- Philosophy, Literary Theory, Mimesis, Ancient Greek Philosophy, Tragedy (Philosophy), Greek Tragedy, and 55 moreAristotle's Rhetoric and Poetics, Plato, Bulgarian Literature, Giorgio Agamben, Doppelgänger, Friedrich Nietzsche, Double, The uncanny, Continental Philosophy, Ancient Greek Literature, New Paradigms, Abjection, Example, Exemplification, Ancient Philosophy, Contemporary Philosophy, Autopoiesis, Future of humanity, Yuri Lotman, Jean-Pierre Vernant, Julia Kristeva, Erich Auerbach, History of Classical Scholarship, Renaissance literature, Renaissance Humanism, South Slavic literature, Anton Chekhov, Vladimir Nabokov, Poetics, Slavic Studies, Critical Theory, Modernist Literature (Literary Modernism), Deconstruction, Jacques Derrida, Jacques Lacan, Actuality and Potentiality, Psychoanalysis, Alain Badiou, Contemporary French Philosophy, Narratology, 20th- and 21st-century literature in English, Self and Identity, Literature and Philosophy, Historical Poetics, Mikhail Bakhtin, Marguerite Yourcenar, Thomas Mann, Yves-Alain Bois, Classical Reception Studies, Rhetoric, Russian Formalism, Modern Political Philosophy, Narrative Theory, Aristotle, and World Literaturesedit
- Kamelia Spassova is a senior assistant professor in Comparative Literature in the Department of Theory and History of... moreKamelia Spassova is a senior assistant professor in Comparative Literature in the Department of Theory and History of Literature at Sofia University. Recently she published a book, based on her PhD dissertation: "Event and Example in Plato and Aristotle", 2012, which deals with the tension between literary examples and exemplary works in philosophical and theoretical research.
Together with Maria Kalinova she is working on the theoretical project "Doubles as Uncanny Figures in Literature". Her current theoretical project is concerned with the transformation of the concept of mimesis in the perspectives of Auerbach, Vernant and Lotman.edit
The book deals with the tension between literary examples and exemplary works in philosophical and theoretical research. The philosophical, as well as the theoretical discourses, like to give examples to illustrate complex ideas, theses,... more
The book deals with the tension between literary examples and exemplary works in philosophical and theoretical research.
The philosophical, as well as the theoretical discourses, like to give examples to illustrate complex ideas, theses, concepts or intricate metaphysical questions. When the examples are literary works, the problem of their usage becomes part of the field of theory and history of literature. None literary work is once and forever bound to one particular theoretical paradigm. On the contrary, once introduced into the order of the discourses about literature, the relevant work distributes an unexpected vitality in the dispute between the different literary schools and trends, concerning the problem: what exactly is that work of art an example of.
The crucial concept of the present course is the example and method of exemplification. The exemplification as an event is divided into two modes. In the first mode, the meta-discourse is searching for its most appropriate example: the example prepon. The event of the illustration is constructed in the very bonding by this particular theory and that particular example. The example is representative of the concrete philosophical concept or paradigm, so even the philosophical thesis could hardly be constructed without the specific example. The power of the paradigm generates the example and vice versa the example more the philosophical construction more plastic, dense and intensive.
Constitutive for the first mode of exemplification is the case with the "Poetics" by Aristotle and "Oedipus Rex” by Sophocles, or the case of the "The Phenomenology of Spirit” by Hegel and "Antigone". Тhis mode produces exemplary works not just as universal rules, but as an inextricable link between the particular theory and the concrete literary work.
The second mode problematizes and deconstructs the clear distinction between a philosophical argument and a literary work. It is seen as writing and speaking on the very edge of the philosophical and the literary in which the philosophical concepts are contaminated by the figurative potential of their illustrations. Plato and Nietzsche are an exemplification for the second mode. As a third step, the seminar will observe the method how both modes produce and actualize the concept of exemplary and exemplary work.
The general framework of the course is outlined in the intersection between philosophy and literature. In the forming of the separate themes for the classes is used the following pattern: one particular philosopher reads a particular literary work. With the examination of the concrete cases, the point is to be shown both the strength of the exemplification as well as the inevitable lapses, lacuna, gaps and overinterpretations in each illustration.
The philosophical, as well as the theoretical discourses, like to give examples to illustrate complex ideas, theses, concepts or intricate metaphysical questions. When the examples are literary works, the problem of their usage becomes part of the field of theory and history of literature. None literary work is once and forever bound to one particular theoretical paradigm. On the contrary, once introduced into the order of the discourses about literature, the relevant work distributes an unexpected vitality in the dispute between the different literary schools and trends, concerning the problem: what exactly is that work of art an example of.
The crucial concept of the present course is the example and method of exemplification. The exemplification as an event is divided into two modes. In the first mode, the meta-discourse is searching for its most appropriate example: the example prepon. The event of the illustration is constructed in the very bonding by this particular theory and that particular example. The example is representative of the concrete philosophical concept or paradigm, so even the philosophical thesis could hardly be constructed without the specific example. The power of the paradigm generates the example and vice versa the example more the philosophical construction more plastic, dense and intensive.
Constitutive for the first mode of exemplification is the case with the "Poetics" by Aristotle and "Oedipus Rex” by Sophocles, or the case of the "The Phenomenology of Spirit” by Hegel and "Antigone". Тhis mode produces exemplary works not just as universal rules, but as an inextricable link between the particular theory and the concrete literary work.
The second mode problematizes and deconstructs the clear distinction between a philosophical argument and a literary work. It is seen as writing and speaking on the very edge of the philosophical and the literary in which the philosophical concepts are contaminated by the figurative potential of their illustrations. Plato and Nietzsche are an exemplification for the second mode. As a third step, the seminar will observe the method how both modes produce and actualize the concept of exemplary and exemplary work.
The general framework of the course is outlined in the intersection between philosophy and literature. In the forming of the separate themes for the classes is used the following pattern: one particular philosopher reads a particular literary work. With the examination of the concrete cases, the point is to be shown both the strength of the exemplification as well as the inevitable lapses, lacuna, gaps and overinterpretations in each illustration.
Research Interests: Comparative Literature, Mythology, Philosophy, Homer, Plato, and 26 moreAristotle, Pattern Recognition, Deductive reasoning, Poetics, Literary Theory, Giorgio Agamben, Michel Foucault, Jacques Derrida, Thomas S. Kuhn, Sophocles, Sophists, Aristotle's Rhetoric and Poetics, Exempla, Phaedrus, Paradigm Shifts, Oedipus, Greek symposion, Enthymeme, Exemplar Theory, Exemplary Literacy Instruction, Research Paradigms, Exemplification, Example, Ancient Rhetoric and Poetics, Exemplarity In the Ancient World, and Paradeigma
In 1926, Italian Futurist Tommaso Marinetti received the radical Manifesto of the Fellowship Fighting against Poets. It was sent by Bulgarian avant-gardist Kiril Krastev, whose literary circle, Crescendo, was putting into question the... more
In 1926, Italian Futurist Tommaso Marinetti received the radical Manifesto of the Fellowship Fighting against Poets. It was sent by Bulgarian avant-gardist Kiril Krastev, whose literary circle, Crescendo, was putting into question the normative dichotomy between Young and Old, modernists and traditionalists, constitutive of Bulgarian literature. In every national literature or Weltliteratur, there are anomalies, malfunctions, and exclusions. This essay analyses a particular anomaly - the Crescendo literary circle and its (im)possible existence. We define distext as something that does not belong to a particular context or that breaks with the cultural conditions of possible emergence. Our analysis raises several theoretical and historical questions: how radical is the manifesto in relation to the Western European avant-garde; does it have any influence outside its local distext; what is its connection to Dada movement; and most importantly, what does this anomaly say about the history of Bulgarian literature and its peripheries?
Research Interests:
Abstract. The following paper examines the elaboration of the concept of uncanny between literature and psychoanalysis. In shaping the concept, both Ernst Jentsch in “On the Psychology of the Uncanny” (1906) and Sigmund Freud in “The... more
Abstract. The following paper examines the elaboration of the concept of uncanny between literature and psychoanalysis. In shaping the concept, both Ernst Jentsch in “On the Psychology of the Uncanny” (1906) and Sigmund Freud in “The Uncanny” (1919) carefully read Hoffmann’s fantastic stories of automata. While Freud develops his theory of the uncanny (concerning the automatism of unconscious repetition) by reading “The Sandman”, Jentsch dwells on “Automata” in his approach on intellectual uncertainty. In this paper I also discuss anthropomorphic machines and the idea of uncanny valley in robotics, concluding that the notion of uncanny always involves negative anagnorisis, or misrecognition between inside/outside; human/automaton; animate/inanimate.
