. 38 назв. Табл. 4.
Ключевые слова: Мстиславово евангелие, древнерусский язык, графика, орфография, фоне-
тика.
THE MSTISLAV GOSPEL ORTHOGRAPHY AND THE PROBLEM OF A NARROW DATING OF
THE EARLIEST OLD RUSSIAN MANUSCRIPTS
M. A. Fedorova
Vinogradov Russian language Institute Russian Academy of sciences, 18/2 Volhonka Moscow, 119019,
Russian Federation
Th e article presents and analyzes accurate data (in absolute numbers and percentages) of major graphic
and orthographic features of the Mstislav Gospel — the earliest dated manuscript of the XIIth century.
Th is information expands the notion of spelling norm dynamics of the Old Russian manuscripts of the
XI–XIIth centuries.
Keywords: Mstislav Gospel, the Old Russian language, graphics, orthography, phonetics.

Tsypkin D. The notion of handwriting in studying the Russian historical writing. On the problem of developing the methodology of the analysis of handwriting.
Статья была передана в Редакцию «Трудов Отдела древнерусской литературы» в 2014 г. и отражает уровень разработки проблемы, существовавший на момент подготовки её текста. По независящим от авторов и Редакции причинам публикация данного тома ТОДРЛ стала возможной только в 2016 г. The article was submitted for print in 2014 and reflects the state of research in that time. For reasons not depending neither upon the author nor upon the editorial board, the volume went to print only in 2016.

Всесторонний анализ семантики рассматриваемых глаголов в инфинитивных конструкциях во всех представленных в текстах значениях: как в тех, где глагол явно сохраняет свое основное лексическое значение, так и в тех, где оно трансформируется, что и может служить причиной традиционного рассмотрения глагола как «вспомогательного».

In Nirukta II.16 , Yaska refers to the opinions of various former schools regarding the meaning of the word ‘Vrittra’:

      Sanskrit: “Tat ko Vrittrah?” – ‘meghah’ itti nairuktah, “Tvashtro šura” itty aitihasykah
Macedonian: “Ta  koj  (e) Vrittrah ?” – ‘magla’ vetti naratorot, “Tasht  (na) šura ” vettia raskažuvačite
          English: “So who (is) Vrittra?” – ‘fog’ said the narrator, “Father (of ) brothers in law” say the storytellers

‘Makedonia’ it would appear in a Sanskrit form as ‘Makadan-î ’, and would properly signify “the belonging to”, not to say “the spouse” of the Macedonian, but more approximately “the mother” of all the Macedonians.”  (The) extension of the Sanskrit feminine character / î / among other words, has the same relation to the primary word as the Macedonic /ia/ (i.e. “-land”, like in Russ-ia, Serb-ia, Croat-ia, etc.), expressing the names of the inhabitants, same as “Italiani”, which is how the Italians call themselves. Thus, Sanskrit / î / has the same relation to the primary word denoting the inhabitant, and much the same as in Sanskrit mahatî - ‘the great’ (fem.).

Accordingly, ‘Makedonia’ reappears again in its modern Hindi  form as “Makeduniya”, with the very same meaning – “mother’s world” , underlining the proper homeland of Macedonians as their “Mother-world”.

At the beginning of the 60’s of the 20th century famous Indian sanskritist Durga Prassad Shastrì was in visit to Russia. After two weeks he told to the translator: “Stop translating, I understand what you are saying. You are speaking here some corrupted form of the Sanskrit!” This conclusive revelation of its common origin with Macedonic languages was a major breakthrough in the development of historical linguistics. When later Durga Prasad Shastri came back home to India he made a scientific announcement of his findings in an article about the close relation between Sanskrit and Macedonic languages.

Bo прилог на овој милениумски континуитет е несоборливото сведоштво на Јорданес од 551 г. во неговата „Гетика", каде тој многу децидно и недвосмислено го сумира овој непрекинат континуитет на Македонскиот јазик:
„...секој знае и забележал дека племињата се навикнати да преземаат (едни од други) многу имиња. Римјаните преземале македонски имиња, „Грците“ - римски, Сарматите - германски, Готите - претежно Хунски".