Keywords: uncanny; automaton; Doppelgänger; negative anagnorisis; Jentsch; Freud; E.T.A. Hoffman
Keywords: uncanny; automaton; Doppelgänger; negative anagnorisis; Jentsch; Freud; E.T.A. Hoffman
Research Interests:
The precepts of Bulgarian Stalinist philosopher Todor Pavlov’s internationally recognized Theory of Reflection held almost absolute sway in Bulgaria reducing to silence other views on aesthetics, including those of Marxists such as Lukács... more
The precepts of Bulgarian Stalinist philosopher Todor Pavlov’s internationally recognized Theory of Reflection held almost absolute sway in Bulgaria reducing to silence other views on aesthetics, including those of Marxists such as Lukács and Adorno. In the early 1960s a young assistant professor, Isaac Passy, challenged those precepts in a forceful and hazardous confrontation with Pavlov’s authority. The article explores the theoretical and political stakes of the clash.
Research Interests:
Завръщането към „Откраднатото писмо“ отваря темата за интерпретацията в два взаимнообусловени плана – вътрешен (коментарите на фикционалните герои) и външен (коментарите на критиците). Статията си поставя за задача да проследи... more
Завръщането към „Откраднатото писмо“ отваря темата за интерпретацията в два взаимнообусловени плана – вътрешен (коментарите на фикционалните герои) и външен (коментарите на критиците). Статията си поставя за задача да проследи интерпретативните стратегии през гласовете на персонажите, т.е. през конфликта на вътрешните интерпретации. Методът на префекта Г. настоява върху типичното и херменевтична дълбочина. Детективът Дюпен използва противоположен похват, той концептуализира логиката на несравнимото и мимикрията. Гласът на анонимния разказвач не е безпристрастен, той се доверява на Дюпен и така остава точки на заслепяване в самия наратив. Настоящият текст разгръща два детективски микро сюжета като тръгва по дирите на епиграфа и на автора на похитеното писмо. Разглеждам поетиката на разказа като изоморфна на начина, по който разпитваме интерпретациите на персонажите в нея. Изводът не е изненадващ – четенето си е същинска детективска история.
Research Interests: Pattern Recognition, Hermeneutics, Seneca, Jacques Lacan, Reader Response, and 15 moreJacques Derrida, Detective Fiction, Epigraphy, Repetition, Implied reader, Doppelgänger, Mimicry, Contingency, Embedded Narratives, Doubles, Quotes, Signature, Example, E.A. Poe, and Edgar Allan Poes's The Purloined Letter
Спасова К. Полифоничность и гетерогенность мировой литературы в творчестве Г. Тиханова // Labyrinth: теории и практики культуры. № 2/2023, с. 62—67. Книга Галина Тиханова сплетает многомерную эпистемологическую сеть, зная изнутри... more
Спасова К. Полифоничность и гетерогенность мировой литературы в творчестве Г. Тиханова // Labyrinth: теории и практики культуры. № 2/2023, с. 62—67.
Книга Галина Тиханова сплетает многомерную эпистемологическую сеть, зная изнутри историю дискурсов сравнительного литературоведения, теорию литературы, эстетику, социологию, культурологию, политическую философию с перспективы как западного, так и восточного интеллектуала. Она представляет собой будоражащее мысль чтение, поскольку интересуется неспокойными, динамичными биографиями ученых, литераторов, интеллектуалов в их движении через территории и языки. Тиханов убедительно показывает нам, что истории, которые нам известны, не равняются всей истине, потому что существуют места и страницы, помещающие то, чему не найдено место и то, что ни в какие места не умещается, не принимается. Книга мыслит историю как размыкательницу альтернатив, которые надо вспомнить/припомнить. Те истории и вскрывает для нас Тиханов. «Мировая литература. Космополитизм. Изгнание» — это книга, которую будут читать, и дебаты о ней впереди.
Книга Галина Тиханова сплетает многомерную эпистемологическую сеть, зная изнутри историю дискурсов сравнительного литературоведения, теорию литературы, эстетику, социологию, культурологию, политическую философию с перспективы как западного, так и восточного интеллектуала. Она представляет собой будоражащее мысль чтение, поскольку интересуется неспокойными, динамичными биографиями ученых, литераторов, интеллектуалов в их движении через территории и языки. Тиханов убедительно показывает нам, что истории, которые нам известны, не равняются всей истине, потому что существуют места и страницы, помещающие то, чему не найдено место и то, что ни в какие места не умещается, не принимается. Книга мыслит историю как размыкательницу альтернатив, которые надо вспомнить/припомнить. Те истории и вскрывает для нас Тиханов. «Мировая литература. Космополитизм. Изгнание» — это книга, которую будут читать, и дебаты о ней впереди.
Research Interests:
Ovid's poem Metamorphoses forms its own literary and philosophical concept of metamorphosis, in which every collapse of forms is only a step in the process of their transformation. The most important aspect is that chaos is twofold: it is... more
Ovid's poem Metamorphoses forms its own literary and philosophical concept of metamorphosis, in which every collapse of forms is only a step in the process of their transformation. The most important aspect is that chaos is twofold: it is both material disorganization and an immanent force. The article points out that not only the primal state is chaotic, but chaos is present in the catastrophe of all forms, it is in the absence of a slit or a gap, which pushes matter to mix and confuses itself incessantly. The gap between the separated moments (narrative, motifs, or figurative interruptions) can be fulfilled in two ways. The first is merely receptive and universal (the role of the reader); the second one is metapoetic. It is in the meta-level of the creation of the concrete work itself – the self-reflexive indication that Metamorphosis is an artificial fusion, which assembles heterogenic elements in one texture. And although Ovid introduces the story of the plastic transformation of new images, forms, bodies, the very force of change is chaotic – it creates new links and new forms. The episodes with the catastrophe of the bodies are a crystallization of the chaos in the order of forms. Dixere chaos: nothing dies, it just mingles or blends and so it can't end for good.
Research Interests:
Uncanny valley (不 気 味 の 谷 ) is a notion introduced by the Japanese robotics professor Masahiro Mori in 1970. The basic claim of his hypothesis states that the anthropomorphic machines cause uncanny effect due to their imperfect... more
Uncanny valley (不 気 味 の 谷 ) is a notion introduced by the Japanese robotics professor Masahiro Mori in 1970. The basic claim of his hypothesis states that the anthropomorphic machines cause uncanny effect due to their imperfect resemblance to the human. Humanoids seem almost like people, but exactly the distance of this almost provokes hot debates. There are two trends in robotics, animation, architecture, and computer games. The first trend seeks to overcome the uncanny valley, constructing such an incredible machine that perfectly mimics human actions. The second trend – Masahiro Mori takes this side – consciously constructs non-anthropomorphic machines. The machine’s appearance, structure, shape, proportion of the parts, and motion must be visibly different from the human ones. The term uncanny valley appears in a European context soon after its introduction, due to Jasia Reichardt’s translation in 1978. She is an art critic and curator who is interested in the role of cybernetics in art. The joint between the uncanny valley in robotics and the legacy of Freud and Jentsch is established with this translation at the intersection point between aesthetics and science. This link opens new fields to theoretical and aesthetic imagination.
Keywords: mimesis, uncanny, uncanny valley, Bukimi no Tani, doubles, mimetic machines, likeness, unconcept, negative anagnorisis, heterogenesis
Keywords: mimesis, uncanny, uncanny valley, Bukimi no Tani, doubles, mimetic machines, likeness, unconcept, negative anagnorisis, heterogenesis
Research Interests: Mimesis, Uncanny Valley, Giorgio Agamben, Mechatronics & Robotics, Freud and Feminist Psychoanalysis, and 15 moreThe uncanny, Human, E.T.A. Hoffmann, ROBOT, Anthropomorphic Versus Non Anthropomorpic, Doubles, das Unheimliche, The Sandman: Fables and Reflections, Humanoids, Heterogénesis, Unhuman, Anagnorisis, Animalization, Ernst Jentsch, and unconcept
J.-P. Vernant interprets Plato’s mimetic theory as a shift from sacred presentification of the invisible to representation of appearance. His investigation of the Sophist maps the differences between the perfect likeness (εἰκών), the... more
J.-P. Vernant interprets Plato’s mimetic theory as a shift from sacred presentification of the invisible to representation of appearance. His investigation of the Sophist maps the differences between the perfect likeness (εἰκών), the ghostly image (εἴδωλον) and the simulacrum (φάντασμα). The latter, being an image without a model, is extremely dangerous to imitate. It could affect and spoil each ideal order. But distinguishing between the subject of the philosopher and of the sophist, between the good ruler and the demagogue, between the perfect likeness and the simulacrum is not an easy task, as we can see in a close reading of the Sophist. What makes it difficult to draw a minimal distinction between things which resemble each other is the effect of the double. This effect, its theoretical and political implications and its historical persistence, serves as a focal point for this study. The article focuses on how the mimetic shift changes the modes through which paradigms and examples function.
Research Interests: Philosophy, Plato, Mimesis, Catharsis, Sophists, and 8 moreImitation, Jean-Pierre Vernant, Doubles, Research Paradigms, Simulacrum, Eikon, Eidolon, and dieresis
In his paper “The Return to Philology,” Paul de Man insists that philology and theory should not be in conflict, but should, rather, mutually enhance one another. This claim that the turn to theory is also a return to philology is... more
In his paper “The Return to Philology,” Paul de Man insists that philology and theory should not be in conflict, but should, rather, mutually enhance one another. This claim that the turn to theory is also a return to philology is explored in the context of the structure of language. In the last twenty to twenty-five years, the return to philology has been a dominant part of the Anglo-Saxon discourse of “world literature,” which has turned away from theory. The return to philology is captured in a market-based adaptation of literature in terms of globalization, transnationalism, and translation. In his latest book The Birth and Death of Literary Theory (2019), Galin Tihanov recalls the legacy of classical literary theory and propounds the contemporary discourse of world literature as an unreflected continuation of this legacy as it was articulated in Viktor Shklovsky’s and Mikhail Bakhtin’s approaches to literature beyond language. Turning this legacy on its head, this essay focuses, rather, on language in literature. In a short-circuiting way, Roman Jakobson’s linguistics and poetics and Erich Auerbach’s nonnational-based philology can be seen as surprisingly close to one another.
Research Interests:
The current paper explores the theoretical and political postulates of the article "Philologie der Weltliteratur" (1952) through the notions of figure, historical perspectivism and kairos. Auerbach suggests the point of departure as a... more
The current paper explores the theoretical and political postulates of the article "Philologie der Weltliteratur" (1952) through the notions of figure, historical perspectivism and kairos. Auerbach suggests the point of departure as a philological approach, which is an antidote to the tendencies of homogenization, globalization and standardization. The concept of Ansatzpunkt is characterized by: concreteness and synthesis, but it also has a dynamic aspect, namely the potential for centrifugal radiation. Auerbach's aesthetic historicism could be understood through the prism of relativism, sensitivity and the materiality of language, i.e. through style. His approach is based on a historical change fulfilled in the plurality of stylistic usage, and therefore the voice of the literary text should be grasped and heard. Auerbach emphasizes that the concept of contemporary education has no longer the sense of historicity. He notes, by the perspective of the diversity of his academic experience, including his university years in Istanbul and the USA, that a whole generation of literary scholars, who appeared on the academic scene between the two world wars, vanished and they could hardly be substituted. For those scholars, the knowledge of Greek and Latin and reading the Bible is part of their basic skills, which they have acquired in their secondary education. However, such skills are no longer self-evident for younger scholars. So, the point of departure is an instrument for synthesis, which can provide the historical sense-the possibility to give life to the past events. The task of the mature philologist is to reconsider the Weltliteratur from the perspective of such starting points as Auerbach did in "Mimesis".
Research Interests:
The paper focuses on the mirror as a metaphor in the Marxist and structuralist paradigm by means of which contradictory concepts of literature in terms of its mimetic activity crystallize. The term mimetic reflection was in circulation in... more
The paper focuses on the mirror as a metaphor in the Marxist and structuralist paradigm by means of which contradictory concepts of literature in terms of its mimetic activity crystallize. The term mimetic reflection was in circulation in the Soviet Union at that time as one of the key concepts of the dogmatic Marxist-Leninist aesthetics and especially of Todor Pavlov’s theory of reflection, in which literature is seen as an authentic reflection of reality. A detachment of reflection theory can be traced in the works of Lotman and Kristeva. In their theoretical works the mirror functions as a metaphor for intertextuality, and self-reflexivity as the ability of literature to refer to its own techniques, its own process of creation and its own fictional status. Thus, the article outlines two mimetic types: authentic mimesis, represented by Pavlov’s theory, and on the other side, heterogeneous creative mimesis, developed by Lotman’s text within a text structure and Kristeva’s genotext in merging Jakobson and Bakhtin’s legacy.
Аутентичный и гетерогенный мимесис: отражение и авторефлексивность у Т. Павлова и Ю. Лотмана
Аутентичный и гетерогенный мимесис: отражение и авторефлексивность у Т. Павлова и Ю. Лотмана
Research Interests:
The paper explores the divergent concepts of mimesis in the works of Bulgarian orthodox Marxist philosopher Todor Pavlov and Yuri Lotman, founder of the Tartu-Moscow Semiotic School. With his Theory of Reflection, completed in Moscow in... more
The paper explores the divergent concepts of mimesis in the works of Bulgarian orthodox Marxist philosopher Todor Pavlov and Yuri Lotman, founder of the Tartu-Moscow Semiotic School. With his Theory of Reflection, completed in Moscow in 1936 as an elaboration of Lenin’s ideas of knowledge, Pavlov became one of the major proponents of the understanding of mimesis as reflection, which for decades defined the dogmatic Marxist-Leninist aesthetics in Eastern Europe. Beginning with the 1960s, Lotman’s conceptualization of dual code structures begins to work in the direction of reloading the mimetic theory beyond the official discourse. Lotman explicitly states that his methodological wager is an attempt to join the formal-structural paradigm of Roman Jacobson and the contextual-dialogical paradigm of Mikhail Bakhtin, which makes his position a synthesis of the two schools that challenged the theory of reflection dogma.
Research Interests:
Lotman explicitly affirms that his methodological wager is an attempt to join the formal- -structural paradigm of Roman Jacobson and the contextual-dialogical paradigm of Mikhail Bakhtin. Lotman conceives the structure of the text as... more
Lotman explicitly affirms that his methodological wager is an attempt to join the formal- -structural paradigm of Roman Jacobson and the contextual-dialogical paradigm of Mikhail Bakhtin. Lotman conceives the structure of the text as heterogenous just because it is at least dually coded, while semiosis is exactly the process of this inner hybridization, which has a creative potentiality. My paper will examine the dual coded structure of Lotman in the light of early Kristeva distinction between semiotic and symbolic function. I will examine the influence of Lotman in Kristeva’s works in the context of the 60ies.
Research Interests:
"Мимесис и рефлексия: огледалата в българското литературознание", - Надмощие и приспособяване : Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017г. : Т. 1-. състав. и ред. Диана Атанасова,... more
"Мимесис и рефлексия: огледалата в българското литературознание", - Надмощие и приспособяване : Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017г. : Т. 1-. състав. и ред. Диана Атанасова, Мария Калинова, Надежда Александрова, Красимира Алексова, Румяна Л. Станчева, и др.Т. 1. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на професор Никола Георгиев, София: Университетско издателство, 2018, 362-374.
The paper focuses on the mirror as a metaphor in the Bulgarian literary studies by means of which contradictory concepts of literature in terms of its mimetic activity crystallize. The term mimetic reflection was in circulation in the Soviet Union at that time as one of the key concepts of the dogmatic Marxist-Leninist aesthetics and especially of Todor Pavlov’s theory of reflection, in which literature is seen as a realistic reflection of reality. A detachment of reflection theory can be traced in the works of Nikola Georgiev. In his theoretical works the mirror functions as a metaphor for the intertextuality and self-reflexivity as the ability of the literature to refer to its own techniques, its own process of creation and its own fictional status. In such direction is read the mirror metaphor in the works of Kleo Protohristova and Miglena Nikolchina.
Keywords: mimesis, reflection, mirror, self-reflexivity, intertextuality
Мимесис и рефлексия: огледалата в българското литературознание
Докладът се спира на огледалото като метафора в българското литературознание, през което кристализират противоречиви концепции за литература с оглед на миметичната дейност. Догматичната маркситко-ленинистка естетика в лицето на Тодор Павлов налага клишето за литературата като отражение на действителността. Отталскването от това разбиране може да се проследи в работите на Никола Георгиев. При него огледалото функционира като метафора за саморефлексивносивната способност на литературата самa да посочва техниките за своята направа, да обсъжда похватите за конструирането на собственото си фикционалност. В този ключ могат да се четат и огледалните употреби в работите на Клео Протохристова и Миглена Николчина.
Ключови думи: мимесис, рефлексия, огледало, саморефлексия, междутекстовост
The paper focuses on the mirror as a metaphor in the Bulgarian literary studies by means of which contradictory concepts of literature in terms of its mimetic activity crystallize. The term mimetic reflection was in circulation in the Soviet Union at that time as one of the key concepts of the dogmatic Marxist-Leninist aesthetics and especially of Todor Pavlov’s theory of reflection, in which literature is seen as a realistic reflection of reality. A detachment of reflection theory can be traced in the works of Nikola Georgiev. In his theoretical works the mirror functions as a metaphor for the intertextuality and self-reflexivity as the ability of the literature to refer to its own techniques, its own process of creation and its own fictional status. In such direction is read the mirror metaphor in the works of Kleo Protohristova and Miglena Nikolchina.
Keywords: mimesis, reflection, mirror, self-reflexivity, intertextuality
Мимесис и рефлексия: огледалата в българското литературознание
Докладът се спира на огледалото като метафора в българското литературознание, през което кристализират противоречиви концепции за литература с оглед на миметичната дейност. Догматичната маркситко-ленинистка естетика в лицето на Тодор Павлов налага клишето за литературата като отражение на действителността. Отталскването от това разбиране може да се проследи в работите на Никола Георгиев. При него огледалото функционира като метафора за саморефлексивносивната способност на литературата самa да посочва техниките за своята направа, да обсъжда похватите за конструирането на собственото си фикционалност. В този ключ могат да се четат и огледалните употреби в работите на Клео Протохристова и Миглена Николчина.