Hа стр.111 од првиот том на „Атласот на Светската Историја" од светски познатата едиција Пингвин читаме: „Овој Хомеров Македонски јазик (Коине) се збогатувал и постепено се развивал во модерен јазик, ширејќи се како посебен дијалект од којшто подоцна настанаа Рускиот, Полскиот, Хрватскиот, Србскиот, Бугарскиот, и други јазици, денес познати како „Словенски јазици“, засновани врз Македонскиот.“

Нo, и покрај несомнениот милениумски континуитет, Македонскиот како еден од
модерните јазици на денешнината доживеа да биде стандардизиран релативно касно, дури во 20-от век. За тоа P. Г. А. де Бреј [ R. G. A. de Bray] вели: "Со иронија на историјата, луѓето чии предци им го дале на Словените првиот литературен јазик, биле последни на коишто им беше признаен нивниот современ јазик како посебен словенски јазик, различен од соседниот српски и бугарски. Во средновековно време, Македонците биле дел од Ромејското Царство, сè додека конечно не биле проголтани од Турците Османлии во 15-от век. Поголемиот дел од нив остана под Турција сè до почетокот на 20 век, кога конечно Турците беа протерани од Македонскиот Полуостров во 1912 година. Тогаш македонскиот народ беше разделен меѓу трите (нови) соседни држави - Србија, Бугарија и Грција - состојба на работи која сè уште делумно опстојува и денес, бидејќи сè уште има околу половина милион Македонци и во Грција и во Бугарија и во Србија. Македонците, иако поделени и малку на број, и покрај тоа што беа
искористени економски и политички, сепак успеаја да ги зачуваат своите карактеристични (антички) дијалекти и култура, главно во нивните села и во помалите градови. Поголемите центри беа во претходните векови во најголем дел латинизирани, потурчени, барем површно. Нивните поети и научници, како што се браќата Миладиновци во 19-от век, Б. Конески, В. Иљоски и К. Тошев во нашево време (т.е. 20 век), како и научниците од Русија и Западна Европа, како А.М. Селишчев, А. Мазон и А. Ваилант, собрале многу убави народни песни и пријатни фолклорни приказни, богатства на фолклорот зачувани од македонскиот народ. Мелодиите на нивните песни, по убавина и суптилност, рамноправно се споредуваат со кој било на Македонскиот Полуостров, кој е еден од најбогатите региони во Европа во овој поглед. Така, Македонците, иако угнетувани и сиромашни, го сочуваа својот национален идентитет и својата
културна и уметничка индивидуалност. "

The author addresses anew the manuscript f. 115, no.60 from the collection of St. Petersburg Institute of History (the so-called ‘Azbuka Fryaskaya’) of 1604. This manuscript, written for the most part by the Muscovite scribe Fyodor Basov, is one of the two oldest Russian calligraphy sample books. The author discusses the relation of the ‘Azbuka Fryaskaya’ to other Old Russian ABC-books and their functions. As the codicological analysis has proved, the quires with cursive writing initially were placed in another part of the codex, next to the examples of ornate lettering. Such placement of the quires with cursive writing, as well as their decoration shows that Fyodor Basov viewed the cursive writing as decorative, ornate lettering par excellence. The paper also discusses the technical and aesthetical principles of the cursive writing, which were basic for Muscovite calligraphers of the late 16th — early 17th century when cursive writing took its shape as a style of writing. Specia attention has been paid to the question of the influence of Greek (Byzantine) tradition on the aesthetics of Old Russian calligraphic cursive writing. Both the Russian calligraphic sample-books and the cursive writing are also viewed in the context of Western European calligraphy and its influence. The author concludes that the cursive writing style elaborated by the Muscovite calligraphers was the result of the development of Russian Early Modern writing culture that adopted some tendencies both from the Byzantine and from the Western traditions.

Древнерусская грамматика проявляется в совокупности данных, характеризующих грамматические особенности конкретных письменных источников. Для детального исследования всего круга вопросов, связанных с функционированием глагольных словоформ в древнерусском языке, необходимо накопление свидетельств древнерусской письменности и их содержательная интерпретация. Цель настоящей работы – описать употребление простых претеритов и praesens historicum в масштабном корпусе источников с точки зрения функциональной природы и исторической динамики, а также критически рассмотреть существующие теоретические
взгляды на ряд явлений древнерусской грамматики.
Монография предназначена для специалистов в области славянского
и русского языкознания.