Ключови думи: мимесис, рефлексия, огледало, саморефлексия, междутекстовост
Research Interests:
Uncanny valley (不気味の谷現象) е идея, въведена от японския професор по роботика Масахиро Мори през 1970 г. Хипотезата на Мори може да се редуцира до твърдението, че антропоморфните машини предизвикват обезпокоително-странен ефект поради... more
Uncanny valley (不気味の谷現象) е идея, въведена от японския професор по роботика Масахиро Мори през 1970 г. Хипотезата на Мори може да се редуцира до твърдението, че антропоморфните машини предизвикват обезпокоително-странен ефект поради несъвършената си прилика с човека. Хуманоидите изглеждат почти като хора, но отстоянието на това почти предизвиква горещи дебати. Появяват се две тенденции в роботиката, анимацията, архитектурата и компютърните игри. Едната се стреми да преодолее нечовешката долина, като създаде машина, която съвършено да мимикрира човека. Другата, сред която е собствено и тезата на Мори, поема линията съзнателно да конструирани неатропоморфни машини – техният външен вид, структура, форма и пропорция на частите трябва да са различни от човешките. Терминът uncanny valley се появява в европейски контекст сравнително скоро след въвеждането му, благодарение на превода от 1978 г. на Яша Рейхарт, изкуствоведка и кураторка, която се интересува от ролята на кибернетика в изкуството. Оттук връзката на нечовешката/изродната/ долина с наследството на Фройд и Йенч е установена в пресечената точка между естетика и наука. Изборът да се преведе понятието на Масахиро Мори по начин, който насочва към есето на Фройд и то точно през 70-те на европейска сцена е изключително плодотворно. Тази връзка отваря нови посоки пред теоретичното и естетическо въображение.
Ключови думи: подражанието (mimesis), изродното (unheimlich), изродната долина (uncanny valley, Bukimi no Tani), двойници, автомати, миметичните машини, подобие, непонятно, негативен анагнорисис, хетерогенеза
Ключови думи: подражанието (mimesis), изродното (unheimlich), изродната долина (uncanny valley, Bukimi no Tani), двойници, автомати, миметичните машини, подобие, непонятно, негативен анагнорисис, хетерогенеза
Research Interests:
Камелия Спасова. Платоновата миметична теория у Ж. П. Вернан: примери и парадигми в „Софистът“ на Платон Платонова теория за мимесиса e разгледана от Ж. П. Вернан като обрат, променящ кадъра от религиозното представяне на невидимото към... more
Камелия Спасова. Платоновата миметична теория у Ж. П. Вернан: примери и парадигми в „Софистът“ на Платон
Платонова теория за мимесиса e разгледана от Ж. П. Вернан като обрат, променящ кадъра от религиозното представяне на невидимото към подражаване на явленията. Този обрат е свързан с промяна в сакралната функция на ритуалните фигури, изобразяващи боговете [xoanon], която разчита на диспозитивите на привилигированото знание. Промяната идва в контекста на античната класика– идолът е изнесен на площада, направен е публичен. Сакралната логика, основана на приватното, е преобразувана в логиката на репрезентацията. Този обрат е разгледан през призмата на Платоновата миметична теория и по-специално през късния диалог на Платон „Софистът“. Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционират примерите и парадигмите за подражание.
Kamelia Spassova
J.P. Vernant on Plato’s Mimetic Theory: Examples and Paradigms in Sophist
In this paper, I will examine the case of Vernant’s approach to the mimetic theory of Plato as the genesis for the division between philosophy and literature. The shift in the social function from sacred invisible to the dialectic of same and different within the space of fictive and illusionary could be examine in Vernant’s thesis on the mimetic theory of Plato. Vernant’s investigation of Sophist maps the differences between the perfect copy, the good reproduction [eikon], the ghostly image [eidolon] and the simulacrum [phantasma]. The last one, being an image without a model, is extremely dangerous for imitation. It could affect and spoil each ideal order. But making a difference between the subject of the philosopher and of the sophist, between the good ruler and the demagogue, between the image and the simulacrum is not an easy task, as we could see in a close reading of Sophist. The exact difficulty of making a minimal difference between things, which resemble each other, is the effect of the double. This effect, its theoretical and political implications and its historical persistence, will serve as a focal point for my study.
Платонова теория за мимесиса e разгледана от Ж. П. Вернан като обрат, променящ кадъра от религиозното представяне на невидимото към подражаване на явленията. Този обрат е свързан с промяна в сакралната функция на ритуалните фигури, изобразяващи боговете [xoanon], която разчита на диспозитивите на привилигированото знание. Промяната идва в контекста на античната класика– идолът е изнесен на площада, направен е публичен. Сакралната логика, основана на приватното, е преобразувана в логиката на репрезентацията. Този обрат е разгледан през призмата на Платоновата миметична теория и по-специално през късния диалог на Платон „Софистът“. Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционират примерите и парадигмите за подражание.
Kamelia Spassova
J.P. Vernant on Plato’s Mimetic Theory: Examples and Paradigms in Sophist
In this paper, I will examine the case of Vernant’s approach to the mimetic theory of Plato as the genesis for the division between philosophy and literature. The shift in the social function from sacred invisible to the dialectic of same and different within the space of fictive and illusionary could be examine in Vernant’s thesis on the mimetic theory of Plato. Vernant’s investigation of Sophist maps the differences between the perfect copy, the good reproduction [eikon], the ghostly image [eidolon] and the simulacrum [phantasma]. The last one, being an image without a model, is extremely dangerous for imitation. It could affect and spoil each ideal order. But making a difference between the subject of the philosopher and of the sophist, between the good ruler and the demagogue, between the image and the simulacrum is not an easy task, as we could see in a close reading of Sophist. The exact difficulty of making a minimal difference between things, which resemble each other, is the effect of the double. This effect, its theoretical and political implications and its historical persistence, will serve as a focal point for my study.
Research Interests:
The negative transformation of Gregor Samsa in „Metamorphosis“ into a half-monster and a half-non-animal is succeeded by a process of anagnorisis, which in our own reading represents a series of negations: "ungeheuer", "Ungeziefer",... more
The negative transformation of Gregor Samsa in „Metamorphosis“ into a half-monster and a half-non-animal is succeeded by a process of anagnorisis, which in our own reading represents a series of negations: "ungeheuer", "Ungeziefer", "Untier". This is the transition that we shall label "negative anagnorisis" and, following the model of Aristotle, we shall use it to denote a transition from knowledge to a lack of knowledge. We defined the first negation, using Freud’s theoretical framework, as negation-repetition. Its clear-cut mark is the erasure of the difference in relation to the opposite. While negating itself, it, in fact, repeats itself. The second mode of negation was defined through Adorno’s propositions – as negation, rupturing the repetition. The negation-repetition succeeds to materialize itself into a singular object of negation. With Adorno this type of negation will be a material rupture of the event, the moment in Kafka’s prose when the train (the object) is launched into the social. These two types of negation – negation-repetition and negation-rupture of the repetition – work out and form together a third mode of negation: negation-metamorphosis or the means by which the metamorphosis becomes a series of ruptures.
In this sense, the metamorphosis in Kafka’s story is not the initial alteration but the synchronization of the focal point and the background in the process of negative anagnorisis, viewed as rupture and gradation in the continuum of negation.
In this sense, the metamorphosis in Kafka’s story is not the initial alteration but the synchronization of the focal point and the background in the process of negative anagnorisis, viewed as rupture and gradation in the continuum of negation.
Research Interests:
Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционира паметта. Отношението на изкуство и памет е въведено чрез паралел между Омир и Платон, между епическия и философският опит да се противостои на... more
Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционира паметта. Отношението на изкуство и памет е въведено чрез паралел между Омир и Платон, между епическия и философският опит да се противостои на забравата: как поетът Омир(Oдисея, XI) и философът Платон (Държавата, X) представят паметта и забравата в подземното царство. Омир, който се обръща към Мнемозина да му припомни образцовите събития, подвизите на герои и безсмъртни, сам ще стане образец за припомняне и подражание. Тази връзка на памет и подходящо за подражание (кой е най-добрият пример, кой е примерът препон) с оглед на една педагогическа практика ще бъде мощно подет от Платон, за да бъде агонално отвоювано правота на философската диалектика сред гъмжилото от съмнителни примери, давани от софисти, оратори, аеди, рапсоди, трагедиографи, комедиографи. На втора стъпка, текстът подема бавно четене на „Софистът“ на Платон, чрез което разделя миметичното на автентичен мимесис и хетерогенен мимесис. Това разподобяване е видяно като условие за възможност пред понятието за двойник в литературата.
Ключови думи: Мнемозина, анамнезис, мимесис, памет, аед, пример, ксоанон, двойник, eikon, eidolon, phantasma, софист, философ
Ключови думи: Мнемозина, анамнезис, мимесис, памет, аед, пример, ксоанон, двойник, eikon, eidolon, phantasma, софист, философ
Research Interests:
The text with the tautological title “The two scenes: scene within a scene” examines repetition. Here repetition is considered not as a rhetorical figure, but as a metafigure. The two possible aspects of the term metafigure are: first, as... more
The text with the tautological title “The two scenes: scene within a scene” examines repetition. Here repetition is considered not as a rhetorical figure, but as a metafigure. The two possible aspects of the term metafigure are: first, as a transpositioning structure (Nikola Georgiev) for theoretical observation; and second, as a minimal autopoetic and self- reflexive gesture (Radosvet Kolarov). The paper suggests a third theoretical optic, conceptualized with the dramatic device scene-within-a-scene.