Перед читателем первая публикация выработанных А.А. Зализняком грамматических таблиц древнерусского языка. Три таблицы — субстантивное склонение, местоименное и адъективное склонение, спряжение — компактно отражают основные
словоизменительные типы и дают представление о гетерогенности и вариативности древнерусского письменного языка. Таблицы публикуются факсимиле по авторским рукописям, в двух версиях — русской и французской. Публикации предпослана преамбула публикатора, в которой идет речь о специфике таблиц А.А. Зализняка и их научной и дидактической значимости для исторической русистики.

This is the first publication of grammar tables of Old Russian. The basic inflectional types are represented in three compact tables — substantive, pronominal and adjectival declensions, and verb conjugation — and provide a concise overview of the heterogeneity and variability of written Old Russian. The tables are published as a facsimile according to the author’s manuscripts in two versions, Russian and French. The preliminary remarks by Marina A. Bobrik stress the specifics of Zalizniak’s grammar tables as well as their scientific and didactic relevance for historical Russian linguistics.

The paper attempts at complex investigation of a series of phenomena and trends in the writing culture of Muscovy on the threshold of Modernity (16th century, or broader, second half of the 15th – first half of the 17th century). The discussion is centered not on the graphic or orthographic peculiarities of writing, as is usual for paleography, but on the technique, the system and self-conscience of the writing culture. Certain phenomena and trends are singled out that while bearing the features of westernization, reveal some major changes in the Old Russian writing culture, reaching their apex during the second half of the 156th – early 17th century.

Статья посвящена изучению двора-усадьбы как части материальной культуры Древней Руси Х—ХІІІ вв., на основе различных данных — исторической лексики, этнографического и археологического материалов.
Она состоит из нескольких блоков. В первой части («Жилище, его составляющие части», Планировочные и конструктивные части жилища») анализируется жилище как главный элемент двора. Приводятся номинации
дома и его составляющих, встречающиеся в древнерусских
письменных источниках — летописях, отечественной и переводной религиозной литературе. Разнообразие терминов свидетельствует о существовании различных типов жилища и его эволюции от простых форм к сложным (многокамерные, многоярусные).
В следующей части («Двор и его составляющие части»,
Сооружения в усадьбах») анализируется организация пространства вокруг домов и функциональное назначение различных дворовых построек.
В последней части («Ограда, ворота, колодец») подается анализ типов ограждений средневекового времени, которые известны по письменным источникам и этнографическим данным. Комплексное рассмотрение исторических, лингвистических,
этнографических и археологических материалов позволяет более детально изучить проблему древнерусской усадьбы. Сравнение этнографических материалов Украинского и Белорусского Полесья с результатами археологических раскопок древнерусских городов и поселений открывает новые возможности для характеристики двора как культурного феномена Средневековья.
Ключевые слова: жилище, усадьба, историческая лексика,
археология, Полесье, Южная Русь.
The paper includes study of the yard-estate being a part of the Old Rus material culture of the 10th—13th centuries based on various data: historical lexics and ethnographic and archaeological materials.
It consists of several blocks. The first one («Dwelling and its components» and «Planning and constructive components of dwelling») analyses house as the main yard component. House nominations and
its components with terms from Old Rus written sources — chronicles, local and translated religious literature are available. The diversity of terms means presence of different dwelling types and their evolution
from simple to complex (multichamber, multistorey) forms.
Next part of the research («Yard and its components», «Buildings in homesteads») analyses landscaping around dwelling and functioning of farm buildings. The final chapter («Fence, gate and well») contains
analysis of medieval fence types known from written sources and ethnographic data.
Complex using historical, linguistic, ethnographic and archaeological data allows seeing problem of the Old Rus homestead wider. By comparing ethnographic Polissyan materials from Ukraine and Belarus with the results of archaeological excavations of the Old Rus towns and settlements the new possibilities to characterize homestead as cultural phenomenon of the Middle Ages are open.
Keywords: dwelling, homestead, historic vocabulary, archaeology, Polissya, Southern Rus