Research Interests: Gesture, Literary Theory, Repetition, Mirrors, Autopoesis, and 4 moreFiguration, Transposition, Isomorphism, and Double
сп.Пирон (академично електронно списание за искуства и култура), Брой 7. БЪДЕЩЕ И ВЪОБРАЖЕНИЕ 01 January 2014, III. Бъдеще и въображение: философски интерпретации Текстът се опитва да предложи размишление върху кризата на въображението и... more
сп.Пирон (академично електронно списание за искуства и култура), Брой 7. БЪДЕЩЕ И ВЪОБРАЖЕНИЕ 01 January 2014, III. Бъдеще и въображение: философски интерпретации
Текстът се опитва да предложи размишление върху кризата на въображението и желанието, която отнема възможността за темпорално проектиране както на утопии, така и на човека като утопия. Есето си поставя три задачи. Първо, да разграничи механизмите на функциониране на желанието и нагона в лаканианска перспектива, според която загубеният обект на желанието (обектът малко а) прави възможно неизтощимото кръжене на нагона. Второ, анализиране на психоаналитичния мит за ламелата, разгледан от Лакан в XI семинар „Четирите основни концепта на психоанализата”, през който да се осмисли отношението на нагона към смъртта към безсмъртното. Трето, разписването на възела органично-инструментално или каква е връзката между въображението и techne.
Текстът се опитва да предложи размишление върху кризата на въображението и желанието, която отнема възможността за темпорално проектиране както на утопии, така и на човека като утопия. Есето си поставя три задачи. Първо, да разграничи механизмите на функциониране на желанието и нагона в лаканианска перспектива, според която загубеният обект на желанието (обектът малко а) прави възможно неизтощимото кръжене на нагона. Второ, анализиране на психоаналитичния мит за ламелата, разгледан от Лакан в XI семинар „Четирите основни концепта на психоанализата”, през който да се осмисли отношението на нагона към смъртта към безсмъртното. Трето, разписването на възела органично-инструментално или каква е връзката между въображението и techne.
Research Interests:
Всеки път въвеждането на думата е свързано с преводачески бележки и обяснения кое и защо е избрано, но всъщност и какво е изпуснато. Подобни мъчни за превод термини изскачат в цялата история на философията от Платоновите mimesis или chora... more
Всеки път въвеждането на думата е свързано с преводачески бележки и обяснения кое и защо е избрано, но всъщност и какво е изпуснато. Подобни мъчни за превод термини изскачат в цялата история на философията от Платоновите mimesis или chora през Aufhebung на Хегел и Dasein на Хайдегер до différance на Дерида. В процеса на концептуализация при някои пластични понятия се появява остатък, нещо, което не може да се концептуализира докрай – нещо чуждо, непонятно и непреводимо. Случаят с unheimlich поддържа точно подобен хетерогенен срез.
С есето си от 1919 г. „Das Unheimliche“ Фройд въвежда нова естетическа категория, както има красивото, възвишеното, комичното, трагичното, така има и естетическият феномен unheimlich.
С есето си от 1919 г. „Das Unheimliche“ Фройд въвежда нова естетическа категория, както има красивото, възвишеното, комичното, трагичното, така има и естетическият феномен unheimlich.
Research Interests:
Lacan introduces in his Seminar XI The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis the myth of lamella in order to explain in what way he developed the Freudian concept of drive. This myth is opposed to the Aristophanian myth of... more
Lacan introduces in his Seminar XI The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis the myth of lamella in order to explain in what way he developed the Freudian concept of drive. This myth is opposed to the Aristophanian myth of androgynous people, as told in Plato’s Symposium. The lamella is conceived as an unreal organ, and yet an organ, of immortality. The two philosophical myths presuppose two different frameworks for the reflection on the problem of the doubles. On the one hand, in Plato the two halves are erotically sublimated in their way to achieve the One. In Lacan, on the other, the lamella is the organ that gives birth to the doubles. The present paper attempts through a reading of Miglena Nikolchina and Alenka Zupancic to provide an answer to the following questions: Why is it that it is Aristophanes, the Father of Comedy, that is chosen to give a voice to the idea of the Androgyne; and in what way the Roman comedy in general, and the Menaechmi of Plautus in particular, produces the problem of the doubles as a means for the comic emplotment. The event is conceptualized as an explosion between the one and the other double, between Plato and Lacan, between immortality and the real.
Research Interests:
The paper investigates in details Aristotle’s “Rhetoric”, distinguishing two rhetorical methods: the example and the enthymeme. The first one is the method of rhetorical induction; the second is of rhetorical deduction. This clear scheme... more
The paper investigates in details Aristotle’s “Rhetoric”, distinguishing two rhetorical methods: the example and the enthymeme. The first one is the method of rhetorical induction; the second is of rhetorical deduction. This clear scheme becomes more complicated when we examine types of enthymemes and types of examples. The text focuses on the cases of enthymeme-example dynamic, demonstrating the lacks and excesses of each method.
Research Interests:
“Нeвъобразимото и двойниците между Фройд и Арто” (в съавторство с Мария Калинова) Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, Пловдив, 2008 година, ред. Елена Гетова, Дияна... more
“Нeвъобразимото и двойниците между Фройд и Арто” (в съавторство с Мария Калинова)
Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, Пловдив, 2008 година, ред. Елена Гетова, Дияна Николова, Гергина Кръстева, издателство „Контекст”, Пловдив, 2009, 172 – 179.
Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, Пловдив, 2008 година, ред. Елена Гетова, Дияна Николова, Гергина Кръстева, издателство „Контекст”, Пловдив, 2009, 172 – 179.
Research Interests:
Research Interests:
Теорията на Аристотел за трагедията в “Поетика” е мета-фактична, нейните постановки се изграждат на готовия свод от вече състоялите се атически трагедии. Нейната поява бележи и залеза на древногръцката трагедия. Съчинението на Ницше... more
Теорията на Аристотел за трагедията в “Поетика” е мета-фактична, нейните постановки се изграждат на готовия свод от вече състоялите се атически трагедии. Нейната поява бележи и залеза на древногръцката трагедия. Съчинението на Ницше “Раждането на трагедията от духа на музиката” (1872) е предвестник, пророк или стимулант за модерното осмисляне на драмата, както и за модерните театрални практики. Концепцията на Ницше е про-фактична, тъй като придвижва или по-скоро задвижва някои явления, които исторически я следхождат. Това, че обектът на изследването при Ницше е тъкмо произходът на трагедията при древните гърци (а не наблюдение върху някакво съвременно театрално състояние), не бива да ни учудва. Ницше идва на сцената с нов метод и нов език, методът е генеалогически, а езикът фигуративен.
Research Interests:
Касталиецът се самовъзстановява в съдбата си, упражнява постоянна воля за самомоделиране по неин образ и подобие. Тялото е утопично, лишено от сила място, то е меко, в него не зрее бунт срещу твърдия жребий, то действа, бездействайки,... more
Касталиецът се самовъзстановява в съдбата си, упражнява постоянна воля за самомоделиране по неин образ и подобие. Тялото е утопично, лишено от сила място, то е меко, в него не зрее бунт срещу твърдия жребий, то действа, бездействайки, тялото играе между китайското “у” и “уей”, но не по принуда, а с готовност, отдавайки се, от любов към жребия. Апология на пасивността, перманентно, неизчерпаемо включване в своята предопределеност.
Research Interests:
На въпроса кой ще победи във вечното състезание между Учителя и Ученика, отговорът може би е вече предсказуем: оня, чийто учение премълчава повече, отколкото казва, оня, който е едновременно и Учител и Ученик и никога само едното или... more
На въпроса кой ще победи във вечното състезание между Учителя и Ученика, отговорът може би е вече предсказуем: оня, чийто учение премълчава повече, отколкото казва, оня, който е едновременно и Учител и Ученик и никога само едното или другото, който е едновременно старец и младенец, който е Старо момче. Защото истината никога не се преподава, тя се споделя.
Research Interests:
Семинарът е чудовището на 80-те, той е събитие, което възпалява монолитния логос на комунистическата директива, от него тръгват всички еднорози, кентаври, ероси и други демони. Ерос е демонът на свързката, на медиацията между... more
Семинарът е чудовището на 80-те, той е събитие, което възпалява монолитния логос на комунистическата директива, от него тръгват всички еднорози, кентаври, ероси и други демони. Ерос е демонът на свързката, на медиацията между изток-и-запад; между философско-и-поетологично, между утопия-и-хетеротопия. Ерос поразява от дистанция. Какво е това между: нищо. Събитието се нужда от втора стъпка, която ретроактивно да пришие това нищо.
Research Interests:
Research Interests:
1. ВМЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ 2. МЕЖДУ ВАРВАР И ДАДА. (по делото “Гео Милев”) 3. МЕЖДУ РЕТОРИКАТА И НУЛЕВАТА ФИГУРА (по делото “Вапцаров”) 4. ТЕРОРЪТ НА ЕЗИКА 5. ИКОНИТЕ БДЯТ: 6. СЛУЧАЯТ “СЕПТЕМВРИ” – СЛУЧАЯТ “СЕЛСКА ХРОНИКА” 7. КРАЙ.... more
1. ВМЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ
2. МЕЖДУ ВАРВАР И ДАДА. (по делото “Гео Милев”)
3. МЕЖДУ РЕТОРИКАТА И НУЛЕВАТА ФИГУРА (по делото “Вапцаров”)
4. ТЕРОРЪТ НА ЕЗИКА
5. ИКОНИТЕ БДЯТ:
6. СЛУЧАЯТ “СЕПТЕМВРИ” – СЛУЧАЯТ “СЕЛСКА ХРОНИКА”
7. КРАЙ. НАКАЗАНИЕТО.
2. МЕЖДУ ВАРВАР И ДАДА. (по делото “Гео Милев”)
3. МЕЖДУ РЕТОРИКАТА И НУЛЕВАТА ФИГУРА (по делото “Вапцаров”)
4. ТЕРОРЪТ НА ЕЗИКА
5. ИКОНИТЕ БДЯТ:
6. СЛУЧАЯТ “СЕПТЕМВРИ” – СЛУЧАЯТ “СЕЛСКА ХРОНИКА”
7. КРАЙ. НАКАЗАНИЕТО.
Research Interests:
"Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога... more
"Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията."
Миглена Николчина
Сборникът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които проф. Миглена Николчина винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат. Онова, което минава като безпокойство през книгите на Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.
Миглена Николчина
Сборникът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които проф. Миглена Николчина винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат. Онова, което минава като безпокойство през книгите на Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.
Research Interests:
This volume includes papers presented at the international forum “The Sublime and the Uncanny” on March 3 and 4, 2015 at Sofia University, Bulgaria. The forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), Cultural Center of... more
This volume includes papers presented at the international forum “The Sublime and the Uncanny” on March 3 and 4, 2015 at Sofia University, Bulgaria. The forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), Cultural Center of Sofia University, and University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP). It focused on notions of the “sublime” and the “uncanny,” which play a crucial role not only in the 20th century but also in contemporary critical discourses. The forum posed the question of heuristic potential of these notions in the time of redefinition of understanding of the human intellect and status of the (in) human, respectively.
Contents:
1. The Sublime Paradox: Glosses on § 23. Transition from the Faculty for Judging the Beautiful to that for Judging the Sublime
Boyan MANCHEV
2. The Sublime and Capitalism in Jean-François Lyotard
Futoshi HOSHINO
3. The Literary Uncanny
Darin TENEV & Enyo STOYANOV
4. Negative Anagnorisis: Notes on the Uncanny and the Metamorphosis in Kafka’s The Metamorphosis
Kamelia SPASSOVA & Malia KALINOVA
5. The Uncanny Effects of Theater: Notes on Joyce’s “Circe”
Bozhana FILIPOVA
6. Kristeva’s Secret Sartrism: On Revolt in the Postmodern Era
Hisato KURIWAKI
7. After the End of the World: In an Apocalyptic Tone by Jacques Derrida
Yuji NISHIYAMA
8. The Idea of History as Difference of Force: Derrida Reading Nietzsche and Heidegger
Takafumi SHIMADA
Contents:
1. The Sublime Paradox: Glosses on § 23. Transition from the Faculty for Judging the Beautiful to that for Judging the Sublime
Boyan MANCHEV
2. The Sublime and Capitalism in Jean-François Lyotard
Futoshi HOSHINO
3. The Literary Uncanny
Darin TENEV & Enyo STOYANOV
4. Negative Anagnorisis: Notes on the Uncanny and the Metamorphosis in Kafka’s The Metamorphosis
Kamelia SPASSOVA & Malia KALINOVA
5. The Uncanny Effects of Theater: Notes on Joyce’s “Circe”
Bozhana FILIPOVA
6. Kristeva’s Secret Sartrism: On Revolt in the Postmodern Era
Hisato KURIWAKI
7. After the End of the World: In an Apocalyptic Tone by Jacques Derrida
Yuji NISHIYAMA
8. The Idea of History as Difference of Force: Derrida Reading Nietzsche and Heidegger
Takafumi SHIMADA
Research Interests:
Нарекохме „невидима“ създадената от Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа,... more
Нарекохме „невидима“ създадената от Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи.
Факт е, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата са успявали през годините да улавят своя изплъзващ се предмет до възможния предел, до който това може да бъде постигнато.
Този сборник, посветен на тяхното дело, е възможност съвременното българско литературознание да направи важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си.
Факт е, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата са успявали през годините да улавят своя изплъзващ се предмет до възможния предел, до който това може да бъде постигнато.
Този сборник, посветен на тяхното дело, е възможност съвременното българско литературознание да направи важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си.
Research Interests:
The collection of essays Event and Immortality gathers texts from the eponymous conference, organized by the Faculty of Slavic Studies at the University of Sofia “St. Kliment Ohridski». The conference took place on the 13th and 14th of... more
The collection of essays Event and Immortality gathers texts from the eponymous conference, organized by the Faculty of Slavic Studies at the University of Sofia “St. Kliment Ohridski». The conference took place on the 13th and 14th of May 2011 at the University of Sofia. From all the submissions the organizing comitee after a careful selection has approved 60 papers for consideration and has admitted for publication 56 of the considered papers by representatives of various academic institutions from Bulgaria, Germany, Greece, Japan, Poland, Romania, and USA.
The conference focused on two key concepts of contemporary thought and aimed at elucidating their productive interaction within literary, linguistic and philosophical discourses.
The problem of the event has often emerged within the humanities lately; it was of interest to Foucault and Deleuze, Lyotard and Derrida, Nancy and Badiou. For some thinkers (Blanchot, Lyotard, Derrida, Badiou) it has been constantly connected with the questions of death and immortality. It is this bond that has determined the decision to revisit and redefine these interrelated concepts in a manner both provocative and productive.
The conference focused on two key concepts of contemporary thought and aimed at elucidating their productive interaction within literary, linguistic and philosophical discourses.
The problem of the event has often emerged within the humanities lately; it was of interest to Foucault and Deleuze, Lyotard and Derrida, Nancy and Badiou. For some thinkers (Blanchot, Lyotard, Derrida, Badiou) it has been constantly connected with the questions of death and immortality. It is this bond that has determined the decision to revisit and redefine these interrelated concepts in a manner both provocative and productive.
Research Interests:
Three artists from Bulgaria met in 2012 and 2013 at Villa Waldberta, near Munich. "Frottageand Poetry" is the result of the common inspiration of this meeting. For Kamelia Spassova collaborative work is like a palimpsest. A text is... more
Three artists from Bulgaria met in 2012 and 2013 at Villa Waldberta, near Munich. "Frottageand Poetry" is the result of the common inspiration of this meeting.
For Kamelia Spassova collaborative work is like a palimpsest. A text is overlaid by another, past stories overlap with the present: Villa Waldberta 1 is followed by Villa Waldberta 2. Borders are blurred and it is no longer clear which of the layers are the most archaic and original. On the surface, it all looks like a play of copies. When turned upside down, "Bread and Wine" by Holderlin appears as "Memory" by Diana Ivanova. We pull up closer and we overhear the texts' mysterious whisper. The mechanical rewriting (scriptorium) of foreign poems on paper handmade by Sonia Kovatcheva is an act of re-creation. Closer to the edge, our vision blurs, the upper layer superseding the lower: a Dada installation.
Für Kamelia Spassova ist die gemeinsame Arbeit wie ein "Palimpsest": ein Text wird durch einen anderen uberlagert, Vergangenes uberdeckt durch die Gegenwart - auf Villa Waldberta 1 folgt Villa Waldberta 2. Der Ubergang von dem Alten zum Neuen ist langst geloscht und es ist nicht mehr klar, wo die ursprungliche Schicht liegt, wo das Original. An der Oberflache gibt es nur noch Kopien. "Brot und Wein" von Holderlin von oben nach unten, beim Drehen des Papiers erscheint "Erinnerung" von Diana Ivanova. Wir nahern uns und schon beginnen die Text geheimnisvoll miteinander zu flustern. Das mechanische Umschreiben (scriptorium) von fremden Gedichten auf handgemachtem Papier von Sonia Kovatcheva gleicht einem Akt ihrer erneuten Schopfung. An der Kante, an der die Lesbarkeit verschwimmt und die obere Schicht die untere loscht, entsteht Dada-Kunst.
For Kamelia Spassova collaborative work is like a palimpsest. A text is overlaid by another, past stories overlap with the present: Villa Waldberta 1 is followed by Villa Waldberta 2. Borders are blurred and it is no longer clear which of the layers are the most archaic and original. On the surface, it all looks like a play of copies. When turned upside down, "Bread and Wine" by Holderlin appears as "Memory" by Diana Ivanova. We pull up closer and we overhear the texts' mysterious whisper. The mechanical rewriting (scriptorium) of foreign poems on paper handmade by Sonia Kovatcheva is an act of re-creation. Closer to the edge, our vision blurs, the upper layer superseding the lower: a Dada installation.