Обновено: Добавен е руски превод на писмото до Президента на Русия. ПОСЛЕПИС: Към русофобите – не се радвайте: текстът ми изцяло, напълно е чужд на фобската идеология!
НЕОБХОДИМО ПОЯСНЕНИЕ – ЗА ПОДТЕКСТА В ПИСМОТО МИ ДО ВЛАДИМИР ПУТИН: Уважаеми приятели и неприятели, които четете текста на писмото ми!
Не си въобразявам, че Президентът на една велика държава/сила, ще почне да чете писмото ми. Най-много, той да получи доклад за акцентитие в информационната среда, засягаща ръководената от него държава. Въпросът е кой ще напише оценъчния текст - ако това е представител на московския славистичен институт- ще бъдат написани громящи филипики на позицията ми. И толкова!
А всъщност в подтекста на писмото аз се обявявам срещу предимно скритата практика слависти да насочват практическата политика и практическата разединяваща славянския свят идеология. Мога да дам конкретни примери и конкретни имена, но само ще отбележа - погледнете съвременното състояние на единородците ни в Северна Македония - албанизира ли се? Преди години чуждестранен "македонист" идваше на научни заседания в Охрид с бронетранспортьор от омиротворителните сили на ООН, чуждестранна "македонистка" летуваше в Охрид с близките си толкова, колкото искаше. Така се утвърждаваше един политически език - македонският стандартен език, така се създадоха и други балкански разклонения - босанския/босненския език, помашкия език в Гърция... Клетите Балкани, а какво да кажем за идеологическо-езиковите източници на войната, която се води в Донецк и Луганск...
Затова става дума в подтекста на писмото ми до В. В. Путин - в сърцето на Велика Русия, в Москва една клика мними слависти разединяват славянския свят чрез антибългарската си продукция..
Дано хакерските нападения в системата на компютъра ми са само въображаеми... Така че нищо лично. Всичко написано от мене е от любов към България, народите на Балканите, Русия и света. Дай, Боже, разумът на мира да победи!
ДО Г-Н ПРЕЗИДЕНТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН КРЕМЪЛ МОСКВА ОТВОРЕНО ПИСМО oт проф. дфн Димитър Вълчев Петров-КЕНАНОВ, член на Обединението на православните учени в Русия (Воронеж), бивш лектор по български език и култура в катедра "Славянска филология" на Петербургския/Ленинградския университет през 1980-1984 г. Уважаеми Владимир Владимирович, Изцяло, убедено споделям Вашата позиция да се противостои на заличаването на историческата истина за СССР в разгрома на нацизма през Великата Отечествена/Втората световна война от 1941-1945 година. Като славист и българист, възпитаник на голямата Руска културологическа школа от Александър Христофорович Востоков, Алексей Александрович Шахматов до Дмитрий Сергеевич Лихачов, защитавам аналогична позиция-уважението към историческата истина е задължително градиво в научните славистични изследвания. Средновековна България и средновековна Русия имат общо духовно наследство, в което водещата роля принадлежи на старобългарския книжовен език от ΙΧ век-свещен език на славяноезичното св. Православие. Имената на Ал. Востоков, Ал. Шахматов, Дм. Лихачов и други обективни руски изследователи са записани в Златната книга на българската благодарна памет за техните заслуги да се отстоява истината за славяноцентричната старобългарска писмена култура. След Октомври 1917 г. ред руски слависти емигрираха в чужбина и намериха подслон в славистични центрове на България, Югославия, Прага и др. За чест на моята страна не зная случай, в който славист/старобългарист да е ползван за пропагандни цели: Проф. М. Г. Попруженко свободно допълни и препечата своите трудове за старобългарски книжовни паметници. Не стана така обаче със Ст. Кулбакин в Белград и Вл. Мошин в Скопие-от тях бе поискано да служат на ненаучни каузи за старобългарския книжовен език, литература и култура. Напоследък силна тревога у мене предизвиква как една цяла държавна институция (досега не се е случвало) като московския Институт по славяноведение издава книги и списания като "Словене", които сякаш имат една единствена цел-да деформират, обругават и заличават истината за старобългарската литература и старобългарския книжовен език-майка на староруския книжовен език. След писмото си прилагам приложения с допълнителни разсъждения, които подкрепят моята констатация...