Für Kamelia Spassova ist die gemeinsame Arbeit wie ein "Palimpsest": ein Text wird durch einen anderen uberlagert, Vergangenes uberdeckt durch die Gegenwart - auf Villa Waldberta 1 folgt Villa Waldberta 2. Der Ubergang von dem Alten zum Neuen ist langst geloscht und es ist nicht mehr klar, wo die ursprungliche Schicht liegt, wo das Original. An der Oberflache gibt es nur noch Kopien. "Brot und Wein" von Holderlin von oben nach unten, beim Drehen des Papiers erscheint "Erinnerung" von Diana Ivanova. Wir nahern uns und schon beginnen die Text geheimnisvoll miteinander zu flustern. Das mechanische Umschreiben (scriptorium) von fremden Gedichten auf handgemachtem Papier von Sonia Kovatcheva gleicht einem Akt ihrer erneuten Schopfung. An der Kante, an der die Lesbarkeit verschwimmt und die obere Schicht die untere loscht, entsteht Dada-Kunst.
Research Interests:
Conference: 6th International EAM Conference, "Realism(s) of the Avant-Garde and Modernism": https://www.uni-muenster.de/Kulturpoetik/en/EAMconference/index.html Münster/ 5-7.9.2018 Generally the different streams of avant-garde are... more
Conference: 6th International EAM Conference, "Realism(s) of the Avant-Garde and Modernism": https://www.uni-muenster.de/Kulturpoetik/en/EAMconference/index.html
Münster/ 5-7.9.2018
Generally the different streams of avant-garde are recognized by the critics as anti-mimetic and opposing to the traditional Realism of the 19th century. The rebellion of the abstract art against the realistic art is observed along with the theoretical rebellion of the formal method against positivistic approach. Theory and practice are unified by the common denial of the referential function of art and identical representation: the relation between life, nature, reality, context and art is no more naïve and authentic. Jakobson’s introduction of the notion of literariness and the poetic function is seen as parallel to dada experiments with sound poetry, collages and ready-mades, Malevich black square, white square, Khlebnikov’s invention of the zaum language. The imperative of new forms is a widespread fascination in Modernism, the urgent necessity for novelty, and especially for the novelty of forms, is a kind of a novelty fallacy, expressed by Treplyov in Chekhov’s play The Seagull (1895): “We need new forms. We need new forms, but if there aren’t any, it’s better to have nothing.” . The Oedipal narrative of the avant-garde conflict with the previous generation of mimetic realists requires some refinements. Neither avant-garde is simply anti-mimetic, nor realism is strictly mimetic.
The idea of the anti-mimetic mode of the avant-garde art is based on a very narrowed and misleading interpretation of mimesis as an authentic reflection of reality. In the 20th century, the concept of mimesis becomes the contested ground of a clash between mainly two antagonistic paradigms: the Marxist and the formalist one, each of them focused more or less on the extrinsic or the intrinsic factors in production and reception of works of art. This paper will exemplify the clash between the realistic and the self-reflexive paradigm through the figures of Todor Pavlov, Bulgarian orthodox Marxist philosopher, and Roman Jakobson. Pavlov’s Theory of Reflection (Teorija otrazhenija, 1936), became the cornerstone of dogmatic aesthetics for the whole Eastern bloc, concerning literature as a reflection of reality. Roman Jakobson’s early formalist work can be seen as offering avant la letter a critique and an alternative to this type of dogmatic reflection theory of Todor Pavlov and also anticipate Lukác-Brecht debate in the 1930s, the other prominent protagonists, who were arguing on the real realism.
Münster/ 5-7.9.2018
Generally the different streams of avant-garde are recognized by the critics as anti-mimetic and opposing to the traditional Realism of the 19th century. The rebellion of the abstract art against the realistic art is observed along with the theoretical rebellion of the formal method against positivistic approach. Theory and practice are unified by the common denial of the referential function of art and identical representation: the relation between life, nature, reality, context and art is no more naïve and authentic. Jakobson’s introduction of the notion of literariness and the poetic function is seen as parallel to dada experiments with sound poetry, collages and ready-mades, Malevich black square, white square, Khlebnikov’s invention of the zaum language. The imperative of new forms is a widespread fascination in Modernism, the urgent necessity for novelty, and especially for the novelty of forms, is a kind of a novelty fallacy, expressed by Treplyov in Chekhov’s play The Seagull (1895): “We need new forms. We need new forms, but if there aren’t any, it’s better to have nothing.” . The Oedipal narrative of the avant-garde conflict with the previous generation of mimetic realists requires some refinements. Neither avant-garde is simply anti-mimetic, nor realism is strictly mimetic.
The idea of the anti-mimetic mode of the avant-garde art is based on a very narrowed and misleading interpretation of mimesis as an authentic reflection of reality. In the 20th century, the concept of mimesis becomes the contested ground of a clash between mainly two antagonistic paradigms: the Marxist and the formalist one, each of them focused more or less on the extrinsic or the intrinsic factors in production and reception of works of art. This paper will exemplify the clash between the realistic and the self-reflexive paradigm through the figures of Todor Pavlov, Bulgarian orthodox Marxist philosopher, and Roman Jakobson. Pavlov’s Theory of Reflection (Teorija otrazhenija, 1936), became the cornerstone of dogmatic aesthetics for the whole Eastern bloc, concerning literature as a reflection of reality. Roman Jakobson’s early formalist work can be seen as offering avant la letter a critique and an alternative to this type of dogmatic reflection theory of Todor Pavlov and also anticipate Lukác-Brecht debate in the 1930s, the other prominent protagonists, who were arguing on the real realism.
Research Interests:
The paper explores the divergent concepts of mimesis in the works of Bulgarian orthodox Marxist philosopher Todor Pavlov and Yuri Lotman, founder of the Tartu-Moscow Semiotic School. With his Theory of Reflection, completed in Moscow in... more
The paper explores the divergent concepts of mimesis in the works of Bulgarian orthodox Marxist philosopher Todor Pavlov and Yuri Lotman, founder of the Tartu-Moscow Semiotic School. With his Theory of Reflection, completed in Moscow in 1936 as an elaboration of Lenin’s ideas of knowledge as reflection of reality, Todor Pavlov became one of the major proponents of the understanding of mimesis as mimetic reflection, which for decades defined the dogmatic Marxist-Leninist aesthetics in Eastern Europe. Beginning with the 1960s, Yuri Lotman’s conceptualization of dual code structures is in the direction of reloading the mimetic theory beyond the official discourse. He explicitly states that his methodological wager is an attempt to connect the formal-structural paradigm of Roman Jacobson and the contextual-dialogical paradigm of Mikhail Bakhtin, which makes his position a synthesis of the two schools that challenged the theory of reflection dogma.
Research Interests:
Miglena Nikolchina’s God with Machine: Subtracting the Human (From Romanticism to Transhumanism) sets itself the arduous task of reflecting upon the future of the human. The study’s diagnostic and prognostic function of indicating the... more
Miglena Nikolchina’s God with Machine: Subtracting the Human (From Romanticism to Transhumanism) sets itself the arduous task of reflecting upon the future of the human. The study’s diagnostic and prognostic function of indicating the crises and failures of various past projects – whether humanist or Enlightenment or political – even as it endeavors to envision a future by means of literature and the arts. That which brings about the annihilation of the human is its dissolution into the animal or the machine. The book devises the conditions for an alternative approach: the subtraction of the human as the renewed implementation of the minimal differences contained in the human quadrilateral – a concept Nikolchina herself constructs. The sides of this quadrilateral designate the categories human, animal, robot and god. The anthropological diagnosis of the study is that the human is an intersection of two forces: humanization, or the endeavor of becoming-human, and dehumanization as a state of fatigue and inertia leading to animalization and automatization. The subtraction of the human emerges with the historical and theoretical demarcation of the human from the marionette, the divine and the animal.
Research Interests:
Книгата на Боян Манчев прониква в полето на съвременната философска мисъл през сляпото петно на тази мисъл - тялото, т.е. през самата невъзможност за рационализация, за дискурсивен обмен, за репрезентация. Но не през тялото към... more
Книгата на Боян Манчев прониква в полето на съвременната философска мисъл през сляпото петно на тази мисъл - тялото, т.е. през самата невъзможност за рационализация, за дискурсивен обмен, за репрезентация. Но не през тялото към субстанцията на нещото (проникване, което цели да постигне нещата, думите, идеите), а към самите изразни или по-точно излазни възможности на тялото. Разсъбличайки концептуалните обвивки, се разтваря активността и актуалността на нередуцируемото тяло, непрекратима потенциалност: тялото-метаморфоза. Да се мисли из това тяло е опитът по обезобразяването на ригидните модели, стройни парадигми, концептуални фосили, опитът да се гледа през това сляпо петно към разноликите трансформации на не/органичното, без/смъртното, не/човешкото, а/политическото. Перформативното съчленяване на език-тяло; концепт-образ; написано-случено превръщат книгата в място на неочаквани преображения, на зрелищно насищане и оргазмени сривове. Нещо (въз)става в “Тялото-Метаморфоза”, но не като органично израстване нагоре, а като пръснатост на органи и неорганични протези.