В летописных известиях под 1051, 1074 и 1161 гг. упоминается такой тип ограды как столпие, которым были ограждены Печерский монастырь и Подол в Киеве. Исследователи по-разному видели конструкцию столпия — и как частокола, и как горизонтальной бревенчатой стены, запазованой в срубы (М.П. Кучера), и как каркасностолбовой
(Ю.Ю. Моргунов).
В статье проанализированы случаи замены лексемы столпие другими терминами в поздних списках летописей, а также использование названий других типов оград, известных по древнерусским письменным источникам — острога, тына, ограда, плота. В ХІV—ХV вв. наблюдается постепенное вытеснение словом тын общего термина ограда.
В последние годы в Киеве зафиксированы объекты, которые могут быть отождествлены с остатками конструкции столпия. При раскопках Михайловского Златоверхого монастыря в 1998—1999 гг. прослежено несколько участков со следами деревянной ограды монастыря начала и конца ХІІ в. Ограда состояла из вертикальных полубревен, повернутых плоской стороной наружу и вкопанных в землю на глубину до 1,5 м. Похожее углубление под деревянную стену зафиксировано в Печерском монастыре в 2007 г.
Эти материалы подтверждают, что столпие было разновидностью вертикальной бревенчатой стены. Использование столпия как вида ограды монастырей и его демонтаж на киевском Подоле в последней трети ХІІ в. ставят под сомнение фортификационное значение этой конструкции.
Chronicle informations under 1051, 1074 and 1161 mention such type of fence as «stolpie», which enclosed the Pechersk Monastery and Podil in Kyiv. Scholars viewed the construction of stolpie differently: as a paling, as a horizontal log wall, joined in frames (M.P. Kuchera), and as pillar supported structure (Yu.Yu. Morhunov).
The article contains analysis of instances where lexeme «stolpie» was replaced by other terms in late lists of chronicles, and also where names of other types of fences known from Ancient Rus written sources were used: ostroh, tyn, fence, and plit. In the 14th  and 15th  centuries a gradual displacing of a general term «fence» by a word «tyn» is observed.
Objects which can be identified with the remains of stolpie construction have been found in the last years in Kyiv. During the excavations at the St. Michael Golden-Domed Monastery in 1998—1999 several areas with the traces of a wooden fence of a monastery of the beginning and the end of the 12th  c. were found. The fence consisted of vertical half-logs with their flat side turned
outside dug into the ground to 1,5 m depth. Similar hollow for a wooden wall is settled at the Pechersk Monastery in 2007.
These materials confirm that stolpie was a sort of vertical lof wall. Its use as a type of monastery fences and its dismantling at Kyiv Podil in the last third of the 12th  c. dispute fortification meaning of this structure.

The New Testament citation in the Old Russian translation of Life of Andrew the Fool.
In this article the author attributes all quotation from the Gospels of Mathew and John in the Old Russian Translation of LAF collating them to existing types of Slavonic New Testament tradition. The translator didn’t use existing translations on Old Russian and translated biblical passages independently. However the vocabulary and other linguistical features are kept. That allows us to trace a link not only to Ancient and Pryaslav tradition of the Gospels but to Theophylact of Ochrid and Chudov tradition as well

Изучение популяций при помощи краниоскопических дискретных признаков берет свое начало с IX ст., когда в данной области краниологии преобладала исключительно анатомическая традиция. Главными ее представителями были В. Грубер (Gruber, 1852, 1879-1889), а с начала XX ст. — А. Ле Дубль (Le Double, 1903, 1906). Их целью было описание и классификация морфологических вариантов, а также поиск их источников в филогенезе человека. Полная информация об истории краниологии как науки, дается в работе А. Г. Козинцева, который акцентировал внимание исключительно на расовом аспекте дискретно-варьирующих признаков на черепе (Козинцев, 1988. с. 5—8).