Research Interests:
Миналата година излезе цяла серия от дебюти в българската хуманитаристика, сред които се вписва и изследването на Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели”, защитено като докторска дисертация по теория на литературата. В тази връзка си... more
Миналата година излезе цяла серия от дебюти в българската хуманитаристика, сред които се вписва и изследването на Дарин Тенев „Фикция и образ. Модели”, защитено като докторска дисертация по теория на литературата. В тази връзка си заслужава да се отбележат и книгите на Васил Видински, Галина Георгиева, Дария Карапеткова, Кристина Йорданова, Надежда П. Александрова, които се появяват като част от едно оформящо се поколение. То търси приемственост както със случилото се през 80-те и 90-те на ХХ век в една постструктуралистка перспектива, така и с алтернативните фигури в литературната теория от 70-те (ако следваме логиката на знаково събитие конкретно в полето на литературознанието, каквато е конференцията „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа”, посветена на Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов). В полето на българското литературознание Дарин Тенев се опира на интерпретациите на Димитър Камбуров и Благовест Златанов върху теория на фикцията при Изер (които могат да бъдат наречени частнотеоретични изследвания). От друга страна, книгата се сближава и с по-новите вече общотеоретични съчинения върху тази проблематика, каквито са изследванията на Радосвет Коларов „Повторение и сътворение. Поетика на автотекстуалността“ (2009), Боян Манчев „Тялото-Метаморфоза“(2003), „Невъобразимото. Опити по философия на образа“ (2003) и на Тодор Христов „Литературността“ (2009).
Research Interests:
Vortragseinladung - Festina Lente - Slavisches Institut der Universität zu Köln Liebe Kolleginnen und Kollegen, Liebe Studierende und Freunde des Slavischen Instituts, ich lade Euch herzlich zum Vortrag von Dr. Kamelia Spassova aus der... more
Vortragseinladung - Festina Lente - Slavisches Institut der Universität zu Köln
Liebe Kolleginnen und Kollegen,
Liebe Studierende und Freunde des Slavischen Instituts,
ich lade Euch herzlich zum Vortrag von Dr. Kamelia Spassova aus der Fakultät für Slavischen Philologien der Universität Sofia ein: "Festina Lente. Kairos and Chronos of the Term ‘Figura’: Regimes of Embodiment of Time".
Der Vortrag findet am 7. Januar 2020 um 14 Uhr im Katalograum des Slavischen Institutes statt (Vortragsprache: Englisch).
Понятието фигура давав възможност да мислим за критическите праговете на засрещане между поетическото и политическото в променливата крива на протичащото време (хронос) и въплътеното време на събитието (кайрос). При Ауербах фигурата е динамично понятие със свой особен режим на историчност, свързващ едно конкретно и реално лице с друго конкретно и реално лице. Този режим предполага кайросната логиката на извънредното контекстуалното време или благоприятният случай, където нещо което е подсказано като имащо да се случва, се случва. Така то се въплъщава. Фигурата има два корена – в свето гръко-римско потекло тя е сетивна, конкретна и динамична, а в юдео-християнски си корен протича и обвързва Стария с Новия Завет: Мойсей е фигура на Христос.
Студията „Фигура“ (1938), образцово филологическо четиво, е писана, когато Ауербах е вече в Истанбул, изгонен от нацистите от Марбургския университет. Концептуализацията на фигурата дава добър ключ към четенето на „Мимесис. Представянето на реалността в западноевропейската литература“ (1946), където Ауербах във всяка глава изработва представителни единични случаи, които показват различните режими на репрезентация в литературата, кристализирали при срезовете между времето на творбата и контекстуалното време. Така „Мимесис“ набавя отправните точки и фигурите на една модерна литературна историография, която не забравя залозите, завещани от бавното време на филологията и Weltliteratur, както ни припомня Ауербах в едноименната статия (1952).
Liebe Kolleginnen und Kollegen,
Liebe Studierende und Freunde des Slavischen Instituts,
ich lade Euch herzlich zum Vortrag von Dr. Kamelia Spassova aus der Fakultät für Slavischen Philologien der Universität Sofia ein: "Festina Lente. Kairos and Chronos of the Term ‘Figura’: Regimes of Embodiment of Time".
Der Vortrag findet am 7. Januar 2020 um 14 Uhr im Katalograum des Slavischen Institutes statt (Vortragsprache: Englisch).
Понятието фигура давав възможност да мислим за критическите праговете на засрещане между поетическото и политическото в променливата крива на протичащото време (хронос) и въплътеното време на събитието (кайрос). При Ауербах фигурата е динамично понятие със свой особен режим на историчност, свързващ едно конкретно и реално лице с друго конкретно и реално лице. Този режим предполага кайросната логиката на извънредното контекстуалното време или благоприятният случай, където нещо което е подсказано като имащо да се случва, се случва. Така то се въплъщава. Фигурата има два корена – в свето гръко-римско потекло тя е сетивна, конкретна и динамична, а в юдео-християнски си корен протича и обвързва Стария с Новия Завет: Мойсей е фигура на Христос.
Студията „Фигура“ (1938), образцово филологическо четиво, е писана, когато Ауербах е вече в Истанбул, изгонен от нацистите от Марбургския университет. Концептуализацията на фигурата дава добър ключ към четенето на „Мимесис. Представянето на реалността в западноевропейската литература“ (1946), където Ауербах във всяка глава изработва представителни единични случаи, които показват различните режими на репрезентация в литературата, кристализирали при срезовете между времето на творбата и контекстуалното време. Така „Мимесис“ набавя отправните точки и фигурите на една модерна литературна историография, която не забравя залозите, завещани от бавното време на филологията и Weltliteratur, както ни припомня Ауербах в едноименната статия (1952).
Research Interests:
Introduction to Bulgarian Literature and Culture for the B.A. Course in Slavic Studies at the University of Cologne.
Research Interests:
Research Interests:
Introduction to Bulgarian Literature and Culture for the B.A. Course in Slavic Studies at the University of Cologne (Germany). ‘What is happening in the Contemporary Bulgarian poetry’ is the starting point of the presentation. This... more
Introduction to Bulgarian Literature and Culture for the B.A. Course in Slavic Studies at the University of Cologne (Germany).
‘What is happening in the Contemporary Bulgarian poetry’ is the starting point of the presentation. This question is a distant echo of the ‘Was ist Aufklärung?’ question, asked in a Berlin’s monthly issue at the end of the 18th century. The short essay of Immanuel Kant ‘Beantwortung der Frage: Was ist Aufklärung?’ from 1784 would be perceived from figures such as Foucault, Adorno and Horkheimer, Habermas as an entrance towards modernity. Such questions and their possible answers imply self-reflexive gestures that give light to and capture the current happening, the ongoing, the amorphous context. They reveal the things that are still in lack of a theoretical framework or a certain historical perspective. This is not a rhetorical question, but one that demands a critique’s effort on coming up with possible answers.
‘What is happening in the Contemporary Bulgarian poetry’ is the starting point of the presentation. This question is a distant echo of the ‘Was ist Aufklärung?’ question, asked in a Berlin’s monthly issue at the end of the 18th century. The short essay of Immanuel Kant ‘Beantwortung der Frage: Was ist Aufklärung?’ from 1784 would be perceived from figures such as Foucault, Adorno and Horkheimer, Habermas as an entrance towards modernity. Such questions and their possible answers imply self-reflexive gestures that give light to and capture the current happening, the ongoing, the amorphous context. They reveal the things that are still in lack of a theoretical framework or a certain historical perspective. This is not a rhetorical question, but one that demands a critique’s effort on coming up with possible answers.
Research Interests:
Тази година Лятната школа на β-семинар ще излезе извън рамките на СУ „Св. Климент Охридски“ и София, за да се пренесе на морския бряг на Варвара в арт-къщата за гости „До кея“. Между 1-ви и 6-ти септември 2017 фокусът ще бъде насочен към... more
Тази година Лятната школа на β-семинар ще излезе извън рамките на СУ „Св. Климент Охридски“ и София, за да се пренесе на морския бряг на Варвара в арт-къщата за гости „До кея“. Между 1-ви и 6-ти септември 2017 фокусът ще бъде насочен към „Игра на стъклени перли“ на Херман Хесе.
Research Interests:
This volume includes papers presented at the international forum “The Sublime and the Uncanny” on March 3 and 4, 2015 at Sofia University, Bulgaria. The forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), Cultural Center of... more
This volume includes papers presented at the international forum “The Sublime and the Uncanny” on March 3 and 4, 2015 at Sofia University, Bulgaria. The forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), Cultural Center of Sofia University, and University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP). It focused on notions of the “sublime” and the “uncanny,” which play a crucial role not only in the 20th century but also in contemporary critical discourses. The forum posed the question of heuristic potential of these notions in the time of redefinition of understanding of the human intellect and status of the (in)human, respectively.