The Interpretative Apocalypse in the Old Rus' Primary Chronicle.
The importance of the theme of the Second Advent in the Old Rus' historical writings, linked with general problem of historical events' perception through the prism of Sacred History in the Middle Ages, is widely discussed in the scholarly literature. The matters of apocalyptic expectations in the chronicles, histories and quasi-historical works in most detail are elaborated on the text of the Rus' oldest chronicle: the Primary Chronicle or the Tale of Bygone Years (Povĕst' vremennykh lĕt). However, the textual base for such studies is rather pure because we have not ample quotations from the Revelation of John here, while the long direct ones are practically non-existed. The text of the Revelation together with the interpretations of Andrew of Caesarea was translated into Old Slavonic early enough, so we can assume that all Old Rus' chroniclers were acquainted with Interpretative (Tolkovy) Apocalypse. Nevertheless, no part of the last book of the Bible was included into liturgical readings. Therefore, perhaps, we have comparatively low figure of quotes from the Revelation in the Old Rus' writings. What is below present an attempt to collect citations and allusions from the Interpretative Apocalypse of the Primary Chronicle. A close reading reveals a few more than dozen parallels, most of which, regretfully, are not too secure to draw on.

This article deals with such constructions as “имамь + infinitive” and “имоу + infinitive” and their correlation in Old Russian texts.
The constructions “имамь + infinitive”, in which the verb имѣти has a meaning of inevitability or obligation, were considered as stylistically marked bookish forms – they were used in specific contexts, were not used in the letters and the Princely statutes; there are no constructions in modern Russian dialects which can be traced to имамь-conjunctions. And in the Novgorod texts there are no constructions “имамь + infinitive” at all.
The имоу-constructions, which were peculiar to a living language, unlike the constructions with имамь, had no modal value. On the basis of these constructions forms of periphrastic future in the Ukrainian language and some Russian dialects have developed.
Probably with the course of time the copyists ceased to understand the modal value of the infinitive constructions with имамь, имаши, and имамь-constructions began to be interpreted as the analogs of living constructions “имоу + infinitive” – especially since their forms of the 3 person plural are originally homonymous – имоуть.

Пределно ясно е, че антистаробългаристичната доктрина-истерия на московското списание „Словене“ – част от Института по славяноведение е резултат от фарсова „симметрия времени“ (словосъчетание на акад. Д. С. Лихачов), в която е „снета“ идеологията на „Пражкия лингвистичен кръжец“, на съветския славист Н. И. Толстой до техните днешни московски адепти.
Уважението към историческата истина е задължително градиво в научните изследвания. Затова споделям напълно позицията на руския президент Владимир Вл. Путин: документално, последователно да остоява правдата за Великата отечественаВтората световна война от 1941–1945 г. Ето защо имам намерение да се обърна към далновидния руски държавен глава с открито писмо и да обясня защо „Словене“ и неговият изследователски институт следва да бъдат озаптени  и спрени да изкривяват и  дa кощунстват с историята на старобългарския книжовен език и славяноцентричната старобългарска литература – майка на староруския книжовен език. Като подготвителен материал предлагам втората част от студията ми „Старобългаристичният литературен модел („Страници в памет на проф. Боян Ничев):
КИРИЛО-МЕТОДИЕВИЯТ СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СВЕЩЕН ЕЗИК НА ПРАВОСЛАВНОТО СЛАВЯНСТВО

В главе коллективной монографии описаны семантика и состав сочетаний глагола "начати" с инфинитивом в древнерусских и старорусских памятниках; прослеживается постепенное развитие ограничений на сочетаемость "начати" с инфинитивом в современном русском языке

В настоящей статье проведен анализ основных графических и орфографических особенностей Толстовской псалтыри, существенных для истории раннего древнерусского письма. Рассмотрение количественных данных, полученных на основании сплошной выборки материала рукописи, архаизмов, сохраненных в письме рукописи, а также степени русификации частотных орфограмм даёт аргументы в пользу её написания в XI веке. Подробно рассмотрены написания с заменой ъ, ь > о, е, часто встречающиеся в рукописи и не получившие однозначной интерпретации. Их присутствие в орфографической системе, последовательно ориентирующейся на южнославянский способ записи частотных орфограмм, свидетельствует в пользу их искусственного характера.

SCHOLARY CONTACTS BETWEEN THE HUNGARIAN
AND BULGARIAN LINGUISTS IN THE SECOND HALF
OF THE 19th AND THE FIRST DECADES OF THE 20th CENTURY

Реnка Peykovska

The task of this paper is to trace the process of scientific cooperation between the Hun¬garian and Bulgarian linguists on the main subject of their creative communication - the Bulgarian language. It reveals the ways, forms and aspects their creative communication was realized as well as their real achievements and contributions in the study of the Bul¬garian language. The aim is achieved by tracking the interpersonal relationships on the background of the development of linguistics in the envisaged period. Historical sources of the study come from the Bulgarian scholars' documentary heritage kept in the Scien¬tific Archives of the Bulgarian Academy of Sciences and Bulgarian Historical Archives at the „St. St. Cyril and Methodius " National Library.

A detailed description of the orthographic features of the scribes of the Uspenskiy sbornik allows us to reveal textual joints that testify to the heterogeneity of the works included in this collection. These joints are better traced in the handwriting of the second scribe: his text splits into 5 parts, the boundaries of which coincide with the works’ boundaries. The first manuscript copier more or less standardized the spelling systems of several sources, but in the text copied by him it is possible to see the differences in the ratio of variants of some orthograms that coincide the boundaries of the works.
There are also a number of particular features in the spelling of the Uspenskiy sbornik which complete the development of the original Old Russian spelling norm. This suggests that the antigraphs of all discovered textual segments were, most likely, manuscripts of an Old Russian origin, and consequently the corpus of texts presented in the manuscript was formed in Ruthenia.

В статье представлены наблюдения над принципом подбора грамматических эквивалентов
при переводе евангельских текстов на старославянский язык и Жития Андрея Юродивого на
древнерусский. Внимание уделяется значению форм имперфекта и способу передачи инцес-
сивной совершаемости. Делается попытка объяснить автоматизм в передаче значения грече-
ского imperfectum de conatu в старославянском языке и вариативность в подборе эквивалентов
для выражения инцессивной совершаемости в древнерусском.

Казанский (Приволжский) федеральный университет, Казань, 420008, Российская Федерация ozolobov@mail.ru В статье рассматривается функционирование перфективного имперфекта и масштабы его исполь-зования. Перфективный имперфект употреблялся прежде всего в повествовании о хабитуальных си-туациях, когда произошедшие события принимали ритуализированный характер или шли заведенным порядком. Он обозначал главным образом кратно-законченные действия в прошлом, хотя не исклю-чался и дистрибутивный компонент его семантики. Приводятся доказательства далеко не единичного использования перфективного имперфекта в старославянском языке. Эти факты позволяют по-новому взглянуть на эволюцию перфективного имперфекта, поскольку считалось, что он не имел праславян-ского происхождения. Появление перфективного имперфекта обусловлено развитием категории вида у презентных основ, с которыми имперфект коррелировал, в праславянском языке. Ключевые слова: глагольный вид, древнерусский язык, кратность, памятники письменности, перфективный имперфект, праславянская реконструкция, старославянский язык The article deals with the functioning of Perfective Imperfect and the dimensions of its usage. Perfective Imperfect was mainly used in habitual situations, when the events acquired a ritualized character or had an established order. It denoted mainly a multiplicity of completed actions in the past, though the distribu-tive component of its semantics was completely not excluded. The paper presents some evidence of quite a widespread usage of Perfective Imperfect in Old Church Slavonic. These facts help us to have a fresh look at the evolution of Perfective Imperfect, as it has been considered before that Perfective Imperfect didn't have a Proto-Slavic origin. The appearance of Perfective Imperfect is determined by the development of aspect as a category in the Present tense stems, with which the Imperfect correlated, in Proto-Slavic. Мы конечно привыкли к обыкновенному значенiю им-перфекта, но едва ли оно всегда было въ той же исклю-чительности присуще ему. Если имперфектъ всегда вы-ражалъ только то, что теперь соединяется съ формами его, то становится трудно понятнымъ, какъ могли образовать имперфектъ глаголы совершеннаго вида? [Ягич 1883: 458].

Работа состоит из трех очерков, в каждом из которых предложена реинтерпретация определенного контекста из древненовгородских берестяных писем. В двух из трех случаев (кланѧтисѧ чему 'благодарить за что', водити 'предлагать на продажу (товар)') речь идет о лексических значениях, не попавших в исторические словари русского языка. Форма кланѧюсѧ (тои гиривънѣ) в приписке к БГ № 293 до сих пор понималась в иро-ническом смысле 'прощаюсь (с той гривной)' как высказывание автора основного тек-ста грамоты; в первом очерке приводятся лингвистические и палеографические аргу-менты в пользу понимания данного места как ответной реплики адресата 'благодарю (за ту гривну)'; в ходе аргументации устанавливается разница почерков основного тек-ста и приписки к нему. Во втором очерке остававшаяся до сих пор без перевода форма водѧ в грамоте № 65 реинтерпретируется в грамматическом отношении (как 3 мн. н. вр.) и понимается-с опорой на разговорник Т. Фонне (1607 г.)-как 'дают, пред-лагают (цену)'. Наконец, в третьем очерке показано, что слово напрасно в новгород-ской грамоте № 494/469 употреблено не в значении 'вдруг', а в значении 'несправедли-во, не за чтò'.

In the present article, I offer alternative lexical readings in three birchbark letters from Novgorod. In two instances (klanjatisja D ‘to be grateful for something’; voditi A ‘to offer something for sale’), my lexical reinterpretations have not been registered yet in the historical dictionaries of Old Russian. Firstly, on the basis of linguistic and palaeographic arguments I argue that the expression klanjajusja toi girivъně in letter no. 293, which has previously been understood as an ironical commentary of the sender (‘I say farewell to my money
(grivna)’), should be regarded as a grateful reaction in a note made by the addressee. Secondly, the form vodja in letter no. 65, which has no plausible lexical interpretation in the previous editions, can be translated in the sense of ‘give, offer’ if we take into consideration evidence from T. Fonne’s conversation book (17th c.). Also, in contrast to DND, I reinterpret vodja as a third person plural present form of voditi, not as a gerund. Finally, the word naprasno in letter no. 494/469 is used in the Old Russian meaning ‘not rightly’ rather than in the Old Church Slavonic meaning ‘suddenly’, as translated in DND.

Объектом предлагаемого лингвистического издания является одна из ранних древнерусских рукописей, известная в науке как Милятино евангелие. Как важный источник сведений о древнерусском языке древнейшего периода Милятино евангелие еще в XIX в. вошло в научный оборот, примеры из него используются авторами классических и современных пособий по истории русского языка. Включенное в том исследование языка рукописи показывает, что при традиционной датировке рубежом XII–XIII в. действительное время ее создания – первая половина XII в., т. е. рукопись оказывается в числе древнейших восточнославянских списков Евангелия служебного типа. Предлагаемое издание делает доступным языковой материал Милятина евангелия в полном объеме, что позволяет оценить в свете новой датировки рукописи классические примеры из нее и рассмотреть их в контексте языковой системы этого памятника письменности. Издание является важным вкладом в изучение ключевого для истории русского периода, когда окончательно сформировался русский извод церковнославянского языка, книжная орфография освободилась от многих элементов южнославянской орфографической традиции, чуждых фонетико-фонологической системе восточнославянских диалектов, и в значительной степени сблизилась с системой древнерусского языка. Наиболее значимые языковые особенности Милятина евангелия описаны в исследовательской части издания. Текст рукописи в издании снабжен комментариями и полным лемматизированным словоуказателем с греческими соответствиями. Подготовка издания Милятина евангелия осуществлена в рамках проекта под рук. проф. В. Б. Крысько № 16-34-00008 «Восточнославянское письменное наследие (XII–XIII вв.): Лингвистическое исследование», финансируемого РГНФ / РФФИ.

В исследовании проводится описание древнерусской рукописи XII века, известной как Милятино евангелие, её палеографических,  графико-орфографических  и морфологических особенностей. Отбор языковых особенностей, включенных в данное описание, призван показать специфику Милятина евангелия и уточнить его место в кругу древнерусских рукописей XII века. Проведенный подробный анализ релевантных языковых особенностей памятника даёт достаточную доказательную базу для гипотезы о его создании в первой половине XII века